Подвигът на Кочо Честименски
Кочо /Николчо/ Честименски е роден през 1840 година в пазарджишкото село Динката. В Пазарджик Кочо учил занаят - чехларство, папукчийство и обущарство. По това време в тамошното читалище кипял оживен културен живот, а негова душа б
По това време в тамошното читалище кипял оживен културен живот, а негова душа бил приятелят на Кочо - Петър Бонев.
През 1870 година Кочо вече се бил преместил в Пловдив, той бил майстор с дюкян на чаршията и се бил оженил за момичето Теохана, родила им се и дъщеричка - Райна. Кочо не бил безучастен към подготовката за въстание в България и превърнал през 1875 година дюкяна си в място за срещи на народните синове .
След неуспеха на Старозагорското въстание обаче, той бил заподозрян и следен от турските власти. Затова заминал за известно време за Копривщица. В началото на 1876 година, дюкянът на Кочо в Пловдив отново станал тайно революционно място. Той самият бил член на Пловдивския революционен комитет. Бил включен във Военния съвет на Перущица, заедно с Петър Бонев, братя Тилеви и Спас Гинов.
Била организирана отбраната на село Перущица по време на предстоящото въстание. Пътят за Пловдив трябвало да се барикадира с волски коли, пълни с камъни, а чаршията трябвало да пламне като знак за начало на въстанието.
Кочо и Димитър Свещаров изпълнили дълга си и запалили дюкяните си. Турците обаче бързо потушили пожара. Тогава Кочо качил на каруца жена си и дъщеря си, както и племенницата си Варвара и всички се отправили към Перущица.
Въстаниците се борили храбро седем дни , но насреща им били хиляди - башибозук, войска, както и планинска артилерия.
Кочо и Спас Гинов били принудени да се приберат при семействата си, които се криели в църквата “Св.св. Архангел Гавраил и Михаил”.
Именно там се случва кървавата трагедия.. Когато разбрали, че краят идва, мъжете решили - смърт по своя воля: няма да се оставят живи в ръцете на врага.
Първи посегнал на своите Спас Гинов, примерът му последвали Спас Цинцарски, Иван Хаджитилев, Гочо Мишев, Кочо, който убил жена си, детето , племенницата, както и себе си. Всичките 22-ма мъже в църквата направили същото. Загинали 347 души, но не като роби, а като свободни хора, по своя воля.
Западната преса тогава писала, че в Перущица, от население 2000 души, са останали живи само 150.
Най-покъртително е описал перущенската епопея Иван Вазов в стихотворението си ”Кочо”. Поетът е избрал него, въпреки че като Кочо са били мнозина.
Така името на Кочо Честименски става символ на родолюбие и героизъм.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.