PDA

View Full Version : Ах,живот,живот...



Iliqn4eto
11-03-2004, 11:32
Здравейте,приятели!!!
Знам че тази тема не е за тук,но тъй като незнаех къде да я напиша я пиша в "ЛЮБОВ"
Хора,нека се замислим в какъв свят живеем.Този живот който водим е пълен с плач,мъка и с много щастие и любов.Каква ти Любов???Всеки гледа да прецака другият,за единият му секс или за многото пари...Как може млад човек да убива,и поради каква причина?!?или за негов си кеф...К'ви са тея атентати,войни,убийства,мн го проляна кръв и сълзи!За какво живеем,да убием другият ли? Или когато намерим "Любовта"(като смятаме че сме открили идеалният човек за да прекараме живота си с него)и след време какво се оказва,че е бил поредният идиот,опитал се(или вече те прецакал) със някаква цел.
Или к'во ти приятелство-и това е измама.Та ние живеем в свят опъстрен с много плач,тъга,разруха,и малко любов от страна на роднина,приятел или гадже.За какво се раждаме се питаме за да изпълним някаква мисия ли и още преди да сме опознали живота смъртта "ни грабва в своите ръце"...
Е кой е съгласен с мен и кой не?!?Знам че има любов,но за кратък период от даден човек и след това идва нова(и този път смятаме че е истинската,голямата),но на каква цена???
Е това е което исках да кажа,незнам дали някой се е замислил на това,но предполагам че да :!: :roll: :!:

SAT_Boy ;[
11-03-2004, 12:18
Напълно си права ... а аз се чудя съществува ли Истинска ЛЮБОВ ??? или е както в повечето случеи за 1-2 години най-много ? Това ли е любов ? Нима за да искаш постоянно да обичаш и да си обичан трябва да сменяш партньора/ката всеки две години (и недай Боже по често???) Бях слушал по Радио Фреш че любовта изчезвала най-много на втората година .... защо трябва да е така ???

daa
11-03-2004, 15:49
da taka e za sajalenie no tva ni e jivota ,iska me ili ne na koito ne mu iznasq da vzeme i da se gramne!!!!!!!!!

Du6ka
11-03-2004, 17:23
Boli,prepava,radva,naranqva,ubiva,rajda,multivira, razru6ava,gradi..tova e jivota...Mislq,4e vseki malko ili mnogo se e zamislql varhu tova...Nqkoi ptri4at lubovta,drugi q vazhvalqvat...Spored men lubovta q ima,imalo q e i 6te prodaljava da q ima..vav vsi4kite i izmereniq-kam dete,saprug,gadje,priqtel,jivotno,muzika,predmet,i gra4ka...Vav vsqko edno otno6enie moje da se nameri i 4asti4ka lubov,obi4......
tq edinstvena-lubovta pritejava tazi razru6itelna i gradivna sila,kakto moje bi ni6to drugo...I moq lubim citat:"Ve4no goni6 lubovta,a nastiga6-glupostta"(Shekspir,"San v lqtna no6t")...
Kolkoto za6to se slu4vat tolkova ne6ta...prosto e neobqsnimo,plod na bolna 4ove6ka psihika...tova moje da se izvar6i samo i edinstveno ot 4ove6ko sa6testvo...ne znam do kade 6te q dokarame sled kato za smetka na razvitieto ot edna strana se ru6at tolkova mnogo prosti4ki na prav pogled ne6ta,umirat tolkova mnogo nerodeni sadbi...srivat se tolkova mnogo "vazdu6ni kuli"...Mnogo boli...kolkoto pove4e mislq za tova tolkova pove4e vaprosi si zadavam i tolkova pove4e otgovori ne namiram... :arrow:

BaT_GirL
11-03-2004, 17:43
Права си.Май прекалено много сме разрушили от света с радост и обич.
Но знаете ли ние сме виновни за всичко Ние хората.Ние убиваме ние мразиме но защо?За да плачим после.Защо кои са дяволите които обладяха ни че има войни и убииства мъка и тъмнимна в нашите сърца.
Но защо неможем да направим нищо...Де да имаше нещо което да пробуди доброто у хората някои саит а несамо тема във форум! :cry:

AvLee
11-03-2004, 18:43
Вечните въпроси....
Има ли любов,няма ли
Има ли приятелство,няма ли
Всички ли само мислят как да прецакат другите,или не
Защо хората са лоши,а не добри
Добри,съвестни хора...са останали,рядко се намират но да.Но ми са струва че повечето нямат изградени ценности и морал.
Днес в час си говорихме за това как може деца за убиват свои връстници и на всичкото отгоре тези деца нямат психически отклонения..правят го защото....не мога да отговоря.Това е нещо извратено,кой човек би го направил,дори не можем да го удостоим с тая дума.Всеки си мисли как да отмъсти на някой,не може просто да го отмине,да забрави.Таи се някаква омраза,някаква завист.
Но не всичко е така,разбира се.В живота има толкова много хубави моменти.дори и малки,но хубави.
Любов..съществува.Сега на тая възраст не мисля че който и да било може да отговори на тоя въпрос,но се пак...Сега не говорим за влюбване,а за обич,разбирателство..следв ни от любов.
Има и хубави и лощи моменти,но хубавите се помнят,лошите по-бързо се забравят!

11-04-2004, 17:49
Животът на всеки един човек е толкова различен,има толкова разнообразни характери...Наистина сме заобиколени от много болка,тъга и разочорование.И виновниците за всичко което ни заобикаля сме си единствено ние - ХОРАТА.Аз не мога да си обясня как е възможно някой да отнеме човешки живот.А да не говорим за случаи,в които някой убива собствения си брат,баща,сестра,майка...
Просто е трудно да се възприеме,но за съжаление е факт и такива ужасии започнаха да се случват все по-често и по-често.Аз...не знам на какво се дължи всичката тази агресия и злоба.И аз мразя,завиждала съм и какво ли още не,но никога не бих си и помислила да нараня някого,пък какво остава за убийство ! Знаете ли,понякога хората вършим глупости в пристъп на ярост и гняв,тогава не мислим за последствията и действаме светкавично и импулсивно.В такъв момент човек в способен да извърши всичко,дори най-лошото.Друг е въпросът,когато планираш да извършиш някакво престъпление и го правиш съвсем съзнателно.
Винаги съм се плашела от болката на останалите.Задавала съм си толкова много въпроси и може би на повечето няма да разбера отговора никога.Но не мога да приема адски много неща.А как да ги променя? Как да живея с тях ? Как да живея с тежестта,която усещам в гърдите си?Иска ми се да изкрещя,за да може да ме чуе целия свят,но дори и да успея едва ли някой ще вземе думите ми на сериозно.
От дълбока древност са се водили жестоки войни.Войни за територии,войни за надмощие,войни за слава,войни за материални блага,войни...войни просто от жаждата за кръв.Някои са оправдани,други - не съвсем,а трети изобщо...Но според мен във една война никога няма победители.Не разбирам как е възможно да си толкова алчен,че заради собствените си болни амбиции и желания да заличиш от лицето на земята хилияди,милиони човешки души.
Ще дам един пример със себе си.
Като бях по-малка( преди 6-7 години ) исках да убия Хитлер.С детския си ум исках да убия този извратен "човек" ,който е пожертвал толкова невинни в името на една абсурдна идея.Мислех си,че ако можех да го убия нямаше да извърша престъпление.Но сега съм на мнение,че дори и заради всичката помия,която е дело на този болен ум,аз нямам право да отнемам живота му.Просто съм човек като всички останали.С това нещо искам да кажа,че рано или късно всеки отговаря за делата си.Вярвам в Бог и знам,че всеки получава онова,което заслужава.
Аз не съм безгрешна.По-нагоре казах,че съм завиждала,била съм лицемерка,постъпвала съм егоистично и съм благодарна,че осъзнавам грешките си,че се опитвам да бъда по-добър човек.С времето се научих да бъда искрена и да казвам всичко което мисля.Може би съм нетактична и прекалено директна,но предпочитам това,пред клюкарстването зад гърба.Имам реална преценка за себе си и от тоба понякога ме боли много,защото не винаги съм доволна от себе си…
И държа да отбележа,че според мен любов има.Тя не е за 2-3 години максимум.И не мисля,че когато има проблеми в една връзка,трябва да търсим нещо по-добро на друго място.По тази логика винаги ще имаме нужда от друг човек до себе си.Е,не съм съгласна.Има любов,има и приятелство,които остават за цял живот.Просто когато ги открием трябва да направим всичко възможно те да не пострадат от ежедневието и всичките удари на живота.Човек по принцип е устроен така,че когато има някакъв тежък проблем се опитва да го избегне и да намери това от което се нуждае на друго място.Да,трудно е да се бориш,трудно е да отстояваш принципи,които сам разбираш най-добре,понякога е трудно да прощаваш,трудно е да преглътнеш нещастията в живота си,трудно е да приемеш неща,които според теб са грешни,но...Това е живота ! И въпреки всичко той е красив ! Имам сили да го кажа.Може би съм най-голяма от всички,които са писали по темата ( на 19 години съм ).Преживяла съм много трудни ,но също толкова щастливи и невероятни моменти,които са ме оформили като личност.Може би трябва да ни се случи всичко,кото ни се случва за да бъдем такива,каквито сме.Не можем да променим света,но МОЖЕМ ДА ПРОМЕНИМ СЕБЕ СИ.Просто трябва да се научим да бъдем истински,да признаваме грешките си и да имаме по-достойни цели в живота си,а не пари,пари,и пак пари...Аз съм права за себе си,има хора,които не мислят като мен.Преди се страхувах да призная чувствата,емоциите и страховете си,но сега знам,че ако не го правя допускам най-голямата грешка в живота си.Когато иамаме проблеми,когато нещо ни тревожи и притеснява,когато не сме доволни от някого...най-добре е да ГОВОРИМ,да обсъдим тревогите си и да решим проблемите,за да не събираме всичката отрицателна енергия в себе си,защото в един момент тя може да стане неконтролируема и да извършим нещо,което ще провали не само нашия,но и живота на всички,които ни заобикалят и обичат...Но най-голямото наказание за нас е съвестта.Когато направим нещо против волята и,тя не ни оставя на спокойствие и може да ни мъчи цял живот !

05-15-2007, 19:24
ИСКАМ ДА УМРААААААААА!!!!!!!!!

LGPz
05-15-2007, 19:25
ТЪПИ ДЕПРЕСАНТИ!

(мразя ви...)

kofti_nick
05-15-2007, 19:44
Здравейте,приятели!!!
Знам че тази тема не е за тук,но тъй като незнаех къде да я напиша я пиша в "ЛЮБОВ"
Хора,нека се замислим в какъв свят живеем.Този живот който водим е пълен с плач,мъка и с много щастие и любов.Каква ти Любов???Всеки гледа да прецака другият,за единият му секс или за многото пари...Как може млад човек да убива,и поради каква причина?!?или за негов си кеф...К'ви са тея атентати,войни,убийства,мн го проляна кръв и сълзи!За какво живеем,да убием другият ли? Или когато намерим "Любовта"(като смятаме че сме открили идеалният човек за да прекараме живота си с него)и след време какво се оказва,че е бил поредният идиот,опитал се(или вече те прецакал) със някаква цел.
Или к'во ти приятелство-и това е измама.Та ние живеем в свят опъстрен с много плач,тъга,разруха,и малко любов от страна на роднина,приятел или гадже.За какво се раждаме се питаме за да изпълним някаква мисия ли и още преди да сме опознали живота смъртта "ни грабва в своите ръце"...
Е кой е съгласен с мен и кой не?!?Знам че има любов,но за кратък период от даден човек и след това идва нова(и този път смятаме че е истинската,голямата),но на каква цена???
Е това е което исках да кажа,незнам дали някой се е замислил на това,но предполагам че да :!: :roll: :!:

Живота по принцип е такъв какъвто си го направиш сам :::

05-15-2007, 21:18
към каквото гледаш-това и виждаш в света около себе си.
Къде била любовта? славей4етата пеят на 5 метра от Цариградски шосе. Котките се любят зад блока.
двойка гарвани неразделно обикалят над пан4еревското езеро ве4е седма година.
Един влюбен младеж полу4ава самолетен билет от една влюбена мома..
Къде е приятелството?
Котката Дунда топли парализираните крака на дядо ган4о.
Ку4ето Федя води един сляп...
Един следовател изхвърля в коша едно дело за дребно хулиганство, защото бащиното и фамилното име на заподозрения съвпадат с името и фанилията на приятел от казармата..
Живот. Докато си Жив- Живей.
Светът е по-голям от една сива стая и по-малък от една Ме4та.

koalka
05-16-2007, 06:41
Темата е стара!