.

Петко Каравелов - един от лидерите на Либералната и Демократическата партия etko

На  28 ноември 1880 година княз     Алелксандър I Батенберг  назначава ново правителство, начело с Петко Каравелов. Петко Каравелов е един от водачите на Либералната партия,  а по-късно на  Демократическата.

Петко Каравелов -  един от лидерите на Либералната и Демократическата партия etko
style="font-size:12px;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;" id="internal-source-marker_0.07009494393683913"> На  28 ноември 1880 година княз     Алелксандър I Батенберг  назначава ново правителство, начело с Петко Каравелов.

Петко Каравелов е един от водачите на Либералната партия,  а по-късно на  Демократическата. Той е брат на писателя Любен Каравелов.

Петко Каравелов е роден  в Копривщица на 5 април 1843 година. Заминава при братси в Русия и там, в Москва, завършва право.

След Освобождението Петко Каравелов  участва активно в изработването на Търновската конституция.  Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на 28 ноември 1880 година.  През 1881 година е свален  от власт,  с  което започва Режима на пълномощията.

След установяването на Режима на пълномоията, Петко Каравелов  заминава за Източна Румелия,  където  става  кмет на Пловдив.

След възстановяването на Търновската конституция,  той  се завръща София и отново оглавява правителство на Либералната партия.  На този пост  Каравелов извършва най-голямото си политическо дело – Съединението на България.  През 1884 година той   става редовен член на Българското книжовно дружество.  

При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от 26 август 1886 година, Батенберг  назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Пълновластен  регент, обаче,  става Стамболов.

Каравелов напуска поста си  на 1  ноември 1886 година, след като научава за насилията по участъците. Той и негови съмишленици са арестувани по време на русенския бунт на офицерите-русофили през февруари  1887 година, т. нар. русофилски бунтове.
Каравелов се обявява  против избора на княз Фердинанд I, а през 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опит за убийство на  Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.

През 1894 година Петко Каравелов е амнистиран.  През 1896 година той основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си.

Петко Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивно-либералната партия.

Умира на  6 февруари 1903 година в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според  видния български финансист и банкер  Атанас Буров,  Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...