ПоМоГнЕтЕ Ми
12-17-2004, 13:35
Историята е следната: С приятеля ми (Стефан) бяхме заедно точно 25 месеца.Връзката ни беше най-хубавото нещо в живота ми,защото за пръв път бях влюбена истински.Всичко беше идеално.Разбира се,имали сме проблеми и недоразумения,но нищо сериозно.Стефан е причината за щастието ми през последните 2 години.Мислех,че съм открила човек,който не би ме наранил по никакъв начин,човек,на когото мога да имам пълно доверие.Човек,който да ми дава всичко от което се нуждая - да ме разбира,да ме подкрепя,да ме обича...Така и беше наистина.Аз направо не вярвах,че всичко това е истина и ми се случва.
Със Стефи се познаваме от както се помня.Той и братовчед ми (Александър) са най-добри приятели и са заедно от 1-ви клас (сега са 12-ти,а аз 11-ти).Имаме обща компания и не знам как,но между мен и Стефан в един момент пламна пожар,който и двамата не можехме да си обясним.Може би това беше нормалното развитие на нещата,защото се познаваме добре и двамата осъзнахме,че едва ли не сме родени един за друг.Благодарение на него изживях най-прекрасните си и романтични моменти.Той беше до мен винаги когато се нуждаех от приятелско рамо.Изпитах толкова силни и изпепеляващи чувства,които ми бяха непознати до този момент.Чувствах,че съм открила ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ И ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ,но...преди 3 седмици братовчед ми и приятеля ми бяха на екскурзия с класа си за петък и събота.Откакто се върнаха,Стефан беше различен.Държеше се особено,опитваше се да ме избягва,дори не смееше да ме погледне в очите...Аз не знаех какво става.Така беше една седмица.На следващия петък бяхме в една дискотека и там едно момиче от класа му го гледаше доста предизвикателно,а мен някак си...не знам,като че ли се опитваше да ми намекне нещо.За пореден път попитах Стефи какво има,а той ми каза,че си тръгва и ме остави с Алекс.И ние с братовчед ми си тръгнахме и вървяхме след него.Молех Алекс да ми каже какво се е случило,защото сърцето ми вече усещаше задаващия се ураган и...тогава той ми каза,че Стефан на тази екскурзия ми изневерил с това момиче от класа им.В първия момент не повярвах.Не съм очаквала такова нещо от човека,с който прекарах 2 години от живота си мислкейки,че го познавам достатъчно добре.
Изтичах,настигнах приятеля си и просто го попитах - "Това истина ли е?".А той...просто наведе глава и каза точно това - "Съжалявам.Прости ми." ... В този момент имах чувството,че целият ми свят рухва,че толкова време съм живяла в заблуда,че любовта е някаква фантасмагория,че никога не ме е обичал,че всичко между нас е лъжа...
Но това беше в този пристъп на болка,ярост и гняв.Чувствата ни бяха нещо наистина вълшебно и знам,че той никога не е преставал да ме обича.Аз също го обичам.Ама...от онази ужасна,кошмарна вечер вече не сме заедно,защото аз съвсем категорично му заявих,че се раздляме и че не искам да го виждам никога вече.Той всеки ден се опитваше да се свърже с мен,но аз го избягвах.Ако случайно го срещнех някъде заедно с братовчед ми бягах на другия тротоар.Вчера Александър говори сериозно с мен и ме помоли поне да изслушам Стефан,защото той искал да ми каже много неща.Събрах сили и смелост и се срещнах с него.Не знаех как да се държа нито какво да му кажа.Половин час и двамата мълчахме на една пейка в парка.Виждах,че му е трудно да говори.В очите му се четеше болка.Това ме измъчваше адски много.Аз не съм спряла дори за миг да го обичам и да мисля за него.Приех постъпката му като предателство.Толкова боли,когато човека,на който държиш най-много предаде доверието ти...Не знаех как да постъпя.Все още не знам,за това се обръщам към вас.
И...в крайна сметка,той ми обясни,че не знае как се е случило това между него и съученичката му,че няма никакви чувства към нея и че никога не е имал.Извини ми се,помоли ме за прошка,а аз...аз мълчах и точно в този момент си представях как е докосвал,как е целувал и прегръщал НЕЯ,а не мен.Как ей така за един миг е загърбил отношенията си с мен.А от друга страна си спомних всичко красиво,което изживях с него,всичката онази топлина и любов,които получавах 2 години.Попитах го защо не ми каза веднага след като си дойде какво се е случило,а той ми отговори,че се е страхувал да не ме загуби завинаги,защото когато преди сме си говорели за изневери и такива неща и двамата сме си казвали,че едва ли бихме могли да си простим такова предателство към нашата любов,към нашия си свят.
Знаете ли,аз вече му простих.Но...не знам дали бих могла да забравя.Страх ме е,че ако опитаме отново да бъдем заедно само ще огорча и него и себе си,защото постоянно ще си спомням за случилото се.Не знам дали ще мога да му имам същото доверие.А за нищо на света не искам да го наранявам.Толкова се измъчвам.Не мога да си обясня защо ми дойде всичко това до главата.Защо най-важното момче за мен ме нарани така?КАКВО ДА ПРАВЯ?
МОЛЯ ВИ,ДАЙТЕ МИ НЯКАКЪВ СЪВЕТ !!!
ЗАНМ,ЧЕ РАЗКАЗА МИ СТАНА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛЪГ,НО НАИСТИНА СЕ ОПИТАХ ДА БЪДА МАКСИМАЛНО КРАТКА.
Нуждая се спешно от помощта ви !
Със Стефи се познаваме от както се помня.Той и братовчед ми (Александър) са най-добри приятели и са заедно от 1-ви клас (сега са 12-ти,а аз 11-ти).Имаме обща компания и не знам как,но между мен и Стефан в един момент пламна пожар,който и двамата не можехме да си обясним.Може би това беше нормалното развитие на нещата,защото се познаваме добре и двамата осъзнахме,че едва ли не сме родени един за друг.Благодарение на него изживях най-прекрасните си и романтични моменти.Той беше до мен винаги когато се нуждаех от приятелско рамо.Изпитах толкова силни и изпепеляващи чувства,които ми бяха непознати до този момент.Чувствах,че съм открила ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ И ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ,но...преди 3 седмици братовчед ми и приятеля ми бяха на екскурзия с класа си за петък и събота.Откакто се върнаха,Стефан беше различен.Държеше се особено,опитваше се да ме избягва,дори не смееше да ме погледне в очите...Аз не знаех какво става.Така беше една седмица.На следващия петък бяхме в една дискотека и там едно момиче от класа му го гледаше доста предизвикателно,а мен някак си...не знам,като че ли се опитваше да ми намекне нещо.За пореден път попитах Стефи какво има,а той ми каза,че си тръгва и ме остави с Алекс.И ние с братовчед ми си тръгнахме и вървяхме след него.Молех Алекс да ми каже какво се е случило,защото сърцето ми вече усещаше задаващия се ураган и...тогава той ми каза,че Стефан на тази екскурзия ми изневерил с това момиче от класа им.В първия момент не повярвах.Не съм очаквала такова нещо от човека,с който прекарах 2 години от живота си мислкейки,че го познавам достатъчно добре.
Изтичах,настигнах приятеля си и просто го попитах - "Това истина ли е?".А той...просто наведе глава и каза точно това - "Съжалявам.Прости ми." ... В този момент имах чувството,че целият ми свят рухва,че толкова време съм живяла в заблуда,че любовта е някаква фантасмагория,че никога не ме е обичал,че всичко между нас е лъжа...
Но това беше в този пристъп на болка,ярост и гняв.Чувствата ни бяха нещо наистина вълшебно и знам,че той никога не е преставал да ме обича.Аз също го обичам.Ама...от онази ужасна,кошмарна вечер вече не сме заедно,защото аз съвсем категорично му заявих,че се раздляме и че не искам да го виждам никога вече.Той всеки ден се опитваше да се свърже с мен,но аз го избягвах.Ако случайно го срещнех някъде заедно с братовчед ми бягах на другия тротоар.Вчера Александър говори сериозно с мен и ме помоли поне да изслушам Стефан,защото той искал да ми каже много неща.Събрах сили и смелост и се срещнах с него.Не знаех как да се държа нито какво да му кажа.Половин час и двамата мълчахме на една пейка в парка.Виждах,че му е трудно да говори.В очите му се четеше болка.Това ме измъчваше адски много.Аз не съм спряла дори за миг да го обичам и да мисля за него.Приех постъпката му като предателство.Толкова боли,когато човека,на който държиш най-много предаде доверието ти...Не знаех как да постъпя.Все още не знам,за това се обръщам към вас.
И...в крайна сметка,той ми обясни,че не знае как се е случило това между него и съученичката му,че няма никакви чувства към нея и че никога не е имал.Извини ми се,помоли ме за прошка,а аз...аз мълчах и точно в този момент си представях как е докосвал,как е целувал и прегръщал НЕЯ,а не мен.Как ей така за един миг е загърбил отношенията си с мен.А от друга страна си спомних всичко красиво,което изживях с него,всичката онази топлина и любов,които получавах 2 години.Попитах го защо не ми каза веднага след като си дойде какво се е случило,а той ми отговори,че се е страхувал да не ме загуби завинаги,защото когато преди сме си говорели за изневери и такива неща и двамата сме си казвали,че едва ли бихме могли да си простим такова предателство към нашата любов,към нашия си свят.
Знаете ли,аз вече му простих.Но...не знам дали бих могла да забравя.Страх ме е,че ако опитаме отново да бъдем заедно само ще огорча и него и себе си,защото постоянно ще си спомням за случилото се.Не знам дали ще мога да му имам същото доверие.А за нищо на света не искам да го наранявам.Толкова се измъчвам.Не мога да си обясня защо ми дойде всичко това до главата.Защо най-важното момче за мен ме нарани така?КАКВО ДА ПРАВЯ?
МОЛЯ ВИ,ДАЙТЕ МИ НЯКАКЪВ СЪВЕТ !!!
ЗАНМ,ЧЕ РАЗКАЗА МИ СТАНА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛЪГ,НО НАИСТИНА СЕ ОПИТАХ ДА БЪДА МАКСИМАЛНО КРАТКА.
Нуждая се спешно от помощта ви !