ИМА ЛИ ГРАНИЦИ СВОБОДАТА

    Свободата е възможността на човек или друго същество да проявява воля.
     Всъвременното българско общество на всеки човек е дадена такава възможност,т.е. да бъде свободен,да се формира като личност.
     Дали има граници свободата?
     Не,свободата няма граници.Няма граници свободата на духа.Тя не би търпяла никакви граници.Нима някой може да забрани на един творец да се рее в света на въображението.Художникът притежава свободата да изразява чувствата си върху платното с цветове и форми,а поетът на белия лист – с най-подходящите, най-мелодичните думи.
     Но ако разгледаме свободата на личността тогава – да,тя има граници.
Много хора,желаейки да бъдат свободни и независими избират грешния път към алкохола и наркотиците.Когато са под въздействието им,те смятат,че са напълно свободни – без грижи,без проблеми.Когато въздействието им отмине те осъзнават собствената си безпомощност и зависимост.Ето,това са границите на тяхната въображаема свобода.
     В съвременното цивилизовано общество всеки човек притежава свобода.Но докъде и докога може да се простира тя?Един ученик например отказва да влезе в час или да си напише домашната работа.Граници на тази криворазбрана свобода поставя училищният правилник,защото ученикът не е дозрял да взима собствени решения.Затова грижа за него имат родителите и училищните власти.
     Тийнейджърите като мен се чувстваме свободни,когато се съберем с връстници на дискотека или в парка.Но можем ли ние да употребяваме алкохол,да пушим,да чупим или да стоим там до сутринта?Не разбира се.Защото това няма да бъде свобода,а свободия.За съжаление много хора – подрастващи и малко по-възрастни бъркат тези две понятия.Това е резултат от погазването на правила през последните години на така нареченото „демократично общество”.
     Границите в добрия смисъл на думата са правилата и законите.
Истински свободен е човекът,който проявява своята воля,спазвайки дадени правила.Само в този случай той няма да възприема правилата като граници,като нещо,което го притиска и ограничава.Такъв човек е свободен и ползотворен не само за себе си, а и за цялото общество.Независимо къде живее – в град, село или дори в друга държава.Независимо от това какво обрание има,или от това какво работи.
     Времето,в което живеем предоставя на всеки разумен човек свобода – на духа, на личността,на словото.В определен смисъл може да има граници,а може и да няма такива.Особено важно е да не бъркаме понятието „свобода” със свободия.