02-04-2005, 01:45
Люба Овчарова седи на пейка пред централно разположена жилищна сграда в София и пуши цигара с две приятелки. Ежедневният ритуал за трите жени, в края на 70-те си години, върви заедно с друга ежедневна рутина: Споделянето на новините за внуците им, всички от които живеят в чужбина в Германия, Испания и Канада.
Госпожа Овчарова поглежда нагоре към сградата, където същите внуци, сега в 20-те си години са пораснали и поклаща глава. “Старите умират, младите бягат в чужбина”. Дъщеря й заминала със съпруга си и детето си за Канада през 1992 г. “Моята Ваня има добра работа в технологична компания”, казва тя за внучката си, сега на 29 години. “Помня я с петима от нейните приятели, катерейки се по дърветата и играейки на улицата. Сега съм щастлива, ако я видя веднъж на две години.”
Един милион българи са емигрирали от падането на комунизма през 1989 г. насам, като почти 85 % от тях под 30-годишна възраст. Повечето български имигранти заминават за Германия, следвана от САЩ и Испания.
Приблизително 15 % от българите на възраст между 15 и 60 години все още се надяват да се преместят в чужбина, според проучване на Националния статистически институт на България.
Въпреки, че страната се очаква да се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., България е по-бедна от западните си съседи. Средната месечна работна заплата в България възлиза на около 211 долара. Официалното ниво на безработица възлиза на 12 %.
Но безработицата сред младите хора е двойна спрямо този показател, смята Кристен Годсии, професор в Bowdoin College в щата Мейн, която провежда изследвания в България от повече от десетилетие.
“Много млади хора напускат България – по основателни причини. Безработицата е невероятно висока. Престижът на висшето образование е много уронен”, казва тя.
Въпреки, че младите хора напускат страната от началото на 1990-те, в случая на България не става въпрос за “изтичане на мозъци”, казва Годсии. Терминът се отнася за имигрирането на професионалисти и специалисти, което от гледна точка икономическа перспектива се смята за негативно явление, защото страната е плащала за тяхното образувание, но няма да се ползва с постиженията на техния труд.
Тов може би се променя в момента, предвид, че повечето млади хора, които напускат страната, го правят, за да посещават чуждестранни университети, които им предлагат стипендии. Други, които притежават образователни степени от българските университети – мигрират към туристически курорти и изкарват пари, работейки в хотели, кафенета и ресторанти.
Внучката та г-жа Овчарова е заминала, като тийнейджър. Но нейните връстници напускат страната много по-късно.
“Тези млади хора – и на тях им е трудно в момента”, оплаква се Лара Живкова, която живее два етажа под г-жа Овчарова. Нейният внук Митко, е бил студент по право, но се е разочаровал от комбинацията от мъгляви перспективи за работа, истории за отношения студенти – преподавател и плащане за дипломи в университета. Заминал е да работи за строителна компания в Либия. Една година по-късно се е преместил в Малага, Испания, където работи като готвач в хотел.
“Ако може да направи повече пари като готвач там, отколкото като юрист тук, какво повече мога да кажа?, пита г-жа Живкова.
България има най-бързо намаляващото население в цяла Европа. Заминаването на хиляди българи е следвано от исторически намаляваща раждаемост. Intelligence Unit на списание The Economist преброява през 2001 г., българското население на 7.7 млн. души, като смята, че през 2006 г. българите ще са вече 7.3 млн. души.
“Видяхме миграцията на хиляди млади хора от 1992 г. насам, което за България е равностойно на бедствие”, казва Христина Митрева, генерален директор на Националния осигурителен институт, пенсионната агенция на България. “Става въпрос за млади, образовани хора в репродуктивна възраст.”
Правителството – ангажирано с борбата с корупцията, модернизирането на съдебната система, така че страната да може да се присъедини към ЕС през 2007 г. и опитващо се да ускори икономическия растеж – не успя да спре младите хора да напускат страната.
“Това са хора, чиито потенциал не можем да използваме”, заявява Митрева, като предупреждава, че в България остават все повече стари отколкото млади хора, което спъва почти банкрутиралата пенсионна система.
За да е ефективна една пенсионна система, процентът на работещите спрямо пенсионерите, трябва да е най-малко четири към едно. Страната реформира пенсионната си система, за да включи в нея най-разнообразни видове спестявания, но това изглежда не разрешава проблема. ООН смята, че българското население на възраст над 65 години ще се удвои до 30 % от 2000 до 2050 г.
Ситуацията изглежда че се влошава, защото нивото на раждаемост също не се покачва и колкото повече млади българи просперират в чужбина, толкова повече разказите за техните успехи ще окуражават все повече и повече млади хора да да заминават в търсене на по-добър в живот в Европа и Северна Америка.
“Когато младите хора на една страна я напускат, това означава, че страната не се развива добре”, казва г-жа Годсии. Но тя добави и положителна страна: Българите, които се справят добре в чужбина, изпращат пари на роднините си.
“Това ми плаща цигарите”, казва г-жа Живкова, докато пали нова цигара и вдишва.
“Имам и нов килим в дневната тази година. И съм щастлива за Митко. Но понякога си мисля, че бих искала да е останал.”
Госпожа Овчарова поглежда нагоре към сградата, където същите внуци, сега в 20-те си години са пораснали и поклаща глава. “Старите умират, младите бягат в чужбина”. Дъщеря й заминала със съпруга си и детето си за Канада през 1992 г. “Моята Ваня има добра работа в технологична компания”, казва тя за внучката си, сега на 29 години. “Помня я с петима от нейните приятели, катерейки се по дърветата и играейки на улицата. Сега съм щастлива, ако я видя веднъж на две години.”
Един милион българи са емигрирали от падането на комунизма през 1989 г. насам, като почти 85 % от тях под 30-годишна възраст. Повечето български имигранти заминават за Германия, следвана от САЩ и Испания.
Приблизително 15 % от българите на възраст между 15 и 60 години все още се надяват да се преместят в чужбина, според проучване на Националния статистически институт на България.
Въпреки, че страната се очаква да се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., България е по-бедна от западните си съседи. Средната месечна работна заплата в България възлиза на около 211 долара. Официалното ниво на безработица възлиза на 12 %.
Но безработицата сред младите хора е двойна спрямо този показател, смята Кристен Годсии, професор в Bowdoin College в щата Мейн, която провежда изследвания в България от повече от десетилетие.
“Много млади хора напускат България – по основателни причини. Безработицата е невероятно висока. Престижът на висшето образование е много уронен”, казва тя.
Въпреки, че младите хора напускат страната от началото на 1990-те, в случая на България не става въпрос за “изтичане на мозъци”, казва Годсии. Терминът се отнася за имигрирането на професионалисти и специалисти, което от гледна точка икономическа перспектива се смята за негативно явление, защото страната е плащала за тяхното образувание, но няма да се ползва с постиженията на техния труд.
Тов може би се променя в момента, предвид, че повечето млади хора, които напускат страната, го правят, за да посещават чуждестранни университети, които им предлагат стипендии. Други, които притежават образователни степени от българските университети – мигрират към туристически курорти и изкарват пари, работейки в хотели, кафенета и ресторанти.
Внучката та г-жа Овчарова е заминала, като тийнейджър. Но нейните връстници напускат страната много по-късно.
“Тези млади хора – и на тях им е трудно в момента”, оплаква се Лара Живкова, която живее два етажа под г-жа Овчарова. Нейният внук Митко, е бил студент по право, но се е разочаровал от комбинацията от мъгляви перспективи за работа, истории за отношения студенти – преподавател и плащане за дипломи в университета. Заминал е да работи за строителна компания в Либия. Една година по-късно се е преместил в Малага, Испания, където работи като готвач в хотел.
“Ако може да направи повече пари като готвач там, отколкото като юрист тук, какво повече мога да кажа?, пита г-жа Живкова.
България има най-бързо намаляващото население в цяла Европа. Заминаването на хиляди българи е следвано от исторически намаляваща раждаемост. Intelligence Unit на списание The Economist преброява през 2001 г., българското население на 7.7 млн. души, като смята, че през 2006 г. българите ще са вече 7.3 млн. души.
“Видяхме миграцията на хиляди млади хора от 1992 г. насам, което за България е равностойно на бедствие”, казва Христина Митрева, генерален директор на Националния осигурителен институт, пенсионната агенция на България. “Става въпрос за млади, образовани хора в репродуктивна възраст.”
Правителството – ангажирано с борбата с корупцията, модернизирането на съдебната система, така че страната да може да се присъедини към ЕС през 2007 г. и опитващо се да ускори икономическия растеж – не успя да спре младите хора да напускат страната.
“Това са хора, чиито потенциал не можем да използваме”, заявява Митрева, като предупреждава, че в България остават все повече стари отколкото млади хора, което спъва почти банкрутиралата пенсионна система.
За да е ефективна една пенсионна система, процентът на работещите спрямо пенсионерите, трябва да е най-малко четири към едно. Страната реформира пенсионната си система, за да включи в нея най-разнообразни видове спестявания, но това изглежда не разрешава проблема. ООН смята, че българското население на възраст над 65 години ще се удвои до 30 % от 2000 до 2050 г.
Ситуацията изглежда че се влошава, защото нивото на раждаемост също не се покачва и колкото повече млади българи просперират в чужбина, толкова повече разказите за техните успехи ще окуражават все повече и повече млади хора да да заминават в търсене на по-добър в живот в Европа и Северна Америка.
“Когато младите хора на една страна я напускат, това означава, че страната не се развива добре”, казва г-жа Годсии. Но тя добави и положителна страна: Българите, които се справят добре в чужбина, изпращат пари на роднините си.
“Това ми плаща цигарите”, казва г-жа Живкова, докато пали нова цигара и вдишва.
“Имам и нов килим в дневната тази година. И съм щастлива за Митко. Но понякога си мисля, че бих искала да е останал.”