.

Джон Ленън - ливърпулският бунтар, който не остана във вчера

Музикантът днес щеше да навърши 80 г.

Ивета Иванова
Джон Ленън - ливърпулският бунтар, който не остана във вчера
Снимка: Pixabay

Той имаше невинна усмивка, бунтарска прическа и ливърпулски акцент. Наричат го легенда, музикален гений, идол на няколко поколения. Той не само вдъхновяваше и успяваше да развълнува тийнейджърите и копнеещите за свобода, той провокираше и плашеше свещенници и родители, беше следен от ФБР. Феномен и герой на всички времена. Той е Джон Ленън.

 

Музикантът от легендарните "The Beatles", който днес щеше да отпразнува своя 80-и рожден ден. В едно писмо към него, по случай 70-ата му годишнина, българският автор Елин Рахнев го нарече "ливърпулския хашлак, който промени света". И едва ли може да има по-точно определение. Не само, защото направи кръглите очила хит, ягодовите полета - емблематичен топос, не само защото вдъхнови хиляди музиканти и други творци, счупи рекорди в какви ли не музикални класации и наивно мечтаеше за световен мир. А защото с бунтарския си дух и невероятния си талант, не остана във "Вчера" и 80 години по-късно по площадите и в пъбовете отново ще се съберат да почетат паметта му, да поплачат, да изпеят някоя и друга песен, създадена от него.

 

Eто и какво трябва да знаете за него, според "Biographics.org".

 


Детството и ягодовите полета на леля Мими

 

Джон Ленън се ражда, докато навън, в близост до болницата, падат бомби. Това се случва на 9-и октомври 1940 г., по време на Втората световна война, в родилния дом на "Орсфорд Стрийт" в Ливърпул.

 

Майка му, Джулия, решава второто му име да е Уинстън - в чест на британския лидер тогава - Уинстън Чърчил. Баща му, Алфред, не присъства на раждането, защото по това време е на фронта.

 

Детството на Джон е трудно - баща му почти отсъства от живота му, а майка му Джулия не може да се справи с майчинските задължения. Джулия решава да се ожени за друг мъж, тъй като Алфред рядко е вкъщи. След като навъшва 4 г., Джон дори вече не живее с майка си - а при леля си Мими (сестра на Джулия) и чичо си Джордж, които нямат деца. И двамата са строги, но много обичат малкия. Леля Мими е признавала, че е опитвала да осуети опитите на Ленън да се занимава с музика.

 

"Китарата е много добра, Джон, но никога няма да можеш да печелиш пари от нея", повтаряла му тя.

А емблематичната песен на The Beatles - "Strawberry Fields Forever" е вдъхновена именно от дома на леля Мими - в задния двор растели ягоди.

 

Майката Джулия подкрепяла сина си, дори тя е била тази, която му е купила първата китара. Джон останал близък с майка си и често я посещавал, когато вече не живеел с нея. Двамата обичали заедно да слушат песните на Елвис Пресли. Джулия също често посещавала дома на сестра си.

 

Но след едно от тези посещения, Джулия била премазана от автомобил, когато вървяла обратно към своя дом. Тогава Джон е на 17 години.

 

Още преди смъртта на майки си, Ленън има проблеми в училище. През 1952 г. Джон постъпва в училището "Куори Бенк", намиращо се в квартала на леля му "Алертън". Той бил много умен ученик, но често нарушавал правилата, остроумничил пред учителите, имал свое виждане за нещата и така си създал проблеми с преподавателите. Джон дори направил комикс, осмиващ негови учители и съученици и неведнъж получавал наказания в училище. Той се биел в училище и не проявявал интерес към уроците, показват различни документи. Но музиката му била страст.

 

 

 Познанството с Пол

 

През 1957 г. той създава първата си група "Куоримен", заедно с Пит Шотън, Найджъл Уали и Айвън Воугън. Първият им концерт е през пролетта на същата година, а на 6-и юли 1957 г. Куоримен изнасят концерт по случай храмовия празник на енорийската църква в Уултън. Тогава едно от момчетата от бандата, Айвън, решава да запознае Джон със свой приятел. А кой е бил този приятел?

 

Вероятно сте чували за него - Пол Маккартни. Пол е с 2 години по-малък от Джон, но още в същия ден учи Ленън как да си настрои китарата. Пол е впечатлен от песните на групата, а Джон - от свиренето на Пол, и го кани да се присъедини към "Куоримен".

 

Малко след това, Пол запознава Джон и останалите момчета от бандата с Джордж Харисън и през 1958 г. Джордж също става част от бандата. Съставът на "Куоримен" непрекъснато се променя - някои напускат, заради твърдия характер на Ленън, други си тръгват, за да преследват други свои мечти. Накрая остават само Джон, Пол и Джордж.

 

Но музиката не е единствен фокус за Джон Ленън. Той не успява да вземе изпитите си и да завърши гимназия, но леля Мими успява да му помогне да влезе в Колежа по изкуствата в Ливърпул, тъй като Джон рисувал много хубаво. През есента на 1957 г., той започва да учи в колежа, но и там не е сред най-блестящите ученици. Ленън никога не си носил необходимите принадлежности за часовете. Но именно там среща бъдещата си съпруга - Синтия Пауъл, която му помагала да се справя по-добре в университета. Джон, обаче, се провалил на изпитите.

 

Ленън признава, че не се е държал по възможно най-добрия начин със Синтия, често е пиел и се е сбивал с момчета, но въпреки това връзката е продължителна. През 1962 г. Синтия разбира, че е бременна и двамата с Джон се женят на церемония в Ливърпул.

 

Тогава кариерата на музиканта е в разцвета си и той няма възможност да прекарва много време със сина си, който се ражда през 1963 г. и носи името Джулиън. Самият Джулиън е признавал, че с баща му никога не са имали силна връзка. През 1968 г. Джон и Синтия се развеждат, тъй като тогава музикантът вече е срещнал втората си съпруга Йоко Оно и е започнал връзка с нея.

 

 

The Bealtes

 

През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф сформират група на име The Silver Beatles (Сребърните Бийтълс). Впоследствие към групата се присъединява и барабанистът Пийт Бест, с когото изнасят концерти в Хамбург, Германия.  Докато били в Германия, те свирели често в Kaiserkellar club, но живеели в ужасни условия. Тогава Харисън бил едва на 17 г.

 

Момчетата пиели много и мизерствали, но публиката ги заобичала, и показала особени симпатии към Ленън.

 

След турнето, обаче, басистът Сътклиф напуска групата и Маккартни поема бас китарата.

 

Музикантите се връщат в родния Ливърпул и през 1961 г. и дебютират с името The Beatles в клуба "Кавърн". Свирят там над 300 пъти до 1963 г. и това е мястото, на което те пробиват.  Там привличат вниманиетона млад собственик на звукозаписна компания - Брайън Епщайн. Той видял потенциала им и решил да подпише с тях, и да стане техен мениджър. 

 


Снимка: Pixabay

 

След първите записи на групата в студиото "Аби Роуд", продуцентът им Джордж Мартин се оплаква на Епщайн от свиренето на барабаниста Бест и предлага групата да използва студиен музикант на ударните инструменти. Бест е освободен от групата и мястото му заема Ринго Стар. През октомври 1962 г. излиза първата им песен "Love Me Do", която се качва до 17-о място в класациите във Великобритания.

 

През 1964 г. Бийтълсите започват да изнасят концерти в САЩ. Те добиват световна слава, тийнейджърите ги обожават, следят ги на летищата, по концерти, опитват да се здрависат с тях, носят техни плакати и т.н. В същата година те за първи път са гости в предаването "The Ed Sullivan Show" и изпълняват 5 свои песни. Тогава предаването е гледано от 73 млн. американци.

 

През 1964 г. те дебютират и в киното, участват във филма "A Hard Day's Night", а Джон издава собствена книга - "In His Own Write". През 1965 г. The Beatles стават първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55 600 души в Ню Йорк.

 

Снимка: Pixabay

 

Когато американски репортери питат Джон защо хората обичат бандата толкова много, Ленън отвръща с познатия си хумор: "Ако знаехме, щяхме да формираме нова група и ние да сме мениджърите".

 

 The Beatles са признати са истински феномен в поп културата, добиват невероятна слава и събират безброй фенове. Смята се, че за по-малко от 10 години, те успяват да оформят рамките на рок музиката. Това няма как да не повлияе на момчетата и през 1966 г. Ленън скандализира публиката, като казва, че The Beatles са по-популярни от Бог. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност.

 

Хитът им "Yesterday" е избран за най-добра песен на XX век през 1999 от BBC Radio 2 и е най-каварираната песен за всички времена.

 


Снимка: Pixabay

 

 


 

 Йоко Оно

 

По това време Джон вече е започнал да се движи из артистичните кръгове и така се запознава с Йоко Оно. Той присъства на една от нейните изложби в галерия. Въпреки че тогава още е омъжен за Синтия, Ленън започва да прекарва много време с Йоко, а Оно ходи често и в звукозаписното студио на The Beatles.

 

Джон и Йоко сключват брак през 1969 г. на церемония в Гибралтар. На сватбата им нямало много гости, но те канят журналисти на медения си месец. Те се включват в редица демонстрации за мир, като една от тях е именно по време на медения им месец - двамата лежат облечени в леглото 1 седмица, говорят за световния мир, дават много интервюта.

 

Джон се променя и напълно се отдава на втората си съпруга, а другите момчета от The Beatles също започват да се занимават със свои други проекти. Смята се, че повечето от тях се ядосвали на непрекъснатото присъствие на Йоко Оно в звукозаписното студио и това обидило Джон. Приказката вървяла към своя край.

 


Снимка: Pixabay

 

През септември 1969 г. Ленън обявил пред другите от бандата, че се оттегля от групата. Но Джон не оставя музиката. През 1970 г. той издава първия си самостоятелен албум. Много от песните в него са повлияни от първичната терапия, на която се подложил Джон, за да лекува травми от детството си. Това си личи най-много в песента "Mother".

 

Джон Ленън напуска Великобритания в началото на 1971 г. и се мести в Ню Йорк. Но има проблем - американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата от 1968 г. за притежаване на марихуана. По-късно музикантът е призован да напусне страната.

 

Джон не бил любимец на властите и защото често говорил за злото, което причиняват войните и спорните действия на американското правителство. По-късно той успява да получи зелена карта.

 

Двамата с Йоко дълго се опитват да имат дете, и това най-накрая се случва - през 1975 г. се ражда синът им Шон. Ленън се грижи за второто си дете и прекарва много време вкъщи. Тогава опитва и да възстанови отношенията с пръвия си син. Посветил се е на семейния живот за 5 години, но после отново получава вдъхновение и започва да прави музика.

 


Смърт

 

За съжаление, необикновеният живот на Ленън свършва по един жесток начин, коато той е едва на 40 г.

 

На 8-и декември 1980 г., той и Йоко Оно отиват към звукозаписното студио в Ню Йорк. Когато тръгват, Джон се спира, за да даде автограф на Марк Дейвид Чапман, негов почитател, който го чака пред дома му в "Дакота Билдингс".

 

Малко преди 23 ч., Ленън и Оно се връщат и виждат, че Марк още е пред сградата. Той държал в ръка книгата "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър, и насочил пистолет към музиканта. Марк прострелва Ленън 5 пъти и рок легендата умира в болницата "Теодор Рузвелт".

 


Снимка: Pixabay

 

Новината за смъртта на Джон Ленън е съобщена по радиото и стотици фенове отиват към дома на Джон, за да почетат паметта му. Те носят цветя, пеят песни на The Beatles, плачат неудържимо. Джон Ленън е кремиран, а прахтта му е разпръсната в Сентръл Парк.

 

Снимка: Pixabay

 

Емблематични цитати на Джон Ленън:

 

 "Да бъдеш честен може и да не ти донесе много приятели, но винаги ще са правилните."

 

 "Не можем да помогнем на всички, но можем да помогнем на някого."


"Това, което трябва да направим, е да запазим надеждата жива. Защото без нея, ще потънем."

 
"Накрая всичко ще бъде наред. Ако не е наред, значи не е дошъл краят."

 
"Животът е това, което се случва, докато си правим други планове."

 
"Не е нужно някой да ви казва кой сте или какви сте. Вие сте това, което сте!"

 
"Да се ​​опитваш да угодиш на всички е невъзможно - ако го направиш, ще се озовеш в средата и никой няма да те харесва. Просто трябва да решите кое смятате, че е най-добро, и да го направете."

 
"Времето, което се наслаждавате да губите, не е загубено."

 
"Реалността оставя много на въображението."

 
"Изкуството е просто начин да изразиш болка."

 
"Koгaтo бяx 5-гoдишeн, мaйĸa ми ми ĸaзa, чe щacтиeтo e ĸлючът ĸъм живoтa. Koгaтo oтидox нa yчилищe и мe пoпитaxa ĸaĸъв иcĸaм дa cтaнa ĸaтo пopacнa, нaпиcax "щacтлив". Te ми ĸaзaxa, чe нe cъм paзбpaл зaдaчaтa, a aз им ĸaзax, чe нe paзбиpaт живoтa."


Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...