08-26-2005, 22:12
Виждам, че тук има много девойки, който са претърпяли някакво разочарование и си блъскат главите с въпроса: "Как да го забравя, по дяволите?" ... Ммм, аз намерих една статийка. На мен лично ми хареса, идейна е. Може пък на някого да му хареса и помогне по някакъв начин.
(Ако има друга такава тема извинявам се. Аз лично не намерих. И все пак, ако се повтаря, моля изтриите я.)
С любезното съдействие на LoveStyle.org
Ти го обичаш. Постоянно мислиш за него, разказваш на приятелките си измишльотини с неговото име и с негово участие, глупаво се усмихваш на закритият с перде прозорец и храниш гълъбите с пластелин. Той не те обича. Той те е зарязал, ти не си му по вкуса или той си има друга или не му пука за теб (случва се да има и такива, обидени на съдбата другари) или той просто не знае за твоето съществуване и едва ли ще научи някога. С твоята мания, страст, параноя – любов – трябва нещо да се направи. Не, ние няма да я убиваме, ние просто ще я изменим, ще я насочим в друго русло. Хайде да поработим с истериите и сълзите, хайде да обичаме света, а не Него, да мечтаем за достижими неща. За това е необходимо завинаги да изхвърлиме образът му (който ти самата си измислила, най-вероятно) от твоите ежеминутни мисли. Започваме ли?
1. Твори. Сега ти се намирашв променено състояние на съзнанието, на теб ти хрумват такива невероятни връзки между фрази, думи, линии, мелодии, че на теб могат само да ти завиждат. Дай живот на това – пиши стихове, разкази, оди, пей песни съчинени от теб, прави замъци от пясък, рисувай графити. Всичко което е в теб го изкарай навън – пусни го. Красиво го оформи, препрочети го, погледай го, запази го в себе си или на рафта и Му кажи благодаря за това, че той е заздравил твоя уникален талант. Дай на приятелката си да прочете, направи си собствена изложба, събери всички салфетки на които си начертала нотите на вашия свадбен химн и викай, свири, пей, късай и пали, възстановявай всичко това от пепелта. Всички тези неща, мисли и постъпки принадлежат на теб и само на теб. След като те са придобили определена форма, на теб ще ти е съвсем леко да ги променяш, да ги усъвършенстваш. И да ги посветиш на някого другиго.
2. Променяй. Сигурно има нещо, което ти напомня за Него – мелодия, дума, жест, спирка на автобуса, полуусмивка и издраскана телефонна слушалка. А сега трябва да направим така, че тези съзнателни и не съвсем “котви” да променят своето значение, да започнат да ти припомнят не за феерични целувки или сълзи, или обещания, или първа среща, а за нещо друго – както добро, така и лошо. Вие сте танцували на тази песен? Запиши я на касета и я слушай до откат – постоянно – от сутрин до вечер, на плейър, на касетофон, на купони. Мрънкай си мелодията докато си миеш зъбите, в края на краищата. Отначало ще е странно и вълнуващо, след това – ще свикнеш, след няколко дни ще ти омръзне тази баналност. На теб познат ли ти е феномена на прескачащата плоча? Или друга ситуация – вие често или всичко на всичко няколко пъти, но много готино сте си прекарвали в това заведение. Той те е гледал в очите, усмихвал ти се е, закрлевал ти се е във вечна любов. Или тук сте се запознали или тук си мечтала за него – не еважно, все тая Той незримо присъства като сянката на бащата на Хамлет и те преследва в това красиво място. И ти не искаш да идваш повече тук, а се налага – кафенето е хубаво. Преместваме котвата на по-силно чувство. Тук сама си реши какво ще ти е по-удобно – да изтанцуваш стриптийз на пилона и да получиш покана да работиш тук винаги или да се препиеш с мляко с привкус на солени краставички и да се мъчиш от газове, седейки на масата. Главното е всички тези картинки, звуци и усещания да бъдат по-ярко, отколкото тогава с Него. Сега, когато ти дойдеш следващият път ти ще си спомниш не някакви си нежности и розови сополи, а възхитените аплодисменти (иил меката, перфорирана тоалетна хартия :)).
3. Истерия. Можеш да си го позволиш. Обясни на всички, че си в тежък житейски период, в криза на душата. И викай от балкона, ридай, танцувай на стари записи. Поживей си един ден, прави всичко, което ти се иска, бягай в автобусите, чети книги отзад напред, ходи вкъщи по нощница, приказвай с бившите си съученици в пет часа по телефона на английски, топи корабчета в тоалетната чиния, спъвай се по улиците, за да си направиш уникална колекцея от калдаръм. Обясни се в любов на някой случаен минувач, в крайна сметка. Само че се наблюдавай – истериите свършват, а последствията могат да бъдат различни.
4. Режи. Ти си длъжна да го махнеш от своя живот – ако това е възможно. Изтрий номера на неговият телефон и от тефтерчето си и от мобилния, и от стената и от огледалото – от паметта ти засега няма да ти се отдаде, но пробвай да промениш номера на телефона му като постоянно бъркаш цифрите. Ако си момиче с фантазия ще стане. Само не звъни на този нов телефон – ами ако се окаже че си ясновидка и звъниш на някой принц. : ) Не сядай там, където седи той в автобуса, слизай по стълбите, а не с асансьора (хем и краката ти ще са в тонус). Кажи на всички общи приятели, да не ти разказват за него, блокирай (да, ИЗЦЯЛО) неговото име в мирката, постави в игнор-списъка неговия и-мейл, изтрий ВСИЧКИ, което ти напомня за него. Скъсай снимките изгори негативите, в разговори вместо името му казвай “един... хм... абе имаше един”. В училище или в университета го подминавай, тренирайки поглед “през” – след това със сигурност ще ти свърши работа. Не го забелязвай – ингорирай го, той е предмет, мебел, неудачна и безвкусна декорация. Да, тежко е това, жестоко е, но работи. Ти не откъсваш част от себе си – ти просто махаш излишните боклуци, гланцова хортия и телешките нежности. Погледни се в очите: той повече не ти трябва, вие сте си дали един на друг всичко, което можете да си дадете. Или не сте получили – защото в него няма нищо за теб. Той е случаен сив минувач в пъстрата тълпа. Ако някой минувач изпусне хартийка, ще я вземеш ли, ще я поставиш ли в рамка и ще си я закачиш ли на стената? Едва ли.
5. Отвори си очите. Той не е идеал, не е съвършенство, не е кумир, той е такъв каквато си и ти.
Не, той е нещо по-лошо ; )
Той е човек – той се храни, пие, пикае понякога, ти няма и да повярваш, но той даже ака. : ) Той сигурно си има един куп проблеми и недостатъци. Търси и култивирай. И Овидий е писал за това и Лопе Де Вега и ние го повтаряме. Висок – “чичко, чичко, подай ми връбче”. Нисък ли е – някакъв кошмар. Умен е, чете книжки – изучил се е целия, не чувства вкуса на живота, ботаник и естет. Глупав – ужас – в дума от три букви прави пет грешки. Зеленоок? Банално. Пластичен? Криви се. Нежен – лигльо, жесток – грубо и непроменящо се жинвотно, страстен – похотлив самец, стои си вкъщи – мамино детенце, свободен художник – та той дори за мляко няма пари, щедър – блъфира, хубава фигера – единственотоза което му стига мозъка е да бута желязо в залата. Такива епитети ти и самата можеш да си измислиш с дузини, главното е да ги прочувстваш. Какво изобщо си намерила в него? Спомни си нещата, които са те дразнили в него и направи в края на краищата от мухата слон. Да, да, ей този същият слон. : )
6. Хвани се на работа. Е, ти какво, няма ли друго какво да правиш, освен да си мечтаеш за него? В шкафа ти паяците са завъдили семейни гнезда, а какво става с ученето. Напиши всички необходими реферати, попълни си дневника, оправи си книжките и дисковете, позвъни на старите си добри приятели, върни си всимки дългове, спечели пари, за да не взимаш повече назаем, надпиши си снимките, приший ма мечката откъсната ръка, изхвърли боклука. Чуй майка си – оказва се, че има куп неизпълнени обещания. Така че, зарадвай мам и себе си.
7. Реанимирай с момичета. Да, по принцип е глупаво да се събира женска компания, да се слуша чалга и да си заливаш мъката със зелен чай. Но – издържало е проверката на времето това – наистина помага. Старите добри приятелки, уютният диван, “ох, какъв сутиен”, гледането на семейните снимки – между другото – можеш да поканиш мам и баба – и ти си жива и здрава, пълна със сили. Отново изплуват вечните истини за всички без изключение – и мже и жени – освен, разбира се, присъстващите. Ще се наслушаш на ужасните истории на Мария за това как нейния благоверен задявал всяка поличка, ще разкажеш за идиотския навик на твоя любим да пере ризата си излючително на 29 февруари, ще си кажете последните клюки и изведнъж ще разбереш, че всичко е глупост, освен пчелите. Пък и пчелите, всъщност, също са глупост. Затова пък меда... : )
8. Намери си друг. Има младежи, които са значително по-приятни, по-добри, по-весели и по-качествени от тази твоя псевдолюбов. Ако ги нямаше, то кого биха обичали останалите? : ) Огледай се наоколо, ето ги – ходят по улицата, усмихват се, мъркат, ако ги почеше зад ухото. Стресни се, втурни се в купонджийския живот, обърни внимание на трепарещата опашка за твоето внимание и сърце, избери си най-най-ния и се влюби в него. Няма да ти е сложно, а не него ще му е приятно.
9. Усъвършенствай се. Има една много мила стратегия – “Аз задължително ще му позвъня-пиша-обясня в любов, когато...” Кога? След като: пуснеш коси до кръста, отслабнеш с 5 килограма, направиш екстремален маникьор на най-дългите си нокти, се запишеш на курс по суахили, си върнеш всички дългове. Кофтито на тази стратегия е в това, че само да почнеш да говориш що-годе добре суахили, ти се чупи нокътя. А когато си чупиш нокътя, преподавателя ти намеква за някаква задача и ти в процеса на подготовка тупаш 1 килограм в повече. Съдържанието на дългия и подробен план за достигане на съвършенство, както физическо, така и интелектуално, и започни този план честно, с настървение – та ти искаш. Да му позвъня ли? – да го изпълняваш. Само след месец ще навлезеш в ритъм, ще добавяш нови точки, а когато извъднъж го изпълниш, ще разбереш, Той просто не ти е необходим. И правилно, защото ти е Този – стар, несъвършен, когато ти вече можеш да танцуваш кан-кан и да плетеш макраме от четки за зъби?
10. Помни, че ти си господарка сама на себе си. Поискала си – дала си дума, искаш – взимаш си я обратно. Поискала си – влюбила си се, пообичала си малко, не ти харесало, голяма работа. Разлюби. Всъщност – това е елементарно. Просто разбери, че всичко това е матрица, твой свят, ти го строиш за себе си, хората си избираш сама. И ако се мъчиш, значи това ти трябва. Защо? Може би ти искаш да те пожалят? Удари си коляното в табуретката и се разплачи на рамото на мама. Не ти достига внимание? Оцвети си косите в цветовете на британското знаме. Опитваш се да станеш наясно със себе си? Тогава какво общо има с това Той, седни и поговори сама със себе си. Ще узнаеш много нови неща. Твой е света there is no spoon . Помисли над това. : )
(Ако има друга такава тема извинявам се. Аз лично не намерих. И все пак, ако се повтаря, моля изтриите я.)
С любезното съдействие на LoveStyle.org
Ти го обичаш. Постоянно мислиш за него, разказваш на приятелките си измишльотини с неговото име и с негово участие, глупаво се усмихваш на закритият с перде прозорец и храниш гълъбите с пластелин. Той не те обича. Той те е зарязал, ти не си му по вкуса или той си има друга или не му пука за теб (случва се да има и такива, обидени на съдбата другари) или той просто не знае за твоето съществуване и едва ли ще научи някога. С твоята мания, страст, параноя – любов – трябва нещо да се направи. Не, ние няма да я убиваме, ние просто ще я изменим, ще я насочим в друго русло. Хайде да поработим с истериите и сълзите, хайде да обичаме света, а не Него, да мечтаем за достижими неща. За това е необходимо завинаги да изхвърлиме образът му (който ти самата си измислила, най-вероятно) от твоите ежеминутни мисли. Започваме ли?
1. Твори. Сега ти се намирашв променено състояние на съзнанието, на теб ти хрумват такива невероятни връзки между фрази, думи, линии, мелодии, че на теб могат само да ти завиждат. Дай живот на това – пиши стихове, разкази, оди, пей песни съчинени от теб, прави замъци от пясък, рисувай графити. Всичко което е в теб го изкарай навън – пусни го. Красиво го оформи, препрочети го, погледай го, запази го в себе си или на рафта и Му кажи благодаря за това, че той е заздравил твоя уникален талант. Дай на приятелката си да прочете, направи си собствена изложба, събери всички салфетки на които си начертала нотите на вашия свадбен химн и викай, свири, пей, късай и пали, възстановявай всичко това от пепелта. Всички тези неща, мисли и постъпки принадлежат на теб и само на теб. След като те са придобили определена форма, на теб ще ти е съвсем леко да ги променяш, да ги усъвършенстваш. И да ги посветиш на някого другиго.
2. Променяй. Сигурно има нещо, което ти напомня за Него – мелодия, дума, жест, спирка на автобуса, полуусмивка и издраскана телефонна слушалка. А сега трябва да направим така, че тези съзнателни и не съвсем “котви” да променят своето значение, да започнат да ти припомнят не за феерични целувки или сълзи, или обещания, или първа среща, а за нещо друго – както добро, така и лошо. Вие сте танцували на тази песен? Запиши я на касета и я слушай до откат – постоянно – от сутрин до вечер, на плейър, на касетофон, на купони. Мрънкай си мелодията докато си миеш зъбите, в края на краищата. Отначало ще е странно и вълнуващо, след това – ще свикнеш, след няколко дни ще ти омръзне тази баналност. На теб познат ли ти е феномена на прескачащата плоча? Или друга ситуация – вие често или всичко на всичко няколко пъти, но много готино сте си прекарвали в това заведение. Той те е гледал в очите, усмихвал ти се е, закрлевал ти се е във вечна любов. Или тук сте се запознали или тук си мечтала за него – не еважно, все тая Той незримо присъства като сянката на бащата на Хамлет и те преследва в това красиво място. И ти не искаш да идваш повече тук, а се налага – кафенето е хубаво. Преместваме котвата на по-силно чувство. Тук сама си реши какво ще ти е по-удобно – да изтанцуваш стриптийз на пилона и да получиш покана да работиш тук винаги или да се препиеш с мляко с привкус на солени краставички и да се мъчиш от газове, седейки на масата. Главното е всички тези картинки, звуци и усещания да бъдат по-ярко, отколкото тогава с Него. Сега, когато ти дойдеш следващият път ти ще си спомниш не някакви си нежности и розови сополи, а възхитените аплодисменти (иил меката, перфорирана тоалетна хартия :)).
3. Истерия. Можеш да си го позволиш. Обясни на всички, че си в тежък житейски период, в криза на душата. И викай от балкона, ридай, танцувай на стари записи. Поживей си един ден, прави всичко, което ти се иска, бягай в автобусите, чети книги отзад напред, ходи вкъщи по нощница, приказвай с бившите си съученици в пет часа по телефона на английски, топи корабчета в тоалетната чиния, спъвай се по улиците, за да си направиш уникална колекцея от калдаръм. Обясни се в любов на някой случаен минувач, в крайна сметка. Само че се наблюдавай – истериите свършват, а последствията могат да бъдат различни.
4. Режи. Ти си длъжна да го махнеш от своя живот – ако това е възможно. Изтрий номера на неговият телефон и от тефтерчето си и от мобилния, и от стената и от огледалото – от паметта ти засега няма да ти се отдаде, но пробвай да промениш номера на телефона му като постоянно бъркаш цифрите. Ако си момиче с фантазия ще стане. Само не звъни на този нов телефон – ами ако се окаже че си ясновидка и звъниш на някой принц. : ) Не сядай там, където седи той в автобуса, слизай по стълбите, а не с асансьора (хем и краката ти ще са в тонус). Кажи на всички общи приятели, да не ти разказват за него, блокирай (да, ИЗЦЯЛО) неговото име в мирката, постави в игнор-списъка неговия и-мейл, изтрий ВСИЧКИ, което ти напомня за него. Скъсай снимките изгори негативите, в разговори вместо името му казвай “един... хм... абе имаше един”. В училище или в университета го подминавай, тренирайки поглед “през” – след това със сигурност ще ти свърши работа. Не го забелязвай – ингорирай го, той е предмет, мебел, неудачна и безвкусна декорация. Да, тежко е това, жестоко е, но работи. Ти не откъсваш част от себе си – ти просто махаш излишните боклуци, гланцова хортия и телешките нежности. Погледни се в очите: той повече не ти трябва, вие сте си дали един на друг всичко, което можете да си дадете. Или не сте получили – защото в него няма нищо за теб. Той е случаен сив минувач в пъстрата тълпа. Ако някой минувач изпусне хартийка, ще я вземеш ли, ще я поставиш ли в рамка и ще си я закачиш ли на стената? Едва ли.
5. Отвори си очите. Той не е идеал, не е съвършенство, не е кумир, той е такъв каквато си и ти.
Не, той е нещо по-лошо ; )
Той е човек – той се храни, пие, пикае понякога, ти няма и да повярваш, но той даже ака. : ) Той сигурно си има един куп проблеми и недостатъци. Търси и култивирай. И Овидий е писал за това и Лопе Де Вега и ние го повтаряме. Висок – “чичко, чичко, подай ми връбче”. Нисък ли е – някакъв кошмар. Умен е, чете книжки – изучил се е целия, не чувства вкуса на живота, ботаник и естет. Глупав – ужас – в дума от три букви прави пет грешки. Зеленоок? Банално. Пластичен? Криви се. Нежен – лигльо, жесток – грубо и непроменящо се жинвотно, страстен – похотлив самец, стои си вкъщи – мамино детенце, свободен художник – та той дори за мляко няма пари, щедър – блъфира, хубава фигера – единственотоза което му стига мозъка е да бута желязо в залата. Такива епитети ти и самата можеш да си измислиш с дузини, главното е да ги прочувстваш. Какво изобщо си намерила в него? Спомни си нещата, които са те дразнили в него и направи в края на краищата от мухата слон. Да, да, ей този същият слон. : )
6. Хвани се на работа. Е, ти какво, няма ли друго какво да правиш, освен да си мечтаеш за него? В шкафа ти паяците са завъдили семейни гнезда, а какво става с ученето. Напиши всички необходими реферати, попълни си дневника, оправи си книжките и дисковете, позвъни на старите си добри приятели, върни си всимки дългове, спечели пари, за да не взимаш повече назаем, надпиши си снимките, приший ма мечката откъсната ръка, изхвърли боклука. Чуй майка си – оказва се, че има куп неизпълнени обещания. Така че, зарадвай мам и себе си.
7. Реанимирай с момичета. Да, по принцип е глупаво да се събира женска компания, да се слуша чалга и да си заливаш мъката със зелен чай. Но – издържало е проверката на времето това – наистина помага. Старите добри приятелки, уютният диван, “ох, какъв сутиен”, гледането на семейните снимки – между другото – можеш да поканиш мам и баба – и ти си жива и здрава, пълна със сили. Отново изплуват вечните истини за всички без изключение – и мже и жени – освен, разбира се, присъстващите. Ще се наслушаш на ужасните истории на Мария за това как нейния благоверен задявал всяка поличка, ще разкажеш за идиотския навик на твоя любим да пере ризата си излючително на 29 февруари, ще си кажете последните клюки и изведнъж ще разбереш, че всичко е глупост, освен пчелите. Пък и пчелите, всъщност, също са глупост. Затова пък меда... : )
8. Намери си друг. Има младежи, които са значително по-приятни, по-добри, по-весели и по-качествени от тази твоя псевдолюбов. Ако ги нямаше, то кого биха обичали останалите? : ) Огледай се наоколо, ето ги – ходят по улицата, усмихват се, мъркат, ако ги почеше зад ухото. Стресни се, втурни се в купонджийския живот, обърни внимание на трепарещата опашка за твоето внимание и сърце, избери си най-най-ния и се влюби в него. Няма да ти е сложно, а не него ще му е приятно.
9. Усъвършенствай се. Има една много мила стратегия – “Аз задължително ще му позвъня-пиша-обясня в любов, когато...” Кога? След като: пуснеш коси до кръста, отслабнеш с 5 килограма, направиш екстремален маникьор на най-дългите си нокти, се запишеш на курс по суахили, си върнеш всички дългове. Кофтито на тази стратегия е в това, че само да почнеш да говориш що-годе добре суахили, ти се чупи нокътя. А когато си чупиш нокътя, преподавателя ти намеква за някаква задача и ти в процеса на подготовка тупаш 1 килограм в повече. Съдържанието на дългия и подробен план за достигане на съвършенство, както физическо, така и интелектуално, и започни този план честно, с настървение – та ти искаш. Да му позвъня ли? – да го изпълняваш. Само след месец ще навлезеш в ритъм, ще добавяш нови точки, а когато извъднъж го изпълниш, ще разбереш, Той просто не ти е необходим. И правилно, защото ти е Този – стар, несъвършен, когато ти вече можеш да танцуваш кан-кан и да плетеш макраме от четки за зъби?
10. Помни, че ти си господарка сама на себе си. Поискала си – дала си дума, искаш – взимаш си я обратно. Поискала си – влюбила си се, пообичала си малко, не ти харесало, голяма работа. Разлюби. Всъщност – това е елементарно. Просто разбери, че всичко това е матрица, твой свят, ти го строиш за себе си, хората си избираш сама. И ако се мъчиш, значи това ти трябва. Защо? Може би ти искаш да те пожалят? Удари си коляното в табуретката и се разплачи на рамото на мама. Не ти достига внимание? Оцвети си косите в цветовете на британското знаме. Опитваш се да станеш наясно със себе си? Тогава какво общо има с това Той, седни и поговори сама със себе си. Ще узнаеш много нови неща. Твой е света there is no spoon . Помисли над това. : )