Eliiiiiiiiii sexsito
05-07-2005, 16:23
Той е повикът на най-искрените ти чувства. Вървиш нанякъде и мислиш за него, а докато подминаваш разни хора, в паметта ти изплува весел момент или мил спомен от ваша среща и неусетно се усмихваш. Твоята усмивка и цялото ти изражение са изпълнени със светлина и нежен блясък. Неусетно вървиш в позната посока като по навик, но съвсем не мислиш накъде си се запътила. Хората застават на пътя ти или пък те бутат. В твоето измерение обаче няма място за такива незначителни "дразнители" и като никога подминаваш без да се ядосаш.
Той е в мислите ти, когато стоиш пред телевизора и гледаш "невиждащо" в екрана. Водато която пада от душа на леки пръски върху тялото ти, се стича по врата ти,по ръцете ти и капчиците отронващи се от пръстите ти, ти напомнят за него.
Той е близо до теб, а като минеш покрай него, те прегръща и парфюмът му те обгръща каго големи горещи ръце. Сигурност лъха от всеки негов жест и ти самата се чувстваш сигурна в неговата прегръдка. Поглежда те лекичко, а когато и ти отправиш скрит (уж) поглед към него, погледите ви се "стряскат" от срещата и се разсейват някъде в простанството на малката стая изпълнена с хора, които дори и не подозират. По детински глупаво и нежно участвате често в тази мила игра, която гъделичка твоите желания и усещания.
Къса черна коса, кафеви очи с красиви мигли, големи устни, в които искаш да "потънат" твоите...
...Големи устни, в които искам да впия моите. Осъзнавам, че това не е любов, но усещането, което мога да обясня само, чрез него, се усилва. Не разбираш ли? Не можем да бъдем заедно. Можех да го докосна, но все отлагах и моментът свърши, счупи се като огледало на хиляди парчета, чиито звън още чувам. Вече 16 месеца нося в себе си въпроса...
Отгърнах на нова страница, но и там нарисувах него, а той започна да рисува мен, а после ме остави недовършена. Търсих отговор...
Той е повикът на най-искрените ми чувства и е нещо повече от магия, защото липсата му не ми носи болка и самота. Мисля за него, но не ме наранява отсъствието му. Всяка липса, която не причинява болка, притежава силата да прави човека щастлив по свой уникален начин и му дава повече сила, но не да се примири, а да превърне подтискащото чувство във фантазия на всяка изпълнена с живот душа.
Той е човек в най-пълната представа на хората за човешко създание. Изтъкан е от греховност и несъвършенство. Усмивката му е огледалото, в което се оглежда душевният му свят и под маската на непукста стигащ до крайности се крие се крие до доброта в едно от най-естествените u проявления.
Той може да ти бъде приятел. Ти можеш да му бъдеш приятелка, но не очаквай компромиси...
В последните дни малко се отдръпнахме. Едва вчера говорихме, а ... а аз черпя сила от прегръдките му и искам още утре да ги усетя отново. Те винаги са придружени със закачка, за да не издават никакви чувства, които той смята за слабост. Моля се утре да успея да го спра, да си поговорим, да се почувстваме и да се посмеем. Казва ми че ме обича със закачка, гледа ме ... със закачка, обхваща ме силно с двете си ръце... Какво се крие под неговите действия, думи и поглед?... Зная само, че не носят предишната нелепа болка.
Той е в мислите ти, когато стоиш пред телевизора и гледаш "невиждащо" в екрана. Водато която пада от душа на леки пръски върху тялото ти, се стича по врата ти,по ръцете ти и капчиците отронващи се от пръстите ти, ти напомнят за него.
Той е близо до теб, а като минеш покрай него, те прегръща и парфюмът му те обгръща каго големи горещи ръце. Сигурност лъха от всеки негов жест и ти самата се чувстваш сигурна в неговата прегръдка. Поглежда те лекичко, а когато и ти отправиш скрит (уж) поглед към него, погледите ви се "стряскат" от срещата и се разсейват някъде в простанството на малката стая изпълнена с хора, които дори и не подозират. По детински глупаво и нежно участвате често в тази мила игра, която гъделичка твоите желания и усещания.
Къса черна коса, кафеви очи с красиви мигли, големи устни, в които искаш да "потънат" твоите...
...Големи устни, в които искам да впия моите. Осъзнавам, че това не е любов, но усещането, което мога да обясня само, чрез него, се усилва. Не разбираш ли? Не можем да бъдем заедно. Можех да го докосна, но все отлагах и моментът свърши, счупи се като огледало на хиляди парчета, чиито звън още чувам. Вече 16 месеца нося в себе си въпроса...
Отгърнах на нова страница, но и там нарисувах него, а той започна да рисува мен, а после ме остави недовършена. Търсих отговор...
Той е повикът на най-искрените ми чувства и е нещо повече от магия, защото липсата му не ми носи болка и самота. Мисля за него, но не ме наранява отсъствието му. Всяка липса, която не причинява болка, притежава силата да прави човека щастлив по свой уникален начин и му дава повече сила, но не да се примири, а да превърне подтискащото чувство във фантазия на всяка изпълнена с живот душа.
Той е човек в най-пълната представа на хората за човешко създание. Изтъкан е от греховност и несъвършенство. Усмивката му е огледалото, в което се оглежда душевният му свят и под маската на непукста стигащ до крайности се крие се крие до доброта в едно от най-естествените u проявления.
Той може да ти бъде приятел. Ти можеш да му бъдеш приятелка, но не очаквай компромиси...
В последните дни малко се отдръпнахме. Едва вчера говорихме, а ... а аз черпя сила от прегръдките му и искам още утре да ги усетя отново. Те винаги са придружени със закачка, за да не издават никакви чувства, които той смята за слабост. Моля се утре да успея да го спра, да си поговорим, да се почувстваме и да се посмеем. Казва ми че ме обича със закачка, гледа ме ... със закачка, обхваща ме силно с двете си ръце... Какво се крие под неговите действия, думи и поглед?... Зная само, че не носят предишната нелепа болка.