От Трапезица започва издигането на старата българска столица - Търново
В съзнанието на българина, търновският хълм Трапезица стои на второ място след Царевец. Последните разкопки, обаче, показват, че именно от Трапезица е започнало издигането на старата ни столица - първоначално като византийска крепост от средата н
id="internal-source-marker_0.3471321858486599" style="font-size:9pt;font-family:Verdana;color:#000000;background-color:transparent;font-weight:normal;font-style:normal;font-variant:normal;text-decoration:none;vertical-align:baseline;">В съзнанието на българина, търновският хълм Трапезица стои на второ място след Царевец. Последните разкопки, обаче, показват, че именно от Трапезица е започнало издигането на старата ни столица - първоначално като византийска крепост от средата на 12-ти век.
На недостъпния хълм е изградена мощна крепост, подсилена със здрави зидове и кули.
Напречни стени са достигали чак до виещата се в подножието река и са защитавали намиращия се там богат квартал, наречен ‘Новия град’. Във вътрешноста се влиза през няколко входа, като намиращият се от север е основен.
Именно там, в известните засега 17 църкви на Трапезица, българските царе избират да съхраняват най-ценните християнски реликви, които се надпреварват да носят в своята столица от всички точки на Балканския полуостров.
Патриарх Евтимий описва пренасянето през 1195 година на мощите на най-известния български светец Иван Рилски от Средец в Трапезица. Това се случва по заповед на цар Асен I. По-късно цар Калоян полага в църквата ‘Свети Апостоли’ тленните останки на друг български светец - Гавраил Лесновски. На същия хълм се пазели и мощите на свети Иларион Мъгленски.
А при разкопките археолозите се натъкват на некропол, чийто находки свидетелстват за лукса, в който са живели българските боляри.