Аз съм потомка на много поколения велики българи. Моите предци са водели много битки, живели са в трудни времена, но все пак са успели да запазят вярата и културата на народа си. Повечето хора възприемат думата "наследство" само като материални неща, оставени от прадедите ни. Според мен наследството се изразява и в това, което не може да се докосне - вярата, обичаите, традициите, завещани ни от предците.

В своето стихотворение "Потомка" Елисавета Багряна обръща внимание на свободата. За поетесата тя е жизнено важна и е благодарна на предците си за това, че са й оставили свобода. Свободата разбирам като възможност за всеки да направи своя избор. За да изберем обаче в днешното преходно време, когато много неща се отхвърлят и много други
се създават, трябва да се обърнем към самите себе си.

Не е нужно човек да приема всичко, което му е завещано. Той отбира само най-ценното от това, което предците му са му оставили като завет. Когато прародителите са били престъпници, водили са войни, донесли са повече зло, отколкото добро, човекът не е длъжен да следва такъв пример. Аз съм благодарна, че съм потомка на моя род и че имам право да избера кои ценности да приема, и кои да отхвърля.