регистрация
вход в сайта
вход с FB
.

Древен Египет

Някои от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост. Един от хората, чието им

Няко
от сведенията за Древен Египет, представени в Корана, разкриват множество исторически факти, които до неотдавна бяха тайна за хората. Тези факти ни показват, че всяка дума от Корана е използвана с определена мъдрост. Един от хората, чието име се споменава заедно с Фараона, е “Хаман”. В шест айята от Корана Хаман е представен като един от най-приближените на Фараона. От друга страна, в откъса от Тората (Стария Завет), където се разказва за живота на Муса (Мойсей) (м.н.), никъде не е споменато името на Хаман. Но името на Хаман е споменато в последните глави на Стария Завет като помощник на един вавилонски крал, който е живял приблизително 1100 години след Муса (м.н.) и е угнетявал евреите. Някои немюсюлмани, които казват, че пророкът Мохамед (м.н) е написал Корана, преписвайки от Тората и Библията, също така твърдят, че по време на преписването той е прехвърлил в Корана някои данни погрешно. Абсурдността на тези твърдения бива разкрита с дешифрирането на египетската йероглифна азбука преди около 200 години и откриването на името “Хаман” в древни египетски ръкописи. До 18ти век написаните на древноегипетски език надписи и ръкописи не можеха да бъдат разчетени. Писмото на Древен Египет е йероглифно и се е запазило в продължение на векове. С разпространяването на християнството и други културни влияния през 2ри и 3ти век сл.Хр. обаче Египет изоставя както своите древни вярвания, така и йероглифното писмо. Последният известен пример за използването на йероглифното писмо е надпис от 394 г. сл.Хр. След това този език бе забравен и не остава никой, който да може да разчете или да разбере написаните на този език ръкописи. Разбира се, допреди 200 години Мистерията на древноегипетските йероглифи бива разкрита през 1799 г. с откриването на плоча, наречена “Каменна плоча Росета” (“Rosetta Stone”), датираща от 196 г.пр.Хр. Характерното за този надпис е, че той е бил написан по три различни начина на писане: йероглифен, демотичен (опростен начин на древноегипетско йероглифно писане) и гръцки. С помощта на гръцкия ръкопис е декодиран и древноегипетският надпис. Преводът на ръкописа е завършен от французина Jean-Francoise Champolli on. Ето така бе разкрит един забравен език и описаната на този език история. Благодарение на това откритие бе научено много за древноегипетската цивилизация, религия и социален живот. Чрез декодирането на йероглифите се сдобиваме и с една много важна информация, която касае темата ни: името “Хаман” наистина е споменато в египетските ръкописи. Надпис върху един паметник, разположен в музея “Хоф” във Виена, се отнася за това име. В същия надпис се подчертава близостта на Хаман с Фараона. 93 До 19 век, когато биват декодирани египетските йероглифи, названието “Хаман” не бе известно. С дешифрирането на йероглифите се установява, че Хаман е бил приближен помощник на Фараона и ръководител на работниците на каменоломната Народът, създател на Великата нилска цивилизация, говорел и пишел на египетски език. Това е самостоятелен клон от афро-азиатското или семито-хамитското езиково семейство. Египетският език е претърпял няколко етапа на развитие: староегипетски (ХХХ-ХХII в. пр. Р. Хр.), средноегипетски (ХХII-ХVI в. пр. Р. Хр.), новоегипетски (ХVI-VIII в. пр. Р. Хр.) и късноегипетски, който в основни линии е езикът на демотическата писменост (VII в. пр. Р. Хр. - V в. сл. Р. Хр.). От III в. пр. Р. Хр. до арабското завоевание през VII в. сл. Р. Хр. голямо значение получил гръцкият език. Успоредно с него през III в. пр. Р. Хр. се появили писменост и литература на разговорния по онова време език - коптския, запазен в една или друга степен и до днес в богослужението, литературата и бита на египтяните християни - коптите. След VII в. сл. Р. Хр. главна роля в Долината има арабският. В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост*. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и народна. Плутарх разглежда йероглификата като символична, но съобщава, че египтяните имали азбука от 25 знака. Климент Александрийски споменава три вида писменост: йероглифика - свещени писмена, изсечени върху камък; йератика - свещена писменост от жреческите свитъци; епистолографика - писменост за ежедневна употре*а. Определена роля върху опитите за разчитане на египетската писменост изиграл трактатът на египетския жрец Хораполон “Йероглифика” (IV в. сл. Р. Хр.), който тълкувал йероглифите като символични знаци, макар че по всяка вероятност умеел да чете египетските писмена, тъй като правилно е определил значението на йероглифите. Най-напред А. Кирхер разбира значението на коптския език, но опитите му да разчете египетските йероглифи не се увенчават с успех. Разчитането на египетската писменост започва с откриването на Розетския камък**. Много учени ориенталисти изучават този важен паметник, но пръв Ж. Ф. Шамполион правилно определя последователността на видовете египетска писменост: йероглифика - йератика - демотика, и доказва, че египетските йероглифи са звукови знаци. На 27 септември 1822 г. в известното “Писмо до господин Дасие...” той обявява резултатите от своите изследвания. В египетската писменост се отбелязват само съгласните, едва с въвеждането на коптската азбука започва системното изписване и на гласните. Спорадичните, но неуспешни опити за отбелязване на гласните се отнасят към по-ранна от коптската епоха, може би още по време на новоегипетската, ако наличните примери от новоегипетския език могат да се разглеждат като опити за вокализация. Опит за отбелязване на гласните представляват и немногобройните египетски текстове от края на първото хилядолетие, написани с гръцката азбука.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...