ДОН КИХОТ И САНЧО ПАНСА - ЯРКИ РЕНЕСАНСОВИ ГЕРОИ

Серв нтес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее изживялото време си рицарство и да спре лавината от рицарски романи, които по негово време залива цяла Испания. Романът "Дон Кихот" обаче далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение. В съзнанието на много поколeния живее тяхната знаменита карикатурна двойка: сухият, висок и слаб идалго, облечен в рицарски доспехи, горд възседнал мършавия си кон и ниският, дебел и тромав оръженосец, яхнал своето любимо магаре.
Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения. Дон Кихот е сложен образ. В първите глави на произведението е представен като саможив чудак, обикновен беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което прераства в неестествено увлечение и го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Той мечтае да добие световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Дръгливата кранта се преобразява в Росинант, а селянката Алдонса Лоренсо, - в Дулсинея дел Тобосо, най-красивата девица в Испания и в целия свят. Дон Кихот поема върху плещите си добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Той утвърждава справедливостта, спазването на законите, състраданието, безкористното упражняване на държавната власт и трудолюбието, защото вижда, че точно те не са присъщи на епохата. Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея, както и за честта, може и трябва да се жертва животът. Съветите, които дава на Санчо Панса, преди той да поеме управлението на "острова", разкриват пълно неговата нравствена програма. Дон Кихот е идеалист, готов е да се жертва за хората и за идеалите си, без да търси някаква материална изгода. Той желае всички хора да живеят щастливо и свободно. Защитава бедните и онеправданите. Лудият Дон Кихот по-добре от всички разумни хора разбира прозата на своето време и по-силно от всички разумни хора скърби за отминалия златен век, така както той си го представя, когато всички са били равни и не е имало "мое и твое". Безумието на Дон Кихот не е толкова в самото му поведение, колкото в неговото несъответствие с времето, в което живее героят. Не случайно комизмът му е трагичен, защото е трагична мечтата му за съвършенство на човешките отношения. Тя не може да бъде реализирана при тогавашната действителност.Това подчертават собствените му думи: "аз съм роден, за да живея умирайки".Навсякъде възторженият дух на Дон Кихот се сблъсква с неразбирането и консерватизма. Те убиват смелите му помисли и непресъхващия му оптимизъм. Затова в края на романа рицарят умира от мъка. Но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението Санчо Панса изглежда понякога като антипод на Дон Кихот. Привличат го повече материалните неща. Той още не разбира духа на приключенията, към който се стреми Дон Кихот. Затова във вятърните мелници той не вижда великани с огромни ръце. Писателят подчертава разликата между героите в тяхното възприемане на действителността. Те притежават различни представи и навици. Когато те решават да пренощуват в една горичка, Дон Кихот както подобава на рицарите не спи, а мечтае за своята любима. В същото време Санчо пълни стомаха си с вино и изкарва нощта в непробуден сън. На следващата сутрин Санчо пак пие от мехчето, а Дон Кихот се подхранва само със сладки спомени. Няколко пъти Санчо подканва Дон Кихот да обмисли своите действия, на което Дон Кихот отговаря, че той нищо не разбира от приключения. Наистина образът на Санчо Панса е много по-материалистичен от този на Дон Кихот. Той иска да получи острова или графска титла и се надява чрез тях да направи състояние. Обира едно муле, натоварено с храна, не може да прежали магарето, което му открадват, върши някои малки подлости. Привличат го хубавата храна и сънят - те са за него върховни блага. Затова Дон Кихот има основание да му каже, че той живее,"за да умре ядейки". Санчо има по-трезв поглед от своя господар и вижда нещата такива, каквито са. В края на  произведението, обаче, под облагородяващото влияние на своя рицар той става почти истински Дон Кихот. Докато Дон Кихот остава неизменен, Санчо Панса претърпява духовна еволюция. Една от неговите любими поговорки е "по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата". Постепенно Санчо изоставя врабчетата и се устремява към орлите в небесата. Веднъж Дон Кихот казва на своя оръженосец: "Вярвай ми, Санчо, че такъв, кaкъвто те виждам, не изглеждащ по-трезв от мене". Както за Дон Кихот, така и за Санчо Панса важи принципът "Не е толкова луд този, който знае лудостта си". Той напуска семейството си, без даже да се обади, за да тръгне със своя рицар и да търси острови в сърцето на Испания. За прословутия остров той казва, че и да не му го даде Дон Кихот, не е голяма беда. Преди третия поход той иска от господаря си заплата, но скоро горчиво се разкайва за това. По едно време иска да изостави рицаря си, но разбира своята грешка и го моли да му прости. Еволюцията в двойствената природа на Санчо Панса довежда до гибелта на предишния му идеал. Негов принцип става вече: "По-добре орел в небесата, отколкото врабче в ръката". Вътрешният душевен прелом на Санчо Панса навлиза в последната фаза при губернаторството му на "остров" Баратария. Характерно е, че той като губернатор пъстъпва според съветите на Дон Кихот. Не скрива своя произход, а се гордее с него. Той издава оправдателни присъди, когато еднакво тежат основанията за оправдание и за осъждане. Така го съветва Дон Кихот: "Винаги е по-похвално да правиш добро, отколкото зло". Осемте дни на Санчовото губернаторство показват какво значи да се мине през школата на Дон Кихот. Санчо, който толкова мечтае за пари, дори иска да продава негри, ако островът се окаже в Африка, напуска властта гладен и бит, без да е влязъл в джоба му нито един петак. Когато светът се лишава от Дон Кихот, духът му продължава да живее в Санчо Панса. Рицарят умира, но неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. И двата образа надживяват своето време и остават безсмъртни в световната литература.