Величествения ден на България (трети март) - есе

Трети март е един от най-великите празници,които ние с гордост честваме.Споменаваме героите,които са дали живота си за свободата на България.Тяхната съдба е неразривно свързана с родната земя,с неговото бъдеще.Драматична е била съдбата на българския народ.Векове той е живял в робство.Всеки спомен от миналото е болезнен.Ала народът не се е примирявал с робството,а мъжествено е отстоявал своите стремежи.

Ето защо поетът Вазов утвърждава идеята за нравствения героизъм,за мъченичеството на българина-мъченичество,което го превръща в герой.И въпреки вековните унижения и страдания е устоял без да забрави името и езика си.Българите са борбен народ и не се предават.Саможертвата им е в името на висшето човешко благо.Нека пазим спомена за тези,които загинаха в битките,за да живеем свободни.

Нека тяхната саможертва не бъде напразна,а народът,извървял с достойнство пътя към свободата,не носи никога повече „срама на челото”.Нека с гордост се наричаме българи!!
Ние българите трябва да се радваме, че сме имали смели и силни хора,които да ни защитават и такъв съюзник като Русия.Ако не бяха тези хора,ние нямаше да съществуваме като народ и никой нямаше да знае за България.
На този велик ден трябва да сме признателни на всички българи умрели за свободата ни и ще е срамно ,ако ние или нашити деца,не знаем какво се е случило на Трети март!!!