LP_girl_14
06-11-2006, 18:50
Студена, солена сълза...
вкусих от самата самота.
И настана тишина,
остана само болка.
SALZA
Tq e za teb,izlqzla ot dunoto na du6ata.
Tq e za teb,izplakana ot sarceto.
Tq e za teb,me4ta na jivota mi.
Tq e za teb,blagodarila za vseki mik.
Tq e za teb,izplakana no nevidqna
Остана само спомена за любовта
и за сладко-горчивата следа,
която остави след себе си тя.
А някога тя бе толкова мила и добра,
толкова щастлива
в обятията на страстта.
Страстта за мене беше ти,
а май любoвта ти бях аз.
А сега на къде да поеме
Любовта без Страст?!
trudno choveka da obikne,trudno e na glas dori i da go izreche.lesno mu e da namrazi lesno mu e i da go pokaje.zashto i s lubovta ne e taka,zashto horata bqgat ot tova. ;[
История за любовта
Имало едно време един остров на който живеели всички чувства- Щастието,Тъгата,Познанието и всички други включително и любовта.
Един ден на чувствата било съобщено че островът ще потъне,
затова всички подготвили лодките си и отплували , единствено Любовта упорствала да остане до последния вузможен миг.
Когато островът почти потънал , Любовта решила да потърси помощ.
Бягството преминало покрай Любовта . Любовта казала: "Бягство ще ме вземеш ли със себе си"ω.
Бягството казало: "Не мога имам много злато на корабът си и нямам място".
Любовта решила да помоли суетата която също била наблизо
и минавала с красив кораб
"Суета вземи ме със теб"
Суетата Отговорила: "Не мога ти си цялата мокра и ще ми повредиж кораба"
Тугата била наблизо и Любовта и нея попитала: "Туга вземи ме със теб"
"Прекалено съм тъйна и искам да остана сама"
Щастието също минало покрай любовта , но било толкова щастливо че дори не чуло молбата и .
Изведнъж се чул глас:
"Ела Любов аз ще те взема със себе си"
Гласът бил непознат
Когато пристигнали на друг остров непознатият си продължил .
Любовта осъзнала колко много му дълйи и попитала Познанието кои и е помогнал
Познанието отговорило : "Времето ти помогна Любов"
"Времето" учудила се Любовта
Но защо Времето ωωω
Познанието се усмихнало и казало:
"Защото само времето е способно да разбере колко велика е Любовта"
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.
Ти си тръгваш.
Какво ти остана?!
Ти си тръгваш.
щом трябва-върви!
Нека времето излекува моята рана с лечебни треви.
Нека извор лечебен открия
да забравя предишните дни.
Аз се питам:
"а бяхме ли ние?"
Но не казвам сега:
"Остани"
Не не казвам!
Мълча в тишината като някакъв пленник суров,които мрази дори свободата щом я плаща със своята любов
Обичам те!Как да ти го кажа?В мен се борят чест и срам...
Обичам те!Но как да ти докажа?Самата аз незнам...
Обичем те!Две думи колко значат?В тях държа едно сърце...
Обичам те!Две думи за една любов голяма...
Две думи за едно момче...
айде после пак :wink:
alkobalko
06-11-2006, 19:44
Една любов изгаря в своя пламък.
Една любов родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
Любов такава вечно да гори.
Сърце ранено ти недей проклина.
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зимата,
така било е винаги в света!
***
До теб съм, а всякаш ме няма...
Не чувам какво ми говориш...
Навярно в конфлик между двамата, със себе си трябва да спориш...
Далече съм, много далече...
Дели ни причина една,
от някои- „навик” наречена,
от други- „прозрачна стена”.
Градих стената с годините,
обидите твои редих...
Прз нея не можеш да минеш...
Не бих позволила, не бих...
По навик- не мога да чувствам,
по навик- те слушам сега,
по навик- се смея изкуствено,
по навик- изпитвам вина...
***
Едни очи не мога да забравя.
Едни очи ме карат да не спя.
Едни очи в сърцето ми остават
и като вечен огън ме горят.
Не, не мога да забравя.
Не се забравя лесно любовта.
Едни очи ме лъгаха жестоко
и никога аз няма да им го простя!
***
Отново снощи те сънувах.
Трупът ти носех на ръце.
Убих те, за да те спечеля,
макар и с ледено сърце!
Ако някога се срещнем по пътя, потънал в прах и лъжи.
Ще ме погледнеш ли ти в очите,
ще ми кажеш ли: „Любов, прости!”
Дали ще ме целунеш жадно,
под огромното синьо небе!
Дали ще ме прегърнеш страстно, както някога до твоето сърце!
Дали пламъкът ще се запали,
или всичко в пепел е сега!
Дали ще помниш ти лика ми,
който те сънуваше в нощта!
Дали ще стиснеш ти ръката,
която нежно галеше преди!
Или ще се обърнеш безпощадно
и по пътя си ще продължиш!
Между нас гореше любов голяма,
но съдбата пътищата раздели ни.
Сега сме без души и двама,
търсим път да ни сближи.
Поне приятелство да има,
любов не знаем за това.
Поне, когато някога се срещнем, да кажеш: „Здравей, нима не ме позна!”
***
Ти казваше, че ме обичаш,
за мене сваляше звезди.
Бях твоето добро момиче,
а ти така ме нарани.
Така жестоко ме удари,
че чудя се до този час,
при рана толкова дълбока,
дали съм жива още аз!
***
Аз искам да ти кажа нещо.
Аз искам да ти кажа всичко.
Обичам те-това е много.
Обичам те-това е всичко.
***
Когато гледам другия- виждам теб!
Когато прегръщам другия- прегръщам теб!
Когато целувам другия- целувам теб!
Когато забравям другия- забравям него, а не теб!
***
Прости ми, Господи, прости,
че тъй жестоко съгреших!
Прости ми, Господи, прости,
че свойта клетва наруших!
Заклех се да не го обичам вече,
заклех се той да е умрял за мен.
Заклех се, но сърцето лудо бие, когато близо е до мен.
Боли, когато е далече
и кипят знай болезнени сълзи.
И зная, зная грешни мисли,
но той в главата все ми се върти.
Прости ми, Господи, прости,
вземи ми грешната душа,
но даже в ада да отида
за него вечно ще горя!
***
Обичам те, но нямам сили да ти кажа, щом срещна погледа свиреп!
Обичам те, но как да ти докажа,
че няма по-любим човек от теб!
В живота срещнах те случайно
и в теб се влюбих аз безкрайно.
Обичам те в туй няма съмнение,
да лъжа нямам намерение!
***
Колко трудно е да не заплачеш, когато болка в теб гори.
Колко искаш да кажеш,
че не те боли, че ти е все едно.
Как искаш да замълчиш,
когато устните те молят-„целуни”!
и колко трудно е да кажеш „сбогом”, когато ти се иска да извикаш „остани”!
***
Когато ти решиш да ме забравиш
и стана аз ненужна в твоя път,
ела кажи, че ме оставяш,
кажи че всичко е лъжа.
Аз няма да се сърдя, не ще заплача, сълзите си ще мога аз да спра.
Не искам сълзите ми да изтрие
една безчувствена ръка!
***
Кажи му, че не го обичам вече.
Кажи му, че вече ми е чужд.
Кажи му, че обичам друг.
Кажи му да иде при нея.
Кажи му, че няма да ми липсва.
Но не му казвай, че го казах плачейки!
***
Ти ще дойдеш, но ще бъде късно,
ще завариш гроб студен.
Ще целуваш пръст, вместо устни, ще прегръщаш кръста, вместо мен!
***
Не се отричай от живоа,
сълзи пред никого не лей,
пази човешката си гордост
и никога не я пилей!
***
Има нощи, в които усещам, че без теб не мога и миг.
И желая със сила гореща тишината да сцепя с вик!
Има дни, през които разглеждам стари снимки.
И спомням си знай, как към мен ти беше тъй нежен.
Как целуваше- лудо, безкрай!
Щом очите затворя-мечтая, щом отворя ги-плача с глас,
от сърце аз искам да узная, дали мислиш за мене, за нас!
***
Мило, хубаво момиче, защо в очите ти има сълзи?
Нима ти някого обичаш, а той ти е обърнал гръб?
Сълзи по бузите се стичат и мокрят бялото лице.
Но знай на теб не ти прилича да плачеш за едно момче!
***
Обичал ли си, както те обичах аз?
Плакал ли си, както плаках аз?
Виждал ли си как сълзи се стичат при спомен за любимия човек?!
Навярно не, защото винаги си бил обичан, желая винаги да е така
и никога сълзи да не потичат
при спомена за любовта!
***
Тежат ми уморените клепачи, тежи сърцето, всичко ми тежи.
Да плача ли?
Не мога аз да плача...
И сълзите са понякога лъжи!
***
Аз толкова мило те поглеждах,
дори в сънищата свои аз те виждах, косите ми да мислваш ти.
Когато аз видях те с друга,
внезапно в мене се надигна гняв.
Защо ли? Не мога да разбера.
Навярно те обичах прекалено много.
А ти не заслужаваш нищо...
най-малко пък това.
Отново съм в „зоната на здрача”.
Разхождам се с потънали очи.
О, Божо Господи, смили се.
Върни ми любовта.
Знаеш ли как ме боли от това,
че си толкова близо до мен,
а не ме поглеждаш дори!
***
Не питай ти защо съм тъжна, защо съм мълчалива и сама.
Любов ми трябва, обич ми е нужна и мъничко човешка топлина!
Не виждат всички радостни, доволни,
че моя смях със страшен фалш звучи.
И не разбират думите ми болни, щастлива съм в техните очи.
Не питай ме защо е вечно тъжна, защо измъчена е моята душа.
Недей, сега не ми е нужно нищо, ранена съм до болка аз сега,
но все пак вярвам в любовта...
***
Тя го обича- той нея не!
Тя го търси- той нея не!
Тя го забрави- той нея не!
***
Аз вярвах, че ти ме обичаш,
но всичко било е лъжа!
Няма обич в живота,
няма любов и наивни мечти!
Всичко е вятър, мираж и мечта.
Разкъса ти мойта душа.
Боже! Не мога да те позная.
Нима нищо няма в теб?
Заби ти нож в сърцето ми,
дълбоко обля го в кръв и сълзи.
***
За теб мисля, когато заспивам.
Дори сънят не ме задържа в своя власт.
Когато спя паметта не изтрива,
нито твоя поглед, нито твоя глас.
Когато се будя за тебе си спомням.
Сравнявам те с изгрева, небето, тревата.
Когато съм будна за теб пак мисля,
Единствено теб виждам, ти си ми в главата.
И ден и нощ. И нощ и ден, за тебе мисля, мили.
Обичам те!-чуй го от мен.
Обичам те!-любими мой, любими.
***
Обичм живота безумно,
защото в него си ти.
Обичам и тебе безумно,
защото живота за мене си ти.
***
Приятелко моя, моя скъпа приятелко.
Аз искам с тези думи за нашата дружба,
за нашите мечти, да ти напомня за дните,
когато до мене беше ти.
Да ти напомня за нашите срещи,
за нашите разправии дори.
Да ти напомня за този, който обичаше някога ти.
Аз искам, когато си спомниш за тези неща
да не помислиш за мен със злоба.
Все пак приятелка съм ти била.
Аз вярвам, че нашата дружба е силна, голяма,
че никой не може да ни раздели!
***
Беше прекрасно утро, но ти ме остави сама. Дълго гледах след тебе, но ти не обърна глава. Край мене минаваха хора, заети със свойте дела. Едно момченце ме попита:”Какичко, защо си сама?” Погледнах момченцето мило, поклатих тъжно глава
и избърсах сълзите горчиви, и тръгнах в живота сама.
***
Две приятелки те бяха, а сега сда смъртни врагове. На един чин те седяха, а сега в различни класове. Едната си хвана красив приятел, а другата и го отне. Две приятелки те бяха, а сега са смъртни врагове.
***
Ако обичаш някого, пусни го да си отиде.
Ако се върне при теб, значи ще е твой завинаги,
ако ли не, значи никога не е бил.
***
Не ме съди за силната любов, намерил в моето сърце!
Не ме съди, че с голямо безразличие не те подминах в първия ни час!
Че продължих макар и необичана, все повече да те обичам аз!
Не ме съди! Аз своята присъда сама избрах!
Където и с когото аз да бъда, да съдя себе си с моята любов!
***
Аз още помня твоя глас, отдавна не звучал край мене.
И първото докосване на пръстите изстинали отдавна.
Какво красиво имаше в тебе, та толкоз дълго в огледалото те виждам?
Когато го избърсвам от праха, от него гледат твоите очи.
А от рамката нашепва твоя глас. Очите ти са тъй обикновени.
Гласът ти също като тях. Но още те горят в мен и споменът за тях е скъп.
***
Аз мога да забравя таз обида. Мога да не ти говоря вече.
Мога даже и да си отида, да те гледам само от далече.
Името ти мога да забравя, гласно мога да не го изричам.
Споменът за тебе мога да удавя, но не мога да не те обичам.
***
След залеза на всяка обич, настъпва мрак и тъмнина.
След залеза на всчка вяра, настъпва болка и тъга.
Когато някой си отива, а ти не можеш да го спреш.
Когато видиш, че една любов умира, а ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш, че мечтите са измама, че си обичала, а обич няма.
Че споменът е снимка пожълтяла, че си била щастлива, но не си разбрала.
***
Аз зная малка песен тъжна, по-тъжна от самата есен.
От тази песен кръв се лее, горко на този, който я запее.
А тази песен се нарича-„Обичам го, но той не ме обича”
***
Умира лятото. Умира денят.
Умира и красотата.
И трябва да живееш и през зимата, за да видиш лятото.
И трябва да живееш и през нощта, за да идиш деня.
И трябва да преживееш една изгубена любов, за да намериш нова.
***
Отново силно искам аз
да видя твоите очи.
Колко много те обичам!
Колко много ме боли!
Мечтите няма да се сбъднат,
ще си останат пак мечти.
В сълзи те ще се превърнат,
когато ги разбиеш ти.
Сърцето ми гори и се разкъсва,
и чака ти да го спасиш.
Нежна болка в мен разпръсва,
а ти все гледаш и мълчиш.
Любовта ми е отрова,
малка бляскава звезда,
тъжен помен и надежда-
красива плачеща върба!
***
Отиваш си, не мога да те върна,
сълзите пълнят моите очи!
И тръгна си, не се завърна,
при мене вече ти не си!
И в мъка аз потънала в нощта,
се чудех как да върна любовта!
И със сълзи, чак до сутринта,
не можах аз да загърбя любовта!
***
Прости за всичко мило и красиво, за мойте глупави мечти.
Прости, че те обичах тъй ревниво, прости за всички падащи звезди.
И за това, че съм до теб, че съществувам, че до безпаметност се влюбих в теб.
Че с чувствата си аз не се шегувам, че бях пожар, и мед, и лек!
За слънцето, което аз ти дадох, за ласките, с които те дарих.
За болките, които аз изстрадах, простих си аз, и моля те-прости!
***
Обичам те- не ме обичаш ти!
Харесвам те- не ме харесваш ти!
Сънувам те- не ме сънуваш ти!
Ревнувам те- не ме ревнуваш ти!
Забравих те...не ме забрави ти!
***
Погалвам те леко с ръка,
а ти се обръщаш в страни.
В очите ти виждам тъга,
а в моите парят сълзи.
До вчера щастливи, а днес-
изгърбени всякаш с товар,
мълчим и очакваме вест,
че свършиха вяра и жар!
***
Не казвам, че ще те обичам вечно,
аз мразя вечните неща.
Не казвам, че ще те обичам дълго, но поне, докато умра!
***
I have lost the will to live.
Simply nothing more to give.
There’s nothing left for me.
Need the end to set me free.
***
Позволи ми за сбогом!
Позволи ми сега, когато те няма, да ти кажа,
че те обичах, че страдах, копнях!
Позволи ми сега, без капка надежда да ти кажа,
че чаках, жадувах, горях.
Позволи ми сега, когато те няма
да те нарека „обич на моя живот”.
Да ти кажа, че пак те обичам
и пак ще запазя за теб своята любов!
Позволи ми сега да говоря открито,
исках да бъдеш винаги с мен.
И нямам право да ти казвам:
„Не се сърди в последния ден!”.
Позволи ми за сбогом студените длани
за последен път аз да сгрея в мойте ръце!
Не изтривай сълзите ми, нека се стичат.
За последен път бликат от мойте очи.
За последен път казвам великата дума:
„Обичам”!
***
Има удари, които понасяме,
има болка, която търпим.
Има спомени, които отнасяме
към нощите, в кои не спим.
Има обич, която очакваме,
има скръб, за която мълчим.
Има любов, която намираме,
но не можем да споделим!
***
Когато всичко потъне в забрава, а нашата младост далеч отлети, един спомен навеки остава: приятели бяхме, нали?!
***
Не зная защо те обикнах,
не зная с какво ме плени.
За тебе да мисля аз свикнах,
за теб да живея дори!
***
На теб ръка завинаги подавам, по пътя общ да тръгнем призори.
Едно сърце подарък ти дарявам, животът ти в моя да гори!
***
Ти си този, който аз обичам.
Ти си този, който ме плени.
Ти си този, който аз не ще забравя, дори когато ме забравиш ти!
***
Колко трудно е ръка да не протегнеш,
когато болка в теб гори.
Искаш да кажеш, че ти е все едно, че не те боли!
***
Ако има някой да напише на слънцето с лед „ОБИЧАМ ТЕ!”, то тогава си намерила този, който те обича най-много!
***
Човек може да люби и да не е щастлив, може да бъде щастлив и да не люби. Но и да люби и да бъде щаслив- това би било чудо!
Балзак
***
Аз зная малка песен тъжна,
по- тъжна от самата есен,
от тази песен кръв се лее, горко на този, който я запее,
а тази песен се нарича:
„Обичам го, но той не ме обича!”