Tedi_sheep
04-10-2005, 11:43
Ето още стихотворения на мен!На скоро почнах да пиша!Може и да не ви харесат,но все пак дайте оценка и ми кажете,кое най-много ви хареса!
:"(
Аз пак мълча,
но сърцето ми крещи,
искам да умра,
от очите ми рукват сълзи.
Да ти говоря,
мене ме е страх,
за любов да моля,
пак думите си пропилях.
Виновната съм аз ,
а ти си бил безгрешен,
от сърцето ти дочувам глас,
той е тъжна,но истинска песен.
Чувам как се лъжеш ти,
грешките си осъзнаваш,
но те е страх,да не те заболи,
и да ме лъжеш не се изморяваш.
В небето днес съзирам мрак,
то от мойта болка е почернено,
иска ми се да те задмина в бяг,
но сърцето ми те обича много,прекалено.
Искам за последно да те питам,
как е да лъжеш човек на който поне малко държиш,
нима си мислиш , че така ще е по-лесно,
и себе си и мен с болката да унижиш?
-----------------------------------------------
Нещо
Ваза със сухи цветя,
фраза пълна с лъжа,
мъка, която не понасям,
това е моята душа.
Ден, в който те няма,
ден, в който мъка ме дере,
ден, в който от болка съм няма,
ден,това е моето сърце.
Нещо, което разбива,
нещо, което ме мъчи,
нещо, в което болка и лъжа откривам,
това си ти.
Нещо, което желая,
нещо което отпращам,
нещо, с което живея,
това си ти и аз за твойте грещки сега плащам.
Нещо което умира,
нещо което бе весело,а си тръгва,
нещо, в което смъртта напира,
аз и любовта, това загива.
------------------------------------------------
Звезда
Там горе на небето,
грее по-силно и от слънце,
без туптежи в сърцето,
звезда, малко житно зрънце.
Там горе в небосклона,
сама, без обич,
по студена и от смърта
силно грееща звезда.
Тя не знае що е любов,
пее тъжна песен,
иска и се да започне живот нов,
живот пълен със смисъл, живот бесен.
Тази звезда съм аз,
познавам само студ и мраз,
никога слънчеви лъчи не ще ме погалят,
те за мен дори незнаят.
Искам да бъда майска роза,
лятна, весела проза,
искам, но не мога,
оставам звезда до гроба.
И така студена,
смърта ще намеря,
падаща звезда ще стана,
с радост ще даря любов на друг,
ще изпълня неговите желания.
------------------------------------------------
Облак грозен, сив
над нас виси,
птици в полет правят го красив
ние с теб стоим тихичко, сами.
Една дъждовна капка пада,
сълза се свлича по моето лице,
ти предизвикваш Ада,
той напада крехкото ми сърце.
Вятър обладава мойто тяло,
ти със студ прерязваш тъжната ми душа,
развяваш дрехите ми в бяло,
отнемаш всяка тръпка топлина.
Снежинка бяла пада в моето око,
лято е,а ти зимата ми подаряваш
сърцето ми остава само,
ти го нараняваш.
Буря се развява над моите чувства,
обръщаш щастието ми в ураган,
живота ми се чувства от теб нежелан
ти го разби и той ме бавно,но мъчно напуска.
------------------------------------------------
Бягство
Лъжите ти ме превземат
в главата ми кръв нахлува
кожата ми твоите сълзи поема
щом устните ти пак ме целуват.
Грешките и лъжите си не можеш да прикриеш
с твойто вечно бягство любовта ми бавно убиваш
бягаш от истината,
а лъжата нелепа
превърна обичта ни в сълзи от пепел.
------------------------------------------------
На плажа
Вечер , лятото на плажа
тъжни песни песъчинките пееха
морето със своите вълни
без умора краката ми голи лееха.
Луната целуваше мойто тяло
то беше в розов бански
бях с пясъка едно цяло,
огън играеше диви танци.
Пламък ме докосваше и гореше,
сърцето ми кърваво туптеше,
дъхът ми бавно умираше,
умът ми пред АдА позираше.
Но, уви бях през деня заспала
сред вълните морски и маранята гореща
бях цялата изгоряла, не можех повече да стана
защото ти си тръгна, а аз станах пепел .....
.....след последната ни среща.
------------------------------------------------
Eла...
Ела при мен тази вечер,
ела и ме обичай
ела но разсъблечен
и мене ме събличай.
Ела,че утре може да ни няма
ела докато сме двама
ела за да се слеем
да изгориме в страстен пламък.
Пръсти по косите ми прокарвай
нежно и бавно ме целувай
и нека твоя дъх целебен
мойто тяло да обрисува.
Изкуството дори е несравнимо
с красотата на нашата любов
святото чувтсво е непобедимо
щом сме от едно дърво,плод.
Ела и нека да сме слети
в едно цяло преплетени
дори и смъртните трепети
от любовтта ни да са слаби и клети.
------------------------------------------------
Обичам Обичам да ме боли
Обичам щом ти ме нараняваш,
обичам твоите очи
щом любов от тях ми даваш.
Обичам да вали,
а ти с капки нежност да ме радваш
и обичам искреноста в думите,
в която всеки път ме приютяваш.
Обичам да обичам всичко което правиш,
обичам целувките ти нежни и пак нежно да ме галиш,
обичам подаръците, които ми правиш
но най-скъпият от тях, бих го нарекла-спомен.
Обичам всичко щом си до мене,
възкачвам те на пиедистал все по-горен,
себе си забравям, оплитам се в безброи карсиви чувства,
но се радвам защото ти си единственото от което имам нужда!
На екстази или на Линд , на което и да те определя,
все си наркотик.
На Париж или Лондон
все си красив спомен.
На мъж или дете
искреноста в очите ти се чете.
На статуя или човек
ти ще живееш в сърцето ми век след век.
------------------------------------------------
Една дейвствителност...
Скита тя,
с побелели от мъка коси,
по улицете мрачни проси,
цял ден слуша думи лоши
няма кой с малко любов да я дари,
и скрита болка в душата носи.
Тежеста в сърцето и мени я,
прави я слаба и немощна,
децата и гладни стоят,
това за нея е болка мощна.
Гледа другите хора,
с пголед жалостен ги следи,
а те да я презират не чувстват умора,
не знаят какво е от глад да гледаш как
някой любим човек умира.
Незнаят що е болест гладна да напира,
а надеждата в теб да умира,
минават покрай нея,
виждат как децата и линеят,
за коматче хляб как милеят,
виждат но жестоки са те,
за другите не мислят ,
щом се чувстват сами те добре.
Но рано или късно Господ Бог
ще ги накаже
и да чустват какво е силна болка
все някога ще им покаже.
------------------------------------------------
Сърна
Една сърна препуска в бяг,
а ловци я гонят и утихва в ехото техният смях.Тази сърна се оглежда с поглед плах, а сърцето и брои с туптежа си куршумите изпратени от тях.
Душата и се взира тъжна в потока течащ,
а страхът и се оплита дори във всеки шум,мълчащ.
Сега разбрах , тази сърна сам аз .С дългите мигли,големите кафеви очи , душата с доброта безкрайна и моят нежен лик,
а поглегът в тези очи мълчи,в него тръпне моят страх.
Не от лошите ловци, а от мисълта че можеш да превърнеш любовта ни в прах,
в един истински грях.
И тогава сърцето на тази сърна, на мен, ще спре да брои изстрелите глухи,
само един куршум ще я повали,
куршумът че си тръгна завинаги от мене ти...
------------------------------------------------
Тя...
Тя е цвете, тя е роза
тя е тъжна, като есенна проза.
Тя те иска, тя те желае,
за всяка своя грешка непрестанно пред теб се кае.
Ти можеш, аз го знам,
но нещастна да я направиш няма да ти дам.
Тя обича твоите грешки-те я нараняват,
тя обича болката-думите ти я причиняват.
Тя те търси нощем в мрака,но напразно,
знае, че не я обичаш, с това е наясно.
Но малко, по малко черпи сили тя от теб
Тези сили се пазят в нейните бодили,
търпеливо чакат своя ред.
Та нали е роза, очи с цвят на кървави листа,
тя ще почака още малко да доиде пролетта.
Само с един бодеж ще те убие,
ще седи на тялото ти мъртво безсъвестно и
после ще се онесе сърцето и съннено.
----------------------------------------------
Мойта болка
Прибирам се у нас,
отпускам се в креслото,
в душата си съзирам бяс,
в сърцето ми се завърта колелото.
А то е остро и ме реже,
чувствам се все едно насред пустиня,
на остров малък и неизбежен.
Тази пустиня без вода с теб можех да премина,
на този остров без хора само с теб можех да живея.
Ти не ме разбра и без жалост си замина,
сега седя сама и бавно гасна, бавно линея.
Така и не разбрах, кой път с мене те сближава,
кой път от мене те дели,
дали смехът те натъжава или мойта болка те весели.
Сега без теб не мога да живея,
сега без теб мога само да умра.
------------------------------------------------
Сълзи
Сълзи капят от моите очи,
къса се сърцето ми, че от мен вече тръгваш си ти.
Сълзи се плъзгат по моето лице,
няма ли някой, който някак да те спре?
И само в стъпките ти сбогом аз дочувам,
Искам пак на теб да се любувам,
Искам да крещя,
някак с нещо да те спра,
но тръгна си от менне ти,
разби всичките ми мечти.
И гордо аз глава ще вдигна,
ще изтрия всичките тези сълзи,
макар мъката да не мога да скрия, ще се боря
и някак, някога щастието болката ще победи!
------------------------------------------------
Обичам те...Обичай ме...
Обичам те, не те мразя,
не те проклинам
в сърцето си те пазя.
Обичай ме, не ме мрази,
не ме проклинай и ти ме пази.
От небето избиват сълзи,
а земята суха стои,
морето разбива в скалите вълни,
а скалите мият в морето своите разплакани очи.
Аз ще бъда небето,
земята ще си ти,
морето ще е твойта сянка,
а мойта-разбитите скали.
Ще плача тихо, но видно,
ти ще стоиш отстрани,
сърцето ми ще разбиваш,
аз ще съм тъжна, а ти все повече от мен ще страниш.
Моля те!Обичам те, обичай ме и ти!
------------------------------------------------
ОБИЧ
Обичам когато си до мен,
когато ме обичаш,
не обичам да те виждам наранен,
защото на мен тогава приличаш!
Боря се за твойта обич,
тя за мен е предизвикателство,
когато стигна до върха,
ще прибера при мен сърцето ти,
то ще е моето доказателство.
Искам да ти дам моята душа
и всичко мое,
но не мога, страх ме е до край да се увличам...
избери си едно, което любов да наричам!
Чакам да дойдеш,
да ме прегърнеш,
чакам да ме целунеш,
да ме "Заобичаш истински" ти!
------------------------------------------------
Исках...
Правя крачка неподвижна,
говоря ти без глас.
Гледам те, а не те виждам,
правя се на твоя идеал, но пак съм аз.
Инвалид станах,
онемях внезапно,
вървя напред, ала паднах тъй ужасно,
устните ми са обвити в мраз.
Исках да бъда за теб съвършенна,
направих всичко, за да ме обикнеш,
но ти с мен се подигра,
време е дори без "Сбогом" да си тръгнеш!
------------------------------------------------
Едно сърце
Едно сърце на 2 разделено,
едно сърце за теб не спира да тупти,
едно сърце така е наранено,
за болката не ще ти прости!
За теб едно сърце сега е тъжно
вместо да се смее в радост,
то с болката е накърмено,
едно сърце-на него му е мъчно,
защото не вижда любовтта в твоите очи!
Това сърце от твоите думи е разбито,
то иска да замре,
а вместо това с болката живее
и никога от радост няма да затупти.
:"(
Аз пак мълча,
но сърцето ми крещи,
искам да умра,
от очите ми рукват сълзи.
Да ти говоря,
мене ме е страх,
за любов да моля,
пак думите си пропилях.
Виновната съм аз ,
а ти си бил безгрешен,
от сърцето ти дочувам глас,
той е тъжна,но истинска песен.
Чувам как се лъжеш ти,
грешките си осъзнаваш,
но те е страх,да не те заболи,
и да ме лъжеш не се изморяваш.
В небето днес съзирам мрак,
то от мойта болка е почернено,
иска ми се да те задмина в бяг,
но сърцето ми те обича много,прекалено.
Искам за последно да те питам,
как е да лъжеш човек на който поне малко държиш,
нима си мислиш , че така ще е по-лесно,
и себе си и мен с болката да унижиш?
-----------------------------------------------
Нещо
Ваза със сухи цветя,
фраза пълна с лъжа,
мъка, която не понасям,
това е моята душа.
Ден, в който те няма,
ден, в който мъка ме дере,
ден, в който от болка съм няма,
ден,това е моето сърце.
Нещо, което разбива,
нещо, което ме мъчи,
нещо, в което болка и лъжа откривам,
това си ти.
Нещо, което желая,
нещо което отпращам,
нещо, с което живея,
това си ти и аз за твойте грещки сега плащам.
Нещо което умира,
нещо което бе весело,а си тръгва,
нещо, в което смъртта напира,
аз и любовта, това загива.
------------------------------------------------
Звезда
Там горе на небето,
грее по-силно и от слънце,
без туптежи в сърцето,
звезда, малко житно зрънце.
Там горе в небосклона,
сама, без обич,
по студена и от смърта
силно грееща звезда.
Тя не знае що е любов,
пее тъжна песен,
иска и се да започне живот нов,
живот пълен със смисъл, живот бесен.
Тази звезда съм аз,
познавам само студ и мраз,
никога слънчеви лъчи не ще ме погалят,
те за мен дори незнаят.
Искам да бъда майска роза,
лятна, весела проза,
искам, но не мога,
оставам звезда до гроба.
И така студена,
смърта ще намеря,
падаща звезда ще стана,
с радост ще даря любов на друг,
ще изпълня неговите желания.
------------------------------------------------
Облак грозен, сив
над нас виси,
птици в полет правят го красив
ние с теб стоим тихичко, сами.
Една дъждовна капка пада,
сълза се свлича по моето лице,
ти предизвикваш Ада,
той напада крехкото ми сърце.
Вятър обладава мойто тяло,
ти със студ прерязваш тъжната ми душа,
развяваш дрехите ми в бяло,
отнемаш всяка тръпка топлина.
Снежинка бяла пада в моето око,
лято е,а ти зимата ми подаряваш
сърцето ми остава само,
ти го нараняваш.
Буря се развява над моите чувства,
обръщаш щастието ми в ураган,
живота ми се чувства от теб нежелан
ти го разби и той ме бавно,но мъчно напуска.
------------------------------------------------
Бягство
Лъжите ти ме превземат
в главата ми кръв нахлува
кожата ми твоите сълзи поема
щом устните ти пак ме целуват.
Грешките и лъжите си не можеш да прикриеш
с твойто вечно бягство любовта ми бавно убиваш
бягаш от истината,
а лъжата нелепа
превърна обичта ни в сълзи от пепел.
------------------------------------------------
На плажа
Вечер , лятото на плажа
тъжни песни песъчинките пееха
морето със своите вълни
без умора краката ми голи лееха.
Луната целуваше мойто тяло
то беше в розов бански
бях с пясъка едно цяло,
огън играеше диви танци.
Пламък ме докосваше и гореше,
сърцето ми кърваво туптеше,
дъхът ми бавно умираше,
умът ми пред АдА позираше.
Но, уви бях през деня заспала
сред вълните морски и маранята гореща
бях цялата изгоряла, не можех повече да стана
защото ти си тръгна, а аз станах пепел .....
.....след последната ни среща.
------------------------------------------------
Eла...
Ела при мен тази вечер,
ела и ме обичай
ела но разсъблечен
и мене ме събличай.
Ела,че утре може да ни няма
ела докато сме двама
ела за да се слеем
да изгориме в страстен пламък.
Пръсти по косите ми прокарвай
нежно и бавно ме целувай
и нека твоя дъх целебен
мойто тяло да обрисува.
Изкуството дори е несравнимо
с красотата на нашата любов
святото чувтсво е непобедимо
щом сме от едно дърво,плод.
Ела и нека да сме слети
в едно цяло преплетени
дори и смъртните трепети
от любовтта ни да са слаби и клети.
------------------------------------------------
Обичам Обичам да ме боли
Обичам щом ти ме нараняваш,
обичам твоите очи
щом любов от тях ми даваш.
Обичам да вали,
а ти с капки нежност да ме радваш
и обичам искреноста в думите,
в която всеки път ме приютяваш.
Обичам да обичам всичко което правиш,
обичам целувките ти нежни и пак нежно да ме галиш,
обичам подаръците, които ми правиш
но най-скъпият от тях, бих го нарекла-спомен.
Обичам всичко щом си до мене,
възкачвам те на пиедистал все по-горен,
себе си забравям, оплитам се в безброи карсиви чувства,
но се радвам защото ти си единственото от което имам нужда!
На екстази или на Линд , на което и да те определя,
все си наркотик.
На Париж или Лондон
все си красив спомен.
На мъж или дете
искреноста в очите ти се чете.
На статуя или човек
ти ще живееш в сърцето ми век след век.
------------------------------------------------
Една дейвствителност...
Скита тя,
с побелели от мъка коси,
по улицете мрачни проси,
цял ден слуша думи лоши
няма кой с малко любов да я дари,
и скрита болка в душата носи.
Тежеста в сърцето и мени я,
прави я слаба и немощна,
децата и гладни стоят,
това за нея е болка мощна.
Гледа другите хора,
с пголед жалостен ги следи,
а те да я презират не чувстват умора,
не знаят какво е от глад да гледаш как
някой любим човек умира.
Незнаят що е болест гладна да напира,
а надеждата в теб да умира,
минават покрай нея,
виждат как децата и линеят,
за коматче хляб как милеят,
виждат но жестоки са те,
за другите не мислят ,
щом се чувстват сами те добре.
Но рано или късно Господ Бог
ще ги накаже
и да чустват какво е силна болка
все някога ще им покаже.
------------------------------------------------
Сърна
Една сърна препуска в бяг,
а ловци я гонят и утихва в ехото техният смях.Тази сърна се оглежда с поглед плах, а сърцето и брои с туптежа си куршумите изпратени от тях.
Душата и се взира тъжна в потока течащ,
а страхът и се оплита дори във всеки шум,мълчащ.
Сега разбрах , тази сърна сам аз .С дългите мигли,големите кафеви очи , душата с доброта безкрайна и моят нежен лик,
а поглегът в тези очи мълчи,в него тръпне моят страх.
Не от лошите ловци, а от мисълта че можеш да превърнеш любовта ни в прах,
в един истински грях.
И тогава сърцето на тази сърна, на мен, ще спре да брои изстрелите глухи,
само един куршум ще я повали,
куршумът че си тръгна завинаги от мене ти...
------------------------------------------------
Тя...
Тя е цвете, тя е роза
тя е тъжна, като есенна проза.
Тя те иска, тя те желае,
за всяка своя грешка непрестанно пред теб се кае.
Ти можеш, аз го знам,
но нещастна да я направиш няма да ти дам.
Тя обича твоите грешки-те я нараняват,
тя обича болката-думите ти я причиняват.
Тя те търси нощем в мрака,но напразно,
знае, че не я обичаш, с това е наясно.
Но малко, по малко черпи сили тя от теб
Тези сили се пазят в нейните бодили,
търпеливо чакат своя ред.
Та нали е роза, очи с цвят на кървави листа,
тя ще почака още малко да доиде пролетта.
Само с един бодеж ще те убие,
ще седи на тялото ти мъртво безсъвестно и
после ще се онесе сърцето и съннено.
----------------------------------------------
Мойта болка
Прибирам се у нас,
отпускам се в креслото,
в душата си съзирам бяс,
в сърцето ми се завърта колелото.
А то е остро и ме реже,
чувствам се все едно насред пустиня,
на остров малък и неизбежен.
Тази пустиня без вода с теб можех да премина,
на този остров без хора само с теб можех да живея.
Ти не ме разбра и без жалост си замина,
сега седя сама и бавно гасна, бавно линея.
Така и не разбрах, кой път с мене те сближава,
кой път от мене те дели,
дали смехът те натъжава или мойта болка те весели.
Сега без теб не мога да живея,
сега без теб мога само да умра.
------------------------------------------------
Сълзи
Сълзи капят от моите очи,
къса се сърцето ми, че от мен вече тръгваш си ти.
Сълзи се плъзгат по моето лице,
няма ли някой, който някак да те спре?
И само в стъпките ти сбогом аз дочувам,
Искам пак на теб да се любувам,
Искам да крещя,
някак с нещо да те спра,
но тръгна си от менне ти,
разби всичките ми мечти.
И гордо аз глава ще вдигна,
ще изтрия всичките тези сълзи,
макар мъката да не мога да скрия, ще се боря
и някак, някога щастието болката ще победи!
------------------------------------------------
Обичам те...Обичай ме...
Обичам те, не те мразя,
не те проклинам
в сърцето си те пазя.
Обичай ме, не ме мрази,
не ме проклинай и ти ме пази.
От небето избиват сълзи,
а земята суха стои,
морето разбива в скалите вълни,
а скалите мият в морето своите разплакани очи.
Аз ще бъда небето,
земята ще си ти,
морето ще е твойта сянка,
а мойта-разбитите скали.
Ще плача тихо, но видно,
ти ще стоиш отстрани,
сърцето ми ще разбиваш,
аз ще съм тъжна, а ти все повече от мен ще страниш.
Моля те!Обичам те, обичай ме и ти!
------------------------------------------------
ОБИЧ
Обичам когато си до мен,
когато ме обичаш,
не обичам да те виждам наранен,
защото на мен тогава приличаш!
Боря се за твойта обич,
тя за мен е предизвикателство,
когато стигна до върха,
ще прибера при мен сърцето ти,
то ще е моето доказателство.
Искам да ти дам моята душа
и всичко мое,
но не мога, страх ме е до край да се увличам...
избери си едно, което любов да наричам!
Чакам да дойдеш,
да ме прегърнеш,
чакам да ме целунеш,
да ме "Заобичаш истински" ти!
------------------------------------------------
Исках...
Правя крачка неподвижна,
говоря ти без глас.
Гледам те, а не те виждам,
правя се на твоя идеал, но пак съм аз.
Инвалид станах,
онемях внезапно,
вървя напред, ала паднах тъй ужасно,
устните ми са обвити в мраз.
Исках да бъда за теб съвършенна,
направих всичко, за да ме обикнеш,
но ти с мен се подигра,
време е дори без "Сбогом" да си тръгнеш!
------------------------------------------------
Едно сърце
Едно сърце на 2 разделено,
едно сърце за теб не спира да тупти,
едно сърце така е наранено,
за болката не ще ти прости!
За теб едно сърце сега е тъжно
вместо да се смее в радост,
то с болката е накърмено,
едно сърце-на него му е мъчно,
защото не вижда любовтта в твоите очи!
Това сърце от твоите думи е разбито,
то иска да замре,
а вместо това с болката живее
и никога от радост няма да затупти.