PDA

View Full Version : 'Biagstvo ot realnia sviat"



Eliiiiiiiiii sexsito
05-07-2005, 16:30
Материали от дискусията на YES България по проблемите на младежта и наркотиците "Бягството от реалния свят"


Малко статистика








Презентация на Владислав Пунчев, Координатор на проект в YES България:
"Видове наркотици и тяхното въздействие"


През последните 10 години проблемите свързани със злоупотребата с наркотични вещества все по-трайно привличат вниманието на българската общественост. Налице е невиждана в историята на България епидемия на злоупотреба с широк спектър от наркотични вещества, която обхваща сериозна част от младото поколение на България.

Започнали като малка група от няколко десетки души през 60-те, от края на 80-те злоупотребата с наркотични вещества набира скорост и ако в началото на 90-те експертните оценки са показвали около 1500 души редовно злоупотребяващи с хероин, то в края им те са за популация от 25-30 000 души.

В момента в България се предлага почти целия спектър на незаконни наркотични вещества. Това води до сериозно нарастване на процента на злоупотребяващи с наркотични вещества както в общата популация млади хора, така и в частност сред учениците. Водещия по масовост наркотик е марихуаната - 24.0 % от учениците от средния курс на софийските училища поне веднъж са опитвали канабис.

В момента в България се предлага почти целия спектър на наркотични вещества. Според експертни оценки на Националния център по наркомании най-употребявания наркотик в България е марихуаната.

Марихуана употребяват около 70 000 души годишно.

Хероин употребяват около 30 000 души.

Броят на редовно употребяващите кокаин е около 4 000 души.

Бензодиазепини - около 50 000 души.

Анфетамин – между 10 000 и 20 000 души.

Халюциногени – около 3 000 души.

Различни летливи вещества – около 3 000 души.

Засега по-ограничена е употребата на екстази.

Трябва да се има предвид също така, че това са данни от официалната статистика, т.е. отчитат се само тези, които са регистрирани или са потърсили някаква помощ. Има сериозни основания да смятаме, че действителният брой на наркоманите е значително по-голям.

Има сведения, че от хилядолетия дрогите са част от човешката култура.

Например, алкохолът е най-старото и най-разпространено наркотично средство, открито преди огъня, писмеността и желязото. Усилията на хората за получаване на продукти, съдържащи алкохол, датират още от неолита, когато се е появило земеделието.

Лозата е била опитомена от човека преди 6 000 години пр. Хр. Алкохолът е бил познат на всички цивилизации и още в законите на вавилонския цар Хамурапи от 2225 г. пр. Хр. се регламентира употребата на вино и бира.

В началото на 19 в. от н.е. са се появили първите въздържателни движения, но най-значим опит да бъде премахната употребата на алкохол законодателно е Сухия режим в САЩ /1917-1933 г./. Трудно е с точност да се каже дали това е имало някакъв ефект, но според някои публикации, ползата от тази мярка е незначителна в сравнение с възникналия “бум” на престъпността и процъфтяващия нелегален бизнес с алкохол.

Тютюнът, най-широко използвания стимулант, към който милиони хора имат непреодолима зависимост, е бил познат на индианците преди повече от 2 000 г., а през 16 век се е появил и по нашите земи, донесен в Европа от испанците.

Първите възражения срещу тютюна се появили още пред 17 век, когато пушенето било обявено за тежък грях, но кардинал Ришельо във Франция за пръв път заменил глобите и наказанията с данък и тази идея да се печели от контрола върху пороците на данъкоплатците не е загубила значението си и днес.

Пушенето на тютюн във вид на цигари станало популярно в средата на 19-век и много бързо намерил широко разпространение в Европа и в Америка.

Първите аргументирани възражения срещу тютюна датират някъде от 60-те години на XX век, когато по безспорен начин е доказано, че пушенето води до развитието на рак на белия дроб.

Опиумът също е познат на човека още от дълбока древност, още по времето на Шумерската цивилизация от преди 5000 години, но употребата на опиум се разраснала с разпространението на исляма. През 19 век са водени и две Опиумни войни /1840-1842; 1856-1860 г./между Англия и Китай.

През 1803 година бил изолиран от опиума чист алкалоид морфин, наречен така на името на древногръцкия бог на сънищата Морфей. Първите жертви на тази зависимост били лекарите и по-заможните слоеве.

Хероинът, предложен като средство за лекуване на морфиновата зависимост бил изобретен ог Хайнрих Дрезер и идва от немското heroisch /героичен/. Той бил въведен през 1898 г. като безвреден заместител на морфина и се продавал свободно като супер-аналгин. Хероинът е забранен от 1924 г., но се наблюдава непрекъсната тенденция на нарастване на употребата му.

Коката също е била позната в днешна Боливия още преди 3000 години. През 19 век свойствата на коката са станали известни на европейците. Главното активно вещество на листата на коката, кокаинът е бил изолиран в чиста форма през 1844 година.

Широката употреба на кокаин в САЩ и Европа датира от преди 20-тина години.

Свойствата на конопа като наркотично средство също са познати още от древността. Според някои изследователи пушенето на канабис е било познато още на скитите, а Плутарх пише за такъв обичай при траките.

В ислямските страни от продуктите на конопа най-добре познат бил хашишът, което на арабски означава трева. Хашишът е замествал в тези страни збраненият алкохол.

В редица страни канабисът е забранен, но въпреки забраната употребата му нараствала някъде до 70-те години на 20 век. През последното десетилетие се наблюдава стабилизиране на употребата на канабиса, но в някои страни той се смята за безопасен и дори се води обществен дебат за неговото легализиране. Днес канабис употребяват както млади хора в развитите страни, така и най-бедните в някои страни на Близкия и Средния Изток, Индия и други страни. Но докато на Изток той се използва като средство за релаксация и е едва ли не част от културата на тези народи, то на Запад неговата употреба има преди всичко социален контекст – младите го пушат, за да изразят своеобразният си протест, неприемане на ценностите и правилата на съвременното общество, което в повечето случаи се третира като опасно престъпление.

Според експерти от СЗО наркотичните и упойващи вещества могат да бъдат разпределени в няколко групи въз основа на зависимостта, която причиняват.

Алкохол (всички видове спиртни напитки)
Канабис (марихуана, хашиш, ганджа, хашишово масло)
Кокаин (листа от кока, кокаин хидрохлорид, крек)
Опиум, други болкоуспокояващи препарати (морфин, хероин, кодеин, метадон, петидин, фентанил и др.)
Амфетамини (амфетамин, LSD, дексафетамин, метамфетамин и т.н.)
Барбитурати, други сънотворни препарати, транквиланти (барбитал, фенобарбитал, хлоралхидрит, глутетимид, диазепам, реланиум)
Летливи разтвори (толуол, ацетон, бензол, етер, хлороформ, трихлоретилен)
Кхат (листа и млади клонки от дърво, които се дъвчат в някои региони в Източна Африка и Арабския полуостров)


Алкохол

Подобно на кафето алкохолът, във всичките му разновидности, е диуретик – стимулира дейността на черния дроб, жлъчката и бъбреците и намалява водния баланс в организма. Той се разтваря от стомашните сокове и много бързо се абсорбира от организма. Веднага след това започва разграждането му. Една незначителна част се отделя посредством потене, друга преминава през бъбреците и се отделя с урината, но това са само 10 % от погълнатото количество. Останалите 90% се разграждат от черния дроб. Употребата на алкохол в малки дози, дори и след редовна консумация в продължителен период от време, няма доказани патологични ефекти. Нещо повече – доказано е, че чаша червеното вино на ден намалява риска от инфаркт на миокарда и намалява количеството на холестерина, а бирата прочиства бъбреците. Големи количества могат да причинят т. нар. ИНТОКСИКАЦИЯ – чиито характерни симптоми са главоболие, гадене, повръщане, забавяне на реакциите, затруднения на мисловния процес, причинени от преминаването на водата в клетките в междуклетъчните пространства. Последващите ефекти са временна трудност в общуването или еуфория. Системната интоксикация води до нарушаването функциите и целостта на кръвоносната система, стомаха, черния дроб и сърдечния мускул и повишават вероятността от развитие на хепатит, инфаркт и др. вътрешни болести. Комбинацията на алкохол с вещества, влияещи нервната система може да предизвика реакции като аритмия, смущения в съзнанието, халюцинации, резки промени в кръвното налягане и понякога е възможен летален край.

Канабис, марихуана, хашиш

Активна съставка: 100% канабиноиди.

Наркотиците от този вид се добиват от растение от семейството на конопа, т. нар. “индийски коноп”, който може да се отглежда във всяка страна с умерен или тропически климат. Различните наркотични препарати са обединени под общото название “канабис” – най-многотонажната стока в нелегалния трафик.

Марихуаната (бханг, дага, киф) е вещество, което се добива от листенца, връхчета и малко съцветия на растението. Консумира обикновено се чрез пушене често смесен с тютюн.

Ганджа е друг по-силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Също се пуши.

Хашишът стои още по-високо в наркойерархията на канабиса. Той представлява бучки в тъмно и светло кафяв цвят, които се получават след изсушаване на смолата отделена от цъфналите връхчета на конопа и е 10 пъти по-силнодействащ от марихуаната.

Има и още по-мощен препарат - т. нар. хашишово масло, което всъщност е екстрат на активни съставки от растителната маса на индийския коноп, добит чрез пресоване. Консумацията му е чрез пушене. Рядко се приема в храни и хранителни добавки.

Макар че вече е навсякъде, канабисът си остава наркотик, чийто произход и въздействие са по-неясни от тези на всяка друга забранена субстанция. Основният интоксикант в канабиса е THC (делта-9-тетрахидроканабинол), който в различна концентрация се съдържа във всички разновидности на тревата и хашиша.

Хората пушат и дъвчат канабис от хиляди години, но първото обяснение за действието му се появи едва през 1988 след откриването на рецептори за THC в човешкия организъм. Все още не уточнена функцията, която изпълняват в човешкия организъм.

Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента при марихуаната до 60 процента при хашишовото масло.

Ефектите от една доза - за пръв път описани клинично през 1939 като "кратка тревога, последвана от еуфория и наплив от възприятия, създаващи усещане за светкавична мисъл и остра наблюдателност" - са напълно контролируеми. След изпушването на наркотика тези ефекти се забелязват за период до 4 часа; дъвченето му усилва преживяването и увеличава продължителността до 12 часа. Дори при дъвчене потребителите рядко изпитват халюцинации или драматични странични ефекти въпреки че при много високи дози са регистрирани случаи на ускорен сърдечен ритъм и тремори. Въздействието се появява до няколко минути и трае няколко часа (1-2). То е доста индивидуално. В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, прави го склонен към търсене на удоволствия. При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство.

Този вид дрога причинява умерена психическа зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е слабо изразен. Затова някои определят марихуаната и хашиша като "меки" накотици за разлика от хероина, който е "твърд" наркотик.

Кокаин

Активни съставки: 40% кокаинов хидрохлорид; 60% кофеин.

Кокаинът е вещество, получавано от растението кока. В готов вид той е бяло прахообразно вещество, което е мощен психостимулатор. Приема се като се смърка чрез тръбичка или директно, тъй като лесно преминава през носовите мембрани в кръвния поток.

След не особено сложна преработка кокаинът се превръща във вещество известно сред наркоманите като крек. Малките кристали могат да бъдат приети чрез пушене, което е по-удобно, а ефектът е по-бърз и по-опасен особено по отношение на агресивността и антисоциалното поведение.

Кокаинът не предизвиква голяма физическа зависимост и изразен толеранс, но за сметка на това у консуматора се развива изключително силна психическа зависимост.

Независимо дали се смърка, инжектира или гълта - последният метод вероятно е най-малко ефективен, защото кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб - коката бързо повишава нивата на адреналин [който пък повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм], ацетилхлорин [който причинява мускулно треперене] и серотонин [който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие]. Точно тази комбинация от балансирано задоволство и физическа възбуда води до усещането за приповдигната самоувереност, свързвано с коката.

Ако се приема заедно с алкохол, кокаинът преминава през допълнителни биохимични реакции и се свързва с него в кръвта, образувайки кокаетилен. Кокаетиленът не само има пристрастяващо свойство - което обяснява защо потребителите на кока често усещат желание за магистралка след няколко питиета - но е и много по-вреден за мозъка както от коката, така и от алкохола, взети поотделно.
Очевидно, предвид тези екстремни реакции, кокаиновото надрусване може да има сериозни странични ефекти - с възможна дехидратация, психози, конвулсии и психически срив. Психозите обикновено са краткотрайни, но неприятни, и включват хиперактивност, илюзии [като прословутия сърбеж], агресивност и халюцинации, включително "снежна слепота" [визуална халюцинация, при която светлините са прекомерно ярки или пред очите плуват ярки петна].

"Сривът" е остра реакция след надрусването, която се отличава с раздразнителност, силен глад, изтощение и депресия, често придружени от мисълта за самоубийство. Американски лекари са наблюдавали сериозни сривове у хора, употребявали кока едва от седмица, но повечето експерти свързват този синдром с дългосрочни потребители, чийто мозък се е адаптирал към големи дози кокаин. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонина [невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин], които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин.

физическото състояние, в което влиза тялото след намаляването на нивото на кокаин в кръвта, е познато като кокаинова дисфория. Всички потребители изпитват комбинация от безпокойство, тъга, апатия, анорексия, безсъние и увеличена агресивност. Всички тези симптоми характеризират и клиничната депресия. Постоянен ефект от дългосрочното стимулиране на мозъка с кокаин е загубата на допамин. Като не позволяват на мозъчните клетки да възстановяват отделените невротрансмитери, наркотиците от рода на коката, амфетамините и екстъзи приближават момента, в който мозъкът ще похарчи целия си запас от тези химикали. Това на свой ред довежда до дълготрайна депресия, резки промени в настроението и опасност от Паркинсонова болест - състояние, предизвикано от загубата на допаминови неврони. Между коката и Паркинсоновата болест все още не е установена директна връзка, но постоянните потребители могат да развият увреждания, подобни на тези на болните - лицеви тикове, крачене насам-натам и неконтролируемо поклащане на главата.

Опиум, морфин, хероин

Активни съставки: 20% хероинов хидрохлорид; 20% моноацетилов морфин; 35% тебаин; 15% папаверин; 10% носкапин. Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици.

Произвеждат се от опиумния мак. Нелегалното производство на хероин от опиум може да се раздели на три основни стадия:

извличане на морфин от опиум и пречистване до морфинна основа.
синтез на морфинната основа до превръщането в хероинова основа.
превръщането в хероиновата основа в хероин.
Опиум е изсушеният сок, който изтича при нараняване на незрелите главички на опиумния мак. Представлява бледокафява смола. В него се съдържат наркотични вещества, между които Морфин, Кодеин, Папаверин, съдържащи се в лекарствени средсва и използващи се в медицината. (Ето защо сиропите против кашлица, камфоровата тинктура и др. се използват от наркоманите при липса на хероин, приемайки ги или в голямо количество, или смесени с алкохол.)

Морфинът е главния наркотик в опиума. Представлява прозрачна течност и се приема от наркоманите венозно.

Хероинът е най-мощният от тези наркотици.Той е бледокафяво прахообразно вещество, но най-често се среща със смесители. Хероинът може да се смърка след загряване, да се пуши смесен с тютюн, но най-бързо, силно и пълноценно въздейства на организма след инжектиране във вените. Затова последния начин на консумация е предпочитан от наркоманите.

Особеност на веществата от морфинов тип е, че зависимостта от тях (психическа и физическа) и толерансът се развиват много бързо, и то при стартиране с малки дози. Това в най-голяма степен се отнася до хероина!

Чудесните" качества, приписвани на хероина след разработването му като болкоуспокояващо средство през 19 век, впечатлили медиците дотолкова, че името му е взето от немската дума за "героичен". Произведен чрез смесване на обикновен морфин с оцетна киселина, за да се получи хероинов хидрохлорид, в най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин.

Трите ключови компонента на дрогирането с хероин са пристъпът на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Със сигурност се знае, че хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Установено е, че определени протеини, произвеждани от тялото като реакция срещу болката като променят влиянието на серотонина, допамина и норадреналина - болкоуспокояващите и предизвикващи удоволствие невротрансмитери, наречени общо ендорфини. Хероинът успешно имитира действието на тези протеинови "опиати", но с по-силен ефект, като предизвиква прилив на ендорфини. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от силно удоволствие, най-често сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина. При хора, които се друсат за пръв път, често се получава замайване и повръщане, поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания. Всъщност, пълният ефект на хероина се усеща едва когато потребителят развие поносимост към ранните странични ефекти. Опиатите като цяло упражняват потискащо въздействие върху мозъка и нервната система, притъпяват усещането за болка и страх, забавят дишането и намаляват телесната температура. Целият ритъм на организма се забавя и влиза в състояние, подобно на краткотраен "зимен сън".

Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на поносимостта, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на "първия път". Продължителното бомбардиране на зоните с ендорфинови рецептори в мозъка увеличава броя на рецепторни краища в тях. Така дозата, необходима, за да се получи същия ефект, става все по-голяма.

Симптомите на абстиненцията у пристрастения обикновено се проявяват 8 часа след последната доза - първите сигнали са чувството за тревога, безпокойство и силното желание за нова доза. Следва потене, обилно отделяне на секрети от очите и носа, стомашни болки, вълни на гадене, треперене, силна болка в костите, гръбначния стълб и мускулите, безпричинен ужас и бъзсъние. Кожата побледнява и става лепкава, настръхва [откъдето идва изразът cold turkey - студена пуйка], а тялото изпада в спазми, от които краката се гърчат и ритат конвулсивно. В отделни случаи пациентът не знае къде се намира, не разпознава близките си и има халюцинации. Въпреки че са крайно неприятни, тези симптоми сами по себе си не са опасни и продължават с голяма сила едва два-три дни, за да изчезнат почти напълно в рамките на две седмици. Сред експертите по пристрастяването е известно, че симптомите на отказване при хероина са по-слаби от тези на алкохола.

Амфетамини

Активна съставка: 100% кетамин.

Амфетамини е общото название на най-различни синтетични вещества с наркотично въздейсвие, което наподобява действието на произвеждания от организма адреналин. На външен вид могат да бъдат течност, прах, но най-вече таблети.

Някои от най-често срещаните наркотични вещества от тази група са: амфетамин (бензедрин, фенамин, актедрон, бекамин); метиламфетамин (метедрин, первитин); фенметразин(прелудин, седафамем); метилфенидат (риталин). Има и един представител- MDMA, наречен образно "Екстази". В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации.

Въпреки че е патентовано като лекарство от фармацевтичната компания Мерк още през 1912, въздействието на екстъзи върху мозъка все още не е изследвано докрай. Независимо от начина на приемане - гълтане, пушене, смъркане или инжектиране - MDMA [3,4-метилендиоксиметамфетамин] въздейства върху два от основните невротрансмитери - серотонин и допамин. Серотонинът се отделя по естествен път, предизвиквайки чувство за удоволствие и щастие (когато си влюбен например, мозъкът произвежда големи количества серотонин), а действието на допамина подтиска болката. И двете химически вещества играят основна роля в регулирането на телесната температура. Балансът й се нарушава от MDMA, което кара невротрансмитерите да пренебрегнат факта, че тялото се затопля над допустимото, тъй като блокира предаването на съобщенията за дискомфорт. Оттук идва големият брой жертви на високата телесна температура и обезводняването, свързвани с употребата на екстъзи. Въздействието им се изразява в засилване на емоциите, ускоряване на дишането и сърдечния ритъм, повишаване на тонуса и настроението, маскира умората, създава усещане за благополучие. Ето защо хората ги гълтат срещу какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за отслабване, за повишаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (т.е. допинг). Амфетамините развиват у консуматора доста голяма психическа зависимост и изключителен толеранс.

Психоактивните ефекти на екстъзи са: променено усещане за време, потискане на чувството за страх и непреодолим стремеж към общуване. медицинските списания, се концентрират върху неговата токсичност. Най-сериозните реакции включват хипертермия [треска, предизвикана от ненормално висока телесна температура], гърчове, съсирване на кръвта в сърдечно-съдовата система и сериозни дисфункции на бъбреците - повечето от които завършват със смърт. Други смъртни случаи са причинени от факта, че потребителите са изпили ненормално големи количества вода, за да се предпазят от свръхзагряване. Покачването на процента на водата в телесните течности предизвиква разширяване на мозъчните тъкани и притискане на мозъчната кора в черепа, което води до необратими увреждания в онези части на мозъка, които регулират сърдечния ритъм и дишането, а оттам - до спиране на сърцето или дейността на белите дробове.

Барбитурати. Транквилизатори

Наркотиците, предизвикващи барбитуратен тип зависимост не само барбитурати. Към тях спадат и много други сънотворни и успокояващи средства. С малки изключения всички те се произвеждат легално и могат да се купят в аптеките, което не ги прави по-малко опасни.

Медицинската употреба на тези вещества се обуславя от тяхното успокояващо и сънотворно действие.Проблемите идват при злоупотреба с тях, когато поглъщаната всекидневна доза надвишава терапевтичната.

Толерансът при барбитуратите настъпва бързо - за няколко дни, а продължителната употреба на завишени дози причинява силна физическа зависимост. Тя е такава, че ако пристрастеният спре изведнъж гълтането на наркотика, става опасно за живота му. От друга страна, свръх дозите също са фатални - от отравяния с барбитурати умират много хора.

По-често срещаните барбитурати са: барбитал (веронал), фенобарбитал (луминал), барбамил, секонал, нембутал и др.

Но най-често се злоупотребява с бензодиазепиновите транквилизатори: диазепам (реланиум, валиум, фаустан, седуксен), медазепам (рудотел), оксазепам (тазаепам), лексотан, лоразепам (ативан).

След дълга употреба бензодиазепините могат да причинят физическа зависимост, а психичното пристрастяване към тях е доста трудно изкоренимо.



Използвани са материали от:

ИНТЕРНЕТ (postman.ru/~narkonet/spec/posob1.htm, plovdiv.mvr.bg, mezeta.hit.bg и др.)
ПРЕСАТА
Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 –2005
НАРКОМАНИИТЕ КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН И ВЪЗМОЖНИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ (доклад на фондация “Фридрих Еберт”)


Презентация на Цветелина Илиева, Координатор на проект в YES България:
Защо младите хора прибягват до употребата на наркотици


Въпросът за детерминиране на факторите, водещи до посягане към наркотиците, изисква по-широк поглед върху този проблем и представянето му в цялата му сложност. В контекста на непрекъснатото и драматично нарастване на наркоманиите сред младите хора, необходимостта от навременно, адекватно и широко-мащабно противодействие на този феномен стои сред най-болезнените въпроси на обществото.

Първата, основополагаща стъпка в този процес несъмнено включва всеобхватно представяне на видовете причини, обуславящи прибягването към наркотични вещества. Важно е да се отбележи разрастването на наркоманиите в България в контекста на съвременните глобални процеси. Глобализацията, която непрекъснато разширява мащабите и формите си, интензификацията на обмена на хора, развитието на IT сектора улесняват употребата и разпространяването на наркотиците.

Проблемът се задълбочава от специфичното географско положение на България по трасетата на балканския път на дрогата. Така се улесняват доставките. Изграждат се престъпни структури, които влизат във връзка с международната наркомафия. Създават се лаборатории за производство на наркотични вещества. Засилва се употребата вследствие по-лесния достъп до различни наркотични вещества. Основните фактори, детерминиращи повишената употреба на наркотици от българските младежи,са свързани с националните ни специфики:

-сложната социално-икономическа и политическа обстановка в страната;

-постоянната несигурност, свързана с множество проблеми и спънки;

-липса на култура за разбиране на проблема от страна на социума;

-липса на ефективен граждански контрол.

Социални фактори:

Тежката социално-икономическа криза в българското общество:
-липса на мотивация в младежите;

-невъзможност за професионалната им реализация, висок процент на безработица сред тях;

-финансови трудности по време на обучението;

-негативизъм към обществото като цяло;

-отчуждение.

Всичко това като естествен резултат води до посягане към наркотиците.

Проблеми на младите хора в процеса на общуване:
Те се разглеждат в две насоки - по отношение на микросоциалната среда и на гражданското общество като цяло.

В семейството причините се детерминират от няколко основни предпоставки, между които: липсата на родителски контрол при оформянето на индивидуалността на подрастващите, родители-наркомани и алкохолици, физическо и сексуално насилие от страна на родителите. Резултатът е налице: търсене на утеха в наркотиците Родителите не са наясно как да осигурят и собствената си сигурност, и сигурността на децата си. Те не търсят подкрепата на държавните специализирани органи и институции и на обществото, за да дадат втори шанс на наркоманите.

Изключително важно значение за фамилната предразположеност има употребата на наркотични вещества от самите родители. При фамилно обременени семейства, деца на алкохолици или на употребяващи хероин са по-склонни към злоупотреба с различни дроги в сравнение с техните връстници. Влияние оказват и стресиращите психо-социални натоварвания. Например родителският алкохолизъм се превръща в рисков фактор тогава, когато особеностите на родителите се съпътстват от допълнителни натоварвания на обкръжението, което влияе върху децата. Това негативно състояние, от своя страна, влияе върху мотивацията за употреба на наркотични вещества.

Върху развитието на наркоманното поведение на децата влияние оказват и физическото и сексуално насилие. Това с особена сила се отнася за зависимите от наркотици млади момичета. Проблемът за ширещото се насилие над деца е голяма болка на нашето общество. Статистиката по този въпрос става все по-страшна.

Според специалистите, хормоните на стреса могат да играят роля при запазването на наркоманно поведение. Очевидно, такава връзка между насилието и наркоманиите може да се направи, но съществуващите резултати от научни изследвания на тази връзка все още не са достатъчно убедителни в каква степен стресът влияе върху мотивацията за употреба на наркотични вещества. В периода на преход българското семейство беше подложено на сериозни изпитания. Високото ниво на несигурност и динамичност на социалната среда постави пред него трудната задача да отгледа млади хора, способни да живеят и функционират успешно в тази нова среда. Невъзможността една значителна част от мъжете да осигуряват добър стандарт на живот на своите деца се преживява като провал на традиционната роля на бащата. Този провал затруднява възпроизвеждането на правилата, нормите и ценностите в семейството и обществото.

В обществото - поставя се акцент върху липсата на култура за разбиране и адекватно оценяване на проблема. Основните моменти в този контекст са:

-липса на ангажираност от страна на социума. Така всеки проблем става важен едва когато засегне лично индивида или семейството му. Липсва активна гражданска позиция по въпроси, изискващи определено отношение. Избягва се разискването на теми, свързани с наркоманиите под предлог, че “това са опасни неща”, въпреки че неинформираността е между основните предпоставки за задълбочаване на отделни проблеми.

-липса на разбиране, а то се явява ключова дума в осъществяването на цялостния процес на противодействие. Най-адекватната реакция не трябва да е нито на одобрение, нито на тотално заклеймяване,а на опит за вникване в същността на проблема.

-недостатъчна популяризация на причините и особено на последиците от употребата на наркотични вещества.

Държавата също е много важен фактор по отношение употребата на наркотични вещества, особено в контекста на превенцията. Поради тази причина всеки незасегнат или неуреден проблем във връзка с превенцията и борбата с наркотиците предизвиква сериозни негативни последици. Неадекватната роля на държавата се проявява по отношение на политиката й и законовата уредба. В тази връзка трябва да се засили процеса на координация между държавните органи, както и взаимодействието между тях, от една страна, и гражданското общество и неправителствени организации, от друга. Съществен елемент е изграждането на адекватна младежка политика, отделяща специално място на борбата и превенцията на наркотичните вещества.

Индивидуално-психологични фактори:

Те се обуславят от строго индивидуалните характеристики на младежите. Според изследване, проведено от фондация “Фридрих Еберт” в края на декември 2001 и началото на 2002 година с ученици от горния курс на столични училища, на първо място като причина за употребата на наркотици са посочени:

-любопитство - 25% от момчетата и 25,35% от момичетата

-проблеми в семейството и влияние на приятелите - 22% от момчетата и 22,14% от момичетата

-депресии - 18% от момчетата и 17,14% от момичетата

-материална задоволеност – 8% от момчетата и 6,78% от момичетата

-любовни проблеми - 4% от момчетата и 5,35% от момичетата

-слаби оценки - 1% от момчетата и 1,07% от момичетата

Други причини, които водят до употреба на наркотици от младите хора са:

-Наркотиците се възприемат като средство за по-лесно приспособяване към променящата социално-икономическа и политическа действителност

-Те са опит да се избяга от реалността ,създавайки собствен свят

-Поради липса на достатъчно забавления,младите хора възприемат възприемат наркотиците и като една авантюра - когато искат да се повеселят, “разпускат” след напрегнати занимания. Предаването на цигара марихуана един на друг се превръща едва ли не в някакъв ритуал. Може би това е техният начин да живеят в група. Пренасяйки се в един измислен свят, те не си дават сметка, че наркотиците ги правят пасивни, апатични пред трудностите и предизвикателствата пред тях. Алкохолът подтиква към грубост, хашишът ги прави понякога агресивни, понякога апатични, но никога на може да им вдъхне смелост да решат проблемите си

-Чрез наркотиците те изразяват своя протест срещу семейството и обществото като цяло

-Поради чувство на вина ,предизвикана от различни причини,младите хора търсят утеха в наркотиците

-Поради стремеж към идентификация: Данните на изследване, проведено от фондация “Фридрих Еберт” показват, че момчетата прибягват до алкохол или наркотици като израз на мъжественост. Те се държат по-шумно и агресивно, отговарящо на социалната представа за мъжественост.

Поведението на момичетата е свързано с невъзможността да удовлетворяват потребностите си да станат по-самостоятелни, да разполагат със средства, за да се обличат модерно или живеят в отделно жилище със свои приятели. За не малко млади хора употребата на “меки” дроги се е превърнало в нещо обикновено, за да търсят силни усещания или забрава във въображаеми светове.

Първоначалната употреба може да е свързана с преминаване в едно по-приятно състояние на духа,но в последствие,при пристрастяването,вземанет на наркотици е с цел бягство от депресии и отчаяние.

Пристрастяването към наркотиците преминава през няколко етапа:

1 стадий: Създаване на психологическа зависимост след употреба на наркотици - около 1-2 месеца.

2 стадий: Формиране на физическа зависимост. Проявява се токсикологичното действие на наркотиците.

3 стадий: Това е крайната фаза. Достига се максимална зависимост. Настъпват необратими изменения в организма и в психиката на индивида, водещи до тежки увреждания и дори смърт.

Към въпроса за пристрастяването се подхожда и от гледна точка на науката. Според проведено мащабно медицинско изследване е открит наследствен компонент в пристрастяването. Установено е,че някои хора са склонни да се пристрастят много по-лесно от други. Постоянно търсещите новости хора са изложени на по-голям риск от тези, които се задоволяват с живота, който водят и нямат авантюристични склонности.Успоредно с това, обаче, гените са в основата на намаляване на риска от пристрастяване.До този извод учените достигат след проведени наблюдения над много хора с азиатски произход, които притежават гени,контролиращи метаболизма на алкохол.

Разглеждайки някои от основните аспекти на проблема,свързан с причините и факторите, обуславящи посягането към наркотици, трябва да обобщим, че именно в тях се крие ключа към ефективното противодействие.

Най-важно е да се преодолеят всички предразсъдъци и да се изправим лице в лице с проблема. Първата крачка в тази насока е да се преоткрият моралните и духовни ценности на индивида и социума, защото една от основните причини си остава неразбирането, неправилното интерпретиране, омаловажаването, неангажираността от страна на обществото с проблемите на младите хора в контекста на наркоманиите.



Предложения за мерки за превенция, произтекли от подготовката и осъществяването на дискусията


Превенцията е стратегическа част от политиката за ограничаване на проблемите свързани със злоупотребата с наркотични вещества. Смисълът е, че е по-добре да положиш усилия да предотвратиш един социален и здравен проблем, отколкото след това да го лекуваш и ограничаваш. Важността на превантивните дейности е отдавна осъзната в световен мащаб особено в сфера като наркоманиите където борбата на по-късен етап е с много слаба ефикасност.

Част от мерките, които ние виждаме, че биха могли да бъдат предприети, са свързани с:

Организиране на кампании тип “Анти дрога” на национално ниво с участие на известни и публични личности - с доказан авторитет най-вече сред младите хора, които според направени изследвания са най-засегнатата и лесно попадаща под влиянието на наркотиците група.
Въвеждане на по-строги законови, наказателни мерки срещу внасянето, производството, разспрозстранението и ползването на наркотични вещества.
Развитие на системата за лечение и рехабилитация на наркомании.
Включване в международни програми за превенция на наркомании и по-широко сътрудничество в областта на пресичане на трафика на наркотици и наркотични вещества.
Работа в посока за по-труден достъп до наркотични вещества, включително и т.нар. “леки дроги”.
Развитие на масовия спорт в страната и изобщо полагане на усилия за ангажиране на свободното време на младите хора чрез предоставяне на възможности за масово спортуване или друг тип забавления.
Работа в посока по- голяма ангажираност на обществото с проблематиката, изграждане на култура и разбиране на явлението наркомания.
По-добра координация между съдебна и изпълнителна власт, МВР и митниците.
Запознаване на децата от ранна възраст с този проблем, за вредите и последиците за здравето
Последователност и продължителност на прилаганите мерки.
Търсене на всички източници от които може да се получи и изиска помощ при решаването на този проблем или поне за неговото редуциране т.е. реално обединяване на усилията в национален мащаб с активно участие на гражданския сектор.
По-засилен контрол в нощните заведения /леки дроги, алкохол, възрастова граница/
Да се работи повече за създаването на специални програми за превенция в училищата, въвеждане на действащи правила и наказания на национално ниво за внасянето на наркотични вещества, алкохол и цигари на територията и близките, прилежащи към училищата райони.
В ограмотяващите програми по проблемите на наркоманиите да се включват и други проблеми на младите хора, което да привлича вниманието им, тъй като иначе се наблюдава незаинтересованост на хората от проблема докато не стане техен проблем
Държавните органи и неправителствените организации трябва да бъдат много по-активни за премахване на физическото и сексуално насилие върху децата от някои родители (особено от ромската общност), което допринася за формиране на наркоманно поведение у децата.
Необходимо е да се подобри общуването в семейството и да се възстанови липсващият родителски контрол и отговорност.
Координиране усилията на училищните ръководства с държавните органи, представители на бизнеса и медиите с оглед създаване на “здравословна” извънучилищна среда в близост до учебните заведения.
Липсва координация между отделните държавни институции и организации в прилагането на сложния комплекс от превантивни дейности по отношение на злоупотребата с алкохол, наркотици и тютюнопушенето, от които се нуждае българското общество.
Разработваните превантивни подходи и програми да се базират на предварителна оценка на нуждите на дадената популация. В разработването на превантивните подходи и програми да залягат методи за оценка на ефективността на проведените интервенции, на съществуващите програми и служби, както и на цялостната система за превенция на злоупотребата с алкохол, наркотици и тютюнопушенето.
Устойчивост и последователност в развитието на превантивните дейности - добри по своята същност превантивни дейности у нас се прилагат еднократно или в последователност, която не отговаря на стандартите на добра практика. Превантивните усилия да са част от цялостна национална/областна/общинска превантивна стратегия по отношение на младите хора и промоция на здравословен начин на живот.
Сериозен проблем на съществуващата лечебна мрежа е, че не осигурява необходимата равнопоставеност и достъпност на здравна помощ по проблемите на зависимостите в различните райони на страната, поради различно ниво на налични ресурси. Като следствие налице е много ниско ниво на удовлетвореност сред пациентите и техните близки от представената им здравна помощ, което води до развиване на недоверие в съществуващата лечебна система в тази област и до терапевтичен нихилизъм.
Макар и вече да са налице нормативните предпоставки за развиването на рехабилитационни програми има очевидно изоставане на развитие на тези програми, които в голяма степен са в ресора на Министерството на Труда и Социалната Политика. На практика, рехабилитационни програми за наркомани липсват. Този проблем е още по-остър поради факта, че преобладаващата част от българските наркомани са млади хора със сравнително кратък стаж на злоупотреба, което ги прави особено подходящи за такива дейности.
Образование и обучение на общопрактикуващите лекари в превенция, ранно откриване на злоупотребата и в кратки интервенции в такива случаи с индивида и семейството му което ще допринесе за подобряване на качеството и за рязко разширяване на обхватността със здравни услуги на хората.
Промоция на здравословен начин на живот, свободен от наркотични вещества.
Промяна на негативното отношение в обществото към злоупотребяващите с наркотични вещества
Да се подпомогне създаването от общински, социални служби и неправителствени организации и устойчивото функциониране на мрежа от рехабилитационни програми и служби за зависими хора
Развитие на научно-изследователска дейност по проблемите на злоупотребата с наркотични вещества.
Предоставяне на повече възможности за придобиване на знания и умения за добро родителстване и предаване на децата и младите хора на ефективни превантивни послания срещу злоупотребата с наркотични вещества.
Изграждане на специализираната мрежа снабдена с правила и протоколи за добра практика в лечение на зависимости.
http://members.lycos.co.uk/yesbg/images/drugs1.jpg
http://members.lycos.co.uk/yesbg/images/drugs2.gif

San4o
05-07-2005, 23:03
Мислиш ли че някой ще седне да го чете тва ?!?!

05-11-2005, 16:07
Мислиш ли че някой ще седне да го чете тва ?!?!ako se nujdae 6to ne :roll: :wink:

naty
05-11-2005, 17:30
e az go pro4etoh po4ti cqloto...nau4ih nqkoi ne6ta :roll:

e4o
05-11-2005, 23:35
pro4etoh ne6tata, koito mi bqha interesni, dobro e :) :wink:

05-11-2005, 23:40
Санчо не се прави на хитрец щото ще има бой :lol: .
ПРОЧЕТЕТЕ ГО ЦЯЛОТО , ДВА пъТИ ДАЖЕ

San4o
05-12-2005, 00:12
Абе аре, майка ми не ми говори за наркотиците са ще седна да чета кво е написала неква 14 годишна девойка (даже копирала). Мисля че нямам нужда някой да ми обяснява за наркотиците.

05-12-2005, 00:35
Абе аре, майка ми не ми говори за наркотиците са ще седна да чета кво е написала неква 14 годишна девойка (даже копирала). Мисля че нямам нужда някой да ми обяснява за наркотиците.
Ти немаш нужда, става въпрос за другите пощръклели тийнове и тийнки.

05-12-2005, 14:04
Абе аре, майка ми не ми говори за наркотиците са ще седна да чета кво е написала неква 14 годишна девойка (даже копирала). Мисля че нямам нужда някой да ми обяснява за наркотиците.kopirala?????e kvo iska6 da ti go izmislia li :? emi kato niama6 nujda,tam trai si :D

CRaZy_IKT
05-16-2005, 20:43
Мислиш ли че някой ще седне да го чете тва ?!?!
I az tva si mislq

bulgarche
05-17-2005, 09:57
Еми дебре, че си го copu-paste. Все на някой ще му свърши работа

^DqVoL^ [-_^]
05-22-2005, 10:37
Ami na men mi snaha qsni dosta ne6ta :wink:

^HOTbabyHOT{f}
05-23-2005, 17:37
Абе аре, майка ми не ми говори за наркотиците са ще седна да чета кво е написала неква 14 годишна девойка (даже копирала). Мисля че нямам нужда някой да ми обяснява за наркотиците.
Evala pi4 :D :D :D

AmFeTcho
08-12-2005, 19:42
az sum probval si4ki vidove narkotici sega opotrebqvam sam Amfetamini i Marihuana i X-Tazi halucinira6ti gubi i lsd edvam sprqh heroina i cocata

morsmordre
08-13-2005, 10:16
Мислиш ли че някой ще седне да го чете тва ?!?!
I az tva si mislq

Ама вие мислите :?: :!:

LiNkiN4eTo
08-13-2005, 10:24
нали каза "малко статистика" ...

blackboy
08-13-2005, 12:59
Прочетох гооо,прочетох гооо,прочетох гоооооо :lol: :lol: :lol: :lol:

10-07-2006, 19:01
]Ami na men mi snaha qsni dosta ne6ta :wink: i na men :)

f-ka
10-07-2006, 19:23
ами аз го прочетох макар повечето неща вече ги знаех но има и неща които научих сега,но каквото и да е аз си употребявам синтетична дрога -амфети и бонбони и за сега не смятам да ги спирам

10-08-2006, 00:00
ДО АВТОРА!!
Ами пич, с две думи: "пикал съм и на нормалния свят!"
Ако за тебе е нормално да напишеш цял ферман за това кой и с какво се друса в Бг, то за мене е нормално да употребявам разни неща, още повече че растат тук-таме из нашата мила Родина.. още траките са лъхали дима от конопа, това че комунистите, капиталистите и идиотите са забранили традиционни за нашия народ дроги си е за тях си. В Реалния свят, така както го виждам единствените трезвеници са сектантите-мормони с белите ризки, всички други или пушат, или пият, или зобят или смъркат
"някакви неща,ааа,аа,", а дали мормонските сектанти наистина са трезвеници или пък не се друсат тайничко на тайните си ритуали с някакви силни халюциногени??
разбери, от борбата за трезвеност пе4ели само мафията(за справка гледай филма "недосегаемите")

britney_04
10-08-2006, 16:41
ДО АВТОРА!!
Ами пич, с две думи: "пикал съм и на нормалния свят!"
Ако за тебе е нормално да напишеш цял ферман за това кой и с какво се друса в Бг, то за мене е нормално да употребявам разни неща, още повече че растат тук-таме из нашата мила Родина.. още траките са лъхали дима от конопа, това че комунистите, капиталистите и идиотите са забранили традиционни за нашия народ дроги си е за тях си. В Реалния свят, така както го виждам единствените трезвеници са сектантите-мормони с белите ризки, всички други или пушат, или пият, или зобят или смъркат
"някакви неща,ааа,аа,", а дали мормонските сектанти наистина са трезвеници или пък не се друсат тайничко на тайните си ритуали с някакви силни халюциногени??
разбери, от борбата за трезвеност пе4ели само мафията(за справка гледай филма "недосегаемите")
Напълно те подкрепям :!: :evil:

10-08-2006, 19:25
Мале се едно чета пропаганда от кумунистическо време тип:

”Защо не трябва да има момчета и мъже с дълги коси?”
”Защо рока е антисоциална музика?”
”Защо всеки, който не е от кумунистическата партия е враг на народа?”
”Късите поли - обществен враг”
”Татуировката - знак на обществена деградация”
”България - социалистическа държава! Нека и ние допренесем за изграждането на ”свободно” и проспериращо общество и да следваме стъпките на Русия!”

Вместо да почват легализация на както ги наричат ”меки” наркотици. Те искат да ги забраняват... Ама нали така им изнася... Да живее корупцията!!

Silverfang
10-08-2006, 22:57
Абе аре, майка ми не ми говори за наркотиците са ще седна да чета кво е написала неква 14 годишна девойка (даже копирала). Мисля че нямам нужда някой да ми обяснява за наркотиците.
Абе от уважение към труда на Девойката тругнах да го 4ета, ма ме заболя главата на 2рия ред!
Ако некои не му е трудно би ли го преразказал тва на 1- 1/5 реда за по "ненадарените" хора като мен! :-D