Начало Литература
Светлината и мрака в стихотворението «Помниш ли, помниш ли» на Димчо Дебелянов
Изпрати на приятел
В поетичните творби на Димчо Дебелянов преобладават искреността, непосредственото прозрение и дълбокото чувство. Той смята нищетата, терзанията и огорченията за последици от някаква вина, която той самият не знае, вина, от която го делят цели векове. Димчо Дебелянов е един от най - големите майстори на елегията в националната лирика. В стихотворението "Помниш ли, помниш ли" лирическият герой е раздвоен между реалност и мечта, сблъскват се две различни ценностни системи - на лирическия "Аз" и неговите съвременници. За всеки, който е преживял детството си сред обич и родителски грижи, то остава най - щастливото време от живота му, затова лирическият герой, сблъсквайки се с лицемерието на света, се връща към спомена за детството и родния край.
Далеч от бащината къща лирическият герой се чувства самотен и изоставен. Нападат го мрачни предчувствия и неизлечима тъга по отминалото щастие в "тихия двор" с "белоцветните вишни". Всичко свързано със спокойствието на живота в родната бащина къща Димчо Дебелянов превръща в стиховете си в най - съкровен блян, мечтано съновидение.
В елегията "Помниш ли , помниш ли" лирическият герой разговаря със себе си във второ лице единствено число с болезнена носталгия по "тихия дом" на детството. Символ на загубената чистота и детска невинност в белият цвят, а на радостта от безгрижието на детството е бащината къща - "шъпот и смях в белоцветните вишни". Елегичната мелодичност на стига се засилва и от честите повторения.
В елегията лирическият герой води изповеден диалог със самия себе си, разкривайки копнежите на лесно наранимата си нежна душа. В стихотворението "Помниш ли, помниш ли" лиричната изповед е израз на носталгичните чувства, които обземат поета, когато живее в големия град, далеч от близки и роднини, когато се чувства чужд сред тълпите.
Автор: Кристина Катранджиева, Публикувана на: 09.06.2008
Прочетена: 2273 пъти