PDA

View Full Version : Rengenovi i gama lachi,Mikrovalni-Fizika



05-31-2005, 19:32
Zdraveite,
1.Mnogo speshno mi triabva doklad za rengenovi i gama lachi!!!
2.Mikrovalni
{Fizika}
Blagodaria vi predvaritelno!!!

05-31-2005, 19:57
Рентгенови лъчи

През 1895 г. немският физик Вилхелм Рьонтген открива, че при облъчване на стъкло или метал с бързи електрони се получава неизвестно до тогава лъчение. По-късно в чест на откривателят му това лъчение е наречено рентгеново. Рентгеновите лъли са електромагнитни вълни с дължина на вълната от 10-3 nm до 10nm. Природни източници на рентгенови лъчи са Слънцето, звездите, някои радиоактивни изотопи и др. рентгеново излъчване се получава, когото метална мишена се бомбандира от електрони с голяма кинетична енергия. За тази цел се използват устройства наречени рентгенови тръби. Във вакумна тръба се разполагат един срещу друг два електрода- нагреваема жичка(катод К) и метална пластина(анод А), между който се подава високо напрежение. От нагрятата жичка, която е свързана с отрицателния полюс на източника на високо напрежение, чрез термоелектронна емисия се отделят електрони. Те се ускоряват от електричното поле и се насочват към металната пластина, служеща за мишена. При взаимодействието на електронния сноп с мишената възникват два вида рентгеново излъчване: Спирачно рентгеново излъчване. При удара с атомите на веществото на мишената около 99% от кинетичната енергия на електронния сноп се преоразува в топлина и мишената се загрява, което налага рентгеновите лъчи да се охлаждат с вода. Когото срещнат на пътя си атомни ядра обаче, част от електроните рязко се забявят и излъчват: кинетичната енергия на тези електрони чатично или изцяло се преобразува в енергия на електромагнитното лъчение от рентгеновата област. Това излъчване се нарича спирачно и има непрекъснат спектър, който не зависи от вида на атомите на мишената, а се определя единствено от кинетичната енергия на електроните. Спектърът на спирачното рентгеново излъчване е с рязка вълнова граница. При увеличаване на напрежението на към рентгеновата тръба ускоряващо напрежение, граничната дължина на вълната се отмества наляво. Характеристично рентгеново излъчване. При големи ускоряващи напрежения в рентгеновата тръба възниква още един вид излъчване, наречено характеристично. То се излъчва след възбуждане на част от атомите на мишената от бомбардиращите ги електрони и е характерно за тези атоми, подобно на оптичните спетри на излъчване на разредените едноатомни газове и пари, които са характерни за всеки химичен елемент. Спектърът на характеристичното рентгеново излъчване е линеен-състоисе от тесни спектрални линиис голям интензитет, които се наслагват върху непрекъснатия спектър на спирачното излъчване. Рентгеновите лъчи имат голяма проникваща способност. Тя се определя от плътостта на средите. Имат и силно химично и биологично действие и силно йонизират газове. Много вещества луминесцират при облъчването им с рентгенови лъчи. За да се наблюдава дифракция на рентгенови лъчи, необходима е дифракционна решетка с константа, сравнима с тяхната дължина на вълната. През 1912 г. немският физик Макс фон Лауе теоритично обосновова възможността кристалите, които са изградени от симетрично разположени редици от атами, да се използват като дифракционни решетки за рентгенови лъчи. Успореден сноп от рентгенови лъчи с различна дължина на вълната пада върху кристал. Слез като преминат през кристала, рентгеновите лъчи се разделят на отделни снопове, който падат върху фотографски филм и създава дифракционна картина, съставена от симетрично разположени петна. Тези петна са резултат от интерфененцията на вторичните вълни, излъчени от голям брой симетрично разположени атоми, действащи като дифракционна решетка. Като се анализира разположението на петната и техният интензитет, получава се информация за структурата на кристала. Този метод за изследване на вътрешната структура на веществата се нарича рентгеноструктурен анализ. Поглъщане на рентгеновото лъчение от вещество се различава от поглъщането на светлината. Например прозпачното за светлината оловно стъкло почти изцяло поглъща рентгеновите лъчи и се използва за защита на работищите с рентгенова апаратура. Обратно, рентгеновите лъчи преминават с минимално поглъщане през алуминиево фолио, което е напълно непрозрачно за светлината. Различните органи тъкани на човешкото тяло поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен: например костите и други образования, съдържащи калций, ги поглъщат по силно от меките тъкани. Изследваната част от тялото се “осветява ” с рентгенови лъчи, които частично се поглъщат от нея, а преминалите лъчи попадат върху фотографски филм. След проява на филма се получава негативен образ на изследвания орган-областите, които слабо поглъщат рентгеновите лъчи, са бели, а тези, който по-силно ти поглъщат, са сиви или черни. В съвременните компютърни рентгенови томографи тесен рентгенов сноп пробягва послойно дадена част от човешкото тяло и образите на отделните слоеве се получават след компютърна обработка на интензитета на преминалото през тях лъчение. Подобно на радиоактивните лъчения, рентеновите лъчи имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите, влизащи в състава на живите клетки, на което се основава биологичното им действие. Погълнатото лъчене води до физични промени в клетките, като разрушаване на молекулите, спиране действето на ензимите, разкъсване на хромозамите и други увреждания. Клетките, които растат най-бързо, са най-възприемчиви към лъчението. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за паразяване на туморни образования, чиито клетки се размножават много по-бързо от нормалните клетки и са по-чувствителни към йонизиращите лъчения.

05-31-2005, 20:00
РЕНТГЕНОВИ ЛЪЧИ

Скоростта на развитие на науката в наше време е поразителна. Буквално в продължение на един-два човешки живота протекоха гигантски изменения във физиката, астрономията, биологията, пък и в много други области
Трудно се осъзнава, че електронът, рентгеновите лъчи и радиоактивността са открити само преди малко повече от сто години, а квантовата теория е родена едва през 1900 г. Какво са сто години в сравнение не само с 3-те милиарда години от момента, в който се заражда животът на Земята, а и с възрастта на съвременния вид човек (Homo sapiens), която е от порядъка на 50 хиляди години! Заслужава да се спомене, че първите велики физици - Аристотел (384 - 322 гг. пр.н.е.) и Архимед (около 287 - 212 гг. пр.н.е.) са живели повече от две хилядолетия преди нас.
Вилхелм Конрад Рьонтген e роден на 27 Март 1845г.
в Ленеп, Прусия (сега Ремщед, Германия). Той е първият физик който е получил Нобелова награда. Тя му е присъдена през 1901 за откритието на ренгеновите лъчи, което поставило началото на нова ера в развитието на модерната физика и открило нови хоризонти в медицината. Рьонтген е изучавал политехника в Цюрих, а след това е бил професор по физика .Той е изследвал еластичността на телата,капилярните свойства на някой течности, специфична топлина на газовете, пренасяне на топлина в кристали, поглъщане на топлина от газове и пиезоелектричество.
През 1895 докато експериментирал с поток от електрони в евакуирана тръба, Рьонтген забелязал, че парче бариев платино-цианид поставено наблизо започнало да излъча светлина докато тръбата работела.
Той предположил, че когато електроните в тръбата се сблъскват със стъкления й корпус, се образува някакъв неизвестен вид радиация, който преминава през стаята и когато облъчва бариевият платино-цианид причинява флуoрeсценцията. По-задълбочените изследвания показали, че хартията, дървото и алуминият както и други материали са прозрачни за този нов вид радиация. Рьонтген открил че новият вид лъчение осветява фотографската плака, но не проявява други характерни свойства за светлината като отражение и пречупване и затова той погрешно заключил, че то няма връзка със светлината. Поради неизвестната природа на лъчите той ги нарекъл X-rays (extraordinary rays – изключителни, странни лъчи), но по-късно те станали известни като Рентгенови лъчи. Той направил първите Рентгенови снимки на вътрешната структура на метални обекти и на костите в ръката на жена си.
. Откриването на рентгеновите лъчи дава мощен тласък в развитието на физиката и разкрива широки възможности за практическо приложение на тези лъчения.
Вилхелм Конрад Рьонтген направил своето откритие случайно докато изследвал ускорени от високо напрежение електрони при ниско налягане. Въпреки, че те били изследвани преди това и от други учени, Рьонтген открил нещо което е убягвало на по-ранните изследователи. А именно – бариевият платино-цианид оставен случайно близо до евакуираната тръба започвал да свети (флуоресценция) дори и да е поставен зад преграда непропускаща светлина и ултравиолетови лъчи. Рьонтген заключил, че някаква невидима радиация образувана в евакуираната тръба преминавала през въздуха и преградите и, когато срещала бариевият платино-цианид причинявала флуоресценцията. Той нарекъл тези странни лъчи X-лъчи за да означи неизвестният им характер.
Рентгеновото излъчване се получава, когато метална мишена се бомбардира от електрони с голяма кинетична енергия. За тази цел се използват устройства, наречени рентгенови тръби. Във вакуумна тръба се разполагат един срещу друг два електро-данагреваема жичка (Катод) и метална пластина (Анод), между които се подава високо напрежение (няколко десетки или стотици киловолта). От нагрятата жичка, която е свързана към отрицателния полюс на източника на високо напрежение, чрез термоелектронна емисия се отделят електрони. Те се ускоряват от електричното поле и се насочват към металната пластина, служеща за мишена. При взаимодействието на електронния сноп с мишената възникват два вида рентгеново лъчение.
Приложение в медицината
Рентгеновите лъчи се използват в медицината от 1895 и са първият вид радиация, спомощта на която е наблюдавана вътрешността на човешкото тяло. Рентгеновите лъчи преминават през тъканите на тялото и също притежават свойството да потъмняват фотографски филм, когато преминат през тях.Различните органи и тъкани на човешкото тяло поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен: например костите и други образования, съдържащи калций, ги поглъщат по-силно от меките тъкани, на което се основава използването на рентгеновите лъчи в медицината за наблюдение на вътрешните органи на човека – кости, бели дробове и др. Изследваната част от тялото се "осветява" с рентгеновите лъчи, които частично се поглъщат от нея, преминалите лъчи попадат върху фотографски филм. След
проявяването на филма се получава негативен образ на изследвания орган – областите, които слабо поглъщат рентгеновите лъчи,са бели, а тези, които по-силно ги поглъщат, са сиви или черни.Използването на рентгеновите лъчи самостоятелно се ограничава от невъзможността да се различават на фотографски филм тъкани,които поглъщат лъчението в еднаква степен. За да се постигне контраст между тях в тялото се внасят вещества (течности или газове),които или силно поглъщат рентгеновото лъчение или силно го пропускат. Те могат да бъдат инжектирани в кръвта,лимфата, около органи за да се видят техните контури или да бъдат внесени в хранопровода за да се изследва храносмилателната система. По този начин могат да се наблюдават артерии и вени (ангиография), преминаването на кръв през сърцето ангиокардиография), жлъчния мехур, гръбначния стълб и т.н. На практика всяка част от човешкото тяло може да бъде заснета и изследвана.
Подобно на радиоактивните лъчения, рентгеновите лъчи имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите,влизащи в състава на живите клетки, на което се основава биологичното им действие. Погълнатото лъчение води до физични промени в клетките, като разрушаване на молекулите, спиране действието на ензимите, разкъсване на хромозомите и други увреждания. Клетките които растат най-бързо, са най-възприем-
чиви към лъчението. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за поразяване на туморни образования, чиито клетки се размножават много по-бързо от нормалните клетки и са по-чувствителни към йонизиращите лъчения. Изследванията показват, че в развитите страни основният източник на рентгеново облъчване за населението са рентгеновите медицински и
стоматологични прегледи, които са поставени под специален контрол.
Ниските дози рентгенови лъчи (които се използват при снимки на зъби, например) могат да причинят повече дългосрочни увреждания, отколкото високите, изненадващо твърдят германски учени, цитирани от сп. "Ню сайънтист".
Резултатите от експеримента с клетъчни култури ще трябва да се възпроизведат и от други лаборатории, след което да се повторят и с живи животни, преди лекарите да се произнесат категорично за ефектите от ниските дози рентгенови лъчи върху хората
Приложение в астрономията
Слънцето и всички други звезди излъчват електромагнитнo лъчение с различни дължини на вълната - както видима, така и невидима, например рентгенови лъчи.
За да се изследва космическата радиация на рентгеновите лъчи, която се поглъща от атмосферата на Земята, е необходимо да бъдат поставени инструменти в космоса. Р. Джакони е конструирал такива инструменти. Той е засякъл за пръв път източник на рентгенови лъчи извън нашата Слънчева система и е бил първият, който доказва, че в един по-заден план вселената съдържа радиация на рентгенова светлина. Той също е засякъл източници на рентгенови лъчи, за които повечето астрономи днес са на мнение, че съдържат черни дупки. Джакони е конструирал първия рентгенов телескоп, който ни осигури напълно нови и ясно очертани изображения на вселената. Неговият принос е положил основите на рентгеновата астрономия.
Чандра - Рентгеновата обсерватория на орбита около Земята е най-голямата и най-сложната от всички създадени досега обсерватории, които работят с рентгеновите Х-лъчи, способна да "види" останките от свръхнови, черни дупки и квазари, да открие източниците на Х-лъчи на разстояние милиарди светлинни години, да изследва "тъмната материя", за която се счита, че представлява 90% от масата във Вселената.
Чандра обикаля около Земята за 64 часа и достига почти на 1/3 от разстоянието до Луната. Нейната силно елиптична орбита й позволява да прави непрекъснато в продължение на 55 часа наблюдения извън радиационните пояси, които съществуват около Земята.
В археологията
В археологията се използва и проучване с РЕНТГЕНОВИ ЛЪЧИ . Недостатък на този метод е че те не се отразяват, поради това могат да бъдат изследвани само относително не големи обеми, на които е възможно от едната страна да се постави изсточник на гама лъчи, а от другата страна фотоплака, опакована така че до нея да няма достъп на светлина, а само на гама лъчи най-често черна хартия. След подходяща по продължителност експонация и проявяване се получава рентгенова снимка на изследвания обект. По този начин в бившия СССР са изследвани стените на дворци и згради наследени от руската империя.
Компютрите
Компютърът е път към света на знанията, достъпен за всеки. Без него съвременният живот би бил немислим. А за много “юзъри” това вече е и начин на живот – денонощно, неподвижно, в глобалната мрежа, “online”. И няма нищо чудно, че този “вход” към световния океан от информация оказва сериозно влияние върху човека – неговия живот и неговото здраве, при това не винаги положително!...
Мониторът е най-опасната част от компютъра. Той облъчва потребителя с рентгенови и електромагнитни лъчи. Но докато рентгеновото лъчение от него е толкова нищожно, че не превишава естествения радиационен фон, който всеки получава при една разходка на свеж въздух, то неговото електромагнитно въздействие върху живия организъм съвсем не е безопасно.

05-31-2005, 20:02
Микровълните - Какво представляват

За илюстрацията на вълните се използва ситуацията, когато в спокойна вода хвърлим малко камъче. На мястото на падането, водата се разклаща и образува концентрични окръжности , напречни вълни разпространяващи се с еднаква скорост във всички посоки.

Електромагнетизмът започва с феномена, който произтича, когато през електрически проводник протече ток. Електрическия поток произвежда енергия извън проводника.
Микровълните, в печките, както и светлината преминават през стъкло и някой материали и проникват в други , предизвикват засилено трептене на молекулите им, което от своя страна причинява повишаване на температурата.

Водата е едно от най-добре абсорбиращите микровълните вещества и затова продуктите съдържащи най-много влага се готвят най-бързо в микровълнова печка.

Не е истина, че микровълните загряват храната от вътре на вън равномерно, при размразяване или печене винаги има области с различна температура. Възможно е при готвене на месо например да има част , която да не е изпечена добре, което е опасно, защото ако това месо е заразено с бактерии, те не са унищожени напълно, както се гарантира от печенето в нормална готварска печка.
Поради тази причина микровълновата обработка на храни не е намерила приложение в консервната промишленост


Микровълните са подобни на светлината електромагнитни вълни без електричен заряд, движещи се праволинейно без да се влияят от магнитни полета. Открити са от американския радиоинженер Карл Гуте Янски през 1931 г. Микровълните имат дължина на вълната от порядъка на сантиметри и честота от порядъка на гигахерци и принадлежат към групата на излъчване, наречена радиовълни и са най-малките в тази група.

Тъй като микровълните са много по-дълги в сравнение със светлинните вълни, те имат по-малка енергия и се детектират по-трудно. Точността, с която може да бъде определено положението на източника на вълни намалява с увеличаването на дължината на вълната. Затова е по-трудно да се определи мястото на един източник на микровълни, отколкото на светлинния.

Съществуването на микровълни в космоса показва, че звездите излъчват във всички дължини на вълните. Земната атмосфера пропуска светлинните и микровълните, но спира други електромагнитни вълни. Затова с помощта на спътници, обикалящи около Земята, извън нейната атмосфера се изследва пълния обхват на идващото от космоса излъчване. С помощта на такава апаратура учените успяха да детектират ултравиолетовите, рентгеновите и лъчите с много малка дължина – гама-лъчите.

Микровълните намират приложение в предаването на информация от едно място до друго, тъй като те могат да проникват през мъгла, дъжд, сняг и дим. По-дългите микровълни, с дължина на вълната 12 см. и честота 2.45 GHz се използват за затоплянето на храната в микровълновите фурни.

05-31-2005, 20:06
Ostana samo gama lachi :P

11-13-2005, 19:00
Мерси МНОГООООООО Тамън си търсех и аз доклад :lol:

11-13-2005, 21:28
hah molq :P

BLOT
12-06-2005, 14:16
Da i mene spasi s tozi doklad ...

radky
12-14-2006, 12:49
:D мерси много эа написаното эа ренгеновите лачи много ми помогна {}{}{} O:)