Раждането на Мария-Луиза и възможността да бъде коронясана жена в България

> На 13 януари 1933 г.  българската  царица Йоана става майка за първи път.  Три години след сватбата,  народът чака с  нетърпение да се роди престолонаследник, но на бял свят  идва момиче. Малката  принцеса е кръстена Мария-Луиза, на бабата по бащина линия, а  тъщата на цар Борис  - кралица Елена пристига от Италия, за да сподели радостта на родителите на малката.

Естествено раждането на първородното чедо, особено пък, ако е момиче, създава проблеми  в двореца. В тогавашната Търновска конституция изрично пишело, че тронът се наследява от първородния син. За дъщеря не ставало и дума. Затова  се налагало да се направи корекция в конституцията. Царят започнал консултации  с царедворците, които подкрепяли  идеята да се даде възможност на  бебето Мария-Луиза един ден да управлява страната.  Юридическата и политическата промяна на конституцията  била възложена на най-близките хора до  царя Димитър Генчев и началника на канцеларията  Павел Груев.
Консултации започват с лидерите на някои от партиите в дълбока тайна.

Възниква и друг проблем. Престолонаследникът, от мъжки пол, трябвало да приеме православната вяра. А малката Мария-Луиза трябвало да приеме католицизма.  Ако я кръстят в българска църква, това щяло да доведе  до напрежение с Ватикана. И без това още цар Фердинанд е бил анатемосан  от папата, когато синът му Борис приема православната вяра. Въобще, сложна ситуация, с която царят е трябвало да се  справи. Консултации  се водели и с други царски родове, както и  с някои от европейските правителства.

Най-довереният човек на царя при  тези преговори бил  Първан Драганов. Неговта мисия била да получи одобрението, както от папата, така и от Мусолини, малката принцеса да приеме  православната вяра.

От друга страна в България нещата се нареждали - готвела се промяна в Конституцията. А междувременно, няколко дни след раждането, при пълна  конфиденциалност, в присъствието само на двамата си родители, Мария-Луиза е кръстена в малкия софийски храм "Св. Петър  и Павел".  Двете сестри на царя, както и брат му Кирил не присъствали, заради католическата си вяра.

Горе-долу нещата се нареждали.  Обаче следващата година на 19 май е извършен държавен преврат, начело с Кимон Георгиев. Обстановката не била подходяща за такива големи промени.  Въпреки това обаче, цар Борис не изоставил идеята си да феминизира короната.

През 1936 година обаче,  царицата оново забременява и на 16 юни 1937 година ражда  дългоочаквания престолонаследник - Симеон II. Така  проблемът е  решен  без да се променя конституцията, а България се разминала с възможността да стане "женско царство". Както се казва - "Господ си знае работата".