На 21 март 1871 година е убит д-р Петър Берон

 Д-р Петър Берон, известен и с името Петър Хаджи Берович, е роден през 1795 год. в Котел. Баща му Хаджи Беро, абаджия по професия, бил заможен и почитан от съгражданите си. Първото си образование Берон получил в родния си град, прочут със своите  килийни  училища през онова време.

Още през 1741 г. В Котел  е било построено първото училищно здание за килийна наука в България, в което са учителствували видни на времето си учители, между които Поп Стойко, известен после като Врачански епископ, Даскал Андонаки, при когото Берон получил килийно образование и прочутият "елинобългарски" учител Райно Попович, при когото Берон е бил за кратко  време ученик.

Като напуснал училището, малкият Петър останал при баща си да учи занаят.По-късно  баща му,  ограбен и разорен от турците, изгубил състоянието си и Берон се принудил да напусне Котел, за да търси работа другаде. През 1815 г. той се установява във Варна при майстор-абаджия, а след две години заминал за Букурещ и там  постъпил в училището на прочутия тогава елински учител Вардалах, при когото следвал три години; изучил новия и стария гръцки език и получил солидно класическо образование. В Букурещ Берон се издържал, като давал частни уроци.

След "Влашката завера", в която по мнението на някои Берон взел участие, той заедно с

други младежи през 1821 г. заминал за гр. Брашов, Трансилвания. Тук се запознал с българина от Сливен Антон Йованович, на чийто деца Берон станал учител. В този град той попаднал в условия, които  му дали възможност  да стане  благодетел на българския народ и възродител на българското училище. Антон Йованович е бил образован и родолюбив българин, подпомагал българската емиграция, както и младежи българи, следвали  в чужди училища.

Само минал през килийната наука с нейната училищна методика  и следвал в Букурещ други науки и при училище с друга организация, Берон  разбрал колко много е несъвършено българското килийно училище. А като частен учител той  имал възможност не само да преподава "нови" науки, но и да прилага по-правилен метод при преподаването им като практикувал така, както преподавали в Букурещ и както се научил от наблюдаването на училищата в Брашов.

Учителската дейност възбудила в Берон интерес към българското образование и му внушила мисълта да работи за подобрението му. Съставеният от Берон буквар, с който си служил в ръкопис като частен учител, бил напечатан през 1824 г. със средства на Антон Йованович.

Последният обикнал Берон и го изпратил да придружава децата му  в Германия, където и Берон следвал медицина. През 1832 г. той свършил Мюнхенския университет и заминал за Букурещ, където се установил като  лекар на частна практика и същата година отишъл в Крайова, където бил назначен на служба окръжен лекар.

През 1839 г. Берон се отказал от професията си и със свои роднини образувал търговско дружество. Търговските работи на дружеството вървели много добре, но  през 1853 г. се разтурило. Благодарение на спестовността и трудолюбието си Берон спестил богатство, което не само му осигурило издръжката, но му позволило и да прави благодеяния.

През 1840 г. той купил от д-р Ферарис в околността на Крайова чифлик, от който получавал добри приходи. Обичащ науката и осигурен материално, той се отдал на научни изследвания. За тази цел през 1842 г. заминал за Париж и се увлякъл в изучаването на физико-математическите и природните науки - плод на тези изследвания  са неговите научни съчинения,  повече от 25 тома.

През 1853 г. Берон направил завещание, преработено през 1867 г. един път, а през 1870 г. втори път. За изпълнител на последното оставил един комитет с председател родолюбивия българин от Букурещ Евлоги Георгиев. През 1871 г. Берон дошъл за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка с имота си, по които било заведено дело пред румънските съдилища. Той отседнал в чифлика си, ала няколко дена преди да се гледа делото му, Берон бил намерен убит в стаята си.

Ето  какво пише на некролога му: : "На 21 март тая година вечерта късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и чрез най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!"

Благодетелят на българския народ, истински християнин по характер, който през целия си живот е правил само добро, умира  от насилствена смърт, в момент, когато е искал да завещае богатството му да бъде използвано за образователните нужди на българския народ.

След смъртта му оставените от Берон попечители спечелват съдебното дело, осигуряват имота и изпълват завещанието. От продажбата на имота се получава доста голяма сума, от която малка част била отделена за котленската община, а останалата - за постройката на "Българската мъжка педагогическа гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин, която от 1897-98 учебна година е започнала да се издържа от средствата на завещанието.

Берон пръв схваща новите образователни нужди на народа и пръв ги теоретизира в предговора на своя буквар. През втората четвърт на XIX в. името на Берон вече е широко известно. Една малка книжка от 141 броени и 7 неброени страници, рожба на неговата страстна любов към своя народ, четена с голямо увлечение повече от 40 години от децата и техните родители, свърза името на Берон с нашата история. Тази книжка е буквар, известен с името "Рибен буквар", назован от читателите му така, заради картината  с риба, поставена на последната външна корица.

Берон съставя буквар, за да даде на българските деца светски познания на простонароден говорим майчин език и с него изпревари десетина години други учебници.

"Рибният буквар" е учебник, който не е пригоден само за първоначалното обучение по четене. Той застъпва всички учебни предмети, които според Берон трябва да се изучават във взаимното училище.

Първта гласа е за обуение по четене и по граматика. Глава ІІ от буквара съдържа материя по 3акон божи. Това са само молитви на църковнославянски език с посочване през кое време трябва да се чете всека една.

Читанката обгръща гл. III - "Умни съвети", гл. IV - "Умни ответи", гл. V - "Басни" и гл. VI - "Различни истории". Всички четива и изречения (гл. III) са с морално съдържание. Техният избор е станал с оглед да бъдат използувани те и за целите на моралното обучение. Обучението по морал в онова време се е водило във всички училища, които са изучавали християнските добродетели. Последните в манастирските училища са били усвоявани и чрез упражнението им. С четивата Берон застъпва светския морал; и по този въпрос той се различава много от изучвания в църковните училища морал, който е бил религиозен.

Гл. VII - "Физически сказания", която съдържа статии с предметно съдържание, може да се използува за целите на обучението по читанка, ала тя е предназначена да даде познание по естествознание. Тази глава съдържа следните статии: сол, кафе, захар, тютюн, памук, лен, маймуна, слон, носорог, елен, бобър, крокодил, речен кон, камилско птиче, жираф, щъркел, кит, пчелица, мравки, человек и въздушни явления. В края на буквара са прибавени картини за някои от описаните животни.

В края на буквара е поместена "аритметиката". След като излага реда на цифрите, Берон дава примери (без дефиниции и други обяснения) за четирите основни аритметически действия. "В тази къса аритметика, пише Берон, не написах правила, ами само примери, които последват с такъв ред, щото мога да река, че правилата са непотребни. Но учителят трябва да казва на децата, кога не разбират, и да им дава според тези и други примери, за да се упражняват."

От съдържанието на буквара се вижда, че той представя една цяла програма за взаимно, първоначално училище. Статийките увличат не само защото са писани на говорим български език и защото са със светско съдържание, но и защото изложението им е увлекателно. С новостта си букварът е правил силно впечатление на читателите.

По професия медик, Берон не дължи популярността си  в България  на дейността си като лекар. Той написа повече от 25 тома съчинения, но не този огромен негов труд разнесе славата му у нас. Даже и днес много малко хора познават научните му трудове. 

За да възроди своя народ чрез училищата, Берон отива още по-далеч: отваря училища и ги издържа със свои средства, подпомага българи младежи в чужди училища; откупува книги, за да подкрепя българската книжнина; търси подготвени лица, за да ги изпрати учители в България; непрекъснато се интересува за успеха на училищата в родния си край и крои планове за организирането им. В думите и делата му се вижда предано любящият своето отечество син-патриот.