Името на американския астроном Ръсел е едно от не многото имена на астрономи, запечатани в наименованията на широко използувани фундаментални зависимости между характеристики на звездите. Става дума за зависимостта спектър - светимост, широко известна като диаграма на Херцшпрунг - Ръсел (диаграма Х-Р).
        Хенри Норис Ръсел е роден на 25 октомври 1877 г. в Ойстър Бей, щат Ню Йорк. Завършва Принстънския университет в САЩ, след което остава в него за усъвършенстване на образованието си. Учил е също и в Кембриджския университет в Англия.
        В продължение на гювече от 40 години - от 1905 до 1947 г. - работи в Принстънския университет. През 1911 г. става професор, а през същата година е избран за член на Националната академия на науките в САЩ. През 1912 г. е назначен за директор на астрономическата обсерватория на Принстънския университет. През годините 1922-1942 г. едновремено е и сътрудник на обсерваторията Маунт Уилсън. През 1947 г. напуска Принстъния университет и се премества в Харвардската обсерватория, където работи до 1952 г.
        Х. Ръсел е от онова поколение астроми, което е съвременник на революционни преобразования в някои от основте ни възгледи в астрономията. Едновременно с това Х. Ръсел също съдейства със своята дейност за установяване на преобразования на някои от съвременните възгледи за природата на звездите.
        През първото десетилетие на 20 век Х. Ръсел почти едновременно и независимо от Херцшпрунг търси връзка на абсолютната светимост на звездите с други техни характеристики. През 1913 г. той построява диаграмата, показваща зависимостта между абсолютните звездни величини и спектралните класове на звездите, за които тогава са били известни паралаксите (разстоянията). Аналогични диаграми за звездите, влизащи в състава на звездните купове Плеяди и Хиади, са построени няколко години преди това от Херцшпрунг. На диаграмата на Ръсел, както на тази на Херцшпрунг ясно се очертават звезди с малки и големи светимости при един и същ спектрален клас - джуджета и гиганти. Именно тазк диаграма, даваща връзката между две определящи се от наблюдение съществени характеристики на звездите - мощност на излъчването (светимост, абсолютна звездна величина) и температура (спектрален клас, цветен индекс), и досега се нарича диаграма на Херцшпрунг - Ръсел. С течение на времето тя е обогатена със звезди, данни за които са получени впоследствие, и сега освен  гиганти и джуджета върху нея се очертават няколко последователности: свръхгиганти, светли гиганти, субгиганти, звезди от главната последователност (в долната част на която са джуджетата), субджуджета, белиджуджета.
        Построената от Ръсел диаграма спектър - светимост му послужва да оформи през 1913-1914 г. концепция за еволюцията на звездите, която се ползва с широка известност през първата третина на 20 век. Източникът на енергия на звездите според Ръсел е тяхното бавно свиване под действие на собствената гравитация. При това непрекъснатото увеличение на плътността на звездите - ходът на тяхната еволюция, върви, както се получава според хипотезата на Ръсел, наляво по клона на червените гиганти до главната последователност и след това надолу по нея. Както е известно, съобразно със съвременните представи за звездната еволюция, които се основават на термоядрени източници на енергия, червените гиганти са по-късен етап от развитието на звездите от главната последователност със сравнително големи маси.
        Х. Н. Ръсел има много трудове в областта на теоретичната и наблюдателната астроспектроскопия. През 1929 г. той е извършил първото определяне на съдържанието на химическите елементи в атмосферата на Слънцето. По това още полуколичествено определяне Ръсел е получил, че съдържанието на водорода многократно превъзхожда съдържанието на всички други елементи в слънчевата атмосфера. На базата на тези свои работи и на още такива, отнасящи се за други освен Слънцето тела във Вселената, заедно с американския астроном-спектроскопист Уолтър Адамс (1876- 1956 г.) извършват първите оценки на обилието па различните химически елементи във Вселената.
        Освен с трудовете, на които накратко се спряхме, Ръсел е известен и със създадената от него теория на затъмнително променливите звезди. Тази теория позволява по данни, получени от наблюдение, да се изчисляват елементите на орбитата и някои от теоретичните и физичните характеристики на звездите, влизащи в двойката.
        Хенри Норис Ръсел е известен не само със своите научни приноси в астрономията. Той е един от онези големи астрономи, които са отделили много време за преподавателска и педагогическа дейност. Резултат от това е написаната от него още в началото на 30-те години от 20 век съвместно с двама други американски астрономи учебник по астрофизика и звездна астрономия. Този учебник получи широка международна известност, като бе преведен в много страни. Наред с това Ръсел е един от известните популяризатори на науката.
        Ръсел е отделил много внимание на организаторската работа в редица научни дружества и организации. Така през 1931-1932 г. е президент на Американското философско дружество, през 1933 г. - президент на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката, през 1934-1937 г. - президент на Американското астрономическо дружество.
        За своята научна, педагогическа и научно-организаторска работа Хенри Ръсел е получил множество не само американски, но и френски, английски и др. научни отличия и медали. Освен това е бил избран за член на много академии.