puberitet nima?

[devil4e]

emi nz mooje bi mn ot vas 6te re6at 4e temata e tupa ma se pak mislq 4e tr da govorim i za tva.
i za da razberete za kakvo iskam da govorq 6te vi razkaja zaposlednite 2 godini ot jivota mi.
v 7 klas bqh primerno dete mislih za priqtelkite si u4ih adski mn.broq na 4asovete prez koito bqh izbqgala se broqha na pette mi prusta,a ot ocenka pod 4,5 mi stava6e adski tujno.obli4ah se s topli drehi prez zimata bez da mislq tolkova mn za tva kak izglejdam ne blizvah alkohol i ne pomirisvah cigari kamo li treva.no izvednuj vs se promeni s vlizaneto v novoto u4ili6te,izvesno sus svoqta propadnalost.zapo4nah da se dvija po skoro s gotinite otkolkoto s priqtnite za men hora.zapo4nah da ne se int ot temperaturite a samo ot tva kak izglejdam.ocenkite mi sa rqdko nad 4,a 4asovete prez koito sam izbqgala sa pove4e ot 4asovete prez koito sam v 4as.zapo4nah da pu6a tolkova mn 4e se pristrastih.piqnskite mi istorii vupreki 4e bqha zapo4nali o6te ot moreto bqha zna4itelno po opusto6itelni.zapo4nah da se vla4a s narkomani i da mislq za mom4eta pove4e otkolkoto za vs drugo.po4nah da se izmu4vam ot otvratitelno strogi dieti zaradi kompleksite mi otnosno vun6niq vid.na nqkolko puti za malko da stigna dotam 4e da se samoubiq zaradi gluposti.
tva sigurno 6te promeni mnenieto na mn ot horata tuk no ne smqtam da kriq tezi ne6ta ne smqtam da se pravq na ne6to koeto ne sam.vqrvam 4e i vie minavate po toq put makar i ne tolkova trudno.nqkoi go nari4at pubertet i az sam na su6toto mnenie.bih iskala da razbera kakvo mislite za tova i dokolko se promenihte

[Devilkin]

Аз честно казано не съм се променила след като отидох в новото даскало. Напротив, още повече се амбицирах. Не съм спирала да уча...е малко повече мислех за момчетата но тва е нормално (все пак цяла паралелка със спортисти нямаше как :) ). За пушенето то е ясно, гледаш да си като другите за да не ти се подиграват, същото е и със ученето....правиш се на непукист за да не си различен.
Важното е че си осъзнала промяната. Сега трябва само да станеш същото момиче, което е било преди. Определено няма да съжаляваш.

[Murderdoll]

ми ....в седми,а пък и малко от осми клас
си бях честно казано задръстена...или не,не
задръстена ми просто нямах много приятели
и само бях в депресии...то май точно тва си е
пубертета..класа ме мразеше а и аз мразех класа си..
а ся съм 9 клас и нещата са коренно различни,
станах по отворена,вече не ме е срам от глупости
имам си приятели(като повечето са истински :roll: )
тва за бягането от часове...и аз сега бягам,след
което си извинявам отсъствията-нещо което
преди година не бих си и помислила да направя..
абе сега по си се кефя на живота,май пубертета вече
ми е минал вие как мислите:))) :twisted: :twisted: :twisted: :twisted:

[Dharma]

ami neizbejno e 4ovek da se promeni....kogato otidoh v novoto daskalo i az se sbluskah s dosta po-razli4ni hora ot tezi,koito poznavah do togava-da,promeniha me-bez tqh nqma6e da sum tova,koeto sum sega .:roll: ,no ne sujalqvam,dori se radvam;blagodarenie na tqh razbrah adski mnogo ne6ta.....razbrah kakvi vsu6nost mogat da budat zad lujlivite si mazni usmiv4ici :twisted: .......
no v kraina smetka sam si izbira6 kompaniqta-nikoi ne te zaduljava da dviji6 s takiva,koito bqgat ot 4asovete,pu6at i se napivat ili s takiva,koito samo si u4at i t.n. :) no tova v pove4eto slu4ai sa problemi na vuzrasta-prosto trqbva da opoznae6 razli4ni hora i da nameri6 svoeto mqsto pod slunceto :D
uspeh!

[artbaby]

mi ne sum se promenqla koi znae kolko ....vinagi sum si imala mnogo priateli i sum se ligavila ne pomalko ot sega ;)
neznam dali zaradi zodiqta ili neshto vutreshno no sum si bila estet i tova obesnqva grijite za vunshniq vid ,sega sum 10-ti klas i edinstvenata promqna prez koiato minah kato smenih daskaloto sled 7-mi klas beshe 4e se sapoznah s mnogo novi hora;)
hoda si po kafeta po discoteki ... hodq s gotini batkovci po kuponi , moga da pusha ( no ne mi e kef da go pravq) , piq ( no rqdko se napivam)........
i moje bi tova e edna estestvena promqna na organizma prez koiato nqkoi minavat po tejko kato teb drugi po plavno kato men

ei btw az ne sum si promenila mnenieto za teb ;) {}

[Dobrina]

Не мисля че много съм се променила, но определено станах по-отворена, което е много добре според мен. Да, доста мисля за момчета сега, но и преди си беше така. Пак си уча много и чета - все пак искам да опозная света и най-вече хората.
Може би най-голямата разлика е в това, че започнах да обръщам доста голямо внимание на външния си вид - доста повече от преди, но се надявам засега да не съм станала прекалено суетна ;)

[hahavteen]

stra6no mnogo se promenih! Do 8mi klas vinagi sum bila nai-dobrata y4eni4ka! Ne si i pomisliah da otida na daskalo bez doma6no,da prepisvam,da otsustvam bez osnovatelna pri4ina...Seg ae to4no obratnoto.Estestveno ne ostyviam yspeh ami da pada pod 5 no vupreki tva mnogo riadko sum yverena v znaniata si! E stanala sum i po-otvorena ma tva ne mi haresva mnogo.Abe ne sum dovolna ot sebe si i mislia 4e triabva da se stegna! :roll:

[aBeP4eTo]

Може би и аз съм се променила, но след като влязох в ново у-ще ами май в един определен момент почнах да порасвам ! Но у-щето не ми е повлияло аз си бях същата, а приятелите ми от гимназията ми бяха приятели още от деца ! Новия ми клас не бяха кой знай колко отворени ! Но не мисля, че тря да пушиш толкова много аз тревичка никога не съм пушила не, че не съм искала аз и без нея съм като напушена ! И аз не съм спряла да уча не за друго ми вече съм 10-ти клас и оценките ми влизат в дипломата, а все пак не искам да не ме приемат никаде след 12-ти клас иначе и мене миналата година много ме мързеше и предпочитах да се мъкна по улиците ама.... :lol: Хубаво е да обръщаш внимание на себе си ама не мислиш ли, че е прекалено ? Ако си мислиш, че като сложиш 10 тона грим си по-хубава и си си помогнала ГРЕШИШ ! И аз се грижа за себе си, но като си слагам различни кремове и такива неща ! За бягането...Ами то на вскички някой път им дотежава в у-ще и си заминават включително и аз, но никога не съм прекалявала 8-ми клас имах 10 отсъствия ама тогава на 30 изключваха, а не си ли се замисляла, че ако продължаваш така може да те изключат пък и ако имаш 11 отсъствия по някой предмет оставяш на поправтелен ! То няма лошо да мислиш за момчета то ако не мислиш е сериозно ама момчета винаги ще има ама някои ден няма да можеш да върнеш времето :( Аз лично нямам нищо против наркоманите, НО ако заради тях почнеш и ти на Коледа вместо онзи пич тях ще набия :!: :( Диетите ... Амиии аз по едно време 4-ри дена не бях яла нищо ама аз си се харесвам такава каквато съм важното е ти да се чувсташ удобно в тялото и си да се харесваш ! Аз ям нормално, но за сметка на това бягам всеки ден ! Бягането е опреледено по-полезно от гладуването може да пипнеш някой болест ! Самоубииството е най-тъпия начин да избягаш от себе си и от проблемите си :!: Девилче да се оправяш, че така до никаде няма да стигнеш ! И както каза Devilkin остани си момичето което си било преди да станеш 8-ми клас и няма да съжеляваш :!: :!: :!:

[The Goodbye Girl...]

Абе и аз се промених и си се харесвам такава, каквато съм сега. Аз и преди си се харесвах. Но сега наистина знам, че съм порастнала в много отношения. Има отношения обаче, в които не съм мръднала. Не съм почнала да мисля повече за момчета, не съм почнала да бягам повече(което на моменти ме дразни, но няма значение). Както и да е. Аз си се харесвам и не ми пука. Никога не ми е пукало особено. Знам кое защо е станало така, знам кое защо съм направила и знам, че разбирам сама себе си.
devil4e, не знам как да го нарека - пубертет или нещо друго. Няма и значение. Промяната е хубаво нещо. Промяна трябва да има, трябва да има прогрес. Не може да си все един и същ. А и човек се учи от грешките си, никой не е в състояние да му каже и обясни нещо, което сам не е преживял. Така че щом знаеш какво точно не харесваш у себе си, постарай се да го промениш. Аз мисля, че си си взела поука от нещата. Направи това, което мислиш за правилно. Това показва дали наистина си порастнала. :wink:

[glazunov]

Еми пропаднала си...на всеки може да се случи.... :lol: Не бе,майтапя се...слушай сега....това,че преди си била толкова "примерна" е много хубаво....но изведнъж тази промяна в новото училище ти се е сторила доста "интересна",винаги РАЗНООБРАЗИЕТО е голямо удоволствие...особено,ако до болка си свикнала с един и същ начин на живот...видяла си нещо различно,което е грабнало вниманието ти и ти си тръгнала по другия път...решила си да опиташ от "забранените плодове" може би....които са най-вкусни и най...вредни....
Аз имах едно гадже,в което се влюбих много,тя беше също много свястно,добро момиче...имаше отличен успех...беше много "качествен"човек...и точно затова беше различна от другите...от повечето искам да кажа...и за това я харесвах......а сега кво?Стана като всички останали...пропуши,започна да пие...почна да се ебе с някви непознати на публични места и т.н...започна да се движи с някви отрепки...Ако виждаш себе си в тази история,може би с теб е станало същото,както с нея....новият ти начин на живот според мен е нещо временно и няма нищо общо с пубертета....може би един ден ще си мислиш..."Колко глупава съм била..."..аз лично вярвам,че човек трябва да има ценности и принципи,които да отстоява....примерно...за лошата компания-човек има голяма потребност от общуване....но аз лично имам добри и ценни приятели,с които се виждам чат пат,нямам компания и мисля,че компанията(в повечето случаи,не във всички)е губене на време...Освен ако компанията ти не е от ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ,а не просто хора,с които да си "прекарваш" горе-долу добре....също за пропушването....ти си видяла нещо ново...нещо интересно...имала си нужда малко от промяна в живота си....опитала си и си вече "вътре"...и само ти можеш да излезеш от тази зависимост...с много упоритост и воля...аз разбира се не знам колко е трудно,защото не съм пушач,но знам,че човек когато МНОГО иска нещо,той го постига...(а когато не иска,си намира извинение:-D)
Също според мен понятията "готин" и "ценен" човек почти винаги се разминават...аз повече държа на ценните хора.Мисля,че просто"готините" могат да ти дадат единствено прекарано време заедно....(или може да не е прекарано,а загубено :wink: )...но това го казвам,имайки предвид,че ти спомена за"пропаднало" училище...и си мисля,че там тези хора,с които движиш са просто готини и нищо повече...
Разбира се има хора,които са едновременно много готини и свястни,ценни...искрени приятели...и трябва да се радваш,ако познаваш такива...но прецени дали онези"готини" са ТАКИВА "готини" :shock:
Относно температурите-обличай се,защото навън е студено :twisted: :lol: Тва все едно баба ми го казва :lol:
И аз съм си го задавал тоя въпрос много пъти...дали да си сложа зимната шапка,която ще ми сплеска косата...или да не слагам шапка,а гел...и да умра от студ и да настина....понякога се ръководя от мотото "ОТ СТУД УМРИ-ГЪЗАР БЪДИ" :shock: :D
Но както и да го погледнем,здравето е по-важно,от колкото външния вид...нещата трябва да се съчетават...
А за момчетата....за тях ще мислиш цял живот(докато не се омъжиш...а може би и след това?? ):D
Зависи какво искаш от едно момче...ако търсиш нещо краткотрайно,ако не искаш да се обвързваш...нормално е да се заглеждаш днес по тоя,после по другия,по третия и т.н.Гледай да не прекаляваш само :wink: Пък дори и да спиш с всички,лошо няма...само да не хванеш спин или нещо такова...винаги съм се чудил защо момчетата могат да спят с 19462587324 момичета,а момичетата като го правят излизат курви....в секса няма нищо лошо и колкото повече-толкова по-добре...курвата-това според мен е начин на ДЪРЖАНЕТО на момиче....тия "ЛЕКИ" момичета,които от километри се вижда какви са...или също пък нормално момиче,което прави курвенски номера...но определено не смятам,че курва е момиче,което спи с много момчета....стига да се държи на ниво...
Това беше малко отклонение:-D
Та за момчетата....гледай да не те манипулират...и контактите ти с тях да не те развалят като човек...
А за диетите..на мен лично много ми е трудно...направо съм си такъв чревоугодник....моят съвет е да СПОРТУВАШ...МНОГО....т.е. не супер много,по-скоро РЕДОВНО...примерно 15 мин.леко кросче на ден...някви преси там и си готова....ти не си момче,че да трупаш мускули...с постоянство се постигат ДРАСТИЧНИ резултати...всичко зависи от това КОЛКО много искаш да постигнеш целта си...
САМО НЕ СЕ КОМПЛЕКСИРАЙ...знам,че е трудно понякога да се харесваш...но ПОВЯРВАЙ ми,никой ама НИКОЙ няма да те хареса,ако ти самата не се харесваш...така че....харесвай се и едновременно с това се опитвай да усъваршенстваш външният си вид....
Аз също имам комплекси от криви зъби(сега съм с брекети и скоро може би няма да имам такива комплекси)...аз понякога ги имам,понякога ги нямам....(в смисъл комплексите,не брекетите :lol: )доста често ме досрамява да се усмихна....но пък понякога не ми пука и си се усмихвам...и доста хора са ми казвали,че имам много чаровна усмивка(според тях де...)....и ако ти се държиш нормално,100% ще те харесват повече...
На мен лично пубертета не знам дали ми е минал...даже не знам колко време е траял....даже дали го е имал въобще...все пак на 19 съм и догодина ще влизам във форума като гост,щото няма да съм тийнейджър :D (майтап)....
Но не съм имал такава промяна,в различни училища...завършил съм средното обр.в едно училище и после се преместих в академията...и си мислих,че ще намеря нови приятели,нова компания...нова среда-по-хубава от предишната...ДА,АМА ДРУГ ПЪТ....всичките ми "колеги" се оказаха абсолютни УБИТАЦИ....мноооооого зле...не знам дали защото са от провинцията,според мен не....от къде си няма никакво значение,но са много зле....само няколко са свестни,и то не са в моята група...а пък за старото мидаскало изобщо не ме грее....имам точно 2-ма приятеля,накоито държа и гледам да си поддържам отношенията с тях...виждаме се....но определено не се движа с по-"готините"защото за мен готините са друг тип хора....които са ценни ДУШЕВНО и общуването ми с тях има някакъв смисъл...
Оф,голям роман стана,ама сори...
Съветвам те....да седнеш и да осмислиш живота си....да сложиш картите на масата и да прецениш кое наистина е ценно за теб....
Помисли каква е точно твоята компания-дали само си губиш времето с тях,дали се забавляваш(ама истински,не само да ти е просто весело)...дали не изоставяш така хората,които наистина значат нещо за теб....дали с цигарите и алкохола не се опитваш да приличаш на нещо,което не си...ако си различна от другите,това не те прави нещо ПО-МАЛКО от тях...или по-низшо....това е + за теб....защото не вярвам ,че пиеш щото ИМАШ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ТОВА....е...има хора,които са пристрастени и като видят реклама за водка им потичат лигите....ти си прецени....
Общо взето намери си ЦЕЛ в живота...и я преследвай....за да можеш един ден като остарееш да си щастлива от това,че си оползотворила качествата си...и това не значи да имаш 6.00 по всичко...означава в живота ти да имаш някаква задача...
примерно-да станеш КУРВА... :D (майтап)....
Всичко това което ти го казвам съм го преживял...и моите години си минаваха ,без даси мръдна пръста за нещо съществено...но сега искам да оползотворя качествата си и от мен да стане нещо...иначе един ден ще съжалявам за загубеното време,защото СЕГА е времето,докато сме млади....
Желая ти успех! :!:

[P1ra71nQ]

Znaesh li spored men zavisi mnogo do choveka,dali shte napravi tazi ogromna promqna, koqto si napravila i ti.Az syshto sym se dvijila v kompanii,koito vsichki pushat,no za da sym gotina ne oznachava che i az trqbva da pusha.Az sym pushila(izvestno vreme) i razbrah che kogato ne pushish daje si po-gotin.Az lichno izobshto ne haresvam horata , koito pushat samo za da gi smqtat za gazari i nz si kvo.Pri teb mi se struva che e stanalo "S kakyvto se syberesh , takyv stavash".Tolkova za vyprosa s cigarite.A pyk i az sym se promenila, no ne tolkova mnogo.Za razlika ot predi izobshto ne mi se uchi veche,makar che trqbva.Mnogo gledam vynshniq mi vid(no tova mislq che pri vseki e taka).Ne moga da kaja che veche ne sym zadrystena shtoto mislq che nikoga ne sym bila :roll: .Moje be promqnata e , che poveche pochnah da hodq na disco i na kafeta. Tova e obshto vzeto.

[LunaTriCk]

И аз ще разкажа за моя "път". Никога не съм бил от "пеканите" типове в даскало. Имал съм потенциал, но не съм искал да съм част от тази среда. В основното, какъв ученик ли съм бил ? Ами такъв който си изкарваше оценките без да учи, защото някак успяваше да слуша и говори в час едновременно. Хем да не изглежда като зубър, хем да знае нещо като го питат следващия час. Почнах да се движа в средата на "готините" и отворените, но усещах че ще пропаднат някак след време и успях да се отцепя като смених даскалото. В новото даскало как ли е ? Ами добре е. Мойта роля в класа. Мммм как да го кажа. Вече 3-та година сме заедно класа и все още ми бъркат името със Стефан. Някак невидим съм за голяма част от класа. Но да си призная така си ми харесва. Имам си компания с която си ми е идеално. Като задръстен или отворен ли трябва да се определя ? Средно положение. Имам се с отворените. В смисъл неее първи дружки, но се поздравяваме като се видим из коридорите, разменяме 1-2 изречения и толкова. Защо не искам да съм от тях ? Защото може би те са 10 клас сега, а аз 11. Да. Те останаха миналата година. Мисля че това е много основателна причина защо не искам да съм от тях. Предпочитам да си изкарам образованието нормално, да не ме поздравява всеки 2-ри който видя, да си знам че имам 3-4 приятели на които да знам че имам доверие, отколкото да не ходя на даскало, да се чудя как да си взема поправката, да познавам(уж) 90% от всички но да съм кууул. О и да кажа още едно. Тези които си мислят, че са готини, познават сума ти народ всъщност не са. Мога да кажа защо. Един път в коридора мина един такъв "пичага" поздравиха го почти всички 'оооо, ко прай е браточка". "как е мак е ?" и т.н. Точно след като слезе по стълбите и замина всичките тези които бяха казали тези гореспоменатите неща почнаха да го обсъждат. "Майкоо0о0о0 къв е прост тоз", "много е зле момчето". "как го мразяяя". За финал на есето ми :D ше цитирам класната ми: "Опичайте си акъла :!: "

[CBobogeH]

Историята на LunaTriCk напълно съвпада с моята. или поне в по-голямата си част. Имам късмет да съм в страхотно семейство и да съм достатъчно интелигентен че да запомням уроците само със слушане в чат (освен по история). Не бях най-търсеното момче за купоните(даже сам ги избягвах - не ме кефят), не бях и отличника на класа. но успехът който имах (около 5.50) си го запазих до завършването (дори леко го увеличих защото завърших техникум по специалност която ми се отдава). докато съучениците ми прсто или задържаха слаб успех или го намалиха. и това се случи с всички без изключения освен мен. а иначе последната година и аз пробвах да се променя но явно твърде харесвам това което съм - пуших трева но не ми хареса, макар и да прописах заради нея. никога не съм си падал по алкохола колкото и да се опитваха да ме пропият. а цигарите винаги са били голям дразнител за мен. но аз просто съм различен случай винаги съм си бил любознателен, и продължавам да бъда. макар че през последната година търпя извесни промени в характера си. незнам дали е за добро. харесвам се така както бях, макар да съзнавам че има и други неща освен учението. и затова сега искам да наваксам някои от тях. И макар да не се получава както го мисля, продължавам да се боря за това да стана по-добър във всяко едно отношение.
та съвета ми е подобен на по горе изказаните - разберете какво ви харесва и какви искате да бъдете и започнете да се превръщате в него.

P.S. Сега съм студент трета година и не съжалявам за това че съм учел едно време и съм пропсукал купоните. не ми липсват и не бих искал да променям нещо в миналото си. Сега съм страхотен човек и всички които ме познават добре могат да го потвърдят. но всичко е въпрос на характер... :) така че дерзайте и бъдете това за което мечтаете за да имате това което искате :)

[iliqna]

Като начало ще ти кажа,че не бива да се притесняваш,всеки минава през такъв период и всеки променя в себе си много черти от характера си,макар че не го осъзнава.Повечето психолози казват,че това е най-хубажата възраст в живота на 1 човек :) ,само че с цигарите,алкохола и тревата не трябва да се прекалява,защото иначе,както всички неща в този свят и това ще си покаже рогата.
Аз мисля,че доста съм се променила,всъщност преди в 6-7 клас хората от класа ми не ме харесваха,макар че се опитвах да не се набивам на очи на никой и да не влизам в караници с никой и те май и за това ме мислиха за задръстена,а може и наистина да съм била такава.После пък в гимназията като влязох се постарах да си издокарам друг имидж и май успях,поне сега имам много повече приятели и то истински от преди и доста хора ме уважават,макар че всички мислят,че съм странна,но на мен това май ми е вродено,нищо,аз се кефя,че не съм като другите.Единствено депресия ми вкарва това,че в моя клас нямам истински приятели,може би немога да работя в екип или все попадам на хора,които не ме разбират,кой знае :? .

[Грахче]

Сега трябва само да станеш същото момиче, което е било преди. Определено няма да съжаляваш.

Никой не може да бъде вече същия :) Тя просто е порастнала :) Възгледите й са се променили както и начина й на живот. Дали пътя , който е избрала е правилния или не, това е друг въпрос, но какъвто и да е - тя си го е избрала, ако сега не мине по него, ако сега не живее както й се иска, то кога?


Ех, и аз да ви разкажа нещо... но се чудя от къде да започна.
Като малка живеех при баба и дядо, защото наще работеха по цял ден, сестра ми ходеше на училище и нямаше кой да ме гледа вкъщи, трябваше да си стоя самичка , а тази идея не се хареса никак на наще. Още от бебе съм си страшно болнаво дете, има ли грип из града - аз ще съм първата болна. И майка ми още от тогава е вманиачена на темата здраве и как да се пазим да не настинем. В първи клас ме записаха в училището до баба ми и си учх до трети клас там. Тъй като баба ми беше бивша учителка, още от 5-6 годишна аз можеш да казвам азбуката, после се научих да чета и да смятам. И като отидох на училище станах любимката на госпожата и съответно всички ме намразиха. Често отсъствах /нали ви казах,че се разболявах от раз/ и така се случи,че се разболях много сериозно...тръгнах по болници и там дълги и широки истории..от рано се сблъсках с много жестоки истини и истинския живот и как да се бориш за него, за всяка глътка въздух. Но не съжалявам, все пак станах това , което съм сега. След всичките перипетии, когато се върнах на училище класа ми още повече ме мразеше, защото макар и отсъствала с месеци, пак си изкарвах 6ци и бях по-добра от тях :) Какво да се напраи,че съм била генийче :) В 4ти клас се преместих в едно друго училище, което беше до нас / не до апартамента на баба ми и дядо ми,а на родителите ми вече/ и учих там 2 години. Намерих си адските приятели, всъщност винаги съм си ги имала де. Защото и от старото училище си имах хора, които държаха на мен. Но никога не съм се чувствала като аутсайдер. Както и да е. В новото даскало беше голямо забавление, адските хора, страхотни учители, които ни научиха на много неща за живота. В 6ти клас обаче трябваше пак да се преместя в първото ми училище, защото се преместихме да живеем срещу баба ми /объркахте ли се съвсем :)/ , вече бях доста различен човек, ако си мислите,че ме беше страх или ми беше гадно да се върна,защото си мислех,че всичко ще ме помнят като зубърчето на класа - нямаше изобщо такова нещо. Със старите си приятели от там си поддържах връзка през цялото време :) След 6 ти клас в новото/тоест старото :P/ даскало отидох в математическата паралелка, там беше една от най-добрите ми приятелки за това време. Сформирахме се групичка от момичета, някои от които бяха кадрите на випуска,защото бащите им имаха много пари и така нататък. Почна да ме хваща мързелът и лесно се разконцентрирвах, успеха ми спадна, но въпреки това като си наложих за цел си изкарвах оценки. И то доста добри, с малко учене. Представяте ли си ако почна да уча по цял ден, ще стана някой професорка :) /just a joke/ :) После пак по болниците, пак проблеми, влюбих се междувременно в най-добрия си приятел:) Филми , филми :) Приеха ме в едно от най-добрите училища в Бургас, където си намерих адските приятели!!! С тази си моя любов, бяхме заедно доста време - до съвсем скоро де :) имаме си 3 годишна история, която ако тръгна да я пиша,ще четете с часове :) и да.. имаше и други момчета освен него в живота ми де, но сякаш те не са толкова важни като кадри, макар че те също ми повлияха много и ме промениха по един свой си начин. изживях много промени, много трудности преминах, с много неща се сблъсках, адски много обич и приятелство имаше около мен и сега има! Ако щете ми вярвайте с момичето, което в първи клас бях приятелка и сега съм и то много близка! С друга пак от същия клас по онова време сега съм неразделна! като сестра ми е! в новото училище си намерих още куп други хора, без които сега незнам какво щях да правя :) мисля,че пубертета още ме тресе, макар че уж съм си стъпила на краката и имам една реална представа за всичко :) Кофтито е само,че в момента най-важното нещо в живота ми е любовта и всичко останало е на заден план. :\ Сега си имам една адска компания от момичета, човек когото обичам /да, онзи от преди 3 години :P/ и куп приятели, на които държа адски много! Всеки ден е едно приключение, супер весели купони, филми до безкрай, интриги и глупости, не си давам живота за нищо на света :) обичам си семейството, което уж все се разпада ама като гледам си е стабилно като скала, и сестра ми {} :) а като си помисля съм само на 16 години... какво ли още ме чака :)