1916 година - България организира научноразузнавателна мисия в Македония и Поморавието
Днес не се отпускат много пари за наука. Но в буржоазна България не е било така и тогава науката е получавала своето, даже по време на Първата световна война. Нещо повече - през 1916 година, по настояване и всестранн
style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;" id="internal-source-marker_0.7187977017568491">Днес не се отпускат много пари за наука. Но в буржоазна България не е било така и тогава науката е получавала своето, даже по време на Първата световна война. Нещо повече - през 1916 година, по настояване и всестранната помощ на армията, дори е организирана голяма научноразузнавателна мисия в освободените по онова време Македония и Поморавието.
Целта е да се изяснят въпросите за българския характер на новоосвободените земи и за етнографската и политическата граница на Отечеството.
Главната заслуга за провеждането на експедицията е на началник-щаба на войската генерал Констанатин Жостов. В състава на експедицията влизат такива светила на българската наука като историците Васил Златарски, Йордан Иванов и Богдан Филов, филолозите Любомир Милетич, Стефан Младенов, Беньо Цонев и Стоян Романски, географът Анастас Иширков и т.н.
Всички тези университетски професори подготвят съответните доклади, които са с изключителна научна стойност и до днес.
Трагичните времена на българското участие в Първата световна война са единствените, в които българската наука може да работи свободно в окупираните от чужденци изконно български земи. Благодарение на тази кампания в родните архиви и музейни сбирки, се оказват немалко исторически паметници.