регистрация
вход в сайта
вход с FB
.

Какво не знаем за Емил Зола - един от най-великите френски писатели?

Кой би могъл да си помисли, че авторът на най-скандалните романи, който с майсторството на познавач описва женската голота и сексуалните страсти -  Емил Зола, почти до тридесетгодишната си възраст не е имал връзка с жена и не е познавал любов

Какво не знаем за Емил Зола - един от най-великите френски писатели?
Кой
и могъл да си помисли, че авторът на най-скандалните романи, който с майсторството на познавач описва женската голота и сексуалните страсти -  Емил Зола, почти до тридесетгодишната си възраст не е имал връзка с жена и не е познавал любовта?


Нисичък, пълен, силно фъфлещ, нито на младини, нито в зряла възраст Зола се е ползвал с успех пред представителките на нежния пол. Той бил прекалено срамежлив и затворен и всеки път претърпявал провал при общуването си с жените. За разлика от другите мъже, обаче, Зола не се срамувал от своята невиност. Той признавал пред своите приятели, че обича само в мечтите си, а възлюбените му са  неговите мечти...


Когато Емил Зола навършил двадесет и пет години, се запознал  с  Александрина Мелей, която била по-голяма от него и работела като перачка. Тя се сближила с писателя, а след 4 години станала негова въпруга. Сексуалните им отношения обаче, не вървели още от самото начало. Емил бил плах и стеснителенм, а Александрина - студена и пресметлива.
Съпрузите нямали деца и пет години след сватбата Зола признал пред своите приятели , че спи с жена си не по-често от два пъти месечно. Скоро и това секнало. Двамата съпрузи си станали напълно чужди един на друг. Това, с което се задоволявали, било взаимното уважение, осигурения живот и тихото благополучие.

На 40 години, Емил Зола бил известен не само във Франция, но извън пределите й. Тогава той тежал 100 килограма и имал вид на уморен от живота старец. Единственото, което му оставало, били романите му, а желанията му се изливали  на техните страници - там млади разголени красавици побърквали мъжете и ги карали да умират от любов и страст. Читателите не можели да повярват, че този приличен на вид господин е автор на грубите и натуралистични сцени.


Всичко в живота на писателя се променило, когато  жена му  наела 21-годишната Жана Розеро като перачка. Брюнетката с пищни коси, огромни кафяви очи  и  грациозна талия пленила сърцето на Зола.  Жана отговорила на чувствата му. И изведнъж това, което авторът на "Нана" описвал в романите си, станало реалност. Писателят станал неузнаваем - той отслабнал с 30 килограма, подмладил се и едва сега разбрал какво значи на обичаш и да бъдеш обичан.

Скоро на Емил и Жана се родили две деца - Дениз и Жак. Писателят обожавал децата  си и майка им. За второто си семейство той  наел квартира на съседната улица, за да може
по-често да бъде с тях. Налагало се обаче Зола да се задоволява само с кратки срещи, защото законната му съпруга проявявала голяма бдителност. Това било трудно щастие, изпълнено с трегови и тъга. Не само той бил отчаян, страдала и Жана, която трябвало да мисли за бъдещео на незаконородените си деца, страдала и Александрина, на която "доброжелател" отворил очите за истината...

Александрина изпаднала в истерия - крещяла, заплашвала, че ще се разведе...След известно време, като че ли всичко заочнало да се поуспокоява, но Александрина често устройвала сцени на ревност. Постепенно за всички участници в драмата станало ясно, че
трябва да се намери някакво решение на проблема. Никой обаче не  намирал сили в себе си, за да промени нещо. 


И така, когато веднъж Зола стоял до прозореца и наблюдавал играещите си деца, Александрина му казала да ги повика вкъщи. Той изпълнил желанието й  и оттогава започнал да го прави все по-често. Александрина стигнала дотам, че настояла  мъжът й да наеме на децата и любовницата си по-удобна  квартира в по-хубав район. Жана била много щастлива, но тя никога не искала  нищо и за нищо не молела. А най-голямото желание на писателя  пък било децата му да носят неговото име...


Това се сбъднало неочаквано след смъртта му през 1902 година. Писателят починал  внезапно, отровен от газ в собствения си дом. Тогава Алексндрина официално се обърнала към съда, който да постанови децата му,макар и родени от друга жена, да носят неговото име.

Жана останала вярна на бащата на децата си и до смъртта си, през 1914 година, вследствие на неуспешна операция, носила на врата си верижка със седем перли, подарена й от  писателя.

Александрина пък доживяла до дълбока старост и до последния си дъх се грижила за децата на съпруга си - това било най-ценното  останало от съпруга й....

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...