DANGER_LSD_F
08-17-2005, 09:34
Поради насъбралите се емоции относно изтриването на тази тема,си позволих да я copy от kefche.com.
Не знaм дали поради географските ширини или етническите особености в България проблемът за сексуалното възпитание остава на заден план. Докато родителите не намират кураж, време или път към проблема, техните наследници намират начин как да се “ограмотяват” от недотам подходящи източници. Първа в списъка е улицата (не става реч за тв предаването). Лош съветник на момчетата са родните програми на XXL Spice-a И така – налице е сблъсъкът между доста грубо формулираната представа за секса и фееричните въжделения. Резултатът е: неврози, комлекси, страх !
Целта на тази тема е да ви даде малко повече информация ( а именно на 13-18 годишните ) за болестите предавани по полов път и ужасните последици от тях.
Като ползвате презерватив може да спаси не само вашия живот - нищо не ви коства, а може да загубите много.
Моногамията не гарантира предпазване срещу полово предавани болести (ППБ), включително HIV, освен ако и двамата партньори не са неинфектирани и никога не са имали безразборни полови контакти. Няма сигурен начин да се докаже това.
Ако вие сте решили да имате полови контакти, то трябва да сте внимателни, и по- специално ако имате повече от един партньор. Ако използвате презервативи правилно и всеки път, когато имате полов контакт, това е най-сигурния начин да се предпазите от полово предавани болести (ППБ). Ако партньорът ви не иска да използва презерватив, тогава вие го убедете, че вашето отношение е достатъчно сериозно и си заслужава да бъдете внимателни.
ППБ са голяма група инфекциозни болестти, имат различни причинители, характеризират се с разнообразна клинична симтоматика, ангажираща гениталиите и/или урогениталният тракт, като общото между тях е еднаквият механизъм на предаване и разпространение на инфекцията, осъществена при сексуален контакт между партньорите.
От тези болести боледува само човек, те се развиват през най-активният период от живота му, могат да предизвикат сериозни увреждания на важни органи и системи и могат да дадат тежки последици за поколението и обществото.
Към групата на ППБ се причисляват освен класическите венерически болести - сифилис, гонорея, мек шанкър, донованоза, и т. нар. "нови" сексуално предавани болести като: кандидоза, трихомоназа, хламидийни и микоплазмени урогенитални инфекции, генитален херпес, генитални брадавици, СПИН и др.
Тези болестти са "привилегия" само на човешкия род. Източник на инфекцията е болният човек, а основният механизъм на предаване на инфекцията е директният контакт при полов акт между партньорите. Инфекцията може да се предаде и чрез замърсени инструменти, при провеждането на по-инвазивни манипулации, при преливане на кръв и кръвни продукти и др.
Според СЗО, всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи от ППБ.
Налице е увеличаване на т. нар. "нови" сексуално предавани болести-хламидийни и вирусни, в сравнение с "класическите"-сифилис, гонорея и др.
Сифилис
Причинителят на Сифилис е бледата спирохета или трепонема. Дължината й - няколко микрона - е по-голяма от тази на гонококата, причинителя на Трипера, но въпреки това тя не се вижда с обикновен микроскоп, защото не се оцветява с анилинови бои.Тялото й е обвито от нишки, които определят движенията й, а двете й трислойни обвивки са съставени от различни вещества - масти, белтъци и захари. Спрямо всяко от тези вещества в кръвта се образуват съответните антитела, които могат да бъдат установени с различни по своята чувствителност и специфичност реакции.
Спирохетата се размножава чрез напречно делене на всеки 33 часа. Това е важно, защото спирохетата е уязвима от лекарствата само в периода на делението си. Колкото устойчива е тя в организма на човека, където издържа 10 години, толкова лесно загива във външна среда.
У болния от Сифилис човек освен в огнището на увреждането, спирохетата се открива и в СЛЮНКАТА, УРИНАТА, МАЙЧИНОТО МЛЯКО, СЪЛЗИТЕ, ПОТТА, СЕМЕННАТА ТЕЧНОСТ и др. Нейното любимо "убежище", обаче, където е най-трудно уязвима е ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ и след смъртта на носителя й при определена температура спирохетата може да преживее още няколко дни. Вън от организма под въздействието на слънчевите лъчи, светлината и особенно при изсъхването тя загива веднага. Незабавно я унищожават горещата вода и сапунът, разтворите от сублимат, карболовата киселина, лизолът, спиртът и др. Още при 40 градуса тя загубва способността си да заразява.
Поради неиздражливостта на спирохетата във външна среда Сифилисът не може да се предаде от болен на здрав нито по въздушнокапков път, нито през водата за пиене. Заразяването става чрез непосредствен допир, и то при 90-95% от случаите по полов път. Болният от Сифилис е опасен за околните през всички стадии на заболяването, но той е най-заразителен през 1-я и особенно през 2-я етап на болестта.
В по-редки случаи заразяването може да стане чрез извънполов, пряк контакт: ЦЕЛУВКА, УХАПВАНЕ ИЛИ СМУКАНЕ НА РАНА, КЪРМЕНЕ НА чУЖДО БОЛНО ОТ ВРОДЕН СИФИЛИЦ ДЕТЕ, ИЗКУСТВЕННО ДИшАНЕ ПО МЕТОДА "УСТА В УСТА" и др. Третия начин е чрез КРЪВОПРИЛИВАНЕ или ПРЕДАВАНЕТО МУ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА.
ПРОТИЧАНЕ НА БОЛЕСТТА
Прието е протичането на Сифилиса да се дели на 3 периода:
1 ПЕРИОД: нареча се още първичен Сифилис, започва от момента на заразяването, заразата обаче не се появява веднага с видими белези. От момента на заразата до видимите белези минават средно 3 СЕДМИЦИ, но може също както от 10,така и до 90 дни,обаче още от 1 ден на заразата спирохетите проникват в целия организъм даже и в гръбначномозъчната течност. 3-те седмици са скритият или инкубационен период, през който болния не чувства абсолютно нищо, а и нищо не се вижда по кожата и лигавиците му. Още от 1-я ден на инфекцията (заразяването) му обаче той може да зарази другите, макар и не в такава степен, както в по-късно, когато се проявят вече видимите симптоми на Сифилиса. В края на 3-тата седмица от заразяването на мястото, където инфекцията е проникнала в организма се появява КРЪГЛА или ОВАЛНА ЕРОЗИЯ (малка повърхностна язвичка). Тя има розовочервен цвят и глатки ръбове, които полегато се спускат към плитко, чисто и лъскаво дъно. Средно с размер на едностотинкова монета, ерозията може да бъде и много малка и едва забележима, колкото лещено зърно, а понякога надхвърля размера на нокът. Две неща са характерни за тази язвичка:пълната липса на болка и голямата й плътност. При опипване се създава впечатлението, че пръстите докосват парче хрущял. Обикновено се появява само 1 язвичка, изключително рядко повече от 1.
Язвичката се намира най-често в областта на половите органи. При МЪЖА тя се намира по главичката или кожичката на члена, отвърстието на пикочния канал и другаде, а при ЖЕНАТА - по срамните устни, входа на влагалището или шийката на матката. При НЕПОЛОВО ПРЯКО ЗАРАЗЯВАНЕ , например чрез целувка и/или "френска любов", тя може да бъде по устните, венците,езика, сливиците и др. Също така при хомосексуалистите- в областта на ануса.
Около 1 семдица до 10 дни след появата на язвичката се подуват най-близките ЛИМФОТИЧНИ ВЪЗЛИ-обикновено възлите в слабинните гънки. Те могат да достигнат големината на кокоше яйце и са мн. плътни и напълно безболезнени.Те никога не се размекват и не се пробиват с отделяне на гной.
Понякога раничката може изобщо да не се забележи или да не съществува (както при приливането на кръв).
НЕОБХОДИМО Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВТА, КОЕТО ДАВА РЕЗУЛТАТ АКО Е НАПРАВЕНО 6 ИЛИ 3 СЕДМИЦИ СЛЕД МОМЕНТА НА ЗАРАЗАТА!!!
Язвичката и подутите лимфи изчезват след няколко седмици. Болният мисли, че се е излекувал от самосебе си, но инфекцията продължава все по-надълбоко в организма. Постепенно се подуват всички лимфни възли на организма (безболезнено), но достигат доста по-малки размери от първото подуване... БОЛНИЯТ ЗАПОчВА ДА СЕ чУВСТВА ОТПАДНАЛ, НЯМА АПЕТИТ, ЛЕКО СЕ ПОВИШАВА ТЕМПЕРАТУРАТА МУ, ОПЛАКВА СЕ ОТ ГЛАВОБОЛИЕ, БОЛКИ В КОСТИТЕ, СТАВИТЕ И МУСКУЛИТЕ, СЪНЯТ МУ СТАВА НЕСПОКОЕН, А НОЩЕМ СЕ ПОТИ. Това са предвестници на втория период на Сифилиса, които също така преминават бързо, а може да бъдат толкова слабопроявени, че болния да се чувства привидно напълно здрав.
2 ПЕРИОД (ВТОРИчЕН СИФИЛИС): Той започва след 2-я месец след заразяването, ако до тогава не е установена болеста и не е започнато лечението. За този период е характерно появата на множество ОБРИВИ, пръснати по кожата на цялото тяло и лигавиците, които могат да подобят още по-голям брой други кожни болести (Сифилис - "великият симулант").Най-често по страничните части на гръдния кош, гърба и корема се появяват малки окръглени розовочервени петънца, наречени розеоли. Те никога не сърбят и не се залющват, поради което някои болни въобще не ги забелязват. Обривите могат да имат вид и на малки птпчици, разположени по различни места по тялото. Понякога те се нареждат като дъга на границата м/у косата и челото ("короната на венера"). По дланите на ръцете е така характерно, че съществува изразът "Когато болният подаде ръка, той подава диагнозата си.". В половата област и по-често при жените пъпките се разрастват и наподобяват карфиол, и се наричат ШИРОКИ КОНДИЛОМИ. Повърхността им се разлага, като отделят силно заразителен секрет и много неприятна миризма.
Гърлото е зачервено като при ангина, но НАПЪЛНО БЕЗБОЛЕЗНЕНО. Гласът става дрезгав, поради наличието на пъпчици по гласните струни.По лигавицата на венците,езика и бузите може да има белезникави налепи, наречени МУКОЗНИ ПЛАКИ, които гъмжат от спирохети. КОНТАКТИТЕ С ПРЕЗЕРВАТИВ В ТОЗИ СТАДИИ НЕ ПРЕДПАЗВАТ ОТ ЗАРАЗА.
Друг симптом на Вторичния Сифилис е ОПАДАНЕТО НА КОСАТА-било като общо разреждане или под формата на малки полета (по-често..засягат се и веждите). Понякога могат да се развият възпаления на ноктите или на околонокатния вал.
ВСИЧКИ ОПИСАНИ ПРОЯВИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗ ОСТАТЪК ЗА 1-2 МЕСЕЦА.
След избледняване на активните обриви могат да останат БЕЛИ ПЕТНА, които траят доста по-дълго и навеждат специалиста на мисълта за Сифилис. Опадалите косми също постепенно се възстановяват.
След период, когато болеста не дава никакви видими признаци, тогава единствено чрез кръвта може да се установи болеста. Това състояние трае 3-4 месеца и бива последвано отново от обриви на вторичните прояви, които са по-малобройни, но по-големи и групирани - предимно в устата и областта на половите органи. И така се повтаря.. После настъпва ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД НА ЛАТЕНТНОСТ - ОТ 3 ДО 10, А ПОНЯКОГА И ДО 50 ГОДИНИ. В НЯКОИ СЛУЧАИ ТОЙ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА, А СМЪРТТА ДА НАСТЪПИ ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ.
3 ПЕРИОД (ТРЕТИЧЕН СИФИЛИС): Обикновено след 3-тата година на заразяването. В този период могат да бъдат засегнати почти всички органи на заразения. Първоначално по кожата на болния се появяват твърди неболезнени възелчета, достигащи големината на грахово зърно, с глатка лъскава повърхност и меденочервен цвят, най-често групирани в определена зона. По-късно се развиват ТУМОРОПОДОБНИ ВЪЗЛИ с големината на орех или яйце, които се наричат "Сифилистични гуми". Те имат по-дълбоко разположение от вторичните поражения и винаги се придружават от разрушение на тъканите, а при обратното си развитие се превръщат в ръбци. "Гумите" имат известно предпочитание към долните крайници, устата, лицето, черния дроб, костите и др. Ако се появи на небцето обикновено го пробива и довежда до съединяване на кухините на носа и устата, при което част от поетите храни и течности излизат обратно през носа. "Гумите" се развиват постепенно и незабелязано, без да предизвикват оплаквания. Те могат да се "стопят" бързо и от само себе си, ако се приложи противосифилистично лечение. Без лечение те преминават бавно, като се разширяват язвите и остават след себе си характерни белези.След това амогат да се появят в съседни участъци, но никога не се рецидивират на мястото на самия белег. Практически те не са заразни, защото рядко в тях се намират спирохети. Близките лимфни възли не се увеличават.
Особено чести и тежки са пораженията на кръвоносната система и най-вече на аортата, което става обикновено след 10-20 години след заразяването. Това пречинява мъчителни болки зад гръдната кост, които се засилват при телесно усилие или вълнение. Освен това аортата може да се разшири и в даден момент да се спука, което води до мигновенна смърт. При увреждане на мозъчните артерии може да се получи "мозъчен удар" с последващи парализи на крайниците още в сравнително млада възраст.
Честа проява на Сифилиса на вътрешните органи е засягането на черния дроб, който става твърд и увеличен,без да е болезнен.
От двигателния апарат се засягат по-често костите, а по-рядко - ставите. Последиците се подразбират......
ПРИ НЕНАВРЕМЕННО ЛЕчЕНИЕ НА СИФИЛИСА МОЖЕ ДА НАСТЪПИ СМЪРТ, А ПРИ НИКАКВО ЛЕЧЕНИЕ СМЪРТТА Е НЕИЗБЕЖНА!
СПИН
Една от най-опасните полово предавани болести е HIV, вирус който причинява AIDS. Той преминава чрез телесните флуиди и може да се предава както по време на хомосексуален така и по време на хетеросексуален полов контакт, освен това HIV се предава по кръвен път и от майката на плода. Инкубационният период от инфектирането до изявата на заболяване може да бъде много дълъг, дори години, като в този период инфектираният е заразен. HIV засяга имунната система, намалявайки броя на Т-лимфоцитите. Проявите при СПИН са многообразни и са свързани със намаления имунитет и директното увреждащо действие на централната нервна система. За сега няма лечение за това заболяване, не е открита и ваксина все още. Най-ефикасния начин за предпазване от инфекцията е ползването на презервативи.
Хламидия
Тази болестотворна бактерия причинява възпаление на половите и отделителните органи. Хламидиалната инфекция може да протече по три различни начина: - Бактерията се размножава активно, появява се течение и парене при уриниране. Възпалява се и маточната шийка. Тези симптоми се появяват 5 до 12 дни след заразяването, а понякога и значително по-късно. - Бактерията се размножава, но няма никакви явни симптоми. - Бактерията се размножва бавно, без външни симптоми. Инфекцията е скрита, но може по всяко време да се активира от други дразнители. Ако не се лекува своевременно, хламидиалната инфекция може да доведе до възпаление на яйчниковите тръби, а то от своя страна - до стерилитет или проблеми по време на бременността. Диагнозата се поставя чрез: 1. Директен метод за доказване на причинителя, който се провежда в клиниките на БАСП. 2. Индиректен метод чрез изследване на кръвен серум.
Гонорея /Гонококция/
Гонорея /Гонококция/
Гонореята /трипер, гонококция/ спада към групата на т.н. класически венерически заболявания и е една от най-честите болести, предавани по полов път. Тя се причинява от бактерий /гоноток/.Той представлява микроорганизъм с овална форма, съставен от две части, наподобяващи бобени или кафеени зърна, разположени с вдлъбнатините си едно срещу друго.
Този микроорганизъм е болестотворен само за цилиндричния епител /напр. за лигавицата на уретрата/, но може да причини възпаление и на плосък епител /на малки момиченца или възрастни жени/ напр. влагалището /поради някои биохимични особености. Новороденото може да се зарази по време на раждане.
Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти.
Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети: бельо, изтривалки, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия.
В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото.
Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при опипване по хода на уретрата.
При нелекуване недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен.
Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с лека парене при уриниране с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците /гонококов бартолинит, цистит,ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит/.
Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение гонококовата офталмия води до слепота.
Гонококов проктит /възпаление на правото черво - ректума/ се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания.
Лечението на гонококцията е консервативно, като се прилагат антибиотици от пеницилиновия ред или по-широкоспектърни антибиотици в лечебен курс от пет до седем дни. Лечението се провежда от и под контрола на лекар-специалист.
Гениталните брадавици
Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус (HPV). Инфекцията с HPV все повече зачестява. Тя се проявява като малки месести и твърди брадавици в гениталната област при мъжа и при жената, непрекъснато увеличаващи се на брой и отделящи лошо миришещ секрет. Инфекцията с HPV е свързана с повишен риск от карцином на шийката на матката – най-често срещащия се генитален карцином при жените в млада възраст. Инфекцията с HPV е свързана и с риск за плода при раждане, поради което жените с генитални брадавици раждат чрез цезарово течение. Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, приложен локално, чрез лазер или чрез електрокоагулация, което обаче не премахва вируса от организма и брадавиците отново могат да се появят. Заразяването става чрез контакт с партньор с брадавици.
Генитален херпес
Гениталния херпес се причинява от вирус – Herpes simplex –2 тип (HSV-1 тип води до развитие на херпес на устата и по лицето). Инфекцията се предава чрез контакт с партньор, имаш в момента изявен херпес – мехурчета и язвички. Заболяването се проявява чрез поява на болезнени мехурчета в областта на гениталиите, изпълнени с бистра течност, които се пукват и остават малки ерозии. В зависимост от индивидуалния имунитет херпеса може да се проявява различно често – от веднъж на година до ежемесечно и по-често, като изявата му се провокира от мензиз, вирусна инфекция, стрес и др. При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те да са носители на вируса. Лечението се провежда с антивирусни препарати локално, имуномодулатори за подсилване на имунитета и при някои хора се провежда лечение с ваксина. Гениталният херпес е свързан с повишен риск за плода по време на раждането, поради което жените с изявен генитален херпес раждат чрез цезарово течение.
Трихомониаза
Трихомониазата се причинява от паразита Trihomonas Vaginalis. Проявава се инфекция на влагалището (колпит) при жените и уретрит при мъжете. При жените трихомониазата почти винаги дава симптоми – поява на лошо миришещо жълто-зелено течение, сърбеж и възпаление на външните полови органи, болка при уриниране и болка при секс. При мъжете инфекцията може да протече безсимптомно или да се появи болка при уриниране. Инфекцията се лекува успешно с антибиотици, като е задължително лечението и на двамата партньори.
Хепатит В
Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В (HBV) и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с HBV може да доведе до носителство (няма заболяване), развитие на остър хепатит, развитие на хроничен хепатит, който представлява сериозен проблем и може да доведе след години до чернодробна цироза и рак на черния дроб.
Съществува ваксина срещу HBV, след въвеждането на която честотата на хепатит В се намали.
В България след 1991 година всички новородени подлежат на ваксина срещу HBV.
Хората, които са носители на вируса се проследяват от специалисти, както и всички с хроничен хепатит. Когато съществуват индикации при хроничен хепатит В се провежда лечение с интерферон или други медикаменти.
Урогенитална микоплазмена инфекция
Причинители са: Ureoplasma ureolyticum, Mycoplasma hominis I Mycoplasma genitalis.
U.ureolyticum се изолира в 40-80% от цервикалният канал и вагината у сексуално активни жени, докато у тези без сексуален контакт - едва 10%.
У мъжете тя е широко разпространена и патогенна и се изолира в 50-70% от болните с негонококови уретрити.
Микоплазмената инфекция предизвиква възпалителни прояви, които в зависимост от възрастта и пола се изявяват с различна клинична картина.
У мъжа: проявите са под формата на неспецифичен уретрит (възпаление на уретрата) - със сърбеж, оскъдна секреция или сутрешна капка от уретрата.
Хронифицирането на микоплазмената инфекция може да доведе до развитието на простатит (възпаление на простата) и епидидимит, с последващ стерилитет.
У жената: Развитие на бартолинит (възпаление на бартолииновите жлези), обилна вагинална секреция, при съчетание с други мигроорганизми - колпит, цистит, тазово-възпалителна болест, салпингит и стерилитет.
У двата пола и при хора със снижен имунитет може да се развие сепсис, супоративни артрити, а у новородените, заразени по време на раждането - пневмония и мененгити.
Лечението е с антибиотици, задължително след консултация с лекар.
Генитална кандидоза
Клинично, гениталната кандидоза протича с различна клинична картина у двата пола - при жените под формата на вулвовагинит, а при мъжете под формата на балонопостит (възпаление на гланса и препуциума).
• Гениталната кандидоза не е типична сексуално предавана болест, но често съществува паралелно с полово предаваните болести.
Кандида Албиканс (Кандидоза)
Преди години лекарите са смятали, че повечето заболявания се предизвикват от бактерии и вируси. Считало се е, че гъбичните инфекции са изключение. Днес лекарите натуропати са установили, че почти половината от техните пациенти страдат от гъбично заболяване.
От всички известни гъбични инфекции, най-често срещаната и най-вредната е Кандида Албиканс. Тя може да порази цялото тяло. Установени са повече от 25 нейни разновидности. Според специалистите 1/3 от населението на индустриално-развитите нации страда от заболявания, свързани с Кандида Албиканс. Най-важните фактори за разпространението на Кандида са: широката употреба на синтетични антибиотици, консумирането на месо, третирано с антибиотици, хлорирането на водата за пиене, излагането на пестициди и химикали, хормоналните лечения (вкл. противозачатъчните и кортизоновите препарати), неправилното хранене, недостатъчната физическа активност. Кандида може да се увеличават по време на стрес или намален имунитет.
Обикновено Кандида растат в червата, гениталния тракт, устата и гърлото, без да предизвикват някакви поражения. Но ако защитните сили на организма са слаби, тези иначе безвредни стомашни гъбички може да се увеличат. Пораженията в устата се наричат 'млечница', във вагината - 'вагинити'. Те поразяват и мъжете и жените, но рядко се предават по полов път. Кандида поразяват вътрешните органи като белите дробове, бъбреците и сърцето. Кожата също може да бъде засегната. Гъбичката може да премине в кръвта и да остави своите токсини в различни части на тялото.
Кандида Албиканс и имунната система
Ако на Кандида Албиканс се позволи да се размножи чрез пролиферация (пъпкуване), тя променя формата си от нормална гъбична дрожда в гъбичен мицел, отделящ Ризоиди. Ризоидите са дълги, кореноподобни структури, способни да прободат стената на стомашно-чревния тракт и да прекъснат защитната бариера между вътрешностите и кръвта. Тези нарушения в бариерата позволяват на много алергени да навлязат в кръвния поток, предизвиквайки алергична реакция. Ако преминат през бариерата кръв - мозък, алергените може да предизвикат по-нататъшно увреждане. Макрофагите на имунната система са способни да разрушат Кандида Албиканс. От своя страна Кандида Албиканс унищожава запасите от глутамин в организма. Тя е враг на витамин С и в резултат на размножаването на Кандида Албиканс може да се появи недостиг на витамин С в организма.
Кандидозен баланопостит (Кандидоза)
Това е заболяване, което се среща по-рядко от вагиналната кандидоза.
При мъжете заболяването се предава при полов контакт.
За появата на гениталната кандидоза у мъжа значение имат някои външни и вътрешни фактори, като:
• някои заболявания - захарен диабет, затлъстяване, железен дефицит и др.
• прием на медикаменти за по-продължителен период;
• снижен имунитет;
Субективните оплаквания се изразяват в чуство на парене, смъдене, до болка.
Обективно - налице е зачервяване по главата на пениса, кожата става суха, лъскава и се залющва. Често се наблюдава белезникав налеп.
При диабетици, като усложнение на баланопостита може да се развие фимоза.
Лечението се провежда с локални и системни антимикотици, предписани от съответня специалист.
Бактериална вагиноза
Това е полимикробна инфекция на влагалището, без възпалителен характер, при която нормалната лактобацилус-флора се замества от анаеробни микроорганизми в големи концентрации.
Нормалната микрофлора на влагалището е съставено от ацидофилни лактобацили - >95% от всички бактерии и по-малко от 5% - от различни аеробни и анаеробни бактерии.
При бактериалната вагиноза настъпва прекомерно развитие на Gardnerella vaginalis и анаеробите, които достигат от 100 до 1000 пъти по- голяма концентрация от нормата, за сметка на лактобацилите.
Като предразполагащи фактори, които могат да доведат до развитието на бактериална вагиноза се сочат: половата активност, броят на сексуалните партньори, хигиенни навици, употреба на антибиотици и др.
БВ се открива в 10% от жените в репродуктивна възраст (18-40 години).
Субективните оплаквания са предствени от сърбеж и дискомфорт във влагалището.
Обективно - основното е наличието на засилено течение, с неприятна миризма на развалена риба, появяваща се след полов акт или менструация.
Лечението се провежда орално или локално с препарати с антимикробно действие спрямо анаеробни микроорганизми, които се предписват от специалист.
Заразен молуск (Molluscum contagiosum)
Това е широко разпространено вирусно заболяване, което се характеризира с появата на нодуларни (възловидни) обриви по кожата, при децата с локализация по лицето, а у възрастните - по гениталиите и перинеума.
Заразяването е чрез директен контакт, при сексуално общуване или по контактно-битов път.
Причинител на заболяването е вирус от род Molluscipoxavirus.
Боледуват предимно деца, спортисти в контактни спортове, масажисти, теляци и др. Наблюдава се и у жени с нежна кожа и хомосексуалисти.
Инкубационният период е между 14-50 дни.
Обикновено липсват субективни оплаквания, понякога има слаб сърбеж.
Обективно - и при двата пола се засяга предимно кожата на външните геиталии и долната част на корема, а при децата - лицето. Установяват се еритемни (червени) или с цветa на кожата, гладки, сферични възелчета, с хлътнал център.
Лечението се провежда от специалист- дерматолог.
Вагинални гъбични инфекции
Много лекари-холистици считат, че дисбалансът във вагиналната микрофлора е показател за подобен дисбаланс и в стомашно-чревния тракт. Затова е желателно при повтарящи се вагинални гъбични инфекции да се изготви една цялостна противо-гъбична програма, като Биоцитрин се приема и вътрешно.
Забележка: Желателно е преди да се започне каквото и да е вагинално лечение, да се направи изследване и да се установи дали симптомите са предизвикани от наличието на Кандида Албиканс. Повечето хронични гъбични проблеми, независимо дали са системни (когато гъбичната инфекция е проникнала в кръвта) или локални, са свързани с начина ни на живот. Прилагането на Биоцитрин трябва да се счита за допълнение към една цялостна програма от промени, които трябва да се извършат за да се реши трайно този проблем
Ако някой има какво да добави,да го направи.Мисля,че ще ни бъде много полезно.
ПП:Ако не ви харесва темата/понеже тука повечето са на по 12 години/ моля не флуудете.
Не знaм дали поради географските ширини или етническите особености в България проблемът за сексуалното възпитание остава на заден план. Докато родителите не намират кураж, време или път към проблема, техните наследници намират начин как да се “ограмотяват” от недотам подходящи източници. Първа в списъка е улицата (не става реч за тв предаването). Лош съветник на момчетата са родните програми на XXL Spice-a И така – налице е сблъсъкът между доста грубо формулираната представа за секса и фееричните въжделения. Резултатът е: неврози, комлекси, страх !
Целта на тази тема е да ви даде малко повече информация ( а именно на 13-18 годишните ) за болестите предавани по полов път и ужасните последици от тях.
Като ползвате презерватив може да спаси не само вашия живот - нищо не ви коства, а може да загубите много.
Моногамията не гарантира предпазване срещу полово предавани болести (ППБ), включително HIV, освен ако и двамата партньори не са неинфектирани и никога не са имали безразборни полови контакти. Няма сигурен начин да се докаже това.
Ако вие сте решили да имате полови контакти, то трябва да сте внимателни, и по- специално ако имате повече от един партньор. Ако използвате презервативи правилно и всеки път, когато имате полов контакт, това е най-сигурния начин да се предпазите от полово предавани болести (ППБ). Ако партньорът ви не иска да използва презерватив, тогава вие го убедете, че вашето отношение е достатъчно сериозно и си заслужава да бъдете внимателни.
ППБ са голяма група инфекциозни болестти, имат различни причинители, характеризират се с разнообразна клинична симтоматика, ангажираща гениталиите и/или урогениталният тракт, като общото между тях е еднаквият механизъм на предаване и разпространение на инфекцията, осъществена при сексуален контакт между партньорите.
От тези болести боледува само човек, те се развиват през най-активният период от живота му, могат да предизвикат сериозни увреждания на важни органи и системи и могат да дадат тежки последици за поколението и обществото.
Към групата на ППБ се причисляват освен класическите венерически болести - сифилис, гонорея, мек шанкър, донованоза, и т. нар. "нови" сексуално предавани болести като: кандидоза, трихомоназа, хламидийни и микоплазмени урогенитални инфекции, генитален херпес, генитални брадавици, СПИН и др.
Тези болестти са "привилегия" само на човешкия род. Източник на инфекцията е болният човек, а основният механизъм на предаване на инфекцията е директният контакт при полов акт между партньорите. Инфекцията може да се предаде и чрез замърсени инструменти, при провеждането на по-инвазивни манипулации, при преливане на кръв и кръвни продукти и др.
Според СЗО, всяка година се откриват около 250 милиона нови случаи от ППБ.
Налице е увеличаване на т. нар. "нови" сексуално предавани болести-хламидийни и вирусни, в сравнение с "класическите"-сифилис, гонорея и др.
Сифилис
Причинителят на Сифилис е бледата спирохета или трепонема. Дължината й - няколко микрона - е по-голяма от тази на гонококата, причинителя на Трипера, но въпреки това тя не се вижда с обикновен микроскоп, защото не се оцветява с анилинови бои.Тялото й е обвито от нишки, които определят движенията й, а двете й трислойни обвивки са съставени от различни вещества - масти, белтъци и захари. Спрямо всяко от тези вещества в кръвта се образуват съответните антитела, които могат да бъдат установени с различни по своята чувствителност и специфичност реакции.
Спирохетата се размножава чрез напречно делене на всеки 33 часа. Това е важно, защото спирохетата е уязвима от лекарствата само в периода на делението си. Колкото устойчива е тя в организма на човека, където издържа 10 години, толкова лесно загива във външна среда.
У болния от Сифилис човек освен в огнището на увреждането, спирохетата се открива и в СЛЮНКАТА, УРИНАТА, МАЙЧИНОТО МЛЯКО, СЪЛЗИТЕ, ПОТТА, СЕМЕННАТА ТЕЧНОСТ и др. Нейното любимо "убежище", обаче, където е най-трудно уязвима е ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ и след смъртта на носителя й при определена температура спирохетата може да преживее още няколко дни. Вън от организма под въздействието на слънчевите лъчи, светлината и особенно при изсъхването тя загива веднага. Незабавно я унищожават горещата вода и сапунът, разтворите от сублимат, карболовата киселина, лизолът, спиртът и др. Още при 40 градуса тя загубва способността си да заразява.
Поради неиздражливостта на спирохетата във външна среда Сифилисът не може да се предаде от болен на здрав нито по въздушнокапков път, нито през водата за пиене. Заразяването става чрез непосредствен допир, и то при 90-95% от случаите по полов път. Болният от Сифилис е опасен за околните през всички стадии на заболяването, но той е най-заразителен през 1-я и особенно през 2-я етап на болестта.
В по-редки случаи заразяването може да стане чрез извънполов, пряк контакт: ЦЕЛУВКА, УХАПВАНЕ ИЛИ СМУКАНЕ НА РАНА, КЪРМЕНЕ НА чУЖДО БОЛНО ОТ ВРОДЕН СИФИЛИЦ ДЕТЕ, ИЗКУСТВЕННО ДИшАНЕ ПО МЕТОДА "УСТА В УСТА" и др. Третия начин е чрез КРЪВОПРИЛИВАНЕ или ПРЕДАВАНЕТО МУ ОТ РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА.
ПРОТИЧАНЕ НА БОЛЕСТТА
Прието е протичането на Сифилиса да се дели на 3 периода:
1 ПЕРИОД: нареча се още първичен Сифилис, започва от момента на заразяването, заразата обаче не се появява веднага с видими белези. От момента на заразата до видимите белези минават средно 3 СЕДМИЦИ, но може също както от 10,така и до 90 дни,обаче още от 1 ден на заразата спирохетите проникват в целия организъм даже и в гръбначномозъчната течност. 3-те седмици са скритият или инкубационен период, през който болния не чувства абсолютно нищо, а и нищо не се вижда по кожата и лигавиците му. Още от 1-я ден на инфекцията (заразяването) му обаче той може да зарази другите, макар и не в такава степен, както в по-късно, когато се проявят вече видимите симптоми на Сифилиса. В края на 3-тата седмица от заразяването на мястото, където инфекцията е проникнала в организма се появява КРЪГЛА или ОВАЛНА ЕРОЗИЯ (малка повърхностна язвичка). Тя има розовочервен цвят и глатки ръбове, които полегато се спускат към плитко, чисто и лъскаво дъно. Средно с размер на едностотинкова монета, ерозията може да бъде и много малка и едва забележима, колкото лещено зърно, а понякога надхвърля размера на нокът. Две неща са характерни за тази язвичка:пълната липса на болка и голямата й плътност. При опипване се създава впечатлението, че пръстите докосват парче хрущял. Обикновено се появява само 1 язвичка, изключително рядко повече от 1.
Язвичката се намира най-често в областта на половите органи. При МЪЖА тя се намира по главичката или кожичката на члена, отвърстието на пикочния канал и другаде, а при ЖЕНАТА - по срамните устни, входа на влагалището или шийката на матката. При НЕПОЛОВО ПРЯКО ЗАРАЗЯВАНЕ , например чрез целувка и/или "френска любов", тя може да бъде по устните, венците,езика, сливиците и др. Също така при хомосексуалистите- в областта на ануса.
Около 1 семдица до 10 дни след появата на язвичката се подуват най-близките ЛИМФОТИЧНИ ВЪЗЛИ-обикновено възлите в слабинните гънки. Те могат да достигнат големината на кокоше яйце и са мн. плътни и напълно безболезнени.Те никога не се размекват и не се пробиват с отделяне на гной.
Понякога раничката може изобщо да не се забележи или да не съществува (както при приливането на кръв).
НЕОБХОДИМО Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВТА, КОЕТО ДАВА РЕЗУЛТАТ АКО Е НАПРАВЕНО 6 ИЛИ 3 СЕДМИЦИ СЛЕД МОМЕНТА НА ЗАРАЗАТА!!!
Язвичката и подутите лимфи изчезват след няколко седмици. Болният мисли, че се е излекувал от самосебе си, но инфекцията продължава все по-надълбоко в организма. Постепенно се подуват всички лимфни възли на организма (безболезнено), но достигат доста по-малки размери от първото подуване... БОЛНИЯТ ЗАПОчВА ДА СЕ чУВСТВА ОТПАДНАЛ, НЯМА АПЕТИТ, ЛЕКО СЕ ПОВИШАВА ТЕМПЕРАТУРАТА МУ, ОПЛАКВА СЕ ОТ ГЛАВОБОЛИЕ, БОЛКИ В КОСТИТЕ, СТАВИТЕ И МУСКУЛИТЕ, СЪНЯТ МУ СТАВА НЕСПОКОЕН, А НОЩЕМ СЕ ПОТИ. Това са предвестници на втория период на Сифилиса, които също така преминават бързо, а може да бъдат толкова слабопроявени, че болния да се чувства привидно напълно здрав.
2 ПЕРИОД (ВТОРИчЕН СИФИЛИС): Той започва след 2-я месец след заразяването, ако до тогава не е установена болеста и не е започнато лечението. За този период е характерно появата на множество ОБРИВИ, пръснати по кожата на цялото тяло и лигавиците, които могат да подобят още по-голям брой други кожни болести (Сифилис - "великият симулант").Най-често по страничните части на гръдния кош, гърба и корема се появяват малки окръглени розовочервени петънца, наречени розеоли. Те никога не сърбят и не се залющват, поради което някои болни въобще не ги забелязват. Обривите могат да имат вид и на малки птпчици, разположени по различни места по тялото. Понякога те се нареждат като дъга на границата м/у косата и челото ("короната на венера"). По дланите на ръцете е така характерно, че съществува изразът "Когато болният подаде ръка, той подава диагнозата си.". В половата област и по-често при жените пъпките се разрастват и наподобяват карфиол, и се наричат ШИРОКИ КОНДИЛОМИ. Повърхността им се разлага, като отделят силно заразителен секрет и много неприятна миризма.
Гърлото е зачервено като при ангина, но НАПЪЛНО БЕЗБОЛЕЗНЕНО. Гласът става дрезгав, поради наличието на пъпчици по гласните струни.По лигавицата на венците,езика и бузите може да има белезникави налепи, наречени МУКОЗНИ ПЛАКИ, които гъмжат от спирохети. КОНТАКТИТЕ С ПРЕЗЕРВАТИВ В ТОЗИ СТАДИИ НЕ ПРЕДПАЗВАТ ОТ ЗАРАЗА.
Друг симптом на Вторичния Сифилис е ОПАДАНЕТО НА КОСАТА-било като общо разреждане или под формата на малки полета (по-често..засягат се и веждите). Понякога могат да се развият възпаления на ноктите или на околонокатния вал.
ВСИЧКИ ОПИСАНИ ПРОЯВИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗ ОСТАТЪК ЗА 1-2 МЕСЕЦА.
След избледняване на активните обриви могат да останат БЕЛИ ПЕТНА, които траят доста по-дълго и навеждат специалиста на мисълта за Сифилис. Опадалите косми също постепенно се възстановяват.
След период, когато болеста не дава никакви видими признаци, тогава единствено чрез кръвта може да се установи болеста. Това състояние трае 3-4 месеца и бива последвано отново от обриви на вторичните прояви, които са по-малобройни, но по-големи и групирани - предимно в устата и областта на половите органи. И така се повтаря.. После настъпва ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД НА ЛАТЕНТНОСТ - ОТ 3 ДО 10, А ПОНЯКОГА И ДО 50 ГОДИНИ. В НЯКОИ СЛУЧАИ ТОЙ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА, А СМЪРТТА ДА НАСТЪПИ ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ.
3 ПЕРИОД (ТРЕТИЧЕН СИФИЛИС): Обикновено след 3-тата година на заразяването. В този период могат да бъдат засегнати почти всички органи на заразения. Първоначално по кожата на болния се появяват твърди неболезнени възелчета, достигащи големината на грахово зърно, с глатка лъскава повърхност и меденочервен цвят, най-често групирани в определена зона. По-късно се развиват ТУМОРОПОДОБНИ ВЪЗЛИ с големината на орех или яйце, които се наричат "Сифилистични гуми". Те имат по-дълбоко разположение от вторичните поражения и винаги се придружават от разрушение на тъканите, а при обратното си развитие се превръщат в ръбци. "Гумите" имат известно предпочитание към долните крайници, устата, лицето, черния дроб, костите и др. Ако се появи на небцето обикновено го пробива и довежда до съединяване на кухините на носа и устата, при което част от поетите храни и течности излизат обратно през носа. "Гумите" се развиват постепенно и незабелязано, без да предизвикват оплаквания. Те могат да се "стопят" бързо и от само себе си, ако се приложи противосифилистично лечение. Без лечение те преминават бавно, като се разширяват язвите и остават след себе си характерни белези.След това амогат да се появят в съседни участъци, но никога не се рецидивират на мястото на самия белег. Практически те не са заразни, защото рядко в тях се намират спирохети. Близките лимфни възли не се увеличават.
Особено чести и тежки са пораженията на кръвоносната система и най-вече на аортата, което става обикновено след 10-20 години след заразяването. Това пречинява мъчителни болки зад гръдната кост, които се засилват при телесно усилие или вълнение. Освен това аортата може да се разшири и в даден момент да се спука, което води до мигновенна смърт. При увреждане на мозъчните артерии може да се получи "мозъчен удар" с последващи парализи на крайниците още в сравнително млада възраст.
Честа проява на Сифилиса на вътрешните органи е засягането на черния дроб, който става твърд и увеличен,без да е болезнен.
От двигателния апарат се засягат по-често костите, а по-рядко - ставите. Последиците се подразбират......
ПРИ НЕНАВРЕМЕННО ЛЕчЕНИЕ НА СИФИЛИСА МОЖЕ ДА НАСТЪПИ СМЪРТ, А ПРИ НИКАКВО ЛЕЧЕНИЕ СМЪРТТА Е НЕИЗБЕЖНА!
СПИН
Една от най-опасните полово предавани болести е HIV, вирус който причинява AIDS. Той преминава чрез телесните флуиди и може да се предава както по време на хомосексуален така и по време на хетеросексуален полов контакт, освен това HIV се предава по кръвен път и от майката на плода. Инкубационният период от инфектирането до изявата на заболяване може да бъде много дълъг, дори години, като в този период инфектираният е заразен. HIV засяга имунната система, намалявайки броя на Т-лимфоцитите. Проявите при СПИН са многообразни и са свързани със намаления имунитет и директното увреждащо действие на централната нервна система. За сега няма лечение за това заболяване, не е открита и ваксина все още. Най-ефикасния начин за предпазване от инфекцията е ползването на презервативи.
Хламидия
Тази болестотворна бактерия причинява възпаление на половите и отделителните органи. Хламидиалната инфекция може да протече по три различни начина: - Бактерията се размножава активно, появява се течение и парене при уриниране. Възпалява се и маточната шийка. Тези симптоми се появяват 5 до 12 дни след заразяването, а понякога и значително по-късно. - Бактерията се размножава, но няма никакви явни симптоми. - Бактерията се размножва бавно, без външни симптоми. Инфекцията е скрита, но може по всяко време да се активира от други дразнители. Ако не се лекува своевременно, хламидиалната инфекция може да доведе до възпаление на яйчниковите тръби, а то от своя страна - до стерилитет или проблеми по време на бременността. Диагнозата се поставя чрез: 1. Директен метод за доказване на причинителя, който се провежда в клиниките на БАСП. 2. Индиректен метод чрез изследване на кръвен серум.
Гонорея /Гонококция/
Гонорея /Гонококция/
Гонореята /трипер, гонококция/ спада към групата на т.н. класически венерически заболявания и е една от най-честите болести, предавани по полов път. Тя се причинява от бактерий /гоноток/.Той представлява микроорганизъм с овална форма, съставен от две части, наподобяващи бобени или кафеени зърна, разположени с вдлъбнатините си едно срещу друго.
Този микроорганизъм е болестотворен само за цилиндричния епител /напр. за лигавицата на уретрата/, но може да причини възпаление и на плосък епител /на малки момиченца или възрастни жени/ напр. влагалището /поради някои биохимични особености. Новороденото може да се зарази по време на раждане.
Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти.
Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети: бельо, изтривалки, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия.
В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото.
Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при опипване по хода на уретрата.
При нелекуване недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен.
Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с лека парене при уриниране с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците /гонококов бартолинит, цистит,ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит/.
Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение гонококовата офталмия води до слепота.
Гонококов проктит /възпаление на правото черво - ректума/ се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания.
Лечението на гонококцията е консервативно, като се прилагат антибиотици от пеницилиновия ред или по-широкоспектърни антибиотици в лечебен курс от пет до седем дни. Лечението се провежда от и под контрола на лекар-специалист.
Гениталните брадавици
Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус (HPV). Инфекцията с HPV все повече зачестява. Тя се проявява като малки месести и твърди брадавици в гениталната област при мъжа и при жената, непрекъснато увеличаващи се на брой и отделящи лошо миришещ секрет. Инфекцията с HPV е свързана с повишен риск от карцином на шийката на матката – най-често срещащия се генитален карцином при жените в млада възраст. Инфекцията с HPV е свързана и с риск за плода при раждане, поради което жените с генитални брадавици раждат чрез цезарово течение. Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, приложен локално, чрез лазер или чрез електрокоагулация, което обаче не премахва вируса от организма и брадавиците отново могат да се появят. Заразяването става чрез контакт с партньор с брадавици.
Генитален херпес
Гениталния херпес се причинява от вирус – Herpes simplex –2 тип (HSV-1 тип води до развитие на херпес на устата и по лицето). Инфекцията се предава чрез контакт с партньор, имаш в момента изявен херпес – мехурчета и язвички. Заболяването се проявява чрез поява на болезнени мехурчета в областта на гениталиите, изпълнени с бистра течност, които се пукват и остават малки ерозии. В зависимост от индивидуалния имунитет херпеса може да се проявява различно често – от веднъж на година до ежемесечно и по-често, като изявата му се провокира от мензиз, вирусна инфекция, стрес и др. При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те да са носители на вируса. Лечението се провежда с антивирусни препарати локално, имуномодулатори за подсилване на имунитета и при някои хора се провежда лечение с ваксина. Гениталният херпес е свързан с повишен риск за плода по време на раждането, поради което жените с изявен генитален херпес раждат чрез цезарово течение.
Трихомониаза
Трихомониазата се причинява от паразита Trihomonas Vaginalis. Проявава се инфекция на влагалището (колпит) при жените и уретрит при мъжете. При жените трихомониазата почти винаги дава симптоми – поява на лошо миришещо жълто-зелено течение, сърбеж и възпаление на външните полови органи, болка при уриниране и болка при секс. При мъжете инфекцията може да протече безсимптомно или да се появи болка при уриниране. Инфекцията се лекува успешно с антибиотици, като е задължително лечението и на двамата партньори.
Хепатит В
Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В (HBV) и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с HBV може да доведе до носителство (няма заболяване), развитие на остър хепатит, развитие на хроничен хепатит, който представлява сериозен проблем и може да доведе след години до чернодробна цироза и рак на черния дроб.
Съществува ваксина срещу HBV, след въвеждането на която честотата на хепатит В се намали.
В България след 1991 година всички новородени подлежат на ваксина срещу HBV.
Хората, които са носители на вируса се проследяват от специалисти, както и всички с хроничен хепатит. Когато съществуват индикации при хроничен хепатит В се провежда лечение с интерферон или други медикаменти.
Урогенитална микоплазмена инфекция
Причинители са: Ureoplasma ureolyticum, Mycoplasma hominis I Mycoplasma genitalis.
U.ureolyticum се изолира в 40-80% от цервикалният канал и вагината у сексуално активни жени, докато у тези без сексуален контакт - едва 10%.
У мъжете тя е широко разпространена и патогенна и се изолира в 50-70% от болните с негонококови уретрити.
Микоплазмената инфекция предизвиква възпалителни прояви, които в зависимост от възрастта и пола се изявяват с различна клинична картина.
У мъжа: проявите са под формата на неспецифичен уретрит (възпаление на уретрата) - със сърбеж, оскъдна секреция или сутрешна капка от уретрата.
Хронифицирането на микоплазмената инфекция може да доведе до развитието на простатит (възпаление на простата) и епидидимит, с последващ стерилитет.
У жената: Развитие на бартолинит (възпаление на бартолииновите жлези), обилна вагинална секреция, при съчетание с други мигроорганизми - колпит, цистит, тазово-възпалителна болест, салпингит и стерилитет.
У двата пола и при хора със снижен имунитет може да се развие сепсис, супоративни артрити, а у новородените, заразени по време на раждането - пневмония и мененгити.
Лечението е с антибиотици, задължително след консултация с лекар.
Генитална кандидоза
Клинично, гениталната кандидоза протича с различна клинична картина у двата пола - при жените под формата на вулвовагинит, а при мъжете под формата на балонопостит (възпаление на гланса и препуциума).
• Гениталната кандидоза не е типична сексуално предавана болест, но често съществува паралелно с полово предаваните болести.
Кандида Албиканс (Кандидоза)
Преди години лекарите са смятали, че повечето заболявания се предизвикват от бактерии и вируси. Считало се е, че гъбичните инфекции са изключение. Днес лекарите натуропати са установили, че почти половината от техните пациенти страдат от гъбично заболяване.
От всички известни гъбични инфекции, най-често срещаната и най-вредната е Кандида Албиканс. Тя може да порази цялото тяло. Установени са повече от 25 нейни разновидности. Според специалистите 1/3 от населението на индустриално-развитите нации страда от заболявания, свързани с Кандида Албиканс. Най-важните фактори за разпространението на Кандида са: широката употреба на синтетични антибиотици, консумирането на месо, третирано с антибиотици, хлорирането на водата за пиене, излагането на пестициди и химикали, хормоналните лечения (вкл. противозачатъчните и кортизоновите препарати), неправилното хранене, недостатъчната физическа активност. Кандида може да се увеличават по време на стрес или намален имунитет.
Обикновено Кандида растат в червата, гениталния тракт, устата и гърлото, без да предизвикват някакви поражения. Но ако защитните сили на организма са слаби, тези иначе безвредни стомашни гъбички може да се увеличат. Пораженията в устата се наричат 'млечница', във вагината - 'вагинити'. Те поразяват и мъжете и жените, но рядко се предават по полов път. Кандида поразяват вътрешните органи като белите дробове, бъбреците и сърцето. Кожата също може да бъде засегната. Гъбичката може да премине в кръвта и да остави своите токсини в различни части на тялото.
Кандида Албиканс и имунната система
Ако на Кандида Албиканс се позволи да се размножи чрез пролиферация (пъпкуване), тя променя формата си от нормална гъбична дрожда в гъбичен мицел, отделящ Ризоиди. Ризоидите са дълги, кореноподобни структури, способни да прободат стената на стомашно-чревния тракт и да прекъснат защитната бариера между вътрешностите и кръвта. Тези нарушения в бариерата позволяват на много алергени да навлязат в кръвния поток, предизвиквайки алергична реакция. Ако преминат през бариерата кръв - мозък, алергените може да предизвикат по-нататъшно увреждане. Макрофагите на имунната система са способни да разрушат Кандида Албиканс. От своя страна Кандида Албиканс унищожава запасите от глутамин в организма. Тя е враг на витамин С и в резултат на размножаването на Кандида Албиканс може да се появи недостиг на витамин С в организма.
Кандидозен баланопостит (Кандидоза)
Това е заболяване, което се среща по-рядко от вагиналната кандидоза.
При мъжете заболяването се предава при полов контакт.
За появата на гениталната кандидоза у мъжа значение имат някои външни и вътрешни фактори, като:
• някои заболявания - захарен диабет, затлъстяване, железен дефицит и др.
• прием на медикаменти за по-продължителен период;
• снижен имунитет;
Субективните оплаквания се изразяват в чуство на парене, смъдене, до болка.
Обективно - налице е зачервяване по главата на пениса, кожата става суха, лъскава и се залющва. Често се наблюдава белезникав налеп.
При диабетици, като усложнение на баланопостита може да се развие фимоза.
Лечението се провежда с локални и системни антимикотици, предписани от съответня специалист.
Бактериална вагиноза
Това е полимикробна инфекция на влагалището, без възпалителен характер, при която нормалната лактобацилус-флора се замества от анаеробни микроорганизми в големи концентрации.
Нормалната микрофлора на влагалището е съставено от ацидофилни лактобацили - >95% от всички бактерии и по-малко от 5% - от различни аеробни и анаеробни бактерии.
При бактериалната вагиноза настъпва прекомерно развитие на Gardnerella vaginalis и анаеробите, които достигат от 100 до 1000 пъти по- голяма концентрация от нормата, за сметка на лактобацилите.
Като предразполагащи фактори, които могат да доведат до развитието на бактериална вагиноза се сочат: половата активност, броят на сексуалните партньори, хигиенни навици, употреба на антибиотици и др.
БВ се открива в 10% от жените в репродуктивна възраст (18-40 години).
Субективните оплаквания са предствени от сърбеж и дискомфорт във влагалището.
Обективно - основното е наличието на засилено течение, с неприятна миризма на развалена риба, появяваща се след полов акт или менструация.
Лечението се провежда орално или локално с препарати с антимикробно действие спрямо анаеробни микроорганизми, които се предписват от специалист.
Заразен молуск (Molluscum contagiosum)
Това е широко разпространено вирусно заболяване, което се характеризира с появата на нодуларни (възловидни) обриви по кожата, при децата с локализация по лицето, а у възрастните - по гениталиите и перинеума.
Заразяването е чрез директен контакт, при сексуално общуване или по контактно-битов път.
Причинител на заболяването е вирус от род Molluscipoxavirus.
Боледуват предимно деца, спортисти в контактни спортове, масажисти, теляци и др. Наблюдава се и у жени с нежна кожа и хомосексуалисти.
Инкубационният период е между 14-50 дни.
Обикновено липсват субективни оплаквания, понякога има слаб сърбеж.
Обективно - и при двата пола се засяга предимно кожата на външните геиталии и долната част на корема, а при децата - лицето. Установяват се еритемни (червени) или с цветa на кожата, гладки, сферични възелчета, с хлътнал център.
Лечението се провежда от специалист- дерматолог.
Вагинални гъбични инфекции
Много лекари-холистици считат, че дисбалансът във вагиналната микрофлора е показател за подобен дисбаланс и в стомашно-чревния тракт. Затова е желателно при повтарящи се вагинални гъбични инфекции да се изготви една цялостна противо-гъбична програма, като Биоцитрин се приема и вътрешно.
Забележка: Желателно е преди да се започне каквото и да е вагинално лечение, да се направи изследване и да се установи дали симптомите са предизвикани от наличието на Кандида Албиканс. Повечето хронични гъбични проблеми, независимо дали са системни (когато гъбичната инфекция е проникнала в кръвта) или локални, са свързани с начина ни на живот. Прилагането на Биоцитрин трябва да се счита за допълнение към една цялостна програма от промени, които трябва да се извършат за да се реши трайно този проблем
Ако някой има какво да добави,да го направи.Мисля,че ще ни бъде много полезно.
ПП:Ако не ви харесва темата/понеже тука повечето са на по 12 години/ моля не флуудете.