България - Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и принадлежали други преди мен, така както ще и принадлежат всички, които ще дойдат след мен.Тази земя ми позволява да усетя, че съществувам,  да разбера смисъла на подвига и героизма намоите предшественици. Да усети сърцето ми красотата и звучността не само  на българското слово, а и да открие същността на това,което е било преди,на родното и българското.

Имаме дълговечна история! Тогава, когато други народи са се пробуждали в Европа, ние сме творили историята си! С черти и резки, с пот и кръв...
В зората на 21 век сме. Звучи  „Ода на радостта”. Много европейци са щастливи, а за нас българите говорят, че отиваме в Европа.

Ех..Европата!Все тичаме към нея и не можем да я догоним.”Европейци сме и ние, ама не дотам”.Ние ли напредваме бавно или тя прогресира твърде бързо?!
Основите на този „стар свят” са изградени върху фундаментални идеи и ценности, които се споделят от държавите членки. Тези ценности включват гарантирането на траен мир, единство, равенство, свобода, сигурност и солидарност.
Няма по– силна мотивация за обединяването на Европа от желанието за мир. Доказателство за това е фактът, че повече от четиридесет години на континента цари мир. Ако в миналото икономическата глобализация породи съпротива, то духовната глобализация може само да ни обедини.

Единство може да има само там, където има равенство. Всички граждани на Общността са равни пред закона. Нито една държава няма предимства пред останалите. Свободата е пряк резултат на мира и единството. Солидарността е необходимост. Ако Общността иска да запази своите рамки стабилни, тя трябва да уважава равнопоставеността на своите членове.      

Когато говорим за национална идентичност в рамките на Европейския съюз не разбираме понятието сливане на нации, а по- скоро говорим за приноса на  държавите, който те могат да дадат чрез присъщите си черти и качества.

Броени месеци остават до приемането ни в Общността. С Вазовско самочувствие трябва да заявим „че и ний сме дали нещо на света”.

Но си мисля, че нещо все ни липсва. С болка казвам, че това, което ме тревожи е настоящето. Прекалено напред се вторачихме. Лошото е, че дори мислите ни са в бъдеще време.