NAPISHI MI NESHTO SVOE!

[She-Devil]

Ako i ti obichash da pishesh v proza i v stixotvorna forma, to tuk ti e mqstoto!!!! :roll: :roll: :roll:

[NastyG]

"Ti plakal li si kakto plakah az
i molil li si Bog da te ubie!
Ti molil li si kakto molih az
da te pogylne adskata stihiq!
Ti stradal li si kakto stradah az,
udavena v okean ot bolka,
obichal li si kakto az obicham
ili vechno vsichko shte otrichash......."


Ei, tova nqma nishto obshto s moite chuvstva!

[sini4kata]

San-me4ta:)
Liubovta e ne6to svqto,
gre6na prikazka e tq.
Izpalva te sas svetlina i me4ti
dori,kogato sami4ak si ti.
Tq ne po4iva,ne stoi,
a vinagi s teb e,zapomni!
Tq te sre6ta i togaz
kazva ti zav4as
s tih,no qsen glas:
-Ela,ela.
Vij prez moite o4i sveta.
Ti stapisan v tozi mig,
otgovarq6 "OK" po4ti sas vik.
Otnesen ot tanca na zvezdite,
sanuva6 si me4tite.
6tom klepkite povdigne6 ti smuten,
ve4e vijda6 slanceto vav svoq den,
6te razbere6 6to e liubovta
i 4e tq priqtelka ti e sega!

[The Goodbye Girl...]

Цяла е луната и бели са звездите,
разбита е вратата и черни са стените.
Страха с отворени очи дебна,
кръвта на лунна светлина е черна.

[TupBush]

Купчина лайна ми излезе от гъза
паднаха лайната на дядо ми в устата
той ги глътна и главата му се пръстна !
Епа не съм ли поет ве !?

[Elitooooo]

Купчина лайна ми излезе от гъза
паднаха лайната на дядо ми в устата
той ги глътна и главата му се пръстна !
Епа не съм ли поет ве !?kato nika ti :arrow: oba4e ti si tap poet :roll: :wink:
are akto ne moje6 da izmisli6 ni6to svestno,6to ne mal4i6 tam :twisted: :!:

[VirginPunk]

Купчина лайна ми излезе от гъза
паднаха лайната на дядо ми в устата
той ги глътна и главата му се пръстна !
Епа не съм ли поет ве !?
Е тфа най-мноо досега ме изкефи:))
п.п. евала пич разведряваш малко
атмосферата в форума:)

[ZulAgrar]

Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.

Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цват, които да напомня за твоите очи.

Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.

На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!

На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!"

Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано.
И кой казва, че "няма песен без край"? "

Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."

В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край... "

Автор: Незнаен
P.P Заето от Дата.бг,но все пак адски мн ми хареса тази макар и тъжна история :cry: Много е хубава...Това е от мен.

[Ashley]

Не съм никак добра , но отврема навреме пиша нещо, защото така се чувствам по-добре.Даже съм ги писала стихчетата тук , но сега поне ще са на едно място.

Видя ли
Видя ли някога усмивка , мъничка искра...
Видя ли капка радост , не видя - видя тъга.

Лице необикновено , странно умсилено , от болка пречупено.
Душа прободена ,бавно изтеглена ,със злоба изсмукана.

Усещане различно ,причиняващо тъга,
излъчване объркващо , оставящо следа.

Изгубваш се бавно в тази самота ,
чудиш се какво ли причинява това.

Какво би могло да остави такова страдание,
да отнеме радостта от едно невинно човешко създание.

Нещо причинява това отчаяние ,
нещо открадва детското обаяние.

А желанието и надеждата си отиват ,
злобата и омразата със всички сили в сърцето се впиват.

Малко остава ...още малко тъга ,
малко почакай...още малко...и ще дойде краят на всичко това.

Прогонена от мрака

От утрото ще взема свежестта
и ще & изпи& хладно.
На обеда ще взема радостта,
усмихвайки се жадно.
Коприна ще откъсна от облаците
на небето тайно,
а после рокл&та ми ще уши&т,
удавени в морето птици.
Ши&та си ще накича с златни накити,
а косата ми ще изплетат лъчи самотници.
Без да искам ще се сливам със с&нката на мрака,
да изб&гам и да искам аз не мога.
Оттук нататък това е мо&та задача,
нощта с лъка си ще ме гони от зем&та.

Просяк
Със скъсана стара дреха
и зачервени тъжни очи
бос ходиш по снежна пътека
и прот&гаш ръка за пари.
Дете ти подхвърл& монета,
с радост взимаш & ти,
днес ще намериш утеха
в парче сух хл&б без пари.
А в острещната тиха але&,
добра се бие със зла маги&.
Дете цветни сълзи събира
и кръвта си опитва да скрие.
Да, това е детето,
подало ти златна монета.
То с болест коварна се бори
и своето щастие гони.
Хора много - и добри и лоши,
утре пак ще подхвърл&т стотинки
на бедни& прос&к.
А здраве на когото и да е ,
дори да иска,
н&ма кой да подаде.

Не искам

Не искам да виждам лъчите на слънцето,
те страстно дар&ват с любов и желание.
Не искам да следвам златистите пътища,
те лъжовно отвеждат човека към щастие.
Не искам да слушам плача на вълните,
те вечно се лутат в опит за спасение.
Не искам да чувствам капки по кожата,
те остав&т само следа от огорчение.
Не искам да виждам лицата на хората,
те посто&но прикриват своето мнение.
Не искам да знам за чуждите чувства,
те са просто едно кратко настроение.
Не искам да виждам тъгата в очите,
те изричат истината без съмнение...

Тъга в цветно

Последен полет над сиви& град ,
цветни капки дъжд стичат се пак.
Небето плаче със скрити сълзи ,
опитваш да скриеш сълзите и ти.

Отча&но следваш неосъществими мечти ,
старателно търсиш в тъгата бели следи.
Потъваш във времето на лилави& мрак ,
надеждата хвърл&ш в малки& св&т.

Букет от жестоко убити червени цвет& ,
угасват завинаги светлините над града.
Болка злобно се впива в човешка душа,
бавно открадва нейната вечна топлота

Предател

Тишина,обгръщаща нежно нощта ,
лунни лъчи ,скрити коварно в мъгла,
изгубени мисли б&гат тихо към ден& ,
криещ във себе си толкова неизказани слова.

Луташ се ,наранен и предаден,
криеш се ,да не бъдеш отново от думи измамен,
ти си вече мъртва душа ,
ти не искаш вече да знаеш какво е тъга.

Сега н&ма кой да те види ,
сега спокойно навеждаш глава ,
и никой не може да види сълзите ,
освен сенките на звездите.

Не чувстваш нищо ,
а само полъха на студени& в&тър,
не чуваш нищо ,
а само шума на водата ,
не виждаш нищо ,
а само лицето , на този ,който те предаде.

[girlpower]

Ей супер са много ми харесват!Аз имах само едно и го пуснах във темата за Тара!