:)))
04-28-2005, 12:47
Обичам когато вали.Сякаш цялата природа ти напомня с остър вик,че не ние командваме парада.Че всъщност ние никога не сме го и командвали,но наивната човешка глупост ни е заблуждавала дълго време.Дори и в момента вали.Няма никой по улиците всички бягат мокри и уплашени към топлите стай,където монотонния им живот продължава своето безлично и безинтересено протакване.Нека бягат,нека ппоклинат надмощието на природата,но те не виждат това,което аз виждам всеки път щом тъмните облаци покрият златистото слънце.Аз невиждам упстошени посеви,невиждам развалена скъпа мокра прическа,невиждам калните улици,невиждам примигването на лампата или точиците по телевизора.Аз виждам могъщесвото и пищността на цялата природа събрала се в едно,за да напой изсъхналата земя.Виждам светлите разкъсващи небето блестящи светкавици.Сякаш пулсиращи вени от множество малки електрончета готови да убият човек при първа възможност.Виждам бързите капчици прелитащи и тупващи на лицето ми...формиращи малки локвички от цял един микросвят...готов да привлече всеки разсеян минувач в капана си.Но не само очите ми се радват на магическата сила на природата.Все пак имам и други сетивя,които само чакат да ги завладея със силните гърмежи,свежестта и разнообразието на този природен феномен.А след дъжда е още по-красиво.Града сякоаш измит от всичките нечистотий и грехове се ражда отново тоци път много по-завладяващ и чест.Уханието на свежест те лъхва веднага щом припариш на терасата.Радостни от безплатното къпане птичките запяват и политат във вече ясното небе от бели пухкави облачета.Ето това за мен е дъжда.И ако някой не озенява този дар от Бога и в момента се чуди що за глупост е прочел да се замисли,че всяко време си заслужава любовта и възхищението.Защото в него се съдържа разнообразието,а какво по-хубаво от "глътка свеж въздух" сред този сив и скучен живот.Все пак нали е рожба на природата,а именно това е могъщата сила,която командва парада,а не ние.