Земята е третата планета от Слънчевата система и е петата по големина.

орбита:  149 600 000 km (1 AU) от Слънцето
диаметър: 12 756 km
маса:  5.972е24 kg

Разбрало се е, че Земята е просто планета, едва по времето на Коперник (16 век).

Дебелината на кората варира в доста широки граници - под океаните е по-тънка, а под континентите по-дебела. Вътрешното ядро и кората са твърди; външното ядро и мантията са пласични или полутечни.

По-голямата част от общата маса на планетата се пада на мантията, а по-голямата част от остатъка принадлежи на ядрото; частта, която ние обитаваме е само малка част от цялото.

Вътрешно ядро
 

Ядрото най-вероятно е изградено основно от желязо (или никел и желязо), но е възможно да има и някои по-леки елементи. Температурата в центъра на ядрото може да е дори 7500 К, което е по-горещо от повърхността на Слънцето. Долната мантия вероятно е съставена от силиций, магнезий и кислород, и известно количество желязо, калций и алуминий. Горната мантия, в по-голямата си част, представлява силикати на желязото и магнезия, калций и алуминий. Повечето от това е разкрито посредством използване на сеизмични техники; проби от горната мантия пристигат сами при нас под формата на лава, но по-голямата част от планетата е "недостъпна". Кората е предимно съставена от кварц (силициев диоксид) и други силикати. Като цяло химическият състав на Земята (по-маса) е:

Земята е най-плътната планета.

Другите планети от земен тип вероятно имат подобни структура и химичен състав. Все пак има някои различия: Луната има много малко ядро; Меркурий има доста голямо ядро (в сравнение с диаметъра си); мантиите на Марс и Луната са доста по-гъсти; Луната и Меркурий може да нямат химически обособени кори; Земята може би е единствената планета с обособени върешно и външно ядро. Все пак трябва да се отбележи, че знанията ни за вътрешността на планетите, включително и за Земята са предимно теоретични.

За разлика от другите планети от земен тип кората на Земята е разделена на няколко огромни плочи, които "плават" върху горещата мантия отдолу. Науката, която обяснява тези движения се нарича тектоника. Тектоничното движение на плочите може да се отъждестви с два процеса: "отдалечаване" и "подпъхване". За отдалечаване говорим когато две плочи се отдалечат една от друга вследствие от което напиращата отдолу магма се превръща в кора. Подпъхването се появява когато две плочи се сблъскат и краят на едната мине под другата, при което бива унищожен в мантията. Има осем основни плочи:

Северноамериканска - Северна Америка, северозападния Атлантик и Гренландия
Южноамериканска - Южна Америка и югозападния Атлантик
Антарктическа - Антарктика и "южния" океан
Евразийска - североизточния Атлантик, Европа и Азия с изключение на Индия
Африканска - Африка, югоизточния Атлантик и западната част на Индийския океан
Индо-австралийска - Индия, Австралия, Нова Зеландия и по-голямата част от Индийския океан
Назка - източния Пасифик
Тихоокеанска - по-голямата част от Тихия Океан

Има още над 20 по-малки плочи като Арабската и Филипинската. Земетресенията са много по-често срещано явление по границите на плочите. Проследяването на земетръсните зони ни показва границите на плочите.

Повърхността на Земята е много млада. За относително късия (по астрономически стандарти) период от 500 000 000 години ерозията и тектоничните движения унищожават и пресъздават повърхността на планетата. Поради това почти всички следи от по-ранната геологична история на Земята (като кратери от сблъсъци с астероиди) са унищожени. Активността на Земята заличава найната ранна история. Възрастта на Земята е между 4.5 и 6 милиарда години, но най-старите скали са от около 4 милиарда години, а скали с възраст над 3 милиарда години са рядкост. Нямаме данни за критичния период, по време на който се е зараждал живота.

71% от земната повърхност са покрити с вода. Земята е единствената планета, на чиято повърхност водата може да съществува в течно състояние. Топлинният капацитет на океаните играе важна роля за поддържането на относително стабилната температура на Земята.

Земната атмосфера се състои от 77% азот, 21% кислород и известно количество аргон, въглероден диоксид и водна пара. Вероятно в атмосферата на новообразуваната планета е имало много повече въглероден диоксид, но почти цялото количество е било включено в карбонатните скали и в по-малка степен разтворено в океаните и погълнато от растенията. Малкото количество въглероден диоксид , намиращо се в атмосферата, играе изключително важна роля за поддържане на температурата на Земята (парников ефект). Парниковият ефект повишава температурата с около 35 °С (ако не е парниковият ефект средната температура на Земята щеше да бъде около - 21 °С).

Наличието на свободен кислород е доста забележително от химическа гледна точка. Кислородът е много активен газ и при нормално стечение на обстоятелствата бързо би се свързал с други елементи. Кислородът в земната атмосфера е произвеждан и поддържан от биологични процеси. Ако нямаше живот, нямаше да има и свободен кислород.

Въздействието на Луната забавя въртенето на Земята с около 2 милисекунди всеки изминал век. Скорошни изследвания показват, че преди 900 милиона години, е имало 481, 18-часови, денонощия в годината.

Земята има магнитно поле. Взаимодействието между слънчевия вятър, магнитно поле на Земята и нейната атмосфера причинява полярното сияние.

Отворени въпроси

» Почти цялото ни знание за вътрешността на Земята е получено чрез индиректни доказателства. Как можем да получим повече информация?
» Въпреки увеличението на слънчевата активност, средната температура на Земята не се е увеличила с годините. Как става това? Най-вероятно това става чрез регулиране на нивото на въглеродния диоксид, а оттам и на парниковия ефект? Какъв е механизмът на това регулиране? Изучаването на Венера и Марс може да ни даде отговора.
» Колко още въглероден диоксид можем да изхвърлим в атмосферата преди планетата ни да заприлича на Венера?

Спътници на Земята

Земята има само един естествен спътник - Луната