Дервишово семе - КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ ЗАКОНИТЕ НА РОДА И ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

Хара терно за творчеството на Николай Хайтов е разкриването на суровите родови традиции. Умението на писателя да предава чрез слово щастието и мъката, любовта и омразата, човешката драма го отличават ярко, издигат произведенията му във висотите, сродяват разказите му с най-добрите образци на световната литература. Сборникът “Диви разкази” не само разкрива времето на строгите родови закони, но и силата на любовта, светлите човешки пориви и алтруизма.

Сблъсъкът между изконните родови традиции и неумиращата любов е основен конфликт в разказа “Дервишово семе”. В него авторът разкрива силата на патриархалните традиции, предавани от баща на син в продължение на десетки поколения, основна от които е продължаването на рода. Дядото на Рамадан е обладан от този стремеж, за него той е висша цел, която го поддържа жив и заради която е готов да пренебрегне чувствата на единствения си наследник – Рамадан. На закостенелите родови традиции Хайтов противопоставя Голямата любов между главния герой и Силвина, започнала с емоциите на първите трепети устояла на четиридесет годишна раздяла. Обладан от тази любов, Рамадан успява да надмогне силната омраза към Руфат, да съхрани човешкото начало в себе си.

Ключова роля в основния конфликт на разказа играе стремежа на дядото на Рамадан за продължаване на Дервишовия род. Той вярва, че създаването и съхранението на човешкия живот са сред най-висшите човешки ценности. Дядото вижда надежда за своето съкровено желание само ж Рамадан – единствения му наследник. Резултат от този стремеж е набързо подготвената и осъществена сватба между невъзмъжелия все още Рамадан и Силвина – “момиче като пеперудка”. Макар в началото връзката между тях да е само платонична, постепенно у главния герой се пораждат първите трепети на влюбването. Така чувствата на Рамадан към Силвина с времето прерастват в чиста и пламенна любов.Алчност и нелепа случайност му отнемат любимата жена и я хвърлят в ръцете на Руфат. За първи път душата на главния герой познава отровата на отчаянието и омразата. Въпреки мъката по загубената си любов, Рамадан се подчинява на волята на родовите закони, оженва се повторно и изпълнява завета на дядо си – създава наследник.

Любовта е свято чувство и да се отнеме правото на човек да обича любимата си е непростим грях.Така обаче постъпва Руфат. Затова у Рамадан се пораждат голяма омраза и копнеж за отмъщение. Въпреки безбройните мечти на Рамадан да убие съперника си, силната му любов към Силвина го възпира. Той си дава сметка, че възвишено чувство като любовта не може да се гради върху принизена постъпка, каквато е и отнемането на човешки живот. Ако това не е достатъчно да възпре поривите на Рамадан да убие Руфат, той знае, че изпълнявайки родовите традиции е създал семейство, към което е поел дълг, че е създал живот и е длъжен да запази достойнството му.

Посланията на Хайтов в разказа са ясни – понякога пред неразрешим проблем, в живота му се заплита възел, който не би могъл да се развърже, съдбата му поставя задача, която няма вярно решение, но въпреки това липсата на правилно решение не означава, че то трябва да спре да бъде търсено. Разказът внушава, че дори животът на човек да се превърне в житейска драма, той трябва да продължи да се бори, заради хората, които обича и които имат нужда от него.