Мастурбацията – игра с един или повече участници?

Опре елението за мастурбация е “сексуално самостимулиране или стимулиране на друг човек с ръце или пръсти”. Мастурбирането до оргазъм често е част от така наречения “силен петинг”.

Хората мастурбират защото:

1.това е лесно
2.приятно е
3.всичко е в твои ръце и можеш сам да откриваш какво най-много ти харесва
4.не води до бременност или предавани по полов път болести


Няма определена възраст, когато момчетата и момичетата започват да мастурбират. Понякога това става на 6 години или дори по-рано и много хора продължават да мастурбират до края на живота си. Мастурбацията е особено често срещана при млади хора, защото е приятна и безвредна.

Как мастурбират момчетата? Те обикновено търкат кожата на еректиралия си пенис нагоре-надолу с цяла ръка или само с пръсти, за да стимулират долната част на главичката. Няма правила колко често може да се мастурбира. Някои хора мастурбират по няколко пъти на ден, други – веднъж седмично, веднъж месечно или дори по-рядко. Важното е човек да се чувства добре.

Как мастурбират момичетата? При тях най-често срещаният начин за мастурбиране е стимулирането на клитора с ръка или пръсти. Много момичета откриват, че им допада физическото усещане, но не и психологическият ефект. В психологическо отношение често описват мастурбацията като “самотно”, “доста смущаващо” или “тъжно” преживяване. На други пък дава усещане за “сила”, “освобождаване”, “власт над собственото тяло”. Някои казват, че е “важно, понеже няма нужда да ходиш с някого, за да го правиш” и че така са научили “какво е оргазъм”. Като цяло момичетата мастурбират по-рядко от момчетата.

Съвременните тийнейджъри в по-голямата си част без колебание признават, че мастурбират.редовно и това им доставя удоволствие. Все пак по някаква причина (вероятно поради отношението на хората към мастурбацията в миналото) някои млади хора се чувстват “виновни”, “омърсени” или смятат, че “вършат нередни неща” когато мастурбират. За това обаче няма абсолютно никакво основание!

С други думи специалистите препоръчват: “Мастурбирайте на воля!”, стига обаче да сте подбрали подходящо място и компания за това:

1. Избягвайте да го правите на публични места! Съществува опасност на вас да се натъкне някой друг, който не желае да става свидетел на тези ваши занимания. Пък и е много вероятно да ви прекъснат.

2. Ако сте решили да има други хора, които присъстват (или участват) в мастурбирането, уверете се предварително, че те действително желаят да го направят!

3. Чистотата е важна за мастурбацията! Уверете се, че мястото, което сте избрали е достатъчно хигиенично за целта (Противно на общоразпространеното мнение, публичните тоалетни съвсем не са подходящи за мастурбация). Измийте си ръцете и се уверете, че и другият участник (ако има такъв) е сторил същото!

4. Не оставяйте следи! След като приключите, уверете се, че “продуктите” от мастурбацията са изчистени по правилен начин. Иначе не е хигиенично, пък и е възможно някой друг да се натъкне на тях и да му стане неприятно.


И понеже тук обикновено следва лавина от въпроси по темата, ето основните правила за прикриване на следите:

• петната по дрехите, чаршафите и бельото се перат безпроблемно по стандартният начин – с вода и прах за пране.
• килимите и мокетите могат за се изтъркат с четка, напоена с разтворен препарат (прах за пране, разтворен сапун или препарат за миене на съдове също вършат работа)
• с петната по тапетите е малко по-сложно. Ако мястото позволява, залепете отгоре плакат или нещо подобно. Обикновено обаче тези петна са на височина около кръста ви (а хората в нормални обстоятелства рядко си лепят плакатите на тази височина). В този случай можете да поразместите мебелите или да потърсите парче от същия тапет и да “замаскирате” участъка. Ако положението е напълно неспасяемо, просто вземете чаша кафе или сок с ярък цвят и “случайно” го излейте отгоре – така или иначе вашите ще трябва да сменят тапетите, със сигурност ще приемат по-добре версията за петно от “случайно” разлята чаша от “непохватното” им дете...

(В статията са използвани материали от книгата „Малките откачалки пит@т” на ИК „Кръгозор”)