Поезията на Димчо Дебелянов отразява вечните импулси на човешката душа към красотата на живота. В нея остава да живее неспокойната младост, на оня, влюбен в живота юноша мечтател и борец, който и нашепва толкова много песни за човешкото щастие и сам изгаря в пламъка на нейнота жизнено очарование.
Родена от живота, от сърцето на един неповторим лирик, поезията на Дебелянов продължава да живее, да вълнува и вдъхновява. Цялата младежка лирика на поета е потопена в сънищата на младостта, в аромата на цветята, в блясъка на звездите, в далечното сияние на новия ден. Никой преди Дебелянов не е писал с толкова прекрасна и жизнена сърдечност, с толкова възторг и опиянение за живота.
Израстнал на синура на две епохи, когато в първите десетилетия на свободата в България, безвъзвратно си отива. Времето на тихото идилично съществуване на еснафския бит, на понятията за зло и добро, за правда и неправда, поетът не може лесно да се приобщи към новите социални изисквания на живота, в сложната абстановка на идейни противоречия и разслоение.
Като честен поет с открита гражданска съвест, Димчо Дебелянов попада под влиянието на соц. идеи, но те не стават негово Верую. Лирическият му герой остава да живее затворен в своя емоционален свят, подчинен на своя индивидуален бунт срещу действителността. Той отразява по свой начин соц. смисъла на своето време. Творчеството на поета запазва своя дълбоко интимен и изповедно – лиричен характер. Поезията на Дебелянов е своеобразна, емоционална биография на неговото време и неговата личност.
Автор: Маги