PDA

View Full Version : Живот



Hope:)
07-24-2005, 15:21
Какво е живота?Ето седя си тук и го проклинам,а все още немога да го оставя.Нямам достатъчно смелост ще кажат някой.Бих казала,че нямам достатъчно смелост да го живея!Завиждам на всеки,който се бори с него.И въпреки,че битките понякога изглеждат безнадеждни те не изчерпват куража си и продължават право напред.Тайничко си взимат от запасите в душата си.Тайничко продължават да се надяват....
В училище ни казват вече да се ориентираме към някаква професия."Да печелиш парички,за да не живееш на гърба на мама и тати".Някой казват дизайнер други педиатър трети адвокат или лекар.Е...моята професия е да оцелея!Да запазя доброто в себе си.Мисля,че съм си избрала най-трудното,но какво пък нали младото поколение трябва да е силно?ХА!Но те не знаят какво е.Не знаят какво е ден и нощ да си задаваш въпроса "Защо живея?" Не знаят колко е трудно да оформиш нормален характер след като израстваш сред болка,престъпления и песимизъм.Колко е трудно да избереш правилния път след като той вече липсва.Колко е трудно да запазаш честността,радостта и доброто в сърцето си след катто толкова пъти си се уверявал,че няма никаква полза от това.Колко е трудно да запазиш вярата си в доброто,когато всеки ден се сблъскваш с по-ужасни и жестоки хора и от ДЯВОЛА!Колко е трудно да повярваш,че човек е уважаван за това,което е вътре в него а не за това,което виждат очите.Колко е трудно да промениш светd.Да го напътстваш към добро...да вярваш в него.Колко е трудно да запазиш сърцето си като след всяка битка то все по рядко тупти.Да трудно е!И понякога смисълът се губи,но не и надеждата.Ето,че животът отново и отново ти натяква колко слаб и ненужен си,но ти продължаваш,падаш и пак се изправяш и пак и пак и пак докато накрая зачервените ти очи спрат да обливат лицето ти с горещи сълзи,
докато сърцето ти спре да кърви и душата ти да крещи.И вместо вяра и надежда,омраза и гняв те поглъщат и пленяват в окови.Ти вече не искаш да се бориш,не можеш.Ти вече си един от тях.Един от милионите душици изпълнени със ярост и гняв.Гняв на отчаянието на разочарованието на падението.Ти вече не си слаб ти си СИЛЕН.Ти вече не си изтезавания ти си изтезаващия.Готов си да се бориш със зъби и нокти само за да покриеш сърцето си,чувствата си ,мечтите си да на не може никой никога да не ти ги отнеме или разруши.
Тъмнината е вече твой приятел.Само при нея можеш да се утешиш само при нея можеш да си позволиш да отключиш кутийката и да извадиш сърцето и душата си.Чисти и искренни такива каквито бяха когато все още се надяваше,че ще промениш света.С тази разлика,че вече няма белези,няма засъхнала кръв и незараснали рани.Те са вече на безопасно място.Далеч от хорските погледи и влияние.Но все още чисти и непорочни готови да се върнат на мястото си само при появат на малко внимание,на малко любов,на една подадена ръка.Е...чакам!Чакам да дойде и този миг.А до тогава те ще седят заключени на тъмно и скришно,но най-вече БЕЗОПАСНО място!

07-24-2005, 18:00
mi moq jivot proti4a taka v momenta
sad ... :(

Гост1
07-24-2005, 19:05
Никога не се предавай.винаги има смисал.Следваи целите си и не се отказваи зашото победата е най-вкусна. Едно от най-хубавите нешта е когато си се борил веки миг никога не си се предавал и накрая доиде момента на победата може би само една секунда ,но за тази една секунта разбираш че всичко си е струвало.

LunaTriCk
07-24-2005, 19:37
и какво каза всъщност ?
нищо...

Tedka-Medka
07-24-2005, 20:04
I az nqkoi put sum iskala da se otturva ot neshty
kato sloja krai na jivota si..no nqma smisul
prosto zaradi edna sluchka kakvato i da bilo
da si slojish krai na jivota..kakvato i da e
sluchkata vse nqkoga shte q zabravish i shte imash
mnogo hubavi momenti..i moq jivot ne e mn hubav
daje nikak no sega tursq nachin da se opravq..