регистрация
вход в сайта
вход с FB
.

Кой е Иван Тодоров-Горуня?

На 8 април  1965  г. се самоубива  Иван Тодоров - Горуня. Горуня е български офицер и политик. По време на Втората световна война той членува  в Българската комунистическа партия и е  политкомисар на партизанския отряд &qu

Кой е Иван Тодоров-Горуня?

На 8 април  1965  г. се самоубива  Иван Тодоров - Горуня. Горуня е български офицер и политик. По време на Втората световна война той членува  в Българската комунистическа партия и е  политкомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов".  След като комунистите взимат властта, той става генерал и член на Централния комитет на пртията.


Към края на 1964 и началото на 1965 година Горуня и група висши офицери  организират група, която да свали режима на Тодор Живков. Сред офицерите е и Комендантът на София генерал Цвятко Анев. 


Каква всъщност е идеята на заговора? Очевидно той е инспириран от хора, които са спомогнали за утвърждаването на системата. Заговорниците  обаче  имат някакво доста различно виждане от това на ръководството на партията, чиито членове са те. 


Горуня е член на ЦК на БКП и член на МС, т. е. знае какво се говори там и може да вербува членове на ръководството на партията. Цоло Кръстев, макар и със средно образование е в МВнР и има наблюдения върху международното положение, както и важни връзки. Ген. Анев е живата връзка с армията. Вярно, комендантската рота не е голяма, но може да свърши добра работа и има възможност да установи контрол върху някои от важните центрове на властта.

Какъв е планът за действие и какви са пречките пред заговорниците? Това, което по-късно обясняват управляващите на пленум на партията на 14.4.1965 г. е, че идеята на заговорниците е  била в деня, в който заседава ЦК на БКП в бившия сега Партиен дом, група офицери с армия да проникнат в сградата и да заставят членовете на ЦК да приемат определени решения под тяхна диктовка. При съпротива се предвиждало и проливане на кръв, а по-нататък следвало разширяване на спечелените позиции. По места били възложени задачи да се завземе властта, а заговорниците от Русе трябвало да завземат “Дунав мост” (те дори имали и специална парола за това), за да не допуснат съветски войски да навлязат през него.

Най-вероятно обаче  било  планът да се реализира на Пленум в съботен ден, когато в София няма много армия и милиция, а само дежурни. Ген. Анев ще овладее Партийния дом и ще арестува Живков, а полк. Велчев от името на министъра ще извика в МНО командирите на армии, които да бъдат задържани, а на тяхно място да се изпратят посветени в заговора нови. Представителната рота на столичното комендантство и охранителният батальон на МНО ще овладеят щаба на I армия и МНО, а подп. Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС ще блокира всички летища и ще предотврати излитането на бойни самолети.

Пречките обаче пред тях са много и ясно видими: те имат срещу себе си една цяла държавна машина, много по-добре устроена от тази преди 1944 г. , която не допуска и не се церемони с опити за партизански действия. Зад тази машина стои и една още по-голяма машина – съветската. Връзките по места не се оказват нито толкова много, нито лесни за поддържане, а доносничеството бързо си казва думата. Горуня не успява да вербува за заговора членове на ЦК на БКП, а  важни кадри в администрацията и армията не успяват да вербуват и Кръстев и Анев. Една от големите пречки пред съзаклятието е както невъзможността да увлекат по-голяма част от армията, така и липсата на лост, с който да си гарантират участието на тяхна страна или поне неутралитета на милицията. Или поне на софийската. 

Иначе по места се организират конспиративни групи, според някои сведения дори са разпределяни и бъдещи постове. Връзките между съзаклятниците са строго конспиративни. Използват се и пароли. Само Горуня и вероятно Кръстев са знаели какво правят другите заговорници.

И както при много други случай в нашата история, предателството  се оказва в основата на провала на заговора.  Комплотът  е разкрит от контраразузнаването . Тодор Живков веднага е уведомен. Съзаклятниците са наблюдавани, започва взаимно дебнене. 

На 5 април  Горуня казва на ген. Анев, че са разкрити. Анев унищожава писмения план на заговора и имената на офицерите и другите заговорници. Двамата решават да минат в нелегалност. Плануват среща на 10. 4. във Врачанско, откъдето да се прехвърлят в Румъния, както и резервен вариант.

На  6-ти срещу 7-ми април мистериозно изчезва ген. Анев. Генералът, замаскиран в един камион, се укрива в дома на кума.  ДС  обаче  знае почти всичките му явки и дори са монтирали подслушвателно устройство във фуражката му. На 8. 4. 1965 г.  ген. Анев е заловен без да окаже съпротива с два заредени пистолета и 52 патрона до себе си.

На 7 април Горуня научава за бягството на Анев. По сина си той праща бележка на заговорник, в която му определя на следваща вечер среща до родното си село. Вечерта в дома му на бул. “Димитър Благоев” № 2 в София при него идва полк. Велчев, с когото поради страх от подслушване си говорят с бележки. Велчев предлага на Горуня да поиска среща с Политбюро на ЦК на БКП. Горуня се колебае между това и минаването в нелегалност, защото се опасява, че ще го арестуват.

Краят на тази агония  настъпва в 4 ч. сутринта на 8. 4. 1965 г.  В дома на Иван Тодоров проехтява изстрел. Синът на Горуня, Виктор, го открива застрелян в спалнята с един куршум в дясното слепоочие. Намерено е и предсмъртно писмо.


Въпреки смъртта на Горуня безпокойството в партията остава. Врачански окръг е блокиран от милицията. Също толкова голям хаос е и в мненията какво точно е станало в 4 ч. сутринта на бул. “Димитър Благоев” № 2: Анев и Велчев са убедени, че съратникът им е убит, според Петко Цонев в линейката Горуня бил още жив, но Мирчо Спасов го пробол с нож. Къде ли е успял да се укрие стрелецът, ако е убийство и защо изстрелът е в слепоочието,  ръцете на убития са покрай тялото, а оръжието му е на гърдите?…

През 1989-1990 г. е образувано следствие, Горуня, погребан тихомълком в родното му село, е ексхумиран, а Живков, Спасов, Солаков и ДС служители са разпитани. Следствието приключва със заключение за самоубийство. На 15. 6. 1990 г. всички осъдени по този случай са реабилитирани.

Но през 1965 г.   9 души са осъдени. Полк. Велчев получава 15 г. лишаване от свобода, ген. Ерменов – 10, а ген. Анев, ген. Динов и Цоло Кръстев учудващо по 8. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания.

 
Ако се вярва на една от версиите, дори странични врагове са получили своето: така например критикът на Живков ген. Иван Бъчваров загива в мистериозна и до днес самолетна катастрофа. На 24 ноември 1966 г.  самолетът Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин излита след междинно кацане в Будапеща. Следващата спирка е Прага. Заради лошото време в чешката столица се налага машината да се приземи в Братислава. Самолетът излита оттам след три часа престой. Но само след
няколко минути, на 8 километра от летището, той се забива във връх Сакра. Загиват всичките 83-ма души  на  борда и 8-членният екипаж. Заедно с ген. Бъчваров загиват оперната певица Катя Попова и първата жена на Иван Славков.  Интересен е фактът, че Недю Ганчев, натоварен да разследва трагичния инцидент край Братислава, скоро се отказва да води следствието, като признава пред свои приятели, че не може "да направи това, което искат от него". Малко след това Ганчев се самоубива.

Официалната власт запазва заговора в тайна.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...