Вървиш по улицата и срещаш хиляди,милиони хора,подминават те ,замисляш ли се за тях,а те за теб?
 Какво е това човека,животно като всички други биха казали едни,най-великото творение на света,биха се възпротивили други,е аз не се наемам до го описвам,защото за мен той просто е неописуем Милиони хора,виждат света по милиарди начини.Има хора,които си приличат,но никога няма двама напълно идентични.Мислиш,че познаваш някой,в следващия момент той прави нещо,на което ти не си и помислял,даже и за стотни от секундата,че е способен.Защото никой не може да влезе в мислите на другите и да ги прочете,няма друг начин да стигнем до тази информация освен да съдим по действията и думите,а те не винаги са точен израз на това,което се крие в съзнанието.Понякога дори и сами изненадваме себе си.Поставен в ситуация,когато е на ръба,човек много често следва инстинктите си,няма време да се замисли и просто се хвърля в препятствие и прави неща,за които по-късно дори няма да може да повярва,че е извършил.
И след като ние дори сами не можем да определяме на 100% това какви сме и какво бихме направили в следящия момент изправени пред изпитанието да се вземе решение,тогава как можем дори да си помислим,че сме способни да разбираме тези покрай себе си.Няма никой на които поне един път да не му се е случило,да разбере нещо за някой,които му е бил изключително близък и е мислел,че знае всичко за него и това нещо да го шокира и да се противопостави изцяло на цялото му виждане за света и за това какви са другите.
Понякога нещата не са такива каквито изглеждат,друг път пък са,но със сигурност на нас ни остава само да гадаем.Човека е една неразгадана загадка,не знаем от къде идваме,не знаем къде отиваме,не случайно толкова хора са отделили стотици часове и са направени тонове разработка на тези теми,защото човешкото съзнание е една велика машина,която всеки момент се променя,адаптира и е изградена от стотици компоненти.
Всеки може да играе дадена роля,може да се преструва и да носи маска пред другите,но идва момент в които той не може да издържи и рано или късно се разкрива,като по този начин може да ни изненада,да ни ужаси,да ни накара да се отдръпнем от него.Много рядко хората се променят,те просто са такива каквито са,но или се преструват на нещо друго или пък просто ние не ги виждаме от правилния ъгъл.
Надценяваме,подценяваме,правим си илюзии за някой,печелим и печелят симпатиите ни,но доколко трябва да се доверяваме на този срещу нас е съвсем различен въпрос.Всичко,което става и което прави един човек не е продиктувано обаче само от един инстинкт,а има и още много други показатели,ние вярваме на това,което чуваме, едни повече,други по-малко,но няма никой,който никога да не може да бъде заблуден,по-късно сме изненадани,че най-добрият ни приятел се е превърнал в предател,че кротката жена работеща в библиотеката,вечер е водела двойствен живот като елитна компаньонка,че онова надуто и важно момче,което срещаме всеки ден и от което не очакваме нищо освен да ни обиди,не може да спи по цяла нощ,има нужда някой да го прегърне и мечтае да срещне този човек и когато разберем някое от тези неща и много други ние започваме да търсим знаците в миналото.Изведнъж вече виждаме съвсем ясно,че наистина,библиотекарката е слагала печатите изключително сластно,пък и онзи блеснал поглед,че приятеля ни наистина преди около пет дни ни се е обадил с петнадесет минути след като ни е бил обещал да го направи.И започваме,незнайно защо,да си втълпяваме,че тази промяна настъпила при този от които не сме очаквали изненади,всъщност просто от години е крещяла за себе си,от части може би е така,но може и да не е. Както вече споменах,човек се променя,но това никога не става за стотни от секундата,става с течение на времето.
Трудно е да се живее в свят на изненади,където можеш да очакваш всичко от всеки и от себе си,но точно в това се крие красотата на живота,в неговата неочакваност и непредсказуемост.