Eliiiiiiiiii sexsito
05-07-2005, 17:02
Така поставен този необичаен поглед на живота може да шокира. Нима човешкият живот, всичко, което имаме e агония, предсмъртни мъки? Нима е свързан още от началото със смъртта? Тази формулировка изглежда жестока и анималистична. Всъщност хората, които твърдят, че животът е болка и вечна вътрешна борба, биват възприемани от обществото като неуравновесени и предразположени към депресия. Неправилно е да се твърди, че този мироглед е радикален, античовешки или противоположен на някои общоприети ценности, нито песимистичен и безполезен. Унамуно е направил обобщение, една онтологична оценка на живота.
Аз съм напълно съгласен с неговото твърдение. Според мен съществуването е съвкупност от страдания насочени към неговия край. То е мъки, свързани с усилията в намирането на истинското, доброто сред всичко останало. То е болка от съзтезанието с времето за намирането на крайната цел. Едновременно с това са терзанията и противоречията за смисъла на човешкото познание, отречено от християнския Бог, който според хората разполага , а човекът само предполага.
Всъщност хитрата змия живее в нас. Тя е онзи вътрешен глас, с който се борим цял живот. Човек носи в себе си целия рай състоящ се от растенията, животните, хората и забранения плод. И всичко, което трябва да направи е да открие силата да различи истинското, доброто от всичко друго.
Това е животът – да разбереш кое е то доброто, истинското и да обгърнеш единствената константа с него – душата.
Затова, ако борбата на човека със самия себе си е агония според Унамуно, то според мен е смисъл идващ от абсолютния и безкраен Космос.
Аз съм напълно съгласен с неговото твърдение. Според мен съществуването е съвкупност от страдания насочени към неговия край. То е мъки, свързани с усилията в намирането на истинското, доброто сред всичко останало. То е болка от съзтезанието с времето за намирането на крайната цел. Едновременно с това са терзанията и противоречията за смисъла на човешкото познание, отречено от християнския Бог, който според хората разполага , а човекът само предполага.
Всъщност хитрата змия живее в нас. Тя е онзи вътрешен глас, с който се борим цял живот. Човек носи в себе си целия рай състоящ се от растенията, животните, хората и забранения плод. И всичко, което трябва да направи е да открие силата да различи истинското, доброто от всичко друго.
Това е животът – да разбереш кое е то доброто, истинското и да обгърнеш единствената константа с него – душата.
Затова, ако борбата на човека със самия себе си е агония според Унамуно, то според мен е смисъл идващ от абсолютния и безкраен Космос.