Eliiiiiiiiii sexsito
05-07-2005, 15:44
neznaeh kade da ia pusna,i za tova i apusnah tuk :)
...prekaleno silen e kraia na zaglavieto :wink:
:arrow: В днешно време хората говорят, че живота е пълен с ужасни неща и само ти можеш да се справиш с тях. Не може да си мислиш че всичко е наред. Ние винаги намираме причина за нещата, които ни се случват. И тази причина намираме в другите, защото ние сме перфектни...
Това не е правилно. Заклети сме да бъдем причината за резултатите от действията ни. Нямаме правото да обвиняваме другите. Правейки това ние просто намираме обяснение на това, което сме направили и си мислим, че се чувстваме добре. Това е просто илюзия, която кара хората да се чувстват щастливи, намиряйки грешките си в света около тях.
Но какво е да си щастлив? Това не е чувство. Щастието е съставка в човешкия организъм, която спомага за преодоляването на препятствиятя и развитието на организъма към по-добър живот. Но в интерес на истината, този начин на бягане от проблемите ни не ни прави силни и готови за тежкия живот, който ни чака. Щастието ни кара да вярваме, че с усмивки ще поправим грешките. Но когато виждаме Света през розовите очила ние не виждаме неговата бруталност и злоба. Не виждаме Света такъв, какъвто е. Виждаме го по-добър.
А какво е да мразиш? Да мразиш е да се чувстваш малък и нещастен. Да мразиш е да завиждаш. Понякога да мразиш означава да си по-умен. Когато нещо ни е ядосало ние започваме да мразим всичко и всички около нас, обвинявайки другите за грешката, която сме направили.
Така че... върнахме се в началото. Ние сме човешки същества. Никога няма да научим какво всъщност е да мразиш, да обичаш, какво наистина чувстваме във всеки един момент от живота си... Защото сме направени така, че да се чудим и да тънем в невидение. Защото по-голямата част от нас е омраза... Демоне, остави ме намира! Налягането, което причиняват чувствата ми ще ме погуби!
(няма рима, защото е буквално превеждано от английския оригинал)
Вечер плача за изгубеното ти лице.
Кълнейки денят, в който се разделихме.
Дните са пълни със сълзи , чакащи да бъдат заличени
Нещото, което правя още със събуждането си.
Направих грешка, а обвиних теб.
Сега съм щастлива, както преди.
Доверявайки се на хората, вярвайки в истината,
надяваща се да намеря момчето, следователно
Видях Слънцето и му се усмихнах
Видях щастие в светлината
Следващите десет секунди не видях светлината
и неможах да се прибера вечерта...
Минаха дните, моят живот беше мрак
Защо твябваше да гледам към небето?
Исках да видя усмивки горе във висините
и от този ден насам, моите сълзи са развалени...
...prekaleno silen e kraia na zaglavieto :wink:
:arrow: В днешно време хората говорят, че живота е пълен с ужасни неща и само ти можеш да се справиш с тях. Не може да си мислиш че всичко е наред. Ние винаги намираме причина за нещата, които ни се случват. И тази причина намираме в другите, защото ние сме перфектни...
Това не е правилно. Заклети сме да бъдем причината за резултатите от действията ни. Нямаме правото да обвиняваме другите. Правейки това ние просто намираме обяснение на това, което сме направили и си мислим, че се чувстваме добре. Това е просто илюзия, която кара хората да се чувстват щастливи, намиряйки грешките си в света около тях.
Но какво е да си щастлив? Това не е чувство. Щастието е съставка в човешкия организъм, която спомага за преодоляването на препятствиятя и развитието на организъма към по-добър живот. Но в интерес на истината, този начин на бягане от проблемите ни не ни прави силни и готови за тежкия живот, който ни чака. Щастието ни кара да вярваме, че с усмивки ще поправим грешките. Но когато виждаме Света през розовите очила ние не виждаме неговата бруталност и злоба. Не виждаме Света такъв, какъвто е. Виждаме го по-добър.
А какво е да мразиш? Да мразиш е да се чувстваш малък и нещастен. Да мразиш е да завиждаш. Понякога да мразиш означава да си по-умен. Когато нещо ни е ядосало ние започваме да мразим всичко и всички около нас, обвинявайки другите за грешката, която сме направили.
Така че... върнахме се в началото. Ние сме човешки същества. Никога няма да научим какво всъщност е да мразиш, да обичаш, какво наистина чувстваме във всеки един момент от живота си... Защото сме направени така, че да се чудим и да тънем в невидение. Защото по-голямата част от нас е омраза... Демоне, остави ме намира! Налягането, което причиняват чувствата ми ще ме погуби!
(няма рима, защото е буквално превеждано от английския оригинал)
Вечер плача за изгубеното ти лице.
Кълнейки денят, в който се разделихме.
Дните са пълни със сълзи , чакащи да бъдат заличени
Нещото, което правя още със събуждането си.
Направих грешка, а обвиних теб.
Сега съм щастлива, както преди.
Доверявайки се на хората, вярвайки в истината,
надяваща се да намеря момчето, следователно
Видях Слънцето и му се усмихнах
Видях щастие в светлината
Следващите десет секунди не видях светлината
и неможах да се прибера вечерта...
Минаха дните, моят живот беше мрак
Защо твябваше да гледам към небето?
Исках да видя усмивки горе във висините
и от този ден насам, моите сълзи са развалени...