промените в нас

[aBeP4eTo]

Здравеите милички
Днес серизоно се замислих над въпроса...
Променяме ли се?
И усетих, че аз с всеки изминал ден се променям. Или по-скоро всеки ден научавам по нещо ново което ме променя. Например кажете какви бяхте преди 3-4 години и какви сте сега.
Аз например преди 3 години ( 8ми клас ) бях лиглата на класа, дразнител в семеиството, вечно пречещата. Винаги бях с променливо настроение още незнаех нищо за живота, за любовта, за приятелите. Обаче ето изведнъж в 9ти клас ми се наложи да се променя да се сблъскам с всички проблеми. Ето 9ти клас.. първата любов тя определено ме промени научи ме на много неща като например, че не всяка история си има хубав край. Много е гадно, когато сме малки и просто живота ни променя и ни сблъсква смного неща и просто се налага да пораснеш. Докато всички на твоята възраст мислят за купони, ти да мислиш как ще станеш сутринта за работа. Да. Никога не е било лесно, но поне се научих намного неща.
А какво съм сега? Това което исках да бъда преди.
Станах такава каквато исках винаги да бъда. Свободна и най-важното силна! Никога не се притеснявам да кажа това което мисля, дори то да ми отнеме нещо ценно. Знам какво исками и най-важното знам за какво се боря и няма да се откажа докато не го постигна.
Хубаво е да се променяме. Независимо към какво...
човек е способен да се промени по какъвто начин иска стига да има истински приятели до себе си.
Тук идва другия въпрос а тези приятели с които бяхте преди години още с вас ли са?
Аз от опит да си кажа доста се провалих в приятелските отношения. Като бях 7ми клас си имах компания от приятелки от даскалото "отворените" никога не се възприемах в тази компания, защото аз си бях обикновенна и естествена. Не ми харесваше да се правя на пичка... Но нещата коренно се промениха когато смених даскалото ... Там си намерих истинската приятелка с която ( да чукна на дърво ) сме си приятелки вече 4 години по-скоро вече я възприемам като част от моето семеисвто като .... сестричка.
А новия ви клас променили ви?
Моя клас определено ме промени.
В началното у-ще класа ми беше разделен на групички докато в гимназията саучениците ми ме научиха на това, че можем да бъдем едно цяло без да се делим. Естествено, че има някой които са ти по-близки отколктоо други, но важното е, че когато трябва да правим нещо заедно НИКОГА не се делим, напротив гледаме да сме максимално единни.
Разкажете вашата "еволюция" през годините... :wink:

[kukli4ka_17]

:arrow: i az mislia 4e se promeniame i to kam hubavo,nai-posle moga da kaja 4e se 4uvstvam po-madra.dori i na4ina mi na mislene se promeni,napravo samata az ne moga da go osaznaia.
:arrow: minalata godina izlizahme okolo 20 4oveka-momi4eta i mom4eta,a sega s edni se izpokarah,s drugi sme samo na zdravei i zdrasti.spored men kolkoto po-goliama e kompaniata tolkova pove4e sa intrigite.
:arrow: klasa kato tsialo ne moje da me promeni,no otdelni hora ot klasa mi,mi deistvat razli4no

[Elitooooo]

Ami i az sajelaivam za izminalite dni,za dnite kogato"si igraeh s kukli",kogato izlizah s dobrite si priateli,kogato ne6tata imaha vajno zn4enie za men,a sega edno ni6to.Prosto vsi4ko mi e tolkova banalno,ednoobrazno i tapo ve4e.$e napravo neznam,lipsvat mi mnogo ne6ta,promenite v men...misleh si 4e vinagi 6te ima edno dete v men.No do sega dori ne se radvam tolkova na malkite ne6ta... :cry:

[amy lee]

ТОВА Е МОЯТА ТЕМИЧКААААА :D
аз пък се промених към МНОГО МНОГО МНОГО АМА МНОГО лошо :evil: станах дразнител за всички... :cry: дори за самата мен

Първо искам да кажа на Ипси, че темата е страхотна :)

За мен, това което ме промени ... промених се най-много когато живях в Италия 1 година, а тогава бях 7ми клас. Тези години са много важни за изграждането на човека като личност, за характера, за навици и т.н. Животът там беше коренно различен от този в България, запознах се с много и различни хора с друга култура, разбиране и мислене. Те ме промениха, малко или много аз наистина мога да кажа, че съм с европейско мислене, което много се различава от българското, което е балканско и бих го нарекъл понякога дори и варварско. Новите приятели, новата среда, общуването с по-зрели хора ме изгради като по зряло момче, момче с амбии. Както каза и Ипси, тя не се е стремяла, да бъде пичка, точно това, да си естествен те прави уникален. За мойте връстници най-важните неща са да ходят на дискотека, да си 'свалят' момичета и да си мислят, че са готини, защото се правят на нещо, което не са. Имах един съоченик, който беше доста буен. Видях го преди 4 месеца след като 3 години не го бях виждал. Говорихме си и разбрах, че и той е живял в Италия, към Наполи, където нещата са почти като в България, но мога да кажа, че това момче беше коренно променено и си беше наистина естествен и нормален, а не някой комплексар. Разбирасе тук пак се събра със старата си компания, нямам нищо против тях, готини хорица са, но си провалят живота от рано. Друго нещо, което ме промени, това е, че когато живях в Италия мога да кажа, че живях сам. На ден виждах майка ми за не повече от 45-60 минути, винаги ходеше или да работи в бара ни (това е мястото, което ме промени. Запознах се с много хора, много важни за мен хора, които ме научиха на много неща и хора, за който животът е пълноценен не само с ходене на купони :!: ) или пък беше да пазарува, или да свири мачове. Тогава всичко правех сам за себе си, готвех си, чистих си, винаги всичко сам. Единственият ден в който виждах за по-дълго време майка ми беше Неделя. И мога да кажа, че се радвам на това, защото свикнал от малък да се оправям сам, това ме промени, аз нямам нужда от родители, мога и сам да продължа напред, докато повече мои връстници ще се гушкат при мама и тати докато не станат на 20-25 години!

Е, няма да опъвам локуми, и без това много писах и разкрих :!: 8)

[^FaiNt^F]

Az se promenih mnogo i to v ramkite na godina...
Pyrvo predi bqh vesel 4ovek i iskren...dokato sega dotolkova sym razo4arovana ot horata (stranno e da go kaje 15 god 4ovek no e taka-nqmam doverie v nikoi)
4e ne smeq na nikoi ni6to da spodelq :( ...stanah po seriozna, mnogo po seriozna bih kazala i zapo4nah da se draznq ot ne6ta koito predi sym namirala za zabavni....
Sprqh da se radvam na jivota-vsi4ko pravq po inerciq i dosta 4sto zapo4vam da se zamislqm kolko sym nesyvmestima s ostanalite hora....zapo4nah da mislq dori za samoubiistvo...da znam 4e e typo...no tova sym si az...
Drugo...kakto kaza aBeP4eTo 4e kogato moite priqteli mislqt za kuponi..az mislq kak na drugiq den trqbva da stavam za rabota...za6toto nikoga ne sym polu4avala ne6tata prosto ei tui-vinagi e trqbvalo da dam ne6to az za da polu4a ne6to-taka sa me u4ili na6te i se radvam. Nikoga ne o4kavam ni6to nagotovo
A da i edna sy6testvena promqna-nau4ih se da gotvqqqqq hahaha 8)

[miloto_girl_4e]

kakvo da kaja az za sebe si.. :roll:
predi bqh po zaqdliva,po zlobna,obi4ah da drazna
horata okolo sebe si,bqh nepukistka,misleh
predimno za sebe si,no bqh i mnogo dover4iva i
adski naivna,zaradi koito sam si patila dooosta :roll:
sega ve4e sam druga,za dobro ili lo6o :!:
ve4e ne sam zlobna,ne se zaqjdam s horata,bez pri4ina,kakto predi go praveh prosto ei taka,
za da ubiq vreme :?
ve4e ne mislq samo za sebe si,mislq za VSI4KI,t.e
za vsi4ki moi friends i blizki,naprimer
dali da napravq ne6to i kak to bi se haresalo
na na6te ili na friend-ovete mi.. prosto ne pravq
ne6ta,koito biha naranili po edin ili drug na4in
blizkite mi :!:
ve4e ne sam i dover4iva i naivna :!: prosto
dostata4no puti me PREDADOHA,za da si vzema pouka :!:
ve4e imam doveria SAMO na sebe si,kolkoto i
gadno da zvu4i :!:
promenih se.. predi bqh vesel i otvoren 4ovek(makar i leko zlobni4ka),sega moje da sam po dobur 4ovek,no
mai sam leko po tujna :roll:

[___Kaka Eli___]

Това което написа в началото за това когато си била в 8кл.каква си била....
аз съм в момента АБСОЛЮТНО същата :shock: :shock:

[*DeaTHri-BacK*]

Аз ли..Ми аз сега ше съм девети клас,демек в 6 каква бях?Бях с по-къса коса,много съм се променила на външен вид.Тогава изобщо не гледах душите на хората,първото което ми правеше впечатление беше дали е забавен или не,дали изглежда приятен или обратното.Докато сега,видя ли един човек се оглеждам първо в очите му,защото вярвам че по тях ще го позная:)
Имах много приятели,т.е. сприятелявах се с всички,като че бях малко дребнава,но и отворена,което ми навличаше неприятности.Не че сега не съм,но само към определени хора.Споделях по-лесно отколкото сега,защото тогава на никой не му пукаше за другия и не се разказваха тайните му.Докато сега,в моето ново училище винаги съм в центъра на интригите,започнах да се карам с много повече хора,което май е за добре.Сега вече разбрах кои са истинските ми приятели,защото в един труден за мен момент те дойдоха и ме защитиха;)
Обичам ви!(Мисля че тук е мястото да им го кажа)

[devil4e]

Много добра тема, aBeP4eTo :!:
Аз преди 3 години бях на 12 :arrow: Тогава си бях ощще дете :!: Не мога да си спомня, но май тогава играех още на барбита :lol: Иначе си спомням, че тогава нямах никакви проблеми. Помагах винагио на наще(бях в много близки отношения с тях), бях много добричка, имах 2 най-добри приятелки и вообще беше живот. Но постепенно с влизането в пуберитета аз станах доста злобно дете. Държах се много зле с всички, бях изоставена и от двете на първия учебен ден и вообще тогава озлобях. Сега спокойно мога да кажа, че си излизам от пуберитета и вече не съм толковеа злобна колкото бях (можете да не вярвате, но на мен вече вообще не ми пука :lol: ), пораснах малко, сблъснах се с купони, гаджета, алкохол и цигари и наистина пораснах. В края на 7 клас аз се отказах от ученето, защото чуствах, че резултата от изпитите, можеше да бъде верен, но не отговаряше на труда, който бях положила през годините(от 6 сутринта до 2 вечерта). Затова тая година доста изостанах и с всеки опит да наваксам френския, затъвах още повече. Оценката ми се намали с 1 единица и 15 стотни. Тази година за пръв път се срешнах с реалноста в училище. Сега обаче съм готова да положа малко повечев усилия :wink:
Иначе преди 5 години изживях най-голямата загуба - почина дядо ми (Бог да го прости). Впоследствие следващата година братовчед ми (колкото сестра ми, тогава на 13) се хвърли през 14 етаж(И него Бог да го прости). Тази година пък баба ми беше оперирана на сърцето (за радост успешна). И чрез тези случаи ми се наложи да порасна бързо. Иначе сега аз съм с най-големи проблеми с нервите, защото често магат да ме доведат до такъв приистъп, че да се разрева от яд. Абе общо зето, доста сложна история е моята "еволюция" :wink:

пораснах малко, сблъснах се с купони, гаджета, алкохол и цигари и наистина пораснах.

Това да се сблъскаш с тия неща не значи, че човек е порастнал. Човек е порастнал когато усвой нещо в резултат на живота, на това какво е направил сам, какво е преживял. Имало е натиск от това, което е станало с дядо ти, братовчед ти, но пък си имала подкрепата на родителите ти, което забавя психическия ти разстеж :P

Сигурно ще си кажеш, че се заяждам, не е така, просо пак ще го кажа, че много лекомислено минаваш нещата :!:

[chupacabra]

аз ще съжалявам, че детството ми макар ис страхотно, беше много кратко. в 6ти клас започнах да се сблъсквам с истинския живот.. на моята възраст (15) всеки мисли само за купони, гаджета, алкохол.. но мисля че отдавна съм надрастнала тия моменти, все повече мисля за бъдещето, уча, блъскам, бачкам..
съжалявам че толкова рано се срещнах с живота.
ако сега можех да върна времето назад щях да си живея жизнерадостно, да тичкам по къси гащи с децата от квартала..
абе иска ми са пак да съм дете...
май не беше много по темата, ма айде..

[pinK_Baby]

със сигурност съм се променила...първо на външност...не съм пораснала много :oops: но съм отслабнала и лицето ми вече е придобило чертите си :) имам промени и в характера...преди бях много по-срамежлива(още съм си мъничко :oops: ) сега се ядосвам много по-трудно,като цяло акъла ми не е лапешки(то нормално) чувствам се по-зряла,свободна в действията си....аз добричка съм си била винаги...сега мога да оценя по достойнство всички добри качества,които притежавам и да се замисля за лошите и преценявам нещата, смея да кажа, доста правилно и обективно,независимо дали ми изнася или не....иначе съм си още мързеланка :) не обичах много да чистя из нас особено и това още си е така...от една страна съм станала по-отговорна,но сега съм и малко по-лигава като разликата отпреди е,че знам кога да спра да се лигавя :!: осъзнах,че в любовта съм максималистка и изисквам много от човека до мен....като цяло харесвам "положението" ,на което ми е характера и знам,че все пак има адски много неща за доизглаждане...променила съм си и начина на изказване...тва стана направо като самореклама :) :lol: :lol:

[Chiana]

emii az opredeleno se promenix
v 7 klas bqx super zatvorena i depresirana nqkfa takaa veni meni si rejex kvo li ne.
v 8 klas kato pripadkax bqx napalno nenormalna. s lilava kosa izbu6ila otsqkade nqkfa mnogo luda kre6tqx po centara piqna na daskalo xodex pofix kat sadrana ne 4e sq ne pu6a i pofq i piq ama togas nz postoqnno nadrani bqxme na razni peiki po gorite kat ludi. gajetata gi imax za palnata ligavnq. xodix s vsevazmojni izrudi tam kvit mi padnat nqkfi pi6lemeta sduhani. ligavexme se kato ludi. vednaj taka bqx pobarkala edin 4atar. pokanix go v ka6ti bez da se poznavame. bqxme s o6te 5 momi4eta i nqkfi celite se napraixme kat ve6tici v 4erno s 4erno 4ervilo senki si4ko s topirana lilava kosa. zapalixme sve6ti navsqkade. pusnaxme dimmu borgir . nqkvi super izbu6ixme kat zexme lignqta da vikame kat zexme tam s edni nojove da sa rejim tui pred nego abe dva 4asa sme go podludqvali nakraq det ne izbqga :lol: abee mnou nenormalni ne6ta sam praila navremeto ama nqkade kam 9 klas popoolegnax malko pak si bqx ligavi4ka i 6antavi4ka ne mi puka6e za mnogo ne6ta ama sega sam si po olegnala bix kazala. po otgovorna i seriozna sam stanala. gledam ot po-razli4en agal na ne6tata ot jivota. a kompaniqta... ami ve4e ne se sabiram s nito edin 4ovek ot tiq koito se sabirax minalata godina. abe ob6to vzeto s po4ti nikoi ne se sabiram ve4e. predi 30-40 4oveka kompaniq izrudii otvsqkade staaxa a sega ni6to... vseki si e poel po svoq pat i nz mn e gadno taka ama kvo da se prai az sam se primirila 4e nqam priqteli na toq svqt :(

[--==aLwaySs-SaD==-]

Тази тема много ми хареса и я прочетох с удоволствие:) Разбира се всеки от нас се променя към добро или към лошо без промени неможем да минем!
Примерно в началното училище бях в една среда ще я наречем "средата на идиотите"... бях в едно малко училище в което за всеки най-важното беше да е най-големия гъзар или гъзарка... това не ми харесваше особено още тогава, но чак сега осъзнавам че дори аз се стремях към това.. Сега като съм в ново училище с много по-образовани хора които си имат цел в живота и не се стараят да са "гъзари" ми е много по-добре! Осъзнавам, че за 1 година успях да се променя тотално.. От разглезеното момиченце, което се стремеше да е 'пичката' на даскалото сега се превърнах в човек, за които много по голяма роля имат приятелите и хората които го обичат, човек, който не мисли само за собственото си удоволствие! Просто така се чувствам по-добре въпреки, че още не осъзнавам напълно всичко, но и това ще стане:)

[Murderdoll^^]

ми аз тепърва навлизам така
да се каже в "период на промяна"
трудно е, но съм си го поставила
като цел и знам че ще успея :!:

[air_J]

Nai losho e kogato se sreshtnesh o4i v o4i s 4oveshkata zloba i al4nost. Na 20 godini sym i predi 4-5 dni se sreshtnah za pryv pyt s tqh i trqbva da vi kaja 4e tva bqha nai tejkite dni v jivota mi zashtoto vijdah kak me ograbvat edva li ne s moe syglasie no kakto i da e nqmam vreme da obqsnqvam. Tova e nai tejkiq jiteiski urok koito sym polu4aval do momenta

[Tedka-Medka]

Az neznam dali sum se promenila edni kazvat che mislq kato po vuzrasten chovek drugi kazvat che mislq detski..ne moga da gi razbera.edinstvennoto neshty koeto se promenq mai e tqloto mi :)

[CRaZy_IKT]

пораснах малко, сблъснах се с купони, гаджета, алкохол и цигари и наистина пораснах.

Това да се сблъскаш с тия неща не значи, че човек е порастнал. Човек е порастнал когато усвой нещо в резултат на живота, на това какво е направил сам, какво е преживял. Имало е натиск от това, което е станало с дядо ти, братовчед ти, но пък си имала подкрепата на родителите ти, което забавя психическия ти разстеж :P

Сигурно ще си кажеш, че се заяждам, не е така, просо пак ще го кажа, че много лекомислено минаваш нещата :!:
NoEx porasnah a ne porasTnah
A po temata-promenih se taq godina sedmi klas,pochnah da mislq kato tvorec,da razsyjdavam trezvo...Mnogo mi povliq gospodina mi po risuvane ot podgotvitelnite kursove-toi mi e idol napravo...Mnogo si go obicham mnogo mi pomogna...I decata s koito se zapoznah...A inache otkrai vreme i na men ne mi se uchi...A inache NoEx prav si za tva,koeto kaza na devil4e-napylno te podkrepqm-6toto alkohola i cigarte mogat samo da te povredat

[The girl with rainbow eys]

ми аз тепърва навлизам така
да се каже в "период на промяна"
трудно е, но съм си го поставила
като цел и знам че ще успея :!:

Да си го поставиш за цел е лесно,но не и да се промениш.
Много пъти съм се опитвала,но нищо не съм постигала.
Изморих се,мина време и сега усещам че съм се променила,може и да не съм такава каквато исках да бъда,но се харесвам.

[LP_girl_14]

Да,мисля,че се променям.Преди сякаш бях по-лоша,злобна,кефеше ме да правя простотии.Сега не е така.Започнах да размошлявам над постъпките и поведението си и като се сетя какво побъркано лапе съм била,направо не мога да се позная.Промених се и то доста и мисля,че е към по-добро.Започнах да оценявам малките неща,да обръщам повече внимание на хората,които са около мен,да стана по -спокойна,мила,дори ме изби на романтика и философстване.Но все пак има и такива моменти в които дяволчето отново се пробужа в мен. :twisted:

[vra4ka]

ееее това е много хубава тема.която ме кара доста да си помисля

моето израстване почна някъде,когато бях на 9.Това беше времето,в което почнах много активно да се занимавам с тенис и той диктуваше половината от времето ми,а когато бях на турнири цялото ми време.А и учех доста.Най-важното беше че се научих да се трудя и да печеля и губя Така до 11 годишна,тогава заминах за Германия за 2 години.Перез първата ми беше много трудно докато науча езика,докато опозная нравите и тн,после втората година се чувствах много добре и вече почнах да се развивам като човек.После като се върнах в БГ баба ми беше починала(Бог да я прости,но това не ме промени,аз открай време много ама много ме е страх от бедствия,лоши хора смърт това до сега :roll: тогава бях много страхлива от всичко сега не съм чак такава,тогава бях 7ми клас и почти никъде не можех да се опрая и бях определено много лигава,имах странни приятели,ммоткахме се непрекъснато,правехме глупости,а тогава като се замисля не зацепвах много много,сега тая година отначало бях литнала на някъде не мислих трезво незнаех какво правя и тн,трябваше доста повече да поуча,но всичко тази година се случи много бързо.На моменти ми беше много тежко,но се справих.Сега в момента съм се уравновесила малко или много,но още не съм наясно с мноогоо неща :wink:

[mary_jane_666]

az vinagi sym bila nekva shmaTka

[Bloody_Tear]

Първо много хубава темичка:)И второ....аз доста съм се променила от може би 7 клас насам.В 7-ми ми беше първото айде не влюбване ми нещо по-малко и това момче не съм го оставила намира естествено не беше споделено и на 14 годинки за пръв път вкусих горчилката на живота.От тогава не съм същата доста се разочаровах и все още съм.Почнах да се интересувам повече за момчетата съответно изби ме хормона:)8 клас бях много зле.Озлобена срещу целия свят.Бях леко задръстена и ме дразнеше всичко,което тия от нашия клас правеха.Просто ме побъркваха.И въпреки,че тогава съм извършила много ама много ГРЕШКИ бях ЩАСТЛИВА.Бях щастлива,защото бях тъпа:)Не знаех за трудностите,които тепърва предстоят.И дойде заветния 9 клас,които го прекарах в гимназията ДАЛЕЧ от тъпото старо училище и клас.Е това беше върха.В 9 клас(по точно тая година) се научих да обичам,научих колко важно е приятелството,научих колко важно е да бъдеш добър с другите,научих се,че позитивно настроения човек е винаги по предпочитан от които и да е било.Научих,че просто трябва да съм уверена в себе си ,да помагам,да раздавам радост и усмивки и най вече да уважавам другите ...и ще живея в хармония с хората.Предимно това ми беше проблема...ХОРАТА.То и сега някой ме дразнят с примитивните си цели и плитък ум,но няма смисъл.ИМало ги е и винаги ще ги има:)

[LiNkiN4eTo]

az vinagi sym bila nekva shmaTka

и аз така :D но всичко се променя и ние не сме изключение :P

[rosskata]

Оф много ми стана кофти като се сетих колко съм се променила , приятелите ми също. Кофти, но факт- особено след като завърших даскало тая година. :( Сега всички сме тооолкова по -сериозни, като се съберем си говорим за планове, кой щял да ходи на квартира, какво сме щели да бачкаме(вече не за джобни, а за да се издържаме- бляххх!). Аз се чувствам още малка и непорастнала , а трябва да бъда голяма и отговорна.. Трудно е...Понякога се променя не толкова вътрешния, колкото външния ни свят. Просто трябва да се нагаждаме към него. :roll:

[LunaTriCk]

вика му се "израстване" на тази "промяна".

[TSecret]

Az se promin stra6no mnogo.Zna4i do predi tri godini biah malko momi4ence neznae6to za ne6tata ot jivota,det sa vika naprao kuklite ne biah ostaila :cry: sled tva kato si hvanah gadjeto za koeto biah me4tala(tva be6e detskata mi lubov) se promenih mnogo,biah v drugo u4ili6te,v druga kompaniq,novi priqteli,nov blok,nova mahala vsi4ko be6e novo...po4nah da se grimirvam i zaprili4vah na porcelenova kukla,po4nah da hodq non stop na diskoteki s taifata i to detski :oops: :cry: (za koeto sajelqvam :cry: ,no vsi4ko tva me nau4i na mnogo ne6ta....skarah se sas vsi4ko i si namerih novi priqteli i sre6tnah golqmata si lubov...i ot tam stana pak edno preobra6tane-pak po4nah da izlizam s novi hora sprqh diskotekite,vdignah si samo4uvstvieto za6toto predi biah kato pod zemqta-4uvstvah se ni6tojestvo...sprqh da se pravq na kukla i po4nah da se darja estestveno ,s edna duma porasnah i po4nah da mislia trezvo jivot ami se obarna na 180 gradusa i sega sam po 6tastliva ot vsqkoga i se nadqvam da zadarja 6tastieto si po dalgo!!!!tva e moita istoriq :wink: