Компютърът-мой приятел. Есе

Г

дината е ……..Училището,в което за пръв път попаднах стана моя Млечен път към сърцето на необятната Вселена на знанието.Бях малкото момче,което като всички други на тази възраст искаше да знае отговорите на всички въпроси!
Това е годината ,в която съдбовен за мен остава мига на моята първа среща с компютър!Синият екран ,премигващ приятелски, някак си свойски ме принуди да протегна с малките си любопитни пръстчета към клавиатурата и да задавам въпрос след въпрос.”А той,компютърът всичко ли може?А всичко ли може да запомни?А мен ще ме запомни ли?” Е,отговорите на моите въпросчета бяха снизходителни.Даже някои от тях и до днес си висят ей така пред монитора на вече застаряващия компютър и будят насмешка и недоумение дори у мен-този, който ги е задал тогава…
Омагьосан ли,кой знае-от всичко ,което стъпка по стъпка научавах за компютърните възможности още тогава, всяка вечер лягах желаейки да сънувам до себе си и един нов,мощен ,модерен компютър!Сън,който узря до небосвода на Мечтите и се превърна в мечта и цел!Сутрин ставах с намерението да дам максимума от всичко, на което съм способен ,за да се осъществи мечтата ми.
Годините идват и си отиват,момчето порасва и акумулира в себе си много знания за съвременните компютърни технологии.Нови и нови въпроси изникват от прочетената специализирана литература.Все повече от тях намират своя отговор и ето,че един очакван и толкова желан миг моята пораснала мечта се превърна в реалност.Най-накрая!Той е до мен и аз съм пред него!До мен неотлъчно е моят приятел-компютърът! Насладата от сбъднатата мечта е огромна,а изживяването-неповторимо.
Животът открива нови хоризонти пред знанията,които искам да получа.Неограничените възможности на машината,постижение на човешкия гений ми предоставя пътешествия в различни кътчета на планетата Земя и безкрайния Космос. Няма тайни за онзи,който търси с помощта на компютъра да научи до най-малка подробност това,което го интересува.Светът на компютъра става мое ежедневие.Сякаш потъвам като художник пред недовършеното си платно,в един нов свят,който ме кара да забравя всичко около мен. Помня само кой съм,откъде идвам и къде искам да отида!С компютъра се чувствам непобедим пред стената на голямото “незнание”.Чувствам го като приятел,на който мога да доверя всичко винаги и зная,че той няма да ме предаде макар,че не мога да очаквам да бъда разбран.Всеки миг прекаран пред компютъра в игра или в заучаване на някоя нова програма ме приближава до истината на познанието и сам по себе си е прекрасен в съвършенството на заобикалящия ме илюзорен свят,изпълващ ме с щастие и енергия.Тогава и само тогава се чувствам като полезна частица,където царува спокойствие и разбирателство между хората.Той е мостът,по който непознати се свързват с непознати,той е окото и ухото,което чува и вижда за да ни възнагради със своята полза,той е достъпът до музиката без която не можем и до живописта неподвластна на времето.Понякога във връзката,която ни осъществява компютърът припламва искрата на любовта ,за да превърне в магия -познанството на двама непознати.
Да…и след цялото това съвършенство изведнъж се сепвам и осъзнавам,че съм сам…сам пред една интелигентна машина. Колкото и да се взирам пред монитора и да му говоря тук- няма кой да ми отговори.Понякога самотата тежи и горчи.Тогава разбирам,че компютърът не е всичко,от което човек има нужда.Човек има нужда от близките си, за да сподели своите проблеми и за да получи разумен съвет за решаването им,има нужда и от приятели,с които да изживее неповторимите мигове от детството и младежките си години.Дори любовта-това свещено чувство между хората ще остане непознато ако превърнеш сам себе си в роб на компютъра.
Да,приятелю,от моята стая, ти си винаги до мен и ми помагаш,но не се сърди,когато хукна навън към моите приятели!Аз вече разбрах,че ти можеш всичко,но за мен то е много малко,ако ги няма моите ПРИЯТЕЛИ!Опитай се да ме разбереш!