Свобода и робство в моя живот . Есе

С

ободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието. Да си свободен, донякъде значи да си независим, а независимостта отново е щастие. Изобщо това е най-ценното в този живот. Чиста и неприкосновена свобода не съществува, освен в мислите и мечтите ни. Те са нашата духовна храна. Всеки, който се е опитал да постигне свободата, е дал някаква жертва. Тъй, че свободата и робството са неразделни.
Въпросът, който сега си задавам е до колко съм свободна аз? Мисля, каквото искам; оспорвам това, което не ми харесва; боря се за правата си и тези на онеправданите. Тепърва започвам да се сблъсквам с несправедливостите в света и живота.Почти нищо не съм видяла от суровата действителност.Признавам малкия си житейски опит, но следя какво става по света.Всичко се основава на това - да се бориш за свободата на личността или да робуваш на нечии интереси.
В първия случай цената, която плащаш за свободата и правата си, е изолираност, апатия от страна на хората, самота, неразбиране или присмех. Но както е казал Амио: “Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб.”
Никой не би могъл да покори онзи дух, жаден за правда. Може да го одумват, да се опитат да го прекършат физически или душевно, но не и психиката му- тя е желязна!Свободният дух- това е най- голямото богатство. Хората, които са се борили за правда и независимост, остават безсмъртни.
Нека вземем пример с българските ни патриоти Ботев и Левски.Дали са живота си в името и мечтата на българския народ- свобода и независимост.Ботев е казал:
“Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” И:
“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свобода той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.”
Левски защитава твърдението си, че “Сговорна дружина, планина повдига.” Той е казвал:
“Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и на най- силната стихия. Никой не ще противостои на стихиятя на народа ни да живеем свободни, независими и обединени.”
В този етап от живота си аз съм подвластна на онези българи, които са се борили и дали живота си за нашия народ- българският. И ужасно боли, когато гледаш как мнозинството от хората са забравили за народните ни освободители. И как вече всеки робува на шеф, на институция, на закони, които само най- честните хора спазват.
Как да говоря за свобода и робство в МОЯ живот, когато всеки робува единствено на себе си; когато всеки е егоист, непукист, а опиташ ли се да помогнеш, се обръщат срещу теб. Свобода ли? Да- все още съм свободна- мисля и говоря, каквото искам- мразена съм. Зная го. Но предпочитам борбеността пред примиримостта и това да ме тъпчат, заради страха от изразяване на мнение. И аз като Ботев и Левски днес бих се борила за справедливост, ако зная, че насреща имам една “дружина”, която би ме подкрепяла. Все по- малко са тези хора. Ето защо сме обречени да сме роби на начина ни на живот, на държавата, в която живеем. Аз изпитвам болка от непукизма, егоизма, песимизма и негативизма у хората около себе си. Всеки се е ограничил единствено в себе си. А къде е онова, за което са дали живота си толкова българи по време на турското робство? Обединението, свободата и независимостта на една територия, култура, народ, дух.
Когато зло сполетява общност, тогава има обединение.
Когато има относителна свобода и независимост, всеки гледа себе си и забравя откъде е дошъл, става себичен, ограничава мислите си около себе си.
Въпреки всичко аз съм подвластна на едно нещо, една цел и мечта- справедливост, равноправие, братство, любов! Иска ми се, който чуе или прочете това есе, да усети душата ми, да се замисли и поне малко да се опита да промени отношението си към хората и нещата, които ги заобикалят. Човек често се оценява по свободата, която дават на околните. А свободата значеше равноправие, както казах- т.е. да се държиш с хората, както би искал да се държат с теб!

 

Човек и добре да живее умира...

Всеки има свой собствен свят- свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем.
Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него. Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в илюзиорното си битие, където няма злоба и ненавист, престъпност и отчуждение - там, където царството на бляновете те превръща в принц. На място, в което действителността и илюзията се сливат и стават едно неразделно цяло. Много често в нашето съществуване ние
губим поне по една частичка от този свят. Разбиват нашето сърце, пренебрегват ни, срещаме неразбиране, омраза… Но връщане назад няма- падаш, ставаш и продължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Опитът калява духа и дава сили на разума. Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот е да започнеш да живееш. Макар че загубите понякога струват прекалено много, човек трябва да се примирява. Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази непрекъсната раздяла ни се вижда страшна. Понякога усещаш, че темпото на живота е прекалено бързо и не можеш да се адаптираш към промените. През цялото си човешко съществуване се бориш и не спираш да се на-дяваш, че ще получиш заслуженото, докато не ти нанесат съкрушителен удар, от който едва се съвземаш. Толкова несправедлив ни се струва понякога този свят и сякаш дните на печал са много повече от тези на радост. Щастието и нещастието се редуват така, както се сменят денят и нощта. Трябва да бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, защото те са очарователните градинари, които карат душите ни да разцъфват. А нещастието е пътят към себеоткриването и начин да погледнем с други очи на света. То ни амбицира да продължим да търсим радостта и благополучието. Приятелите също са цял един свят. Те споделят болката ти, дават ти подкрепа и кураж. Те са една опора, на която се уповаваш в трудни моменти.
Болката и самотата намаляват, когато са споделени. Човек греши, ако се доверява изцяло, но ще сгреши още повече, ако изобщо не се доверява. Без верни приятели си един самотен остров. Ето защо е важно да бъдеш бавен в избирането на приятел, но още по-бавен, когато го заменяш. Много страшно е да загубиш скъпо същество, сякаш се разделяш с една огромна част от себе си. Започваш да обвиняваш целия
свят и се питаш къде е непростимото. Но яростта и самокритикуванета не могат да помогнат. Ако си спокоен в момент на гняв, ще избегнеш хиляди дни на печал. По-някога е полезно да бъдеш егоист. Защото, ако прекарваш живота си, тревожейки се за това как ще се чувстват другите, забравяш да мислиш за това как се чувстваш ти.
Човек никога не е изживял дните си пълноценно. Винаги има нещо, което,улисан в проблемите на ежедневието, пропуска. Затова –забавлявай се. Има толкова добри дни, които си пропуснал през годините. Загубата ни съпровожда навсякъде, тя е едно бавно умиране на света. Животът не е отделен от смъртта. Само така изглежда. Причините, поради които губим нещо, понякога са в самите нас. Често го оставяме да си отиде и не го оценяваме, докато го имаме, и разбираме стойността му, едва когато го загубим. Вероятно прекалено много се вкопчваме в дребнавите неща и оставаме слепи за истински ценното. Забързани да грабнем всевъзможното от света, обръщаме гръб на онова, което губим.
Но ние не сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, каквото можем. Загубата не е от днес или от вчера, тя върлува, откакто свят светува.
Човек понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задържи.
Накрая ние ще си спомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на приятелите ни. Мечтай, ако ще живееш вечно. Живей, ако ще умреш днес.
Всеки човек умира, но не всеки се ражда. Този, който е дошъл на този свят, има изключителната привилегия да живее. И независимо дали човек ще бъде победител в борбата със страшния живот или победен, важното е да осъществи тази борба. Винаги ще има възходи и падения, но без значение колко пъти си паднал, важното е съумееш да се изправиш. Нашето битие е едно пътуване към неизвестното и тайнственото. Независимо от това какво си мислим, че се случва след смъртта , ние трябва да направим всичко възможно всеки живот да завършва с достойнство и почит
Любовта - това е нещото, което кара света да се върти. Това е чувството, което ти дава усещането за щастие - кара те да се чувстваш потребен, да осмисляш живота си. Усещането, че си жив! Любовта е дар от Бога и има безкрай много проявления - Детето, което те гледа с най-открития и безкористен поглед, смее се срещу теб и ти казва:"Обичам те!". В такива моменти знаеш защо си тук, разбираш, че би изстрадал много неща, за да можеш да чуеш тези думи отново и да усетиш, колко са истински, красиви и чисти
Тогава, когато има любов можеш всичко - живота е красив, обагрен, смислен, ти ставаш по-добър, по-чист, по-съвършен. Обикваш и себе си и всички около теб