PDA

View Full Version : ВЕЛИКИТЕ МАЧОВЕ НА ЦСКА !



foursquare
05-24-2005, 10:48
Тук искам всеки който има инфо за великите мачове на ЦСКА да го поства тук !

Аз имам малко и ще я сложа постепенно ,защото я нямам накуп !

Ще помолия хората от другият отбор или от другите отбори ;) да не пишат ;) най ще е добре ! ;)


ЦСКА СВАЛИ СКАЛПА НА НОТИНГАМ

Чудото е факт - отстранен е двукратният носител на КЕШ след две победи с по 1:0
Ласкаво слънчево време, оживени и препълнени трибуни, именит съперник на терена в лицето на европейския клубен шампион “Нотингам” от Англия”, така започва кореспонденцията на “Народен спорт” в деня след първата 1/16 финална среща за КЕШ между ЦСКА и отбора от града на Робин Худ. “Настроението на националния стадион “Васил Левски” бе приповдигнато и още преди началния съдийски сигнал се чувстваше дъха на големия мач. И той стана, но заслугата за това е не толкова на страничните фактори, които посочихме по-горе, а на първо място, ако не и изцяло на тези чудесни момчета с червените фланелки от ЦСКА. Те не се уплашиха от гръмкото име на английските звезди, от първата минута тръгнаха да търсят победата, да налагат своят стил на игра. Е, не винаги всичко в комбинациите, в пасовете, в завършващия удар бе изпипано докрай, но борбеността съпътстваше всички и по всяко време по всички части на терена. Джевизов, както сме виждали много център-нападатели, съвсем не пожела да се пъхне във “войнишкото окопче” пред вратата на знаменития Шилтън, а шареше по целия фланг, бореше се неуморно за всяка топка, търсеше непрестанно подстъпите към противниковата мрежа. Така действаха и Марков, Керимов, Йончев… Хубаво бе и това, че се проявяваше будна тактическа мисъл. Налице бе стремежът топката да се разиграва ниско по тревата, а не да се изпраща във високите “антени” на английската защита. (Само два удара към Велинов за 90 минути!). И той показа, че е майстор в това. Трудно беше да се премине през тези 6-7 състезатели в жълти фланелки, цъфнали като минзухари в своето наказателно поле. Полувремето изтече, а гол не падаше. И това изглеждаше несправедливо с оглед на преимуществото на армейските футболисти, на техния дух, воля и борбеност. А и не само на тях. Имаха и явно игрово превъзходство. Дори в техниката не отстъпваха на прочутите си съперници, умееха да владеят и задържат добре топката… И все пак голът зрееше. В 70-та минута Йончев тури “капак” на едно разбъркване пред Шилтън - 1:0! Макар и с риск да ни обвинят в максимализъм, считаме, че това беше психологически момент, който можеше да се използва, за да се постигне нещо повече. Но сякаш умората започна да си казва думата, вместо да се натисне докрай газта. Пък и настроението накрая сякаш бе не толкова да се отбележат повече голове, а преди всичко да се победи европейския шампион… И все пак резултатът можеше да бъде по-голям, ако италианският съдия Аньолин не бе проявил странен критерий в оценката си, когато в наказателното поле бяха грубо спънати Джевизов, а после и Цоньо Василев. Но вместо да отсъжда дузпи, той предпочете да раздава пресилени жълти картони в този общо взето коректен и спортсменски мач. И така, ЗАСЛУЖЕНА И АВТОРИТЕТНА ПОБЕДА НА ЦСКА над европейския клубен шампион през последните две години. Че е напълно заслужена говорят и цифрите: ЦСКА - 9 удара към вратата, от които 6 в нея, а “Нотингам” само 2 удара (единият в гредата); корнерите - 7:2 отново за ЦСКА. Браво, армейски футболисти! Интервютата след мача: Аспарух Никодимов - старши-треньор на ЦСКА: “Момчетата изпълниха отлично тактическия ни план. Всички много се стараха, много се бориха, затова не искам да изтъквам никого над останалите. Нападателите ни трябваше да се справят с много силна защита. И все пак на фон на показаното на терена можеше да победим с повече от един гол…” Питър Тейлър - треньор на “Нотингам” (старши-треньорът Брайън Клъф не пожела да даде изявления): “Много добър мач, в който българският отбор се представи превъзходно. Впечатли ни и публиката. Кои български футболисти най-много са ми харесали? Не мога да кажа, тъй като по време на мача имах достатъчно проблеми със своите играчи, които трябваше да наблюдавам. Не мога да дам прогноза за реванша в Нотингам.” С думите на Тейлър завършва коментарът за мача на журналиста Спас Тодоров на страниците на “Народен спорт”. Ще добавим само, че за статистиката ще останат и съставите на ЦСКА и “Нотингам” в тази паметна вечер за българския клубен футбол. Тя ще стане още по-паметна след ответния двубой в Нотингам завършил също 1:0 за българския шампион. ЦСКА: Велинов, Зафиров, Д.Димитров, Ц.Василев, Г.Димитров, Илиев, Йончев, Керимов, Джевизов, Марков, Велков Нитингам: Шилтън, Андерсън, Грей, Макгавърн, Лойд, Нилдън, О`Нийл, Бауър (45-Понте), Бъртълс, Уолъс, Робъртсън Голмайстор: Йончев (70) Съдия: Аньолин (Италия), стадион “Васил Левски ”, 60 000 зрители ЗВЕЗДНИЯТ ЧАС НА РУЖДИ КЕРИМОВ настъпва в 33-та минута н стадион “Сити Граунд”, когато нападателят на ЦСКА умело използва пас на Джевизов и преодолява Питър Шилтън, за да потопи в скръб феновете на “Нотингам”. Голът на Керимов увенчава с успех армейския тим в много важен момент, когато европейската слава на червения колос от София има остра нужда от актуализиране. И това наистина става. ЦСКА изнася показен мач на английска земя, който дълго време ще се помни. Малцина са тимовете, които са съумели да съкрушат съпротивата на един европейски шампион и в двата мача от турнира за КЕШ. Армейците полагат камък на успеха, който ще остане завинаги в златните анали на футбола в България. След отстраняването на трикратния носител на КЕШ “Аякс” през 1973 г. ЦСКА прибавя към колекцията си от международни успехи и скалпа на двукратния победител в турнира “Нотингам”. Мениджърът на англичаните Брайън Клъф не може да повярва на очите си - неговият тим е на колене. ЦСКА триумфира. При това повече от заслужено.”

foursquare
05-24-2005, 10:49
“ЕПОПЕЯ НА НЕЗАБРАВИМИТЕ
(откъс)

Преди 30 години, през ноември 1973 г., ЦСКА поставя началото на края на великия отбор на Аякс. Валентин Серафимов се връща назад във времето, за да проследи кои бяха жертвите и кои бяха героите за “армейския” тим в тези два исторически двубоя.
КАКВО СТАВА НА ТЕРЕНА

Както може да се предполага, в първия мач ЦСКА избира по-предпазлива тактика. За това допринасят както класата на Аякс, така и горчивият опит от двубоите с холандците предишния сезон, когато “армейците” губят и двата мача. Срещата започва с очаквания домакински натиск, но вратарят Стоян Йорданов показва високата си класа и спасява няколко опасни удара. Натискът на холандците все пак дава резултат в 13-ата минута, когато Ян Мулдер успява да открие резултата през ръцете на Йорданов. Българите претендират за засада, но реферът Уилям Джон Гоу от Уелс посочва центъра. Въпреки ранния гол “армейците” не губят самообладание и успяват да неутрализират атаките на Аякс. Съгласно тогавашните тактически постройки Цоньо Василев действа срещу Реп, Божил Колев срещу Ян Мулдер, Иван Зафиров срещу Пит Кайзер, а Борислав Средков, Аспарух Никодимов и Пламен Янков пазят Гери Мюрен, Неескес и Хаан. В защита “армейците” се справят отлично, но в атака Петър Жеков и Димитър Марашлиев са изолирани и от действията им няма особен ефект. В халфовата линия дори Георги Денев е натоварен предимно с дефанзивни функции в този мач.
В 39-ата минута Гоу свири дузпа за игра с ръка в пеналта на Пламен Янков. Ударът на Реп от бялата точка обаче е спасен блестящо от Стоян Йорданов. През второто полувреме ситуацията не се променя. Българите не дават шанс на противника и холандците постепенно започват да се изнервят. В 79-ата минута Мулдер рита Йорданов, който вече е захлупил топката, и му чупи дясната ръка. На вратата застава Йордан Филипов, но въпреки всички опити на домакините резултатът остава непроменен до последния съдийски сигнал.
На реванша в София ролите са разменени. Атаките на Аякс са парирани в зародиш. Практически най-доброто положение за гостите е в 34-ата минута, когато Пенев и Неескес се сблъскват в наказателното поле и само светкавичната намеса на вратаря Йордан Филипов предотвратява опасността. “Армейците” притискат холандците в тяхната половина, но снажните централни защитници Хулсхоф и Бланкенбург успяват да се справят с центриранията. Все пак в 68 минута Денев се преборва с Кайзер и насочва топката към Марашлиев, който с глава я праща в мрежата. Пет минути по-късно удар на Марашлиев е отбит от голлинията.
В продълженията темпото леко спада, но инициативата си остава в ЦСКА. Треньорът Манол Манолов - Симулията мъдро не е направил смени в редовното време и в началото на второто продължение вкарва двама свежи футболисти - Пламен Янков и Стефан Михайлов. Именно Михайлов отбелязва гола, който детронира Аякс. В 116-ата минута той получава топката на двайсетина метра от вратата и преди да бъде атакуван от защитниците, с отмерен удар не оставя никакви шансове за вратаря Стуй.

ТЕ ПОБЕДИХА АЯКС

ЙОРДАН ФИЛИПОВ
(1946-1996) беше “мъжкар отвсякъде” - човек, когото бихте искали да имате за приятел, но в никакъв случай за враг! И до ден днешен в Шоплука се разказват легенди за исполинската сила на младия вратар от Биримирци с рамене като врата на селски отбор. Като тази например - на един семеен празник майката на Данчо така и не може да намери секирата, за да заколи шарения петел за тържеството. Времето минава, многобройните гости вече прииждат, а пустата секира все я няма и няма. Младият Данчо влиза в кокошарника, измъква петела за главата и рязко тръсва дясната си ръка. Обезглавен, тлъстия петел отхвърча чак в съседния двор, а на огромната длан на Данчо няма нито едно червено петънце ?!
Съотборниците му от ЦСКА никога няма да забравят един мач в Пловдив срещу местния Ботев, в който Йордан Филипов пази със счупено ребро. На почивката умивалникът в съблекалнята на гостуващия отбор е пълен с кръв, но вратарят категорично отказва да бъде сменен и цяло второ полувреме се хвърля безстрашно в краката на бързоногите “канарчета”, без да се замисли нито за миг, че счупеното ребро може да прободе фатално белия дроб или сърцето …
Мястото на Йордан Филипов в историята на “червения” клуб най-точно определи Христо Стоичков. През май 1993 година ЦСКА чества своя 45-и юбилей. На изискания коктейл в ресторанта на 4-ти километър присъстват прославени ветерани и новоизлюпени бизнесмени с по два мобифона в ръка, действащи полковници и генерали в оставка, жадни за сензации репортери и просто хора, водени от новия девиз “Чрез гювеч - към демокрация!” … В свитата на Негово Футболно Величество Христо Стоичков влизат няколко каталунци с неустановени функции - нещо средно между паж и придворен шут. Началникът на Генералния щаб армейски генерал Любен Петров вади от джоба си предварително написан текст и с тържествен глас започва да чете похвално слово за спортист номер 1 на ЦСКА за 45-летието Христо Стоичков. Още на първото изречение Ицо изхвърча като куршум, дриблира в типичния си стил претрупаните маси, прескача оградата и започва лудо да целува побелял мъж, минаващ случайно край ресторанта. След това двамата влизат прегърнати в банкетната зала през шпалир, а Ицо кой знае защо говори на испански: “Сеньори, това е бат`Дана, великият вратар на ЦСКА!”
Освен футбола Данчо Филипов имаше още една голяма страст - риболова. Той така и приключи житейския си път - хвърлил въдицата в дълбок вир край благоевградското село Полена, бат`Дана се подхлъзнал и … В един горещ юнски ден на 1996 година Йордан Филипов отиде на небето, за да види дали и там се търсят добри вратари.

ИВАН ЗАФИРОВ
беше човек, за когото се говореше, че танцува с вятъра, но е по-бърз от него. В продължение на 15 години сценарият е един и същ - Зафиров заема мястото на десния фланг на защитата на ЦСКА, получава или отнема топката и полита напред. С дълга, елегантна крачка на влюбен гепард стига до самата аутлиния и центрира. Как центрираше Зафето ли? С невидимо за невъоръжено око завъртане на десния глезен Зафето изпращаше топката точно четири сантиметра над лявата вежда на Петър Жеков - голмайстор номер 1 на ЦСКА, на България и на Европа.
Иван Зафиров има стари сметки за уреждане с Аякс, но за това най-добре е да ни разкаже самият той:
“След световното в Англия през 66-а година тръгнахме на турне в Западна Европа. Турнето бе валутно, макар че дневните стигаха само за кока-кола, а жените ни бяха направили списъци за пазаруване, по-дебели от Библията. В Амстердам трябваше да играем срещу Аякс. Мачът бе в делничен ден, игра се по обяд и на всичкото отгоре - на тренировъчен терен. Може би подценихме холандците, но на полувремето губехме с 0:5. На почивката Митата Якимов беснееше: “Как може да падаме от тия леваци?” Кольо Цанев като истински капитан ни даваше кураж: “Спокойно, момчета, през второто полувреме ще ги изпапкаме барабар с дългите им коси!” Е, в крайна сметка загубихме с 1:7 и така и не разбрахме, че присъстваме на раждането на един велик отбор. Лично аз обаче в Амстердам се зарекох, че рано или късно ще си го върна на тези холандци. За отмъщението чаках точно 7 години и 4 месеца. Заслужаваше си.”
Днес “синът на вятъра” Иван Зафиров работи там, където му е мястото - селекционер е в ДЮШ на ЦСКА. Впрочем Зафето вече е направил немалко за селекцията на любимия отбор - той е “автор” на Адалберт и Мартин Зафирови…

БОЖИЛ КОЛЕВ
Обикновено изпълняваше ролята на дежурен полицай в наказателното поле н ЦСКА, но знаеше как изглежда всеки един чим трева на стадион “Народна армия”. Универсален футболист, който според шегаджиите “играе в осем посоки”. Безпогрешен изпълнител на дузпи и на свободни удари, които убиват, Божил Колев можеше да вкара гол и с… ръка. Не с Божията, а с Божиловата. Впрочем това е една интересна история, която заслужава да се разкаже. Домакински мач ЦСКА - Сливен, резултат 2:2. Текат последните минути. Корнер. Божил скача така, сякаш е яхнал самия дявол, и с дясната си ръка забива топката неспасяемо в мрежата на гостите. При това с лукавост, достойна за Луцифер, бе избрал такава позиция, от която математически е невъзможно да бъде забелязан от съдията. Гол! Един от футболистите на Сливен се хвърля на тревата и започва да я гризе от яд, друг гневно запраща фланелката си към официалната трибуна на стадиона. Неколцина играчи на Сливен заобикалят голмайстора и започват да го умоляват с плачевен глас: ”Божо, признай си, бе, не се излагай… “ Разбира се , Божил Колев не си признава и за историята ще остане тайна какво си е мислел той в този момент.
Днес Божил Колев води живот на заслужил футболен пенсионер в родната Варна, разхожда се в Морската градина, когато не духа студен вятър от Одеса, и не стъпва на стадиона на “Черно Море”.

ЦОНЬО ВАСИЛЕВ
Човекът от каучук играеше ляв или десен бек в стил “пленници не вземаме!”. Не, Цоньо в никакъв случай не беше грубиян, а железен защитник, за когото няма загубена или спорна топка (ако топката е спорна - значи е негова). Суператлет и своеобразен биологически феномен, мургавият шуменлия бе едновременно ляв защитник, халф и крило, а а ко се наложеше - и централен нападател. И още нещо - Цоньо Василев бе мъж, готов да воюва за честта на ЦСКА с нож между зъбите. Само един пример. Вечното дерби ЦСКА - Левски-Спартак, “армейците” бързо повеждат с 2:0. Тогава на сцената излиза безпристрастния служител на футболната Темида Атанас Матеев, който услужливо дава дузпа в полза на “сините”. В.Войнов пропуска. Следва нова дузпа, още по-измислена от първата. Р.Гочев вкарва. Цоньо Василев хваща Матеев за гушата, вдига го десетина сантиметра над зеления терен и просъсква: “Ако направиш мача равен, ще те удуша с тия две ръце!” Как завърши мачът ли? 2:1 за ЦСКА…
Цоньо Василев все пак не беше съвършен. В продължение на едно десетилетие на безкрайните лагер-сборове Цоньо си носеше от къщи една и съща възглавница. Суеверие или каприз на разглезена звезда? Самият Цоньо твърдеше, че с въпросната възглавница е свикнал така, както с ЦСКА и с жена си…
Участникът в сборния отбор на Европа (заедно с Йохан Кройф!), “червената фурия” Цоньо Василев в новото време работи като снабдител-закупчик във фирма за алуминиева дограма в родния Шумен.

БОРИСЛАВ СРЕДКОВ
Отличникът на софийската Немска гимназия, бе идеален професионалист, за какъвто мечтае всеки треньор. Не пие, не пуши, в свободното си време чете Хайне в оригинал или пък учебник по счетоводство на немски език. На всяка тренировка идва един час по-рано, дълго и грижливо бинтова глезените и китките, а след това на терена пролива пот като гребец от древните галери. Точно в 20.00 часа сяда пред телевизора с високо вдигнати крака, за да се отпуснат мускулите. В 21.00 часа заспива, независимо от това колко е интересен филмът…
Завършил престижната специалност външна търговия, Борислав Средков сравнително рано подаде оставка от поста дефанзивен полузащитник на ЦСКА и премина на работа в “Кинтекс”. Изкарал четиригодишен мандат като представител на “Кинтекс” в Стокхолм, където разшири лингвистичните си познания с английски и шведски език, Средков преминава в частния сектор. Днес Борислав Средков живее със семейството си в един малък град в Германия и работи по специалността си. Да, хер Средкоф наистина се оказа отличник и в живота.

ДИМИТЪР ПЕНЕВ
Беше защитник, какъвто се ражда веднъж на 100 години. Или нито веднъж! Скромният и вече не в първа младост автор на горните редове е гледал лично с късогледите си очи поне 200 мача на Димитър Пенев. Боже мой, с каква лекота играеше този човек! Какъв невероятен защитник?! Той не дърпаше панически противника за фланелката, не правеше отчаяни шпагати, при които задн… пардон, сутеренната част на гърба, се пълни с едно кило трева. Футболът на Димитър Пенев на пръв поглед изглеждаше лесен като детска игра - отнемаше топката от съперника елегантно, сякаш с пинцета, после хвърляше светкавичен поглед към целия терен и подаваше с електронна точност към най-добре пласиралия се съотборник. При това пасът му бе винаги в пълно съответствие с индивидуалните особености на получателя - ръст, скорост на бягане и т.н. А когато центрираше, той се съобразяваше дори с… размерите на главата на нападателя!
За ваше сведение, драги читатели, през 60-те и 70-те години в целия свят имаше само още един такъв защитник - баварецът Франц Бекенбауер. За него германската преса писа, че “играел так футбол, сякаш е облечен във фрак и с цилиндър на главата”, толкова елегантно изглеждал на терена. И още една подробност: авторитетен учен в Мюнхен защити докторска дисертация, в която доказа по убедителен начин, че неподражаемите пасове с външен фалц на Кайзер Франц се дължат на особеното анатомично устройство на дясното му стъпало.
Димитър Пенев можеше да подава освен с външен, и с вътрешен фалц…

ЦВЕТАН АТАНАСОВ
Се появява на бял свят на 10 април 1948 г. Тук отново се намесва провидението - ражда се точно 25 дни преди създаването на ЦСКА. На 16-годишна възраст “Синът на полка” Цветан Атанасов е вече сред мъжете на ЦСКА, където отговаря за пробивите по десния фланг на нападението и за доброто настроение в отбора. А на 18 години Цецо с един финт изпрати самия Джачинто Факети на пет метра на лекоатлетическата писта на стадион "Васил Левски" За сведение на по-младите - 190-сантиметровия гранитен италианец Факети е най-добрият ляв защитник в света за всички времена и бе капитан на непобедимата армада от 60-те години Интер (Милано). Със същия финт “Малкият чугун”, както наричаха Цецо, “счупи” гръбнаците и на другите двама корифеи в тази област - Руди Крол и Паул Брайтнер. Тримата най-добри леви защитници в света бяха трогателно безпомощни срещу “Човека с един финт”…
Изчерпал и последния атом от физическите си сили в епохалната битка с Аякс, Цветан Атанасов бе сменен в 107-ата минута от Стефан Михайлов. Това бе ход, който промени футболната история.
Днес “Човекът с един финт” от ЦСКА живее в родното си село Хераково в модерна двуетажна вила сред огромна цветна градина, която според гостите е “малко кътче от рая”. Сред идилията на Шоплука Цецо и неговата съпруга Таня все пак имат един проблем - дали царската туршия няма да втаса, преди да са изпекли ракията и царевицата. Кой знае, може би това именно е щастието?

АСПАРУХ НИКОДИМОВ
Бе космическата совалка на ЦСКА в продължение на 11 години и притежаваше неофициалната титла на футболист, пробягал във всеки мач над 10 километра. Не, само да не си помислите, че Паро беше някакъв житен бегач, дърводелец без грам техника! Продукт на “футболната Сорбона” - Коньовица, което автоматически означава супертехник, Никодимов беше жертван в името на ЦСКА: “Паре, при корнерите трябва да се връщаш и да пазиш оня, черния от Левски”, “Паре, Марата е контузен и днес ще играеш ляво крило…”
“Футболният Сизиф” Аспарух Никодимов всъщност беше великолепен играч и това го доказа и на финалите на две световни първенства. А на мексиканския Мундиал-70 изстреля от 30 метра такъв страхотен удар във вратата на Сеп Майер, който легендарният германски вратар видя час след 25 години - в “Антология на най-красивите голове”, излъчена по спортния канал DSF…
Сега един трагикомичен епизод от трудовата биография на Аспарух Никодимов. Ненадминат майстор в играта с глава, в мачовете със Славия Паро пазеше централния нападател на "белите" Божидар Григоров - колос от 190 см на 90 кг предимно мускули. При поредната битка на втория етаж Боби Григ забива страхотен лакът в гърлото на Паро, който се строполява на терена като ударен от мълния. Лекарският екип на “армейците” реагира мигновено и д-р Гевренов му прави изкуствено дишане “уста в уста”. Петър Жеков отчаяно се хваща за главата, приближава се към мястото на инцидента без капчица кръв на лицето си и изпъшква: “Вода, божичко, вода!”, след което… се просва неподвижно на тревата. Лекарският щаб на ЦСКА е в паника - кого да спасява по-напред? След благополучния изход добрякът Бат`Петьо обяснява с неизменната си усмивка: “Уплаших се, бе!” Помислих си, че Паро вече е изстинал и докторът го целува за последно… “
Слава Богу, Аспарух Никодимов е жив и здрав до ден-днешен и сега предава безценния си опит в града на поетите и липите. Неведоми са пътищата футболни.

ПЕТЪР ЖЕКОВ
На 16 години е централен защитник на националния юношески отбор, където резерва му е един източил се момчурляк с едва наболи мустачки на име Димитър Пенев. На 17-годишна възраст той вече е стопер в мъжкия отбор на Раковски (Димитровград) и играе в някаква зона, от която въобще не се изпада. А след това се намесва съдбата. Озарен от божия промисъл, треньорът решава да преквалифицира снажния стопер в нападател. И започват голове без край…
Безмилостен екзекутор на вратарите, човек с добро сърце и широка усмивка, през 60-те години Петър Жеков дели славата на най-добър реализатор в Европа с “баварската машина за голове” Герд Мюлер и с “Черната пантера от Мозамбик” Еузебио да Силва Ферейра. Головете на Жеков са неделима част от футболната история на България и от фолклора на родния запалянко. През 1971 г. се играе голямото дерби ЦСКА - Левски-Спартак. Армейските футболисти водят с 1:0 и вече се виждат победители, когато в 89-ата минута Павел Панов изравнява резултата. Сектор “Б” на стадион “Васил Левски” прилича на кратер на вулкан, запалянковците размахват сини знамена и се прегръщат от радост. Футболистите на ЦСКА с наведени глави тръгват към центъра, а централният защитник на Левски-Спартак Добромир Жечев трескаво умолява съдията Гочо Русев да даде само две минути продължение. Русев кимва с глава. “Армейците” изпълняват центъра, топката не е минала и два метра, и Петър Жеков изстрелва страхотен снаряд, който се спира зад гърба на слисания Стефан Стайков. Но с това историята не свършва. Сектор “Б” ликува шумно, а най-нетърпеливите зрители вече са тръгнали към изходите на стадиона и мнозина не разбират крайния резултат. След мача Иван Вански - запалянко номер 1 на Левски през 60-те години, кани група приятели в тогавашната механа “Ляскова среща”. Веселата компания вдига тост след тост за любимия Левски и черпи всички присъстващи за “Невероятния гол на Павката Панов”и за спечелената една точка. След бурната нощ компанията се разотива в ранните утринни часове и изведнъж Вански забелязва на първа страница на вестник “Народен спорт” огромно заглавие: “ЦСКА - Левски-Спартак 2:1” …
През последните години Петър Жеков работи като селекционер в ДЮШ на ЦСКА. Хлапаците с червени фланелки от школата едва ли подозират, че възпълният побелял добряк с детска усмивка, която никога не слиза от лицето му, някога бе голямото безсъние на всички вратари в България и Европа.

ГЕОРГИ ДЕНЕВ
Беше гений, това не отричаха дори и враговете му, които бяха цял легион. Притежаващ редкия дар да предизвиква, да буди противоречиви мнения, той бе боготворен и отричан, възхваляван и освиркван. Почитателите му твърдяха колкото на шега, толкова и сериозно, че са преди всичко цеДЕНЕВИСТИ, и припомняха как неудържимият дрибльор докара до тих ужас цялата защита на Байерн начело със самия Франц Бекенбауер. Противниците му пък считаха, че той, деликатно казано, е конфликтна личност, нямаща нищо общо с дисциплината. Какво пък, разни хора - разни идоли…
През пролетта на 1977 г. Денев играе цяло полувреме в дерби с Левски-Спартак със счупена ключица и бинтована ръка. Стиснал зъби, русокосият нападател “мъкне на гърба си” централния защитник на “сините” Кирил Ивков и атакува неудържимо. Всяко негово докосване до топката предизвиква неистови аплодисменти в червената половина на стадиона, а лекарят на ЦСКА д-р Гевренов, стиснал нервно чантата в ръцете си, всеки момент е готов да полети към терена. Луда глава! - ще възкликнат някои. Самоубийствен героизъм и глупава александърматросовщина! - ще отсекат презрително други. Възможно е! Но Георги Денев бе именно такъв.
А на мача с Аякс още в четвъртата минута Георги Денев се сби с “хладнокръвния убиец” Йохан Неескес. Гошо започна пръв… Веднага след началния сигнал Йохан Втори се зае да изпълнява своята важна мисия в тактическата концепция на Аякс - тоест да коси всичко живо около себе си на радиус десет метра. Гошо го бутна на тревата и после му стъпи на шията! Неескес успя да се изправи, отвърна светкавично на удара и двамата се вчепкаха… Швейцарският съдия Букели едва разтърва двамата ужасни и велики футболисти!
Неотдавна един 24-каратов цеДЕНЕВИСТ ме попита: “Абе какво прави Гошо, къде изчезна този човек?” Вместо отговор, вдигнах неопределено рамене “Знам само, че кара мерцедес. Вярно, стар модел, но мерцедес. И ходи на лов за глигани.”

ДИМИТЪР МАРАШЛИЕВ
на младини страдаше от атипично професионално заболяване, което може да се нарече “синдром на остра непоносимост към отбор със сини фланелки с надпис ЛС”. Годините минаваха, десните защитници на “сините” се сменяха - Джек Раби (Иван Здравков), Ален Делон (Стоичко Пешев), Пилето (Милко Гайдарски, лека му пръст), но резултатът бе неизменно един и същ: дежурен гол на Димитър Марашлиев.
“Бомбардировачът от Харманли”, моля да ме извините за клишето, беше голям на големите мачове. Ако Марашлиев беше ловец, над камината в семейната му вила в Батулия на челно място щяха да висят като трофеи скалповете на “вечния” Дино Дзоф и на “Котката” Сеп Майер.
Точно 30 години след голямата битка с Аякс Димитър Марашлиев разказва с библейска простота: “Признавам, че не помня как вкарах гола. Всички подробности ги научих на другия ден от вестниците - как Гошо Денев е центрирал, как съм надскочил двама холандци и т.н. Никога обаче няма да забравя Сурбиер. Той е най-трудният защитник, срещу когото съм играл. Ритал ме е Клаудио Джентиле, пазили са ме “Булдога” Берти Фогст и “Косачката на Бундеслигата” Шварценбек, но Сурбиер летеше като ракета. Тия русоляви холандци със стъклени очи май наистина бяха извънземни…”
В новото време подполковник о.з. Димитър Марашлиев живее в шикозния столичен квартал “Лозенец”, кара джип (ако трябва да бъдем прецизни - “Лада Нива”) и е щастлив и богат човек. Богатството му се измерва най-вече със свободното време, което използва за игра на волейбол с 11-годишната си внучка Катя на вилата в Батулия.
На
СТЕФАН МИХАЙЛОВ
Му трябваха точно девет минути, за да влезе във вечността. Ето как стана това. В 107-ата минута на мача с Аякс Михайлов влезе на мястото на Цветан Атанасов, а в 116-ата със смъртоносен удар от около 30 метра изпрати топката неспасяемо в мрежата на парализирания Стуй. Това бе публична екзекуция пред 70 000 свидетели!
За сравнително краткия си престой сред “червените” Стефан Михайлов така и не успя да преодолее излъчването на големите звезди на ЦСКА. Стефчо се обръща към тях на “Ви” и никога не забравя да постави пред името на треньора “другарю”. Само пред най-добрия си приятел Цоньо Василев непрекъснато повтаря: “Ке си одим у Кюстендил. За мене Кюстендил е Париж...” И в един, казано честно, немного прекрасен ден Стефан Михайлов се върна в “своя Париж”. От този момент следите на “Убиеца на Аякс” се губят. Според някои Стефан Михайлов сега е собственик на магазин за дрехи в родния Кюстендил, бизнесът му просперира и той е станал 150 килограма?! Според други точно обратното - след дълги години работа като миньор Стефчо сега живее от пенсията си и е станал само кожа и кости. Според трети… Впрочем излишно е да продължаваме със слуховете. Единственото нещо, което се знае със сигурност за “Убиеца на Аякс”, е, че синът му Иво Михайлов играе в Локомотив (Пловдив).

Пламен Янков
Се включи в битката с Аякс в 106-ата минута и веднага се хвърля на абордаж срещу дългокосите холандци. Така, както игра във всичките си мачове със свещената червена фланелка.

Това е, господа, историята на 13-те мъже, които победиха “Великия Аякс”.”

24 ноември 1973 г. - първи 1/8 - финал за КЕШ
Аякс 1
Стуй, Сурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Хаан, Неескес, Г.Мюрен, Реп, Мулдер, Кайзер (72-А.Мюрен)

ЦСКА 0
Йорданов (79-Филипов), Зафиров, Янков, Василев, Колев, Пенев, Средков, Никодимов, Жеков, Денев, Марашлиев

Голмайстори: 1:0 Кайзер (14)
Съдия: Гоу (Уелс)
Олимпийски стадион, 30 000 зрители

7 ноември 1973 г. - втори 1/8 - финал за КЕШ
ЦСКА 2 (след продължения), в редовното време 1:0
Йорданов, Зафиров, Колев, Василев, Средков, Пенев, Атанасов (107-Михайлов), Никодимов, Жеков, Денев, Марашлиев (106-Янков)

Аякс 0
Стуй, Сурбиер, Хулсхоф, Бланкенбург, Крол, Хаан, Неескес (77-Шилхер), Г.Мюрен, Реп, Мулдер (70-Ван Дорд), Кайзер

Голмайстори: 1:0 Марашлиев (6, Михайлов (116)
Съдия: Бухели (Швейцария)
Стадион ,,Васил Левски”, 70 000 зрители “

foursquare
05-24-2005, 10:50
“АРМЕИСКИЯТ” ДУХ ПРЕКЪРШИ ЮВЕНТУС

На 13 септември се навършват точно 10 години от един уникален успех - 3:2 над Ювентус. Тогава ЦСКА не беше в най-доброто си състояние. Въпросът кой ще води тима през новия сезон бе отлаган и едва в последния възможен момент отборът бе поверен на Божил Колев. Когато стана ясно, че в първия кръг от турнира за купата на УЕФА "армейците" трябва да излязат срещу Ювентус, оптимистите бяха съвсем малко.

Първите мачове в шампионата също не бяха никак обнадеждаващи. Стартирахме със загуба в Добрич (0:1), а след това паднахме и при второто си гостуване на Спартак (Пд) с унизителното 0:4. Двете победи на "Армията" :срещу Монтана и Шумен и фактът, че в предварителния кръг на УЕФА елиминирахме Арарат (Ереван), едва ли можеха да успокоят някого.
По същото време в Ювентус течаха сериозни преобразувания. Вече 8 години "Старата госпожа" не можеше да ;е пребори за "скудетото" и въпреки някои успехи в КНК и УЕФА фамилията Аниели, която притежаваше клуба, реши, че е време за промени не само сред футболистите, а и при ръководството. Легендарният нападател от 70-те години Роберто Зетега получи оперативната власт в клуба. Треньорският пост пък бе поверен на Марчело Липи, който тогава бе просто един перспективен специалист, почти неизвестен извън Италия.
Италианците имаха идеално балансиран отбор както по линии, така и като възраст. В него имаше опитни играчи като Виали, футболисти, тепърва навлизащи в зенита си, като вратаря Перуци, Дидие Дешан, и млади суперталанти като Алесандро дел Пиеро.
Какво можеше да противопостави ЦСКА срещу тези светила? Честно казано, не особено много. На вратата имаше изключителен талант като Румен Ненов, който за съжаление така и не успя да се реализира напълно. Лъчезар Танев играеше последния сезон в кариерата си и вече бе далеч от предишната си класа. Най-сериозните имена в състава бяха Петър Михтарски, Христо Коилов и Станимир Стоилов. Откровено казано, в отбора имаше и футболисти като Ради Видов, Мартин Горанов, Христо Войнов, Милен Ив. Петков (не става въпрос за национала Милен Петков), които в друго време трудно биха намерили място на "Армията". И въпреки всичко на 13 септември 1994 г. се видя каква е разликата между ЦСКА и останалите български клубове. През първото полувреме "армейците" бяха равностойни на именития си противник и не допуснаха да се стигне до някакво смазващо превъзходство за Юве. Дори Стойчо Стоилов и Михтарски пропуснаха две идеални възможности за гол. Все пак шест минути преди почивката Порини изведе гостите напред.Останаха сериозни съмнения, че топката всъщност не е преминла голлинията, но швейцарският рефер Рьотлисбергер бе сравнително близо и без колебание посочи центъра. До края на полувремето оставаха броени секунди, когато Петър Михтарски изравни. След почивката Милен Петков бе близо до гола, но съвсем малко не му достигна да засече топката пред опразнената врата. Малко по-късно след много остра атака на "армейците" защитниците и Перуци едва успяха да избият в корнер. И тогава стана нещо уникално, което лично аз ще помня цял живот. След изпълнението на ъгловия удар топката бе върната далеч назад, а след това препратена към Милен Радуканов. Той бе на левия фланг, на самия ъгъл на пеналтерията. Пасът бе доста балонен, но противно на всякаква логика, като се има предвид, че става въпрос за защитник, Радуканов я спря с гърди и шутира от въздуха. Кълбото описа невероятна траектория и се заби по диагонала в обратния ъгъл зад безпомощния Перуци. Невероятното вече изглеждаше възможно. Точно шест минути по-късно обаче Дел Пиеро изравни. Но и това не бе краят. В 82-ата минута ЦСКА спечели пряк свободен удар почти на границата на пеналта. Зад топката застана Михтарски. Ударът му не бе най-силен и този път Перуци успя да реагира. Топката обаче бе идеално насочена в десния горен ъгъл и се оплете и в мрежата. А после дойде мигът на факлите, озарили небето на София.
Така ЦСКА спечели една от най-великите си победи в евротурнирите, без звезди, със скромен, дори посредствен състав, но с несломим дух, който никой друг в Загорка "А" групата не притежава.


13 септември 1994 г., Купа на УЕФА, 1/32-финал

ЦСКА - ЮВЕНТУС 3:2

0:1 Порини (39), 1:1 Михтарски (44), 2:1 РадуД канов (70), 2:2 Дел Пиеро (76), 3:2 Михтарски (82)'

ЦСКА: Р. Ненов. 3. Мачев, Хр. Войнов, М. Радуканов, Р. Кирилов, ф. Филипов (70-Горанов), М. Петков (65 - Зафиров), Ст. Стоилов, П. Михтарски, В. Павлов, Хр. Коилов

ЮВЕНТУС: Перуци, Ферара, Ярни, Торичели, Порини, Мароки, Ди Ливио, Дешан, Виали, Такинарди, Раванели (68 - Дел Пиеро)

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

Стадион: "Българска армия" ? 15 000 зрители

foursquare
05-24-2005, 10:50
Интер-ЦСКА 1:0, 03.05.1967 година, Болоня


В броя на "7 дни спорт" от 03.05.2003 откриваме публикация, която прави похвален опит за припомняне на една велика дата от историята на българския футбол. Датата, фокусирала вниманието на екипа е 3 май 1967 година, а срещата, предизвикваща и днес, 36 години по-късно, емоции сред запалянковците е третият решителен полуфинален двубой "Интер" (Милано) - "ЦСКА" (София).
Това е удобен повод да се опитаме да разшифроваме следният текст от материала в "7 дни спорт":
”(Решението на клубните шефове да изберат италианския град за домакин на мач, който трябва да бъде игран на неутрален терен, още буди спорове.)”,
и да изложим версия за случилото се преди 36 години, която с оглед на фактите изглежда единствено вероятната и достоверната.
В онази далечна 1967 - ма, "ЦСКА" играе третият полуфинален мач от купата на европейските шампиони с "Интер" не на неутрален терен, както предвиждат правилниците и разпоредбите на УЕФА, а в Болоня, Италия. Тезата, която ще очертаем в следващите редове, е че причина за това неадекватно решение е неприкритата злоба и завист, която председателят на Българска федерация по футбол, болният лефскар Недялко Донски, демонстрира към най-ГОЛЕМИЯ български отбор.

Малко предисловие.

Фигурата на ръководителя на федерацията от 1962 до 1970 – Недялко Донски, изплува на повърхността винаги, когато се захванем с подуянските посегателства над футболната игра. Известен с крайните си “сини” пристрастия, той не веднъж прави скандални опити за уронване престижа на честното спортсменско състезание и за нерегламентирани въздействия върху изхода на шампионатите по футбол. С цялостната си дейност във федерацията, Донски ни дава недвусмислени сигнали, че е упражнявал властта дадена му от хора, стоящи над него в йерархията на българската държава и спорт, в услуга на един отбор. Отборът от Подуяне.

Няколко факта.

Факт №1.
За наглото използване на служебното положение от Н.Донски свидетелства съпругата на Георги Аспарухов - Величка Аспарухова в "Меридиан Мач" от 19.12.2002.
“Ръководството на Ботев наистина ни осигури жилище. След нашето решение да останем в Пловдив Недялко Донски съвсем директно ми заяви, че каквито и планове да имаме за бъдещето, той и останалите отговорни фактори от федерацията няма да допуснат Георги да продължи кариерата си в Ботев и след уволнението си.”
“Така и става. Почти всички футболисти на Ботев остават с впечатлението, че Гунди се е отметнал. Единствено треньорът Георги Генов е информиран, че всичко става след височайша намеса отгоре.”

Факт №2.
Прословути са заплахите на Н.Донски към Никола Цанев. Отказът на Цанев да се завърне на Герена, където играе като юноша, принуден от териториалния принцип на разпределение, довежда до състояние на афект Н.Донски, който открито заплашва голмайстор №1 за 1964, че ще види националния отбор през “крив макарон”, ако не облече подуянския екип. Което се и получава на практика. Непокорството на Цанев му коства мястото в националния отбор, където един от най-талантливите наши футболисти записва едва 6 мача и 3 гола.

Факт №3.
Характерен епизод от сагата “Н.Донски” се разиграва след 1963г., когато има спад в играта на армейците. " Донски и “отговорните фактори” в БКП започват да умуват как да подпомогнат Лефски. Шефът на футболната федерация се досеща, че Чехия е сребърен медалист на световното в Чили и бронзов на европейското 1960, а треньор е Рудолф Витлачал. Недялко Донски прави необходимото и се обръща към отговарящият за спорта в ЦК на БКП – “Нали чехите са братя, нека да помагат. Викай Витлачил”. През нашето ЦК на БКП до чешкото ЦК и през 1964 година желанието за голям треньор на Герена става реалност.
”Най-трудно бе да придумаме финансовото министерство да даде валута за заплатата на Витлачил – спомня си Донски – Всеки валутен лев се отпускаше със специално разрешение. Знам, че чехът си взимаше парите от някакво гише в Народната банка.” Витлачил е сложен да тренира едновременно националния отбор и Лефски като противовес на успехите на "ЦСКА". Той получава служебен апартамент от 120 кв.м. на бул. Витоша, кола, безплатни купони за храна в стола на МВР и две сметки – валутна и левова.
Извършеното от Донски оперативно мероприятие по привличането на световен капацитет в треньорския занаят, какъвто е Витлачил, поставя един тим – подуянският в безкрайно привилегирована позиция по отношение не само на "ЦСКА", но и на останалите клубове в страната. "

Изброените факти, както и множество други, които поради физическа невъзможност няма да маркираме в момента, ни дават пълно основание да се доверим на разказите на очевидците за намесата на Донски в казуса по избор на терен за третият полуфинален мач през 1967.


"Интер" - "ЦСКА", Болоня, 1967 година.

Веднага трябва да се внесе уточнението, че в онези години решенията за това къде ще се играе дадена среща са се взимали не от отделните клубове. Контактите с УЕФА по уточняването на подробностите около международните двубои са се осъществявали от федерацията ни по футбол, което предоставя прекрасна възможност пред Н.Донски да попречи на “ЦСКА" да играе срещата си с "Интер" на предварително обявения стадион в Грац. И той се възползва от нея. Грац е отказан от федерацията с мотивировката, че не е удобен за телевизионно предаване. Така българският първенец е хвърлен в неравната битка в Болоня (Италия) пред 25 000 фена на "Интер".
Заслепен от “сините” си пристрастия и движен от девиза "Я не сакам на мен да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле", ръководителят на българския футбол Н.Донски умишлено работи в ущърб на единственото СТОЙНОСТНО НЕЩО създадено в България за последния век– "ЦСКА". Донски, ведно със силно изразеното пролефскарско лоби в БФФ и партийната върхушка, не пропускат случая да нанесат удар по амбициите на един млад отбор, какъвто е БЪЛГАРСКИЯТ "ЦСКА", да атакува най-високото стъпало в Европа.

Предателството на Донски и сподвижниците му от доминираните от фанатизирани привърженици на Лефски ЦК на БКП и БФФ, слагат кръст на надеждите роден тим да достигне ФИНАЛ в най-авторитетната европейска клубна надпревара.
Армейците губят, но напускат турнира с гордо вдигната глава и рекорд по изиграни мачове – 11. Български представител за първи път се нарежда сред 4-те най-добри отбора на Европа. С безупречната си играта в тези три велики мача "ЦСКА" пише една от най-славните страници в историята на родния футбол и печели много авторитет сред световната футболна общественост.

Отзивите в Европа.
Вестник “Кориере дела сера”:
“Интер” изстрада до последната секунда класирането си за финала. А българите бяха близо до нова сензация – да повторят още веднъж проклетото изравняване.”

Необходимостта от паралелно разглеждане на настоящето и миналото, което правим тук, във виртуалното пространство, е от първостепенно значение за да се установят категорично всички онези нагласи, поради които ние не можем и никога няма да можем да вярваме в добрите намерения на симпатизантите на подуянския спорт. Непрекъснатото връщане назад, към уроците на историята е израз на нуждата от намирането на нови и нови доказателства, че манипулациите и предателството са естественото поведение на подуянци в течение на цялото им позорно съществуване. В крайна сметка, такъв паралел трябва да се прави и за да се разбере, че не Играта, носеща наслада е основната мисия на “подуянския” клуб и кръжащите около него журналисти, функционери, ръководители и деятели, а понятието “футбол”, но като “разработка” и като средство за постигането на някакви други, съвсем извън футболни и извън спортни цели.



“Александър Манов за 60 те

Какво помниш от сблъсъците с Интер?

Интер беше страхотен отбор с много голяма слава и големи футболисти. Факети беше първият бранител, който внесе понятието атакуващ защитник. Дотогава защитниците стигаха до центъра и се връщаха. И в трите мача играчите на Интер бяха безпрекословно уверени, че ще ни победят леко. Като стана 1:1, затворих играта и се опитаха да спрат идеите на българите. Третият мач завърши не без помощта на съдията 1:0. Тези приказки, че ръководството на ЦСКА се е съгласило заради един автобус мачът да се играе в Болоня, а не в Австрия, не отговарят на истината.

Обичам те
05-24-2005, 11:05
Направно си се трудил ми се струва.Всеки уважаващ отбора си ЦСКА-р малко или много е чувал за тези победи.А не вярвам и феновете на други отбори да прочетат това. :roll:

foursquare
05-24-2005, 11:07
Нека го видят и написано ,да не си мислят,че това е само на думи !!

BlinDBoY
05-24-2005, 11:45
Аххх тиииии,ЦСКА-ар мръсен предател такъв само ЛЕВСКИ АЛЕ АЛЕ АЛЕ :P :P :P :P :P :P :P :P

foursquare
05-24-2005, 11:50
повярвай ми не съм гаден, но съм цскар ;)

`cannibal`girl
05-24-2005, 12:06
Аххх тиииии,ЦСКА-ар мръсен предател такъв само ЛЕВСКИ АЛЕ АЛЕ АЛЕ :P :P :P :P :P :P :P :P

kurabiika
05-24-2005, 20:20
аз съм за ЦСКА :wink:

05-24-2005, 21:09
Мерси човече ,честита и на теб и на всички червени юзъри!

Шампиони на България ние смеее,ние сме ние сме шампиони на България ние сме :!: :!: :!:

foursquare
05-24-2005, 21:29
aneD]Мерси човече ,честита и на теб и на всички червени юзъри!

Шампиони на България ние смеее,ние сме ние сме шампиони на България ние сме :!: :!: :!:

Ей ти си свестен като ЖЕна си ! двойка свестни хора ! БРАВО

КОЙ СЕГА Е НОМЕР 1,ЦСКА Е НОМЕР 1
ЧЕСТИТА 30-та ТИТЛА

05-24-2005, 21:44
и от мене честито на всички армейци, сега се връща Саката и Велизар и дано с класни играчи направим и нещо добро в Европа

foursquare
05-24-2005, 21:47
aneD]и от мене честито на всички армейци, сега се връща Саката и Велизар и дано с класни играчи направим и нещо добро в Европа



и прайм стадион като на блекбърн и какво повече ни трябва ;)

05-24-2005, 21:57
aneD]Мерси човече ,честита и на теб и на всички червени юзъри!

Шампиони на България ние смеее,ние сме ние сме шампиони на България ние сме :!: :!: :!:

Ей ти си свестен като ЖЕна си ! двойка свестни хора ! БРАВО

КОЙ СЕГА Е НОМЕР 1,ЦСКА Е НОМЕР 1
ЧЕСТИТА 30-та ТИТЛА
честито на 7-мото небе съм направо
на стадиона беше лудница имаме най-добрата публика

foursquare
05-24-2005, 22:01
И аз бях на стадиона,направо си умряяяяяях от кеф , а утре да не ти казвам какво ще стане ако бием пак левскарите, ДВОЕН Празник , изпращането на брат ми и ЦСКА КУПАТА :)) малее

Dorianchety
05-28-2005, 10:33
LEVSKI,obi4am vi :D

gazovia
05-28-2005, 14:54
КОЛКО ПЪТИ ШАМПИОН?
30 ПЪТИ ШАМПИОН, а за уефски КУР ОТ СЛОН

Г0ст
12-25-2005, 03:03
Абе рових си аз из архива и попаднах на тази тема........та не че имам нещо против Дър......Левскарите ама........



22.12.2005 - Армейците обраха наградите на Топспорт

Армейците обраха наградите на официалната церемония по награждаване в четвъртото издание на “Спортните личности на годината” – националната анкета на “Топспорт”.

За “Най-добър треньор в България” логично бе избран старши треньорът на ЦСКА - Миодраг Йешич (1354 гласа).

“Най-добър български отбор” е ЦСКА (1350 гласа) с 237 гласа пред втория.

За “Най-добър български футболист” призът грабна Велизар Димитров с 969 гласа. В десетката са още: Валентин Илиев - 3-то място (396 гласа), Емил Гъргоров - 5-то място (273 гласа), Христо Янев – 6-то място (228 гласа).

GLeZoRanA
12-25-2005, 08:26
Е няма какво да говорим ЦСКА си е номер 1

Ogiiiii
12-25-2005, 17:39
nai-veliki machove na cska xaxax tarsete gi v mestnata videoteka na shtanda FaNtAsTiKi ;-)))

Simply.Lethal
12-25-2005, 17:58
Жалко, Генов не помага
срещу Славия от (Прага)
и на чехите е ред:
"КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ"?

И чешка бира хладна,
приемам я с усмивка жадна,
Хамбургери мятам пак наред,
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

Монако, отбора френски
не държа се джентълменски
в резултат-свински пастет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

Генерала редник стана,
Стойко в стойка Г застана,
всички в очакване,трепет...
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

А червени хулигани
пак прибраха се насрани
гредите режат за късмет
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

Върнаха се от Монако
А на Армията ги питат плахо:
КОЙ СЕГА Е НОМЕР 5?
"Курви сте" звучи навред
-всички питат
КОЙ СЕГА Е НОМЕР ПЕТ?

http://www.levskinfc.com/vremenno/svin/svlogop.jpg


ВЕСЕЛА КОЛЕДА ЧОРБЕТА !

Г0ст
12-26-2005, 02:37
Xaxa.И това го казва някакъв Клизмар.Иначе щом си падаш по крадене на песнички ще ти дам и аз нещо молко в отговор.

идваме от север
идваме от юг
всичките армейци
до един сме тук
и духът на гунди
пак ще оскверним
за това момчета
не жалете глас

а гунди е шофьор а алее алее......и т.н.:lol: :lol:

И мерси за поздрава.Аз не мисля да ти я честитa.

P.S.
ГОВЕДА СИНИ ВИЙ ПАК СТЕ ВТОРИ,
А НИЙ ЧЕРВЕНО-БЕЛИ ШАМПИОНИ!!!

P.P.S Ако ще си разменяме снимки,ето една на ваща агитка (http://baimangau.hit.bg/mango7.jpg)

Simply.Lethal
12-26-2005, 11:25
Xaxa.И това го казва някакъв Клизмар.Иначе щом си падаш по крадене на песнички ще ти дам и аз нещо молко в отговор.

идваме от север
идваме от юг
всичките армейци
до един сме тук
и духът на гунди
пак ще оскверним
за това момчета
не жалете глас

а гунди е шофьор а алее алее......и т.н.:lol: :lol:

И мерси за поздрава.Аз не мисля да ти я честитa.

P.S.
ГОВЕДА СИНИ ВИЙ ПАК СТЕ ВТОРИ,
А НИЙ ЧЕРВЕНО-БЕЛИ ШАМПИОНИ!!!

P.P.S Ако ще си разменяме снимки,ето една на ваща агитка (http://baimangau.hit.bg/mango7.jpg)

Абе мангал ти знаеш ли кой е Гунди? Знаеш ли какъв е бил и какво е направил тоя човек или просто докато поредния наркоман с червен шал те ебе си я е пеел и ти от там си прихванал.

ТУРЦИ СТЕ !

http://www.levskinfc.com/vremenno/svin/pop.jpg

`Death`Whore`
12-26-2005, 11:31
Едно нещо не мога да разбера - защо трябва да се гаврите с починали хора? Човекът може да е бил всякакът, но е умрял, все пак...не е добре да обиждате мъртвите...

`Death`Whore`
12-26-2005, 11:36
Имах предвид Гунди, а него го псуват цесекарите.

Simply.Lethal
12-26-2005, 11:37
Едно нещо не мога да разбера - защо трябва да се гаврите с починали хора? Човекът може да е бил всякакът, но е умрял, все пак...не е добре да обиждате мъртвите...


Човекът и бил велик футболист и още по-велик човек. Човек, заради когото са идвали по 50 000 на стадиона. Човек, който е играл само в България, но е признат в целия свят. Около половин милион души се стичат на погребението му.

Но тия неща ония червен галфон няма как да ги знае. Но по принцип като не знаеш нещо мълчиш, а не говориш простотии.

Simply.Lethal
12-26-2005, 11:39
защото синята злоба винаги е била огромна...
да и фен на Левски, значи да си вечно плюещ другите..
да си човек, който не харесва играта, а иска да се наложи с всички средства (най- често извън терена)
даже не знам как могат да си кръстт мизерния отбор на името на Апостола... а после малоумниците даже отъждествяват отбора с Левски...
жалка картинка...

Ето ти една жалка картинка бе пич? Ти с тия мърши ли се олицетворяваш. ТОВА СТЕ ВИЕ !

http://www.levskinfc.com/vremenno/svin/dvf.JPG

`Death`Whore`
12-26-2005, 11:42
Няма значение дали е бил добър или не.

Simply.Lethal
12-26-2005, 11:46
Едно нещо не мога да разбера - защо трябва да се гаврите с починали хора? Човекът може да е бил всякакът, но е умрял, все пак...не е добре да обиждате мъртвите...


Човекът и бил велик футболист и още по-велик човек. Човек, заради когото са идвали по 50 000 на стадиона. Човек, който е играл само в България, но е признат в целия свят. Около половин милион души се стичат на погребението му.

Но тия неща ония червен галфон няма как да ги знае. Но по принцип като не знаеш нещо мълчиш, а не говориш простотии.


виж сега момченце...
ако ще се обиждаме давай направо
съмнявам се, че си гледал Гунди как играе или че си го познавал за да твърдиш, че е бил велик играч...
но аз си спомням как викахте на Стоичков...
а Сираков си свали гащите пред вашата агитка...

никога не съм викал против гунди за разлика от тебе комплексарю, който винаги е готов да обижда заслепена, но не и да води нормален диалог
защото с такива като вас не се говори...
слагате си сините очилца и мозъка ви излиза в почивка...

Не съм имал ЧЕСТТА за съжаление да гледам на живо Гунди, но достатъчно съм чел и достатъчно съм гледал, за да знам, че подобен човек не може да бъде обиждан. Въобще не може да бъде сравняван със Стоичков или с когото и да е.

А аз нормално с човек, не с човек, а с боклук, който си позволява да говори подобни неща за него аз нормално не мога да говоря. Това е положението. Ти не си викал против Гунди - браво, но все пак си част от стадото, което ги вика тия неща. Лошо ...

Simply.Lethal
12-26-2005, 12:02
ама ти си тъп...
значи ако съм цесекар нищо, че не съм викал против Гунди пак съм викал против него така ли???


ебем ти логиката синя...

Ти кво искаш? Поздравление? Дреме ми, че не пееш против Гунди - това не е нищо особено, т.к. просто никой не би трябвало да вика против него.

Абе както и да е няма да се занимавам с теб. За ония неандерталец Г0ст ставаше въпрос.

Г0ст
12-27-2005, 17:44
ама ти си тъп...
значи ако съм цесекар нищо, че не съм викал против Гунди пак съм викал против него така ли???


ебем ти логиката синя...

Ти кво искаш? Поздравление? Дреме ми, че не пееш против Гунди - това не е нищо особено, т.к. просто никой не би трябвало да вика против него.

Абе както и да е няма да се занимавам с теб. За ония неандерталец Г0ст ставаше въпрос.


Дали съм педераст може да питаш майка си.А инаге за Гунди и като цяло за всичките ви звездим знам много по-вече от теб,защото уважавм противника си,а несъм куха лейка като тебе и повечето дърварчета.А иначе тия снимки ги слагайте колкото си искате.И аз мога да си купа едно синио шалче и на се снимам там пред Левси плюейки го или нещо подобно.Така че неми ги показвайте тия снимки,защото всъшност на тях сте ВИЕ

exploitedteen - вярно е,че и при нас има тъпи парчета,но неме бъркай с едно от тях.Те не зачитат живите ни личности,а искат от нас да се кланяме на техните вече починали.Може да не е добре да си говори протев вече починал човек,но срещу жив е двапъти по гадно.Защото на мъртвия и да му се кланяш няма да го върнеш.

Simply.Lethal ти случайно да знаеш,кога,как и къде са починали Гунди и Котков.А ?



http://forum.skycode.com/pic/25798-weareleski.gif

aHyC
12-27-2005, 17:57
ЦСКА Зафинаги!!!!!!!!!! :twisted: :twisted: :twisted:

ihateyou
01-12-2011, 20:27
ЦОНЬО ВАСИЛЕВ
Човекът от каучук играеше ляв или десен бек в стил “пленници не вземаме!”. Не, Цоньо в никакъв случай не беше грубиян, а железен защитник, за когото няма загубена или спорна топка (ако топката е спорна - значи е негова). Суператлет и своеобразен биологически феномен, мургавият шуменлия бе едновременно ляв защитник, халф и крило, а а ко се наложеше - и централен нападател. И още нещо - Цоньо Василев бе мъж, готов да воюва за честта на ЦСКА с нож между зъбите. Само един пример. Вечното дерби ЦСКА - Левски-Спартак, “армейците” бързо повеждат с 2:0. Тогава на сцената излиза безпристрастния служител на футболната Темида Атанас Матеев, който услужливо дава дузпа в полза на “сините”. В.Войнов пропуска. Следва нова дузпа, още по-измислена от първата. Р.Гочев вкарва. Цоньо Василев хваща Матеев за гушата, вдига го десетина сантиметра над зеления терен и просъсква: “Ако направиш мача равен, ще те удуша с тия две ръце!” Как завърши мачът ли? 2:1 за ЦСКА…
Цоньо Василев все пак не беше съвършен. В продължение на едно десетилетие на безкрайните лагер-сборове Цоньо си носеше от къщи една и съща възглавница. Суеверие или каприз на разглезена звезда? Самият Цоньо твърдеше, че с въпросната възглавница е свикнал така, както с ЦСКА и с жена си…
Участникът в сборния отбор на Европа (заедно с Йохан Кройф!), “червената фурия” Цоньо Василев в новото време работи като снабдител-закупчик във фирма за алуминиева дограма в родния Шумен.



________________________________________________



леле аз си мислех, че е поредната пияница която се занимава с момичета, когато дойде на нашата маса. И помислих, че е от водката разказът му за футбулната му кариера.