Категорията психична функция в Психологията е известна още от времето на Вундт. В контекста на Вундовата Психология е разкрит културно антропологическият същност на психичната функция, тя се разглежда като психично образование което снема в себе си културно антропологическите особености на човешкият индивид и в частност психичната функция е образование което възниква върху основата на културното развитие на човечеството. Тази постановка има положително значение за Психологията но в контекста на Вундт културата се интерпретира абстрактно а в определена граница метафизически, като зададени и неизменни величини, а индивида в своето развитие просто снема характеристиките на културата такава каквато е за даден етап. Крачка напред към подхода на психичния феномен прави Карл Юнг и този видим прогрес е по посока на конкретизацията на културата, по посока на излизане от абстрактните измерения на културата, такава именно конкретизация Юнг постига посредством неговият конструкт за архетипа, чрез него културните измерения на психичният феномен се конкретизират и се обвързват с етически, расови, национални и социални измерения на човешкия индивид. В контекста на Юнг психичният феномен попада под обречеността на изкуствено създаденият конструкт-архетипа. Физиологическите анализи на дейността на мозъка показват че в индивидуалният живот на човека възникват особени физиологични конструкти на висшата нервна дейност, според Ухтонски /физиолог/ такива именно физиологични конструкти се наричат функционални органи, те представляват ново образование което възниква в процеса на индивидуалното развитие. Основният факт се състои в това че функционалните органи са материален субстрат на ония специфични способности и функции които се формират във хода на усвояването от човека на света, света на културните продукти. Кората на главният мозък има тази уникална способност да формира функционални органи /функционални структури/ в индивидуалното развитие. Същността на функционалните органи на главният мозък е в това че те са физиологически еквиваленти, основа на такива психични образования каквито са психичните функции. Такова разбиране за психичните функции се отстоява в теорията за културно историческото психично развитие на човека/Виготски/. В тази теория тои отделя три основни понятия:
1. Понятието за психична функция.
2. Понятието за културно историческото развитие на поведението.
3. Понятието за овладяване на собствените процеси на поведението.
С тези три основни понятия които Виготски отделя в анализа на културно историческата дейност на човека са свързани непосредствено и с психичните функции. Психичната функция е сложен, комплексен психичен акт, тя е психично образование което включва три основни страни: познавателна; субектна; свойствено качествена страна. Виготски въвежда две разновидности на психичната функция:елементарна психична функция и висша психична функция. Културно историческият подход към психичното развитие на човека се свързва и с елементарната и с висшата психична функция, но определящо и специфично присъщо на човешкото психично развитие са висшите психични функции.
ЕЛЕМЕНТАРНИ ПСИХИЧНИ ФУНКЦИИ-в определени граници са общи за висшите животни и човека. Зад тези граници елементарната психична функция придобива човешки облик. Елементарните психични функции при висшите животни и човека са генетично зададени като определени възможности за развитие и осъвършенстване, човешкият индивид се ражда с основни жизнени потребности за организма/елементарни психични функции. И най елементарната способност за усещане е една елементарна психична функция. Тя е представена по различен начин при животинските видове в зависимост от спецификата на видовият опит. От такова естество са и най елементарните прояви на психична насоченост и съсредоточаване, на задаване на придобити впечатления. Но у човека заедно с овладяването на обществено историческия опит елементарната психична функция придобива вече и социален оттенък. Затова не е възможно све