Смисълът на загубата

[ThePainIsReaL]

Не знам дали тук е мястото на темата,но все пак ще я напиша.Не разбирам защо винаги когато загубим ценен за нас човек,усещаме колко сме го обичали ,че без него животът ни няма смисъл.В 4 клас най-добрият ми приятел,който присъства във всичките ми детски спомени ,замина за Америка.Плаках с дни и нощи и се мъчих да го забравя, да го заменя с друг.Не му пишех писма и така нещата м/у нас охладняха.Примирих се с тази загуба. По-късно ,в 6 клас,единственият човек, който ме разбира и който ми беше като по-голям брат почина. :cry: Ето с тази болка нямаше как да свикна.Всяка мисъл за него ме караше да страдам,нямах сила повече да плача.Пропуших,смених стила на музика от поп-фолк на heavy метъл.Така за момент намирах успокоение за душата си.Но болката не се махаше, не стана и по-малка.Противно на очакванията ми сърцето ми се разби на хиляди парчета.
Най-големият удар в/у себе си получих миналата година на 23.06.Най-ужасният ден в живота ми.Жената,която ми беше втора майка,която ме научи да имам вяра в себе си , да седя на собствените си крака, ме остави.И тя си отиде завинаги от света на живите.Нямаше как да преживея това.Буквално ми дойде много..фсички хора,които обичах ме напускаха. :cry: :cry: :cry:
И сега , когато мислех,че Господ се е сминил над мен и решил да бъда щастлива и аз,всичко отново се прецака.Този път не мога да устоя на болката.Не мога да свикна с мисълта,че човекът,научил ме да обичам,не ме иска.Раздялата с него тотално ме унищожи.Нямам сила за живот,сила с която да продължа напред.Не мога да си представя близкото бъдеще без него и неговата любов. Не знам дали на някого се е случвало подобно нещо ,но аз не разбирам защо,когато тези хора бяха до мен не им показах че ги обичам?Нима загубата е критерий за обичта? ..
Знам че времето лекува, но и нито една болка не се забравя,с нея просто се свиква,тя става част от теб :cry: :cry:
Ако може някой да ме разбере,нека отговори,но моля не публикувайте мнения, с които да ми се подигравате . :(

[Elitooooo]

Не бих ти се подитравала в никакав случей :!: Еми да,така е хората си отиват много бърза...още преди да са разбрали какво изпитваме към тяхл"Когато загубиш нещо,оценяваш колко скъпо е било".Знам че не можеш,но се опитай да превъзмотнеш някои неща,и аз за отрицателно време изгубих много приятерли...Но погледни напред и дано някъде намериш светлинка в тунела и бъде сигурна,че и много хора се нуждаят от теб.Живей за това :!: :? :(

[aBeP4eTo]

здр.
Виж какво сериозно понякога ни идва в повече, но попринцип целия живот е това едни идват други си отиват просто не можеш да спреш това. Много жалко за тези хора обаче на всички се случва да губят любимите си хора било то роднини, приятели... това е живота и ние не можем да го променим и да го нарпавим така, че на нас да ни харесва. И все пак не мисля, че един човек е целия смисъл на живота ти... и аз изгубих човека които обичах, но какво виждаш тука съм... човек просто трябва да се бори и да понася ударите на живота попринцип ние за това съществуваме.

[Грахче]

ей, успокой се! вярно, че са ти се случили много много неприятни неща и загубата на любими хора се преодолява страшно трудно, но не скланяй глава. болката никога не може да се забрави. тя никога няма да престане, но ти трябва да си силна и да се бориш. смисълът на загубата не е в това да започнеш да се вайкаш и да си казваш 'ей колко бях щастлива, колко много значеха за мен тези хора!'. загубата ни прави по-самостоятелни, по-твърди. недей да се самосъжаляваш и да си втълпяваш, че всичко около теб е само болка и страдание. така пропускаш възможността да се запознаеш с хора, които ще станат част от живота ти. не бъди такава песимистка, трудни моменти има в живота на всеки от нас, но трябва да се научим да се справяме с тях - да вярваме в себе си, в щастието, което ще ни донесе утрешния ден, в бъдещето, което е пред нас!

[ExpressYourSelf]

Съжалявам за загубите ти!Но aBep4eTo е права... А пък и тези неща,които са ти се случили са те направили по някакъв начин по-силна,макар и да не го осъзнаваш!И ако сега си мислиш,че всичко е изгубено и не намираш повод да се усмихнеш и т.н. се замисли!Би трябвало да си извадиш поука от всичко това,а именно да цениш и най-малките неща,да показваш чувствата и емоциите си по-често или може би вече си го осъзнала!Така е,трябва да се бориш до последно за щастието си,защото ти предстои да срещнеш мнооого нови хора,от които ще научиш още повече,и с които ще прекараш много хубави моменти.Точно сега,когато си преживяла всичко това,без да очакваш ще усетиш как всичко си идва на мястото...

[Barbarona]

Миличка, наистина много съжалявам за това, което ти се е случило, но аз когато загубя нещо скъпо, или някой важен човек напусне живота ми, винаги си казвам онази мъдрост - "не плачи за нещо, което си отива, а се радвай, че въобще го е имало".Смисълът е, че колкото и да ни липсват дадени хора те няма да се върнат...важното е да се радваме, че поне сме имали щастието да ги познаваме и да се докоснем до тях. Както ти казаха и другите трябва да си силна, както си била винаги досега и да не губиш вярата си, най-вече заради теб самата.
Бъди мъжко момиче и горе главата!!!
:P

[Night_Whisper]

Определено с твоята история не може да се подиграва човек.Наистина са ти се случили много лоши неща,но животът продължава.Всеки има и гадни моменти в живота си,но пък благодарение на тях оценяваме и се радваме на хубавите.Мен когато ми се случи нещо гадно и ми е кофти си казвам:"Животът продължава,каквото и да става" и "След всяка буря изгрява слънце",така че не се отчайвай и вярвай в себе си и в това,че всичко ще се оправи.

[ThePainIsReaL]

Мен когато ми се случи нещо гадно и ми е кофти си казвам "След всяка буря изгрява слънце"

Това си повтарям и аз винаги..

[мечтател]

виж ся напълно те разбирам, но не така, казано от съчувствие. много малък аз загубих и двамата си дядовци и болеше много. по-късно съм изпитвал и любовната мъка. все пак тч беше несравнимо по-малка от мъката по дядовците ми. и все пак болеше. и все пак исках да спре. исках ако не да умра то поне да заспя. но намерих причина да остана. не знам каква беше, не знам защо, но просто започнах да го искам. и още го искам. намерих нова жизнена философия. намерих нещо, в което да вярвам. нещо, за което да съм готов да се боря, нещо за което да живея и за което да умра. твоята история е несъмнено много тъжна. но остани. защото никога, никога, никога не знаеш какво ти готви случая. никога не знаеш какво ще се случи утре, какъв човек ще срещнеш, какъв вятър ще изпълни платната ти. допреди 5 дена не вярвах, че мога да срещна човек, с когото да говоря за жизнената си философия. срещнах такъв човек, такова момиче. как мислиш? играейки баскетбол. и заради такива случаи се боря. и затова обичам живота. той е непридвидим. и в това е красотата му. колко още мога да ти говоря за него? но има ли смисъл?...

[LiNkiN4eTo]

Гадно е , но е съвсем естествено :!: Нищо не е вечно , един умира - друг се ражда ...
Замисли се .... по-добре те да умрът преди теб и ти да страдаш , отколкото ти да умреш преди тях и те да страдат , кое предпочиташ :?: тъпо е ама ....
пък и сега са на по-хубаво място от тук :roll:

[nenuTy]

za6to smqta6 4e nqkoi 6te ti se podigrava.zagubata e ne6to,kum koeto mojem da gledame samo s tuga i sustradanie,no nikoga ne mojem da se izsmeem,o6te pve4e kogato stava duma za smurt.misli6 si 4e si sama,4e svetut e svur6il za teb.povqrvai mi razbiram te.istoriqta ti mi se struva poznata po boleznen na4in...no ne si sama.povqrvai mi.za edna no6t az zagubih pove4e ot polovinata si verni priqteli. naistina bolkata e nepreodolima no s vremeto se svikva s neq.nqma smisul da se samosujalqva6.prosto misli za bude6teto,kolkoto i neblagopriqtno da e to,tova e tvoeto bude6te,otredeno ti da go izjivee6 i ti nqma6 pravoto da mu obru6ta6 grub,nai-malko zaradi tezi hora,koito sa zagubili vuzmojnostta da izjiveqt svoeto,zaradi samata teb

[leidi_pz]

naskoro zagubih nai-dobriq si praiqtel ot togava neprestanno pla4a i samo si spomnqm za otminalite dni,kolko hubavo ni beshe zaedno,kolko prejiveni slu4ki imame zaedno i vsi4ki tezi spomeni me karat da si mislq 4e vinata za tazi razdqla e po moq vina.Taka 4e te razbiram napalno 4ak sega razbrah kakvo vsa6nost sam izgubila i edva sega do ocenqvam :cry:

naskoro zagubih nai-dobriq si praiqtel ot togava neprestanno pla4a i samo si spomnqm za otminalite dni,kolko hubavo ni beshe zaedno,kolko prejiveni slu4ki imame zaedno i vsi4ki tezi spomeni me karat da si mislq 4e vinata za tazi razdqla e moq.Taka 4e te razbiram napalno 4ak sega razbrah kakvo vsa6nost sam izgubila i edva sega do ocenqvam :cry:

[Ollas]

Важното е човек да съумее да се радва на това, което има. Покрай нас винаги има хора, които играят по-голяма или по-малка роля в живота ни. Но за съжаление те не могат да бъдат вечно с нас. Но животът е постъпил ужасно спрямо теб като те е накарал да изгубиш толкова рано част от любимите си хора. Сигурна съм, че има и други, на които можеш да разчиташ. Не погубвай своя живот заради загубите, защото няма смисъл. Една моя любима мисъл: "Това, което не ми убива, ни прави по-силни."

[мечтател]

Мен когато ми се случи нещо гадно и ми е кофти си казвам "След всяка буря изгрява слънце"

Това си повтарям и аз винаги..

но по-лошото е че най-черните облаци вещаят най-страшните бури. но дължим на живота и бъдещето да се борим и да победим неправдите. и както nenuTy каза "tova e tvoeto bude6te,otredeno ti da go izjivee6 i ti nqma6 pravoto da mu obru6ta6 grub,nai-malko zaradi tezi hora,koito sa zagubili vuzmojnostta da izjiveqt svoeto,zaradi samata teb"
сега се сетих за нещо, което видях в 1 книга - само човек, който е изпитал истинското страдание може да познае и изживее истинското щастие. Запомни го и не го забравяй! живей така, както иска живота. а ако ти е отредено да си щастлива ще бъдеш. иначе ще се бориш да го заслужиш. няма бог, който да ни наказва. има само воля. останалото се постига чрез нея. пожелавам ти воля и желание за живот. всичко друго ще дойде. дотогава "ЧАКАЙ И СЕ НАДЯВАЙ"(пак от същата книга). и не спирай да мечтеаш и следвай мечтите си!

[kellybundy]

znae6 li koe e purvoto ne6to, koeto mi napravi vpe4atlenie dokato 4etoh posta ti?
tova 4e sled vsqka zaguba ti si se vzimala v ruce i si produljavala napred - vuzhi6tavam se na takiva hora!
i az sum prejivqla ne malko nesgodi no vinagi sum se opitvala da preglutna slu4iloto se i da ne se otkazvam
za6toto vseki se sbluskva s tejkata ruka na stradanieto mnogokratno prez svoq jivot, kato pri nqkoi naistina e po-stra6no
no vajnoto e ne kakto ti se slu4va a kak go priema6
zatova kakto kaza linkin4eto misli si 4e vsi4ki tezi hora sa na po0hubavo mqsto sega i ne zabravqi - nikoga ne se samoobvinqvai za tqhnata zaguba!

[morsmordre]

Така за момент намирах успокоение за душата си.Но болката не се махаше, не стана и по-малка.

В една песен на Еванесенс текстът започва с:::

I tried to kill the pain but only brought more...

А това е мн точно..Виж, знам, че загубата на близък човек е страшно тежко нещо и няма нищо по-лошо от това да изгубиш любим човек.Но не трябва да спираме да се борим.Защото животът е едно бойно поле, а какво става на бойното поле - идват и си отиват хора.Неизбежно е!Да, защо им трябваше точно сега да си заминават, не може ли поне да имаш някакво предупреждение, но смъртта е просто поредното изпитание за човека.Един пада, друг продължава.Колкото и трудна да е загубата, трябва да продължиш!Знам, че си мислиш, че съм просто обикновен потребител, който знае само да говори.Ако не друго, поне се вгледай в думите ми.
Макар и да не съм изпитвал толкова често загубата на любим човек, както ти си, но от пет години живея със страшно голяма психическа болка.Ако можех, щях да започна да крещя със всички сили, да пребивам всеки, който ми падне, но не мога, защото се боря.Можеш ли ТИ да си представиш каква болка изпитвам АЗ в сърцето си.Определено не можеш, но част от чувството е както при теб - горчиво в гърлото, като че ли сърцето ти се свива и не се отпуска..Но трябва да се бориш, разбираш ли, не можеш да паднеш на бойното поле от самосебеси, а и не трябва :!: Чувстваш се уморена от всичко това, искаш почивка, искаш хората да видят нещата, както ти ги виждаш, да усетят, каквото ти усещаш в този миг, за да разберат колко е трудно.Но не става този номер!
В песента на Линкин Парк:::

I've become so numb, I've become so tired

Точно така се чувстваш и ти.Няма как да се преборим с това чувство.Единственият начин да го намалим е като правим само нещата, които ни харесват.Да се направим сами щастливи, защото няма кой друг да го направи вместо нас.
И не ми казвай, че времето щяло да излекува болката :!: Това са пълни глупости :!: Единственото нещо, което лекува болката, си самата ти :!: Запомни го това :!:

[amy lee]

хъх, все едно слушам себе си преди 1 месец :shock:
знам горе долу какво ти е и най-добре излез навън, разсей се... не мисли за това... каквото и да правиш няма да ги върнеш обратно:(така че не ти остава друго освен да се примириш :?