GreenLadyM
05-01-2005, 19:50
Ne bqh pisala nishto mnogoooooo otdavna....i predi 1-2 dena neshto mi stana i reshih da napisha neshto...mislq 4e ne e mn dobro i ima nujda ot popravki,no vse pak daite mnenie pls :roll:
БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Тя вече не чувства,
нощта си отива,
болката сама се измива...
Той я остави,
Тя го забрави,
но явно някакъв спомен запази...
Живота и се промени,
стана на лед,дъжд и сълзи!
Гледа с безчуствени очи,
погледа и много се промени!
Нима един обикновен човек,
се превръща в болест,за която няма лек?
Зимата си отиде,дойде пролетта,
но тя отново е сама във нощта...
Само тя и нейното сърце
останаха сами под нощното небе...
Дори и болката замина,
както димът от огъня се изпарява през комина...
Но остана чувсвото на самота,
остана безразличието към вечността!
Няма други чувства,няма тъга,няма презрение,
всичко това остана в душата и като видение!
Не мисли,не чувства,защо диша тогава?
Не намира ли смисъл да продължава?
Не,аз знам!Тя ще се бори!
Дълго със себе си ще спори!
И някой ден след много дни,
отново блясък в очите и ще се появи...
Този лед ще се стопи,
ще дойдат пак нейните слънчеви дни!
Сега ще си мисли за морето,за изгрева,
за спокойните води
и ще знае,че някой ден
съдбата щастието ще и дари!
БЕЗРАЗЛИЧИЕ
Тя вече не чувства,
нощта си отива,
болката сама се измива...
Той я остави,
Тя го забрави,
но явно някакъв спомен запази...
Живота и се промени,
стана на лед,дъжд и сълзи!
Гледа с безчуствени очи,
погледа и много се промени!
Нима един обикновен човек,
се превръща в болест,за която няма лек?
Зимата си отиде,дойде пролетта,
но тя отново е сама във нощта...
Само тя и нейното сърце
останаха сами под нощното небе...
Дори и болката замина,
както димът от огъня се изпарява през комина...
Но остана чувсвото на самота,
остана безразличието към вечността!
Няма други чувства,няма тъга,няма презрение,
всичко това остана в душата и като видение!
Не мисли,не чувства,защо диша тогава?
Не намира ли смисъл да продължава?
Не,аз знам!Тя ще се бори!
Дълго със себе си ще спори!
И някой ден след много дни,
отново блясък в очите и ще се появи...
Този лед ще се стопи,
ще дойдат пак нейните слънчеви дни!
Сега ще си мисли за морето,за изгрева,
за спокойните води
и ще знае,че някой ден
съдбата щастието ще и дари!