DeaTHroW-ReC_F
04-01-2005, 17:14
знам ,че тука сте криитици,а имено от упреци се нуждая аз...ае моля ви вижте го...после може и друг да пусна;)
И ето,тя заспиваше,а с нея заспиваше и целия свят,или поне онази малка частица от него,която тя притежаваше..Сърцето и душата,умът и разумът,болката и любовта,страданието...които и бяха най-присъщи...
За миг тя затвори очите си но нечий черен образ нахлу в съзнанието и,и тя се вторачи в прозореца.Стаята и беше бедна-легло,ракла,евтино бюро и няколко нейни картини над него..Да,обожаваше да рисува!Сякаш само белите листи разбираха какво чувства тя..Сякаш само те я обичаха..
Ситните капки на пролетния дъжд румоляха и се удряха нежно в перваза на чистия прозорец.Как искаше да се протегне през него!Да докосне онзи рай навън...Стъклото дори не личеше,а двете саксии с теменуги оставени отвън на него сякаш я викаха,чакаха я с трепет и охота..Дърветата бяха мокри,но някакси красиви..Нима дъжда може да изчисти калта от тях?Само външно..само от кората им..Стволовете им пак си оставаха изцапани с кръв,така както нейната душа беше омърсена с болка и отчаяние..Но тя се стремеше да не показва чувствата си пред другите,искаше да я запомнят като усмихнатото и дружелюбно момиче,винаги готово да се притече на помощ...
Душата не говореше,и сърцето мълчеше,усмивката беше фалшива като мечтите и..Външния вид умело прикриваше емоциите..Очите и бяха пъстри-преливаха се с цвета на косата и..-някак тъмно руса,но те и придаваха загадъчност..Такива очи никога не биха излъгали.Но никога не беше сега.За всичко си има пръв път,въпроса е дали щеше да доживее до него..
Преди време,на това легло тя бе споделила любовта с момче,което я напусна.Толкова ли жестока може да е съдбата?Защо именно сега си го спомняше.....Може би в този момент той е при друга и залъгва нея..Защо не беше тръгнала след него?Не беше го спряла?
Понякога човек остава без думи,и после търси подходящите..,но тогава вече е късно.Понякога човек няма смелост..Понякога просто не иска..Такава беше тя ,не искаше!Казваше си"Ще го забравя",но толкова лесно ли се забравя най-обичания човек..Да,хората казват,че с времето всичко минава,но защо не спре?!.."Спри,по дяволите!За миг само"-крещеше тя на вътрешното си аз..Но да спреш,да спреш да обичаш не става лесно..
Всеки допуска грешки,понякога простими,друг път-не!"Внимавай следващия път"-мислеше си тя..Но дали след всичко това беше способна да се влюби отново?..Не е лесно да преодолееш раздяла с някой,на когото си дала всичко,а в замяна си получила лъжа,изгаряща и досега душата ти..
Погледна към тавана,после заспа.Не сънуваше,нямаше сили да го направи..За нея нощите минаваха еднакво-спомени,спомени и пак спомени..
Сутринта стана ,разсъни се...Взе един молив и лист..и нарисува неин автопортрет с коса в ръката...и качулка на челото..Нарисува се такава,каквото беше всъщност,защото тя беше смъртта...
"..И ето как и най-злите ни и лоши врагове могат да чувстват същото,което и ние,защото понякога зад мрачната душа се крие бяло сърце..а ти просто си сляп за да го видиш..и винаги ще останеш такъв..."-мислеше си едно обикновено момиче,което сега седеше и четеше разказа си...
_________________
И ето,тя заспиваше,а с нея заспиваше и целия свят,или поне онази малка частица от него,която тя притежаваше..Сърцето и душата,умът и разумът,болката и любовта,страданието...които и бяха най-присъщи...
За миг тя затвори очите си но нечий черен образ нахлу в съзнанието и,и тя се вторачи в прозореца.Стаята и беше бедна-легло,ракла,евтино бюро и няколко нейни картини над него..Да,обожаваше да рисува!Сякаш само белите листи разбираха какво чувства тя..Сякаш само те я обичаха..
Ситните капки на пролетния дъжд румоляха и се удряха нежно в перваза на чистия прозорец.Как искаше да се протегне през него!Да докосне онзи рай навън...Стъклото дори не личеше,а двете саксии с теменуги оставени отвън на него сякаш я викаха,чакаха я с трепет и охота..Дърветата бяха мокри,но някакси красиви..Нима дъжда може да изчисти калта от тях?Само външно..само от кората им..Стволовете им пак си оставаха изцапани с кръв,така както нейната душа беше омърсена с болка и отчаяние..Но тя се стремеше да не показва чувствата си пред другите,искаше да я запомнят като усмихнатото и дружелюбно момиче,винаги готово да се притече на помощ...
Душата не говореше,и сърцето мълчеше,усмивката беше фалшива като мечтите и..Външния вид умело прикриваше емоциите..Очите и бяха пъстри-преливаха се с цвета на косата и..-някак тъмно руса,но те и придаваха загадъчност..Такива очи никога не биха излъгали.Но никога не беше сега.За всичко си има пръв път,въпроса е дали щеше да доживее до него..
Преди време,на това легло тя бе споделила любовта с момче,което я напусна.Толкова ли жестока може да е съдбата?Защо именно сега си го спомняше.....Може би в този момент той е при друга и залъгва нея..Защо не беше тръгнала след него?Не беше го спряла?
Понякога човек остава без думи,и после търси подходящите..,но тогава вече е късно.Понякога човек няма смелост..Понякога просто не иска..Такава беше тя ,не искаше!Казваше си"Ще го забравя",но толкова лесно ли се забравя най-обичания човек..Да,хората казват,че с времето всичко минава,но защо не спре?!.."Спри,по дяволите!За миг само"-крещеше тя на вътрешното си аз..Но да спреш,да спреш да обичаш не става лесно..
Всеки допуска грешки,понякога простими,друг път-не!"Внимавай следващия път"-мислеше си тя..Но дали след всичко това беше способна да се влюби отново?..Не е лесно да преодолееш раздяла с някой,на когото си дала всичко,а в замяна си получила лъжа,изгаряща и досега душата ти..
Погледна към тавана,после заспа.Не сънуваше,нямаше сили да го направи..За нея нощите минаваха еднакво-спомени,спомени и пак спомени..
Сутринта стана ,разсъни се...Взе един молив и лист..и нарисува неин автопортрет с коса в ръката...и качулка на челото..Нарисува се такава,каквото беше всъщност,защото тя беше смъртта...
"..И ето как и най-злите ни и лоши врагове могат да чувстват същото,което и ние,защото понякога зад мрачната душа се крие бяло сърце..а ти просто си сляп за да го видиш..и винаги ще останеш такъв..."-мислеше си едно обикновено момиче,което сега седеше и четеше разказа си...
_________________