Азбучна молитва продължава традицията на старобългарската декламативна поезия, водеща началото си от „Проглас към Евангелието” на Константин Философ.
Предполага се, че автор на тази лирическа творба е Константин Преславски.Той е принадлежал към Симеоновия книжовен кръг в Преслав. Той е бил един от преките ученици на Кирил и Методий, участвал с тях във Великоморавия. За идването му в България има две предпложения. Според първото, Константин е един от онези ученици на великите просветители, които били продавани като роби във Венеция. Според другото предположение, той е онзи презвитер, когото Методий оставил с един дякон и старобългарски книги при посещението си в Цариград. Най-известната му лирическа творба е „Азбучна молитва”.

Акростихът „Азбучна молитва” съдържа славянската азбука. За времето, в което живее Константин Преславски приемането на писмеността на Кирил и Методий за официална в България е важно събитие. Той смята, че азбуката трябва да бъде съхранена за следващите поколения в такъв вид, в който е завещана от първоучителите. Това е дело, с което всеки българин може да се гордее. Неговата „Азбучна молитва” зазвучава като химн на писмеността. Акростихът на Константин е съставен от 40 стиха, независимо че славянската писменост съдържа 38 знака. Числото 40 се смята през Средновековието за свещенно. Това е число с няколко значения- число на наказанието, на разкаянието, но най- често на мъката и молитвата. Тя е молитва свързана със стремежа към преодоляване на мъката на словото, с желанието на поета Бог да превърне „мъката в радост”.Вълнението на автора е свързано с това как ще бъде укрепена вярата и единството на българския народ.

Лирическия герой се обръща към Бога като използва обръщението:
Аз се Богъ моля с тия думи:
Боже, светотворче що създаде видим свят и дивен свят невидим!
Нравствената цел на лирическия герой е висока-но не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване и успех в копнежът му:
...ето в прави път да тръгнат всички живи в твойта заповед пречиста!
В следването на християнския нравствен закон-поет и герой откриват смисъла на човешкия живот. В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер. Молителят се моли за мощно слово, което е и мъдрост, и сила. То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси. Моли Бог да го закриля от зло:”Опази ме ти от горда злоба фараонска...”
В желанието на лирическия герой да се просвещава и да слави Бог на свой език прозвучава любовта на славянина към писмеността.