Няма астрофизик, който в своята работа да не използва диаграмата на Херцшпрунг - Ръсел, няма човек, изучавал астрономия, който да не знае тази диаграма. В нея е запазено за поколенията името на един от най-големите астрономи на нашето време - датския астроном Херцшпрунг.
        Ейнар Херцшпрунг е роден на 8 октомври 1873 г. в датския град Фредериксберг. Баща му е магистър по астрономия на Копенхагенския университет. Самият Ейнар завършва Копепхагенския политехнически институт през 1898 г. и става инженер-химик, след което до 1901 г. работи като химик в Петербург. През 1901 г. отива в Лайпциг, където изучава фотохимия при проф. В. Оствалд (1853-1932 г.). Същата година се завръща в Дания и ... се заема с изучаването на астрономия, към която има влечение от детски години. Започва да извършва различни фотографски наблюдения в обсерваторията в Урания и в университетската обсерватория в Копенхаген. Астрономическите занимания на вече 30-годишния Херцшрунг го довеждат до кореспонденция с известния немски астроном Карл Шварцшилд. През 1909 г. Херцшпрунг посещава по негова покана Шварцшилд, който оценява заложбите му и го препоръчва за професор в Гьотингенския университет. Същата година Шварцшилд става директор на Потсдамската обсерватория, където взема със себе си и Херцшпрунг. В началото на Първата световна война Шварцшилд е мобилизиран, а през 1916 г. умира. Херцшпрунг остава в Потсдам до 1919 г., когато става професор по астрономия в Лайденския университет в Холандия, а скоро след това и заместник-директор па Лайденската астрономическа обсерватория. След смъртта на де Ситер през 1935 г. той става директор на обсерваторията. Седем години по-късно Херцшпрунг си подава оставката, връща се в Дания и се заселва в град Толозе, близо до новата университетска обсерватория в Брорфелд. Това му дава възможност да продължава да работи в областта на астрономията и в преклонна възраст, каквато достига. Той умира, скоро след като е отпразнувал 94-ия си рожден ден на 21 октомври 1967 г.
        Името на Херцшпрунг е свързано с много въпроси на съвременната астрономия, но изследванията и резултатите от тях, благодарение на което във всеизвестната в астрономията диаграма е останало неговото име, се отнасят до началото на неговата астрономическа дейност. Още през 1905-1907 г. той забелязва, че звезди, които имат еднаква температура, могат да имат твърде различни светимости, т. е. в единица време да излъчват силно различаващо се количество енергия. Звездите, които при дадената температура светят слабо, впоследствие са наречени джуджета, а тези които излъчват силно - гиганти. Няколко години по-късно Херцшпрунг построил диаграмата цвят - видима величина за звездите от звездните купове Хиади и Плеяди (българският народ нарича втория куп "Квачката с пилците"). Цветът на една звезда зависи от температурата й. В астрономията той се изразява количествено с разликата между фотографската и визуалната звездна величина, която разлика се нарича цветов индекс или просто цвят. На диаграмата на Хиадите ясно се виждало, че при даден цвят, т. е. температура, има звезди с висок блясък и такива - с нисък блясък. А понеже звездите от един звезден, куп са почти на еднакво разстояние от нас, това ще рече, че при една и съща температура има звезди с висока и ниска светимост - гиганти и джуджета.
        През 1913 г. Ръсел построил диаграма спектрален клас - абсолютна звездна величина за всички звезди, за които тогава били известни паралаксите, т. е. разстоянията до тях. Именно тази диаграма, която започнал да строи Херцшпрунг за звездните купове, днес е общоприето да се назовава диаграма на Херцшпрунг - Ръсел. Днес тази диаграма, която дава връзката между две съществени физически характеристики на звездите, които могат да се определят пряко от наблюдение - температурата и мощността на излъчване, се използва най-широко при изследванията на звездите. Често ще я срещнем и модифицирана като диаграма цвят - светимост или диаграма спектър - светимост. Тя е фундамент, на който стъпва теорията за звездната еволюция.
        Съществени заслуги има Херцшпрунг в изучаването на цефеидите. Тези промениливи звезди се наричат често така, понеже отдавна е открита връзка между тяхната абсолютна звездна величина и периода на изменение на блясъка им. Така че, ако със сравнително прости наблюдения определим периода, с който се изменя блясъкът на една цефеида, от зависимостта период - светимост можем да определим нейната абсолютна звездна величина М. Тогава, като знаем от наблюдение и нейната видима величина m, можем да намерим разстоянието r до звездата от известната формула m-M = -5 + 5 log r . Тази възможност за определяне на разстоянията до цефеидите е посочена от Херцшпрунг.
        Друго важно откритие на Херцшпрунг е свързано също с цефеидите. Той установява, че формата на кривата на блясъка на тези променливи зависи от периода на изменение на блясъка. Изобщо увеличението (възходящ клон) на блясъка на една такава звезда от минимума до максимума става по-бързо, отколкото намалението му (низходящ клон) от максимума до минимума. До период около 6-7 денонощия кривата на блясъка е гладка. При 6-7 денонощия на низходящия клон на кривата на блясъка започва да се забелязва малко изгърбване. С увеличаване на периода тази "гърбица" става все по-значителна и се приближава все повече до максимума. Това продължава до период около 9 денонощия, когато "гърбицата" е почти в максимума на блясъка. След този период тя се прехвърля на възходящия клон на кривата на блясъка и с увеличаване на периода все повече се отдалечава от максимума и се приближава към минимума. Това продължава до увеличаване на периода до около 25 денонощия, след което кривата на блясъка отново става гладка, както при малки периоди. Само че амплитудата на изменение на блясъка сега е по-голяма в сравнение с амплитудата на звездите с малки периоди.
        Ейнар Херцшпрунг с голямо внимание се отнася към подготовката и израстването на младите астрономи. Един от неговите ученици, известен астроном, работещ в САЩ, пише в спомените си за него: "Херцшпрунг бе вдъхновен учител. Той работеше без умора и изглежда винаги бързаше, но въпреки това намираше време за решаване на научни въпроси, поставени от асистентите и студентите ... Работеше, без да държи сметка за времето и със своята трудоспособност заразяваше студентите от астрофизическия отдел на Лайденската обсерватория: по всяко време на деня и нощта там някой работеше. Изучил астрономията без помощта на когото и да било, той предпочиташе не регламентираните от програмата лекции, а неофициалните разисквания със студентите. Неговите лекции бяха много поучителни, но той особено се вдъхновяваше по време на дискусии, които често се водеха до късно през нощта. Тогава той се разхождаше със своите ученици-асистенти из обсерваторията, обсъждайки възникналите проблеми. Към тяхната работа той се отнасяше също така критично, както и към своята собствена. Той искаше студентите да се учат да мислят самостоятелно, ето защо избягваше да им дава конкретни решения, като вместо това критикуваше това, което са направили".
        Още приживе работите на Херцшпрунг добиват широка известност и всеобщо признание. Той е получил много научни отличия и медали от целия свят, провъзгласен е за почетен доктор на много университети в света. Херцшпрунг бе член на Датската и Холандската академия на науките.
        Изследванията на датския астроном Херцшпрунг оставят дълбока следа в много области на съвременната астрономия, а някои от тях за десетилетия напред очертават развитието на клонове от науката за звездите.