Достойнство или съчувствие е нужно на човека („Шинел”, Н. В. Гогол)

Твор еството на Н.В.Гогол намира своя връх в Руския романтизъм, а по-късно  и в Руската  натурална школа. В своята повест „Шинел”  Гогол отразява борбата  на човека с бюрократичния  ред.

Достойнство или  съчувствие е нужно  на човека? Колко  малко му е нужно  на човека, за да  бъде щастлив.  Достойнството дава  надежда и сила  за живот. Някои  би ли се почувствал  добре и на място,  ако друг му  съчувства, но  няма достойнство?  В повестта „Шинел” се отразява светът на хората и как те се делят на”малки човеци” и „авторитетни лица”. Общото между тях е ,че всички те,без значение какъв чин имат, са подвластни на бюрократичния ред.

Акакий Акакиевич  Башмачкин е един  от главните герои  в творбата на Гогол. Фамилията му подсказва за неговото място в обществото- в превод тя значи обувка. Той е „малкият човек” отъпкан, оскърбен и унижаван. Няма достойнство, което да го крепи в трудните моменти от живота му. Обикновен чиновник, за когото преписването на писма и документи е смисълът на живота му, страстта му. По-късно шинелът, който Акакий Акакиевич е скъсал от носене, става неговата дружка, която го пази от студовете, придава му сила за живот и му дава достойнство.

В този свят  на тояно спазване  на реда в обществото и разграничаване на хоратае нужно поне малко топлина, която да ги сгрява в критични моменти. Малко достойнство, за да може човек поне за мъничко да се почувства гражданин на света, а не да бъде обувка, която всички настъпват и минават през нея.

Акакий Акакиевич   е „малкият  човек”, който непрекъснато  е пренебрегван, смачкван  от колегите си. Всекидневно е  подлаган на натиск  и подигравки от  тяхна страна. В  един момент обаче  негов колега спира  с присмиването, когато  забелязва, че  е прекалил. Акакий казва на всички: „Оставете ме, защо ме оскърбявате?” „В тези трогателни думи звучаха други думи”- „Аз съм твой брат”.

Колко е прав  героят, когато произнася  тези думи. И унизените,  и тези, които се  присмиват, са  подвластни на  този свят и  ред. Всички те са жертви на тази сурова система.

Хората са сложили  маски на лицата  си. Не могат да  покажат своето  собствено аз, тъй  като човек не  се определя по  неговите качества  и постижения, а  по мястото му  в обществото. За  съжаление няма  възможност да  се издигне в обществото и да постигне желанията си.

Хората не трябжа  да се делят  на малки и големи. Всички сме на  една земя, живеем  един живот и  защо трябва да  го усложняваме  с още неща, които  ни вредят? Човек притежава качества, възможности  и мечти, които , ако има желание и воля, би ги осъществил. Всеки е различен от другия, но животът е един. Не трябва да се притиска и да се пречи на този, който желае да изпълни мечтите си.

Всичко това може  да се изгради, но трябва и достойнство, което да ти показва пътя и да го осветява.

В повестта „Шинел”  новият шинел на  Акакий Акакиевич  му дава , макар  и за кратко, достойнство.  Чрез него той  се докосва до  по-различен  свят. До мястото, където  е топло и където  има поне малко уважение между хората. От далечните ни къщи и силния, пронизващ, студен вятър героят се пренася и усеща топлината на шинела, който го отвежда в центъра, където къщите са сгъстени и където живеят „големите хора”. Всичко това внимание, което му обръщат колегите, когато го виждат с нов  шинел, е за кратко. Поне героят успява да се докосне до по-различен свят, да усети малко уважение. Придобива достойнство , което му е нужно, за да не застине съвсем душата му.

За какво ще  му е нужно съчувствие, ако няма топлина и надежда за живот? То не би му помогнало да събере сили да продължи да съществува. Не би му дало причина да остане на тази Земя,защото няма да има топлина.

На човек като  Акакий не му  е нужно нищо  друго освен малко  достойнство, малко свеж въздух . Той е личност, която се радва на малките неща и така трябва да бъде.

Никой не би  бил щастлив , ако  го няма семейството  му, а има много  пари и големи  имоти. Всеки човек  се нуждае от  любов, топлина  и разбиране.

С изчезването  на шинела на Акакий и част от него отлита на някъде. Този шинел е частицата, която дава достойнство и смисъл в живота му. След открадването на дрехата, той е отчаян, изпълнен с мъка,защото това е било нещо , което му е давало любовта си и топлината си.

Акакий по всякакви начини се опитва да намери своята дружка, но „високопоставеното лица” отказва да му помогне. Този отказ не е ,защото този човек желае да прави зло и да наскърбява хората. Прави това,защото работата му е такава. Той е подложен на това всекидневно . Дори и да желае да помогне, не би могъл. Той е високопоставен, а Акакий е „малкият човек” и трябва да си знае мястото в обществото.

Всички хора са  като тухли встената. Те са подложени  на това мъчение,  но общественият  ред е такъв  и няма друг  изход.

В този свят какъвто и да си, от което и социално положение да си, не можеш да покажеш собственото си аз. Дори да имаш достойнство , дори да ти съчувстват и да се поставят на твое място, не би могъл да изразиш себе си, да си такъв, какъвто си.