Don_GoTTi
08-17-2005, 20:17
Мисля че темата е Полезна за тези които се интересуват от болестите предавани по полов път ,симптомите и лечението :!:
Какво представляват болестите предавани по полов път?
Болестите предавани по полов път (БППП) са заболявания, които са предадени чрез полово сношение. Инфекцията обикновено става чрез пряк контакт на лигавиците. Бактериите, които причиняват БППП могат да живеят само при телесна температура и умират ако са извън тялото. Всеки знае, че съществуват БППП, но малко хора могат свободно да говорят за тях. Широко разпространени са предразсъдъците свързани с БППП, както и липсата на знания за тях. Много често хората отлагат търсенето на медицинска помощ поради чувства на срам.
Вероятността от заразяване с БППП се увеличава с броя на сексуалните партньори, които човек има. Въпреки това всеки може да хване БППП дори и да е имал само един сексуален партньор. Тези болести се срещат най-често у млади хора, които нямат постоянна връзка. Най-големият риск от заразяване с БППП е от нови сексуални партньори. Възможно е човек да има повече от една БППП наведнъж, а някои от тях могат да се хващат и повече от един път.
Какви са симптомите на БППП?
Болестите предавани по полов път често имат много леки симптоми. По този начин е вероятно човек да ги носи известен период от време и да заразява други хора без да знае за това. В тези случаи се казва, че инфекцията е в латентен период.
Най-често срещаните симптоми на БППП са отделяне на секрети, сърбеж и парене при уриниране. При мъжете отделянето на секрети е почти винаги признак за наличие на инфекция. От друга страна при жените подобно течение може да бъде естествено в зависимост от менструалния цикъл. Някои БППП причиняват рани и брадавици по гениталиите.
Какви увреждания може да причинят БППП?
Някои БППП могат да причинят сериозни и трайни увреждания ако не се потърси лечение малко след инфекцията. Най-често срещаното последствие е възпаление на маточните тръби, което може да доведе до извънматочна бременност и дори стерилитет. Някои БППП могат да предизвикат сериозни симптоми на по-късен етап. Сифилис, например, може да причини увреждания на кръвоносната и централната нервна система, а СПИН е нелечима болест, изискваща доживотно лечение със скъпоструващи лекарства, които може да имат и странични ефекти.
Как можем да се предпазим от болести предавани по полов път?
Използването на презервативи е добър метод за предпазване от нежелана бременност, както и от предаване на БППП ако кондомът се ползва по време на целия полов акт. По този начин можете да избегнете последствията от инфекции или стерилитет предизвикан от тях. Можете също така да се галите или целувате, без да се стига до сексуален акт. Връзките “за една нощ” са особено рискови. Най-добре е да бъдат избягвани, или поне и двамата партньори да ползват презерватив правилно. Колкото по-малко сексуални партньори има един човек, толкова е по-малка вероятността от заразяване с БППП!
Какво да правите ако мислите, че имате БППП
Идете на лекар! Грижата за здравето е част от добрия сексуален живот. Затова здравият разум изисква да уведомим настоящия или минали сексуални партньори ако имаме подозрения, че сме заразени с БППП или ако имаме диагноза за такава, за да отидат и те на лекар. Ако се окаже трудно да убедим някои от миналите ни сексуални партньори за възможно предаване на БППП, може да поискаме помощ от някой лекар или медицинска сестра, например да изпратят писмо до съответния човек. Това е особено важно с цел ограничаване на болестите с леки симптоми.
Всеки член на медицински персонал е задължен за спазва лекарска тайна. Хората, които работят в сферата на лечение или превенция на БППП не правят изключение.
Хламиди
Хламидите се причиняват от една бактерия (Chlamydia trachomatis). Тези бактерии засягат и гениталиите, и очите. Честотата на това заболяване се увеличава и в Европа десетки хиляди души са били заразени с него през последните няколко години.
Начини на предаване
Предаването на хламиди между хора става чрез контакт на лигавиците, обикновено при полов акт.
Симптоми
Много малко жени и едва половината от мъжете имат симптомите характерни за инфекция с хламиди
У мъжете симптомите включват течение от пикочния канал (прозрачна бяла или жълтеникава слузеста течност) и понякога парене или сърбене в пикочния канал при уриниране. Тези симптоми често се проявяват 1-3 седмици след половия акт, който е довел до предаването им.
У жените симптомите са усилено течение (бяла или жълтеникава слузеста течност от вагината), парене или сърбене в пикочния канал по време на или веднага след уриниране, често уриниране, нередовна менструация а понякога и коремни болки.
И при двата пола симптомите могат да изчезнат след няколко дни, в който случай инфекцията ще остане латентна дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, напр. заради други инфекции. Заразата с хламиди може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.
Усложнения
Ако не се реагира бързо на хламидиева инфекция, съществува опасност от възпаление на фалопиевите тръби и дори възпаление на тестисите. Хламидите са най-честата причина за възпаление на фалопиевите тръби, което може да доведе до стерилитет или извънматочна бременност. Хламидите могат да засегнат и очите и да причинят значително възпаление, включително временна слепота. Колкото по-често се заразява човек с хламиди, толкова повече се увеличава вероятността да се появят нежелани последствия, като стерилитет.
Диагноза
По време на медицински преглед често се забелязва известна червенина на върха на пениса. У жените може да се забележи червенина и възпаление на лигавицата на вагината и шийката на матката. Понякога и нищо нередно не може да се забележи при медицински преглед, дори когато съществува инфекция.
В наши дни инфекциите могат да се диагностицират лесно и с тест за урина. Резултатите обикновено стават готови за няколко дни. Хламидите не могат да бъдат открити чрез кръвен тест. Може и изобщо да не бъдат открити дори при преглед, въпреки че преглежданият човек е заразен.
Лечение
Хламидите се лекуват със специални антибиотици. Лечение само с пеницилин не е достатъчно. Лекарствата, които най-често се употребяват в наши дни се взимат на една доза или веднъж дневно в продължение на една седмица. Заради това е важно да се лекува всеки, който смята, че може да е заразен, дори и резултатите от тестовете да не потвърждават наличието на инфекция.
Гонорея (трипер)
Гонореята е инфекция, която се причинява от бактерия (Neisseria gonorrhoeae). В последните години инфекциите с гонорея намаляват като цяло, но въпреки това продължават да се срещат често в Източна Европа, Африка и някои азиатски страни.
Начини на предаване
Предаването обикновено става чрез контакт на лигавиците, най-често при полов акт. По този начин инфекцията може да навлезе в тялото през места различни от гениталиите, като например, ануса, фаринкса и очите, ако бактерията е влязла в контакт с някоя от тези области.
Симптоми
Симптомите на гонорея обикновено се появяват 3-5 дни след половия акт при който е била предадена. Понякога минава и по-дълго време без да се проявят никакви симптоми. Около 20% от мъжете и около 50% от жените изобщо не развиват симптоми на болестта.
При мъжете, инфекцията причинява възпаление на лигавицата на пикочния канал, понякога жълто-зелено гнойно течение и парещо чувство при уриниране.
При жените инфекцията предизвиква възпаление на лигавицата на шийката на матката, понякога гнойно течение и дори парещо усещане при уриниране.
Усложнения
Ако не се реагира навреме на болестта има опасност бактерията да се разпростре към фалопиевите тръби на жените и да причини възпаление и стерилитет. При мъжете се получава възпаление на пикочния канал, а понякога и стерилитет. Възможно е и, особено при жените, бактерията да се пренесе в кръвообращението и да предизвика силна треска, артралгия и кожени обриви.
Диагноза
Гонореята обикновено се диагностицира чрез тестове на урината, но понякога е необходимо да се вземе и проба от пикочния мехур на мъже и маточната шийка на жената. И при двата пола се взимат и проби от очите, фаринкса и ануса, ако е необходимо. Резултатите обикновено стават готови до една седмица.
Лечение
Лечението на гонореята обикновено е лесно и ясно. В повечето случаи е достатъчно да се взима само пеницилин. Ако съответният човек е алергичен към пеницилин се предписват други антибиотици. Понякога бактериите са устойчиви на пеницилин. В такива случаи се предписват други антибиотици, които да убият бактерията. Поради тези причини е важно да се вземат проби, за да се изследва вида и чувствителността на бактерията, за да може да се предпише най-подходящото лечение.
Брадавици и рак на шийката
Гениталните брадавици се причиняват от вируси (Human Papilloma Virus - HPV). Има много видове от тези вируси и някои от тях причиняват брадавици и по например, ръце и крака. Гениталните брадавици, обаче, се предават по полов път. Стотици млади хора търсят лекарска помощ за тях всяка година. В последните години се наблюдава голямо увеличение на тази БППП, особено у млади хора на възраст 15-19 години.
Някои от тези вируси могат да причинят изменения в клетъчния състав на шийката и да доведат до рак.
Начини на предаване
HPV преминава в хората чрез контакт на лигавицата по време на полов акт.
Симптоми
Вирусите причиняват леки розови или с цвят на кожата брадавици върху или около гениталиите и аналния отвор. Повърхността на брадавиците обикновено е изпъкнала и растат на гнезда, които могат да станат доста големи. Когато брадавиците са толкова големи, те могат лесно да се видят, но когато са гладки това не е толкова лесно. Понякога единствените симптоми са неравности с цвят на кожата или възпаления евентуално с лек сърбеж. Брадавиците се забелязват трудно и ако са вътре във вагината или шийката.
Брадавиците обикновено се появяват 1-3 месеца след предаването, но може да минат и 12 месеца преди да се появят. Този дълъг инкубационен период може да направи търсенето на минали партньори трудно, но е абсолютно задължително, за да могат те също да си направят изследвания.
Клетъчните изменения в шийката или рака на шийката се появяват за пръв път години или дори десетилетия след инфекцията.
Диагноза
При съмнение за генитални брадавици е необходимо да се направи пълен медицински преглед на гениталиите и на мъжа, и на жената, дори с микроскоп. За улеснение на диагнозата се слага лека оцетена смес върху областта, за да могат брадавиците да се видят по-добре. При съмнение за инфекция с генитални брадавици се взимат проби и за други БППП.
Клетъчни изменения и рак на шийката могат да бъдат открити само чрез пълен медицински преглед, поради което е особено важно да се правят редовни изследвания.
Лечение
Лечението обикновено започва с лекарство за брадавици, наречено podophyllotoxin. То представлява силна течност, която може да предизвика щипене и парене ако се използва на здрава кожа. Кремът се нанася върху брадавиците в продължение на 3 дни следвайки точно лекарските инструкции, а след това се повтаря през една седмица или по-често. След няколко седмици се извършва отново лекарски преглед, за да се види напредъка на пациента. Ако това лечение се окаже неуспешно се взимат други мерки, като горене на брадавиците с лазер или електричество, или с азот. Други методи за лечение под формата на крем са в етап на разработване.
Срамни въшки
Срамните въшки са паразит, който живее от човека. Те са жълтеникаво-сиви на цвят, 2-3 мм. на дължина и се виждат ясно. Също така са много дребни и приличат на миниатюрни рачета. Прилепват главно към окосмението по гениталиите, но може да се разпрострат и по други части на тялото, където расте коса, като подмишниците и гърдите. Може да се заселят и върху миглите. Рядко се случва срамните въшки да се пренесат на главата, освен у малки деца. Въшките снасят яйца, които се наричат гниди. Гнидите се закачват за косъма и растат с него.
Начини на предаване
Срамните въшки се предават основно чрез интимно докосване, като при полов акт. Когато се диагностицират срамните въшки съответният индивид и неговия партньор трябва обезателно да бъдат прегледани и за други БППП. Срамните въшки могат да бъдат предадени и чрез бельо или спално бельо, ако не са изпрани много добре. Предаването може да стане и в солариум, ако пейките не са изчистени правилно.
Симптоми
Когато въшките смучат от кръвта, кожата се раздразва, което причинява сърбеж. Повечето симптоми се проявяват около гениталиите, но може да се появят и на други места, където се намират въшки. Сърбежът често пъти започва няколко седмици след предаването. Гнидите се излюпват за 5-10 дни, но оставят черупката си и често е невъзможно да се различи гнида от празна черупка.
Диагноза
За да се диагностицира тази болест, лекар трябва да прегледа съответния партньор и да вземе проби и за други БППП, които често се срещат заедно с въшките. Срамните въшки се диагностицират като се забележи жива въшка или гнида в косъма.
Лечение
Специален лосион за убиване на въшки и гниди се намазва добре върху всяко окосмено място на тялото, освен скалпа и се отмива след 12 часа. Лечението се повтаря отново след седмица. Ако въшките влязат в миглите, лекарят трябва да предпише специални кремове. Срамните въшки могат да живеят до 48 часа без приемник ако са в топла среда, например, спално бельо.
Херпес
Херпесът може да се причини както от вируса на гениталния херпес (Herpes II), така и от този на настинката (Herpes I). Вирусът напада нервните корени при първото предаване, но след това може да причини обрив по или около гениталиите. Смята се, че голяма част от западноевропейското население е имало херпес в някакъв момент от живота си. Мнозинството от хора, които се заразяват с болестта така и не развиват симптоми.
Начини на предаване
Херпесът се предава чрез контакт на гениталиите, обикновено при полов акт. Оралният секс също може да накара херпесът да премине от устата към гениталиите.
Симптоми
Първите симптоми за инфекция са рани по или около гениталиите, които се появяват от 2 до 20 дни след половия акт при който е станало предаването. Първо се появява малка червена точка, която може да предизвика сърбене или парене. По-късно се появяват малки мазоли, на интервал от около 2 дена. Понякога раната тече и оставя цял струпей. Раните причиняват силна болка и парене. Лимфните възли в района на гениталиите се подуват и зачервяват. Понякога това е придружено от треска и общи симптоми на заболяване. Раните се излекуват след около 3 седмици..
При повечето хора, които хващат тази болест, раните се появяват 3-4 пъти годишно през първите няколко години след предаването. Тези по-късни симптоми обикновено са много по-леки от първоначалните. След няколко години броя на повтарящите се симптоми намалява и може да изчезне напълно.
Усложнения
При някои жени обривът може да стане толкова силен, че да се наложи да бъдат хоспитализирани за няколко дни. Ако бременна жена се зарази за пръв път малко преди раждане, бебето е в опасност и трябва да се вземат специални мерки.
Освен това вирусът може да причини менингит и у двата пола при първото заразяване.
Диагноза
Опитен лекар обикновено би могъл да диагностицира херпеса само с един преглед. В случай на съмнение се взимат проби от скорошни рани или мазоли.
Лечение
Засега няма лечение за гениталния херпес. Болката и неразположението могат да се намалят с дезинфектиращи бани или анестетични кремове. При много силно неразположение се предписва лечение с хапчета. Понякога се използва и дългосрочно лечение с лекарства в случаите на много често повтаряне на симптомите.
Все още не е разработена ваксина срещу гениталния херпес.
Хепатит B и C
Хепатит В е болест причинена от вирус (hepatitis B virus). За последните 15 години, инфекциите с хепатит С, които също са причинени от вирус (hepatitis C virus), нараснаха значително, особено сред венозни наркомани. Хепатитът може да наруши или увреди функцията на черния дроб като по този начин по-малко химикали от кръвта се изхвърлят и по-късно могат да причинят жълтеница.
Начини на предаване
Хепатит В се предава както СПИН. Най-честият начин на предаване е чрез полов акт и смесване на кръвта, например, чрез заразени игли и спринцовки, както и от майка на дете. Хепатит С също се предава обикновено чрез смесване на кръвта, но много по-рядко чрез полово сношение или при раждане.
Симптоми
Инкубационният период на хепатит В е дълъг – около 2-6 месеца. Инкубационният период на хепатит С е около 1-3 месеца. Много от хората, които са се заразили с тази болест, особено с хепатит С не показват никакви явни или остри симптоми.
Острите симптоми започват като грип, с болки в горната част на корема, липса на апетит, виене на свят и понякога болка в костите. Няколко дни по-късно може да се появи жълтеница, която променя цвета на урината и изпражненията. Жълтеницата и сърбежа може да продължат седмици и дори месеци наред.
Усложнения
Хепатит В понякога може да доведе до хроничен хепатит, който рано или късно води до цироза или дори рак на черния дроб. Когато една инфекция стане хронична, заразеният индивид може да продължи да заразява други хора години наред. Хепатит С причинява хроничен хепатит много по-често от хепатит Б. С течение на времето той също води до цироза или рак на черния дроб.
Диагноза
Хепатитът се диагностицира с кръвен тест. Резултатите стават готови до няколко дни след теста.
Лечение
Хепатит В най-често се излекува от само себе си след няколко седмици или месеца. Ако стане хроничен понякога се лекува или облекчава с медикаментозно лечение. Хепатит С почти никога не се излекува от само себе си, но в някои случаи и той може да бъде излекуван с лекарства.
Хепатит В може да бъде предотвратен с ваксинация. Засега все още няма ваксина срещу хепатит С.
Сифилис
Сифилисът се причинява от бактерия (Treponema pallidum). В миналото сифилисът е бил голяма чума за населението, но вече не е толкова разпространен. Все още се среща в някои азиатски страни, на места в Африка, Южна Америка и дори Източна Европа, като на някои места дори отново се увеличава броя на заразените.
Начини на предаване
Сифилисът обикновено се предава чрез лигавицата на гениталиите по време на полов акт, но може да бъде предаден и чрез други лигавици, като например, устната кухина или ануса. Съществуват случаи и на предаване кожа-кожа, т.е. чрез пръстите.
Заразена майка може да предаде инфекцията и на плода си по време на бременността.
Симптоми
Сифилисът започва като една или повече твърди невъзпалени рани на лимфите, широки около 3-10 мм. в диаметър. Раните често пъти се появяват 1-6 седмици след контакта на същото място от което бактерията е влязла в тялото. Раната обикновено не се забелязва ако е във вагината, ануса или пикочния канал, тъй като обикновено и не е съпроводена с болка. Ако не се приложи никакво лечение раната изчезва след 3-6 седмици. Въпреки че раната е изчезнала бактерията продължава да живее в тялото. След 1-3 месеца болестта се появява, често като кожен обрив. Може да последват треска, гадене, отпадналост, болка в ставите и косопад. Дори и тези симптоми може да изчезнат без лечение.
Усложнения
Ако не се приложи необходимото лечение през първите етапи на болестта, бактерията може да се засели в различни тъкани на тялото и да причинява заболявания по-късно, например, заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система. Ако по време на бременност се зарази плода, бактерията може да му причини трайни увреждания.
Диагноза
Тази болест се диагностицира чрез кръвни тестове, въпреки че в ранните й етапи може да се диагностицира и като се вземе проба от рана. Ако не се използват адекватни количества пеницилин, бактерията може да се крие с месеци наред преди да бъде открита от кръвните тестове.
Лечение
Сифилисът се лекува с пеницилин, който обикновено се предписва да се взима венозно в продължение на 10-17 дни. Всеки предишен сексуален партньор на съответния индивид трябва да отиде на медицински преглед, тъй като последствията от болестта могат да бъдат много сериозни.
СПИН
СПИН е болест причинена от вирус наречен ХИВ* (Човешки Имунодефицитен Вирус). Покрай всичко останало, вирусът напада част от белите кръвни клетки и може да стои скрит дълго време без да предизвиква симптоми. Тялото започва да произвежда антитела срещу вируса и те могат да се измерят в кръвта. Инфекцията с ХИВ е необичайна с това, че защитите на тялото са неспособни да я убият и вирусът уврежда имунната система на тялото. Ако защитите на тялото не функционират правилно, както става по време на инфекция с ХИВ, тялото не може да се защитава срещу вируси и бактерии, които при нормални обстоятелства биха нанесли малка или нищожна вреда.
Начини на предаване
ХИВ обикновено не е много заразен, но предаването му става по три начина – при полов акт, чрез смесване на кръв, напр. от замърсени игли и спринцовки, или ако заразена кръв достигне до отворена рана. Вирусът се предава и от бременна жена на плода.
Най-честият начин за предаване на ХИВ е чрез полов акт, или между мъж и жена, или между двама мъже. Хората, които употребяват наркотици венозно са в голям риск ако повече от един човек употребява една и съща игла. Няма опасност от предаване на вируса чрез нормален всекидневен контакт. Напълно безопасно е човек да се здрависа или прегърне с човек заразен с ХИВ. Кашлянето и кихането не предизвикват предаване на инфекцията. ХИВ не се предава и нито чрез храна или напитки, нито чрез хранителни съдове или прибори.
Въпреки че вирусът се среща най-вече в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети, инфекцията не се получава просто при допир на заразена течност с кожата, освен ако не попадне в отворена рана. Лигавиците са много по-чувствителни от кожата. Следователно съществува много по-голям риск от инфекция ако тези течности влязат в допир с лигавица. Смята се, че други БППП, които причиняват генитални рани и абсцеси, като например, херпес, гонорея, хламиди и сифилис, увеличават опасността от инфекция с ХИВ.
Симптоми
Повечето хора, които се заразяват не проявяват симптоми в началото. Понякога се наблюдават краткотрайни симптоми, като тези на грипа или дори менингита. В по-късните етапи на болестта, които често се появяват много години след предаването на инфекцията, се наблюдават различни симптоми, като например, продължителна хипертрофия на лимфните възли под мишницата и на врата, потене нощем, продължителна треска, тревожност, депресия и т.н. Така нареченият краен етап на болестта е наречен СПИН. Той обикновено включва необичайни инфекции, които рядко се наблюдават у пациенти, освен у тези с изключително срината имунна система. В този етап пациентите може да се заразят с тежки форми на пневмония, заболявания на централната нервна система, продължителна диария, липса на апетит, значителна загуба на тегло. Пациенти със СПИН могат да развият и редки видове рак. Най-честият от тях е Kaposis sarcoma. Обикновено се проявява като виолетови петна по кожата.
Диагноза
Инфекция с ХИВ може да се диагностицира чрез кръвен тест. Резултатите от такъв тест стават готови за няколко дни.
Лечение
За момента няма действително лечение за СПИН. Има разработени, обаче, лекарства, които държат вируса утихнал, което драстично намалява вероятността от проявяване на симптомите на болестта. По този начин можем да подобрим състоянието и удължим живота на хората заразени с ХИВ. Режимът на вземане на лекарствата продължава цял живот и все още странични ефекти у някои хора.
[/b]
Какво представляват болестите предавани по полов път?
Болестите предавани по полов път (БППП) са заболявания, които са предадени чрез полово сношение. Инфекцията обикновено става чрез пряк контакт на лигавиците. Бактериите, които причиняват БППП могат да живеят само при телесна температура и умират ако са извън тялото. Всеки знае, че съществуват БППП, но малко хора могат свободно да говорят за тях. Широко разпространени са предразсъдъците свързани с БППП, както и липсата на знания за тях. Много често хората отлагат търсенето на медицинска помощ поради чувства на срам.
Вероятността от заразяване с БППП се увеличава с броя на сексуалните партньори, които човек има. Въпреки това всеки може да хване БППП дори и да е имал само един сексуален партньор. Тези болести се срещат най-често у млади хора, които нямат постоянна връзка. Най-големият риск от заразяване с БППП е от нови сексуални партньори. Възможно е човек да има повече от една БППП наведнъж, а някои от тях могат да се хващат и повече от един път.
Какви са симптомите на БППП?
Болестите предавани по полов път често имат много леки симптоми. По този начин е вероятно човек да ги носи известен период от време и да заразява други хора без да знае за това. В тези случаи се казва, че инфекцията е в латентен период.
Най-често срещаните симптоми на БППП са отделяне на секрети, сърбеж и парене при уриниране. При мъжете отделянето на секрети е почти винаги признак за наличие на инфекция. От друга страна при жените подобно течение може да бъде естествено в зависимост от менструалния цикъл. Някои БППП причиняват рани и брадавици по гениталиите.
Какви увреждания може да причинят БППП?
Някои БППП могат да причинят сериозни и трайни увреждания ако не се потърси лечение малко след инфекцията. Най-често срещаното последствие е възпаление на маточните тръби, което може да доведе до извънматочна бременност и дори стерилитет. Някои БППП могат да предизвикат сериозни симптоми на по-късен етап. Сифилис, например, може да причини увреждания на кръвоносната и централната нервна система, а СПИН е нелечима болест, изискваща доживотно лечение със скъпоструващи лекарства, които може да имат и странични ефекти.
Как можем да се предпазим от болести предавани по полов път?
Използването на презервативи е добър метод за предпазване от нежелана бременност, както и от предаване на БППП ако кондомът се ползва по време на целия полов акт. По този начин можете да избегнете последствията от инфекции или стерилитет предизвикан от тях. Можете също така да се галите или целувате, без да се стига до сексуален акт. Връзките “за една нощ” са особено рискови. Най-добре е да бъдат избягвани, или поне и двамата партньори да ползват презерватив правилно. Колкото по-малко сексуални партньори има един човек, толкова е по-малка вероятността от заразяване с БППП!
Какво да правите ако мислите, че имате БППП
Идете на лекар! Грижата за здравето е част от добрия сексуален живот. Затова здравият разум изисква да уведомим настоящия или минали сексуални партньори ако имаме подозрения, че сме заразени с БППП или ако имаме диагноза за такава, за да отидат и те на лекар. Ако се окаже трудно да убедим някои от миналите ни сексуални партньори за възможно предаване на БППП, може да поискаме помощ от някой лекар или медицинска сестра, например да изпратят писмо до съответния човек. Това е особено важно с цел ограничаване на болестите с леки симптоми.
Всеки член на медицински персонал е задължен за спазва лекарска тайна. Хората, които работят в сферата на лечение или превенция на БППП не правят изключение.
Хламиди
Хламидите се причиняват от една бактерия (Chlamydia trachomatis). Тези бактерии засягат и гениталиите, и очите. Честотата на това заболяване се увеличава и в Европа десетки хиляди души са били заразени с него през последните няколко години.
Начини на предаване
Предаването на хламиди между хора става чрез контакт на лигавиците, обикновено при полов акт.
Симптоми
Много малко жени и едва половината от мъжете имат симптомите характерни за инфекция с хламиди
У мъжете симптомите включват течение от пикочния канал (прозрачна бяла или жълтеникава слузеста течност) и понякога парене или сърбене в пикочния канал при уриниране. Тези симптоми често се проявяват 1-3 седмици след половия акт, който е довел до предаването им.
У жените симптомите са усилено течение (бяла или жълтеникава слузеста течност от вагината), парене или сърбене в пикочния канал по време на или веднага след уриниране, често уриниране, нередовна менструация а понякога и коремни болки.
И при двата пола симптомите могат да изчезнат след няколко дни, в който случай инфекцията ще остане латентна дълго време. По-късно може отново да се възпали по различни причини, напр. заради други инфекции. Заразата с хламиди може да бъде носена дълго време преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми. Повечето хора не проявяват симптоми, въпреки че са заразени.
Усложнения
Ако не се реагира бързо на хламидиева инфекция, съществува опасност от възпаление на фалопиевите тръби и дори възпаление на тестисите. Хламидите са най-честата причина за възпаление на фалопиевите тръби, което може да доведе до стерилитет или извънматочна бременност. Хламидите могат да засегнат и очите и да причинят значително възпаление, включително временна слепота. Колкото по-често се заразява човек с хламиди, толкова повече се увеличава вероятността да се появят нежелани последствия, като стерилитет.
Диагноза
По време на медицински преглед често се забелязва известна червенина на върха на пениса. У жените може да се забележи червенина и възпаление на лигавицата на вагината и шийката на матката. Понякога и нищо нередно не може да се забележи при медицински преглед, дори когато съществува инфекция.
В наши дни инфекциите могат да се диагностицират лесно и с тест за урина. Резултатите обикновено стават готови за няколко дни. Хламидите не могат да бъдат открити чрез кръвен тест. Може и изобщо да не бъдат открити дори при преглед, въпреки че преглежданият човек е заразен.
Лечение
Хламидите се лекуват със специални антибиотици. Лечение само с пеницилин не е достатъчно. Лекарствата, които най-често се употребяват в наши дни се взимат на една доза или веднъж дневно в продължение на една седмица. Заради това е важно да се лекува всеки, който смята, че може да е заразен, дори и резултатите от тестовете да не потвърждават наличието на инфекция.
Гонорея (трипер)
Гонореята е инфекция, която се причинява от бактерия (Neisseria gonorrhoeae). В последните години инфекциите с гонорея намаляват като цяло, но въпреки това продължават да се срещат често в Източна Европа, Африка и някои азиатски страни.
Начини на предаване
Предаването обикновено става чрез контакт на лигавиците, най-често при полов акт. По този начин инфекцията може да навлезе в тялото през места различни от гениталиите, като например, ануса, фаринкса и очите, ако бактерията е влязла в контакт с някоя от тези области.
Симптоми
Симптомите на гонорея обикновено се появяват 3-5 дни след половия акт при който е била предадена. Понякога минава и по-дълго време без да се проявят никакви симптоми. Около 20% от мъжете и около 50% от жените изобщо не развиват симптоми на болестта.
При мъжете, инфекцията причинява възпаление на лигавицата на пикочния канал, понякога жълто-зелено гнойно течение и парещо чувство при уриниране.
При жените инфекцията предизвиква възпаление на лигавицата на шийката на матката, понякога гнойно течение и дори парещо усещане при уриниране.
Усложнения
Ако не се реагира навреме на болестта има опасност бактерията да се разпростре към фалопиевите тръби на жените и да причини възпаление и стерилитет. При мъжете се получава възпаление на пикочния канал, а понякога и стерилитет. Възможно е и, особено при жените, бактерията да се пренесе в кръвообращението и да предизвика силна треска, артралгия и кожени обриви.
Диагноза
Гонореята обикновено се диагностицира чрез тестове на урината, но понякога е необходимо да се вземе и проба от пикочния мехур на мъже и маточната шийка на жената. И при двата пола се взимат и проби от очите, фаринкса и ануса, ако е необходимо. Резултатите обикновено стават готови до една седмица.
Лечение
Лечението на гонореята обикновено е лесно и ясно. В повечето случаи е достатъчно да се взима само пеницилин. Ако съответният човек е алергичен към пеницилин се предписват други антибиотици. Понякога бактериите са устойчиви на пеницилин. В такива случаи се предписват други антибиотици, които да убият бактерията. Поради тези причини е важно да се вземат проби, за да се изследва вида и чувствителността на бактерията, за да може да се предпише най-подходящото лечение.
Брадавици и рак на шийката
Гениталните брадавици се причиняват от вируси (Human Papilloma Virus - HPV). Има много видове от тези вируси и някои от тях причиняват брадавици и по например, ръце и крака. Гениталните брадавици, обаче, се предават по полов път. Стотици млади хора търсят лекарска помощ за тях всяка година. В последните години се наблюдава голямо увеличение на тази БППП, особено у млади хора на възраст 15-19 години.
Някои от тези вируси могат да причинят изменения в клетъчния състав на шийката и да доведат до рак.
Начини на предаване
HPV преминава в хората чрез контакт на лигавицата по време на полов акт.
Симптоми
Вирусите причиняват леки розови или с цвят на кожата брадавици върху или около гениталиите и аналния отвор. Повърхността на брадавиците обикновено е изпъкнала и растат на гнезда, които могат да станат доста големи. Когато брадавиците са толкова големи, те могат лесно да се видят, но когато са гладки това не е толкова лесно. Понякога единствените симптоми са неравности с цвят на кожата или възпаления евентуално с лек сърбеж. Брадавиците се забелязват трудно и ако са вътре във вагината или шийката.
Брадавиците обикновено се появяват 1-3 месеца след предаването, но може да минат и 12 месеца преди да се появят. Този дълъг инкубационен период може да направи търсенето на минали партньори трудно, но е абсолютно задължително, за да могат те също да си направят изследвания.
Клетъчните изменения в шийката или рака на шийката се появяват за пръв път години или дори десетилетия след инфекцията.
Диагноза
При съмнение за генитални брадавици е необходимо да се направи пълен медицински преглед на гениталиите и на мъжа, и на жената, дори с микроскоп. За улеснение на диагнозата се слага лека оцетена смес върху областта, за да могат брадавиците да се видят по-добре. При съмнение за инфекция с генитални брадавици се взимат проби и за други БППП.
Клетъчни изменения и рак на шийката могат да бъдат открити само чрез пълен медицински преглед, поради което е особено важно да се правят редовни изследвания.
Лечение
Лечението обикновено започва с лекарство за брадавици, наречено podophyllotoxin. То представлява силна течност, която може да предизвика щипене и парене ако се използва на здрава кожа. Кремът се нанася върху брадавиците в продължение на 3 дни следвайки точно лекарските инструкции, а след това се повтаря през една седмица или по-често. След няколко седмици се извършва отново лекарски преглед, за да се види напредъка на пациента. Ако това лечение се окаже неуспешно се взимат други мерки, като горене на брадавиците с лазер или електричество, или с азот. Други методи за лечение под формата на крем са в етап на разработване.
Срамни въшки
Срамните въшки са паразит, който живее от човека. Те са жълтеникаво-сиви на цвят, 2-3 мм. на дължина и се виждат ясно. Също така са много дребни и приличат на миниатюрни рачета. Прилепват главно към окосмението по гениталиите, но може да се разпрострат и по други части на тялото, където расте коса, като подмишниците и гърдите. Може да се заселят и върху миглите. Рядко се случва срамните въшки да се пренесат на главата, освен у малки деца. Въшките снасят яйца, които се наричат гниди. Гнидите се закачват за косъма и растат с него.
Начини на предаване
Срамните въшки се предават основно чрез интимно докосване, като при полов акт. Когато се диагностицират срамните въшки съответният индивид и неговия партньор трябва обезателно да бъдат прегледани и за други БППП. Срамните въшки могат да бъдат предадени и чрез бельо или спално бельо, ако не са изпрани много добре. Предаването може да стане и в солариум, ако пейките не са изчистени правилно.
Симптоми
Когато въшките смучат от кръвта, кожата се раздразва, което причинява сърбеж. Повечето симптоми се проявяват около гениталиите, но може да се появят и на други места, където се намират въшки. Сърбежът често пъти започва няколко седмици след предаването. Гнидите се излюпват за 5-10 дни, но оставят черупката си и често е невъзможно да се различи гнида от празна черупка.
Диагноза
За да се диагностицира тази болест, лекар трябва да прегледа съответния партньор и да вземе проби и за други БППП, които често се срещат заедно с въшките. Срамните въшки се диагностицират като се забележи жива въшка или гнида в косъма.
Лечение
Специален лосион за убиване на въшки и гниди се намазва добре върху всяко окосмено място на тялото, освен скалпа и се отмива след 12 часа. Лечението се повтаря отново след седмица. Ако въшките влязат в миглите, лекарят трябва да предпише специални кремове. Срамните въшки могат да живеят до 48 часа без приемник ако са в топла среда, например, спално бельо.
Херпес
Херпесът може да се причини както от вируса на гениталния херпес (Herpes II), така и от този на настинката (Herpes I). Вирусът напада нервните корени при първото предаване, но след това може да причини обрив по или около гениталиите. Смята се, че голяма част от западноевропейското население е имало херпес в някакъв момент от живота си. Мнозинството от хора, които се заразяват с болестта така и не развиват симптоми.
Начини на предаване
Херпесът се предава чрез контакт на гениталиите, обикновено при полов акт. Оралният секс също може да накара херпесът да премине от устата към гениталиите.
Симптоми
Първите симптоми за инфекция са рани по или около гениталиите, които се появяват от 2 до 20 дни след половия акт при който е станало предаването. Първо се появява малка червена точка, която може да предизвика сърбене или парене. По-късно се появяват малки мазоли, на интервал от около 2 дена. Понякога раната тече и оставя цял струпей. Раните причиняват силна болка и парене. Лимфните възли в района на гениталиите се подуват и зачервяват. Понякога това е придружено от треска и общи симптоми на заболяване. Раните се излекуват след около 3 седмици..
При повечето хора, които хващат тази болест, раните се появяват 3-4 пъти годишно през първите няколко години след предаването. Тези по-късни симптоми обикновено са много по-леки от първоначалните. След няколко години броя на повтарящите се симптоми намалява и може да изчезне напълно.
Усложнения
При някои жени обривът може да стане толкова силен, че да се наложи да бъдат хоспитализирани за няколко дни. Ако бременна жена се зарази за пръв път малко преди раждане, бебето е в опасност и трябва да се вземат специални мерки.
Освен това вирусът може да причини менингит и у двата пола при първото заразяване.
Диагноза
Опитен лекар обикновено би могъл да диагностицира херпеса само с един преглед. В случай на съмнение се взимат проби от скорошни рани или мазоли.
Лечение
Засега няма лечение за гениталния херпес. Болката и неразположението могат да се намалят с дезинфектиращи бани или анестетични кремове. При много силно неразположение се предписва лечение с хапчета. Понякога се използва и дългосрочно лечение с лекарства в случаите на много често повтаряне на симптомите.
Все още не е разработена ваксина срещу гениталния херпес.
Хепатит B и C
Хепатит В е болест причинена от вирус (hepatitis B virus). За последните 15 години, инфекциите с хепатит С, които също са причинени от вирус (hepatitis C virus), нараснаха значително, особено сред венозни наркомани. Хепатитът може да наруши или увреди функцията на черния дроб като по този начин по-малко химикали от кръвта се изхвърлят и по-късно могат да причинят жълтеница.
Начини на предаване
Хепатит В се предава както СПИН. Най-честият начин на предаване е чрез полов акт и смесване на кръвта, например, чрез заразени игли и спринцовки, както и от майка на дете. Хепатит С също се предава обикновено чрез смесване на кръвта, но много по-рядко чрез полово сношение или при раждане.
Симптоми
Инкубационният период на хепатит В е дълъг – около 2-6 месеца. Инкубационният период на хепатит С е около 1-3 месеца. Много от хората, които са се заразили с тази болест, особено с хепатит С не показват никакви явни или остри симптоми.
Острите симптоми започват като грип, с болки в горната част на корема, липса на апетит, виене на свят и понякога болка в костите. Няколко дни по-късно може да се появи жълтеница, която променя цвета на урината и изпражненията. Жълтеницата и сърбежа може да продължат седмици и дори месеци наред.
Усложнения
Хепатит В понякога може да доведе до хроничен хепатит, който рано или късно води до цироза или дори рак на черния дроб. Когато една инфекция стане хронична, заразеният индивид може да продължи да заразява други хора години наред. Хепатит С причинява хроничен хепатит много по-често от хепатит Б. С течение на времето той също води до цироза или рак на черния дроб.
Диагноза
Хепатитът се диагностицира с кръвен тест. Резултатите стават готови до няколко дни след теста.
Лечение
Хепатит В най-често се излекува от само себе си след няколко седмици или месеца. Ако стане хроничен понякога се лекува или облекчава с медикаментозно лечение. Хепатит С почти никога не се излекува от само себе си, но в някои случаи и той може да бъде излекуван с лекарства.
Хепатит В може да бъде предотвратен с ваксинация. Засега все още няма ваксина срещу хепатит С.
Сифилис
Сифилисът се причинява от бактерия (Treponema pallidum). В миналото сифилисът е бил голяма чума за населението, но вече не е толкова разпространен. Все още се среща в някои азиатски страни, на места в Африка, Южна Америка и дори Източна Европа, като на някои места дори отново се увеличава броя на заразените.
Начини на предаване
Сифилисът обикновено се предава чрез лигавицата на гениталиите по време на полов акт, но може да бъде предаден и чрез други лигавици, като например, устната кухина или ануса. Съществуват случаи и на предаване кожа-кожа, т.е. чрез пръстите.
Заразена майка може да предаде инфекцията и на плода си по време на бременността.
Симптоми
Сифилисът започва като една или повече твърди невъзпалени рани на лимфите, широки около 3-10 мм. в диаметър. Раните често пъти се появяват 1-6 седмици след контакта на същото място от което бактерията е влязла в тялото. Раната обикновено не се забелязва ако е във вагината, ануса или пикочния канал, тъй като обикновено и не е съпроводена с болка. Ако не се приложи никакво лечение раната изчезва след 3-6 седмици. Въпреки че раната е изчезнала бактерията продължава да живее в тялото. След 1-3 месеца болестта се появява, често като кожен обрив. Може да последват треска, гадене, отпадналост, болка в ставите и косопад. Дори и тези симптоми може да изчезнат без лечение.
Усложнения
Ако не се приложи необходимото лечение през първите етапи на болестта, бактерията може да се засели в различни тъкани на тялото и да причинява заболявания по-късно, например, заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система. Ако по време на бременност се зарази плода, бактерията може да му причини трайни увреждания.
Диагноза
Тази болест се диагностицира чрез кръвни тестове, въпреки че в ранните й етапи може да се диагностицира и като се вземе проба от рана. Ако не се използват адекватни количества пеницилин, бактерията може да се крие с месеци наред преди да бъде открита от кръвните тестове.
Лечение
Сифилисът се лекува с пеницилин, който обикновено се предписва да се взима венозно в продължение на 10-17 дни. Всеки предишен сексуален партньор на съответния индивид трябва да отиде на медицински преглед, тъй като последствията от болестта могат да бъдат много сериозни.
СПИН
СПИН е болест причинена от вирус наречен ХИВ* (Човешки Имунодефицитен Вирус). Покрай всичко останало, вирусът напада част от белите кръвни клетки и може да стои скрит дълго време без да предизвиква симптоми. Тялото започва да произвежда антитела срещу вируса и те могат да се измерят в кръвта. Инфекцията с ХИВ е необичайна с това, че защитите на тялото са неспособни да я убият и вирусът уврежда имунната система на тялото. Ако защитите на тялото не функционират правилно, както става по време на инфекция с ХИВ, тялото не може да се защитава срещу вируси и бактерии, които при нормални обстоятелства биха нанесли малка или нищожна вреда.
Начини на предаване
ХИВ обикновено не е много заразен, но предаването му става по три начина – при полов акт, чрез смесване на кръв, напр. от замърсени игли и спринцовки, или ако заразена кръв достигне до отворена рана. Вирусът се предава и от бременна жена на плода.
Най-честият начин за предаване на ХИВ е чрез полов акт, или между мъж и жена, или между двама мъже. Хората, които употребяват наркотици венозно са в голям риск ако повече от един човек употребява една и съща игла. Няма опасност от предаване на вируса чрез нормален всекидневен контакт. Напълно безопасно е човек да се здрависа или прегърне с човек заразен с ХИВ. Кашлянето и кихането не предизвикват предаване на инфекцията. ХИВ не се предава и нито чрез храна или напитки, нито чрез хранителни съдове или прибори.
Въпреки че вирусът се среща най-вече в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети, инфекцията не се получава просто при допир на заразена течност с кожата, освен ако не попадне в отворена рана. Лигавиците са много по-чувствителни от кожата. Следователно съществува много по-голям риск от инфекция ако тези течности влязат в допир с лигавица. Смята се, че други БППП, които причиняват генитални рани и абсцеси, като например, херпес, гонорея, хламиди и сифилис, увеличават опасността от инфекция с ХИВ.
Симптоми
Повечето хора, които се заразяват не проявяват симптоми в началото. Понякога се наблюдават краткотрайни симптоми, като тези на грипа или дори менингита. В по-късните етапи на болестта, които често се появяват много години след предаването на инфекцията, се наблюдават различни симптоми, като например, продължителна хипертрофия на лимфните възли под мишницата и на врата, потене нощем, продължителна треска, тревожност, депресия и т.н. Така нареченият краен етап на болестта е наречен СПИН. Той обикновено включва необичайни инфекции, които рядко се наблюдават у пациенти, освен у тези с изключително срината имунна система. В този етап пациентите може да се заразят с тежки форми на пневмония, заболявания на централната нервна система, продължителна диария, липса на апетит, значителна загуба на тегло. Пациенти със СПИН могат да развият и редки видове рак. Най-честият от тях е Kaposis sarcoma. Обикновено се проявява като виолетови петна по кожата.
Диагноза
Инфекция с ХИВ може да се диагностицира чрез кръвен тест. Резултатите от такъв тест стават готови за няколко дни.
Лечение
За момента няма действително лечение за СПИН. Има разработени, обаче, лекарства, които държат вируса утихнал, което драстично намалява вероятността от проявяване на симптомите на болестта. По този начин можем да подобрим състоянието и удължим живота на хората заразени с ХИВ. Режимът на вземане на лекарствата продължава цял живот и все още странични ефекти у някои хора.
[/b]